РЕШЕНИЕ

№ 184

гр. Стара Загора, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Д.а М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900403 по описа за 2023 година Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.417, т.2 ГПК за установяване дължимостта на парично вземане, произтичащо от запис на заповед, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Ищецът Н. Е. В. твърди в исковата си молба, че в законоустановения срок и на основание чл.422 във. с вр. 415, ал.1 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на вземането си от длъжника •• произтичащо от запис на заповед от 26.01.2021 год., с длъжник - ответника по делото. Твърди, че на 26.01.2021 год., в гр. •• ответникът по делото „•• неотменимо и безусловно се е задължил, без предявяване за плащане и без протест да му заплати на падежа - 26.01.2022 год. сумата от 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева, за което му е издал запис на заповед. Твърди, че до датата на падежа ответникът не е изпълнил поетото задължение към ищеца. Заявено е от ищеца, че поради неизпълнение на задължението на ответника е депозирал в Районен съд - •• заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Изложено е, че със заповед № 322/28.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч. гр. дело №494/2023 год. по описа на Районен съд - ••, е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу ответника „•• с ЕИК ••, с който е осъден да заплати на ищеца сумата от 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 800.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 200.00 лева.

Посочено е, че въз основа на представените Заповед №322/28.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.07.2023 год., издадени по ч. гр. дело № 494/2023 год. по описа на Районен съд - ••, по молба на ищеца е образувано изп. дело № 2153/2023 год. по описа на ЧСИ ••, с район на действие ОС - Стара Загора, вписан в Камарата на ЧСИ, с peг. № 765, срещу ответника по настоящото дело и длъжник по изпълнителното дело. Сочи се, че впоследствие по ч. гр. дело № 494/2023 год. по описа на Районен съд - •• е депозирано възражение по чл.414 от ГПК от ответника против Заповед № 322/28.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът твърди, че понастоящем дължимите от страна на ответника „•• суми, произтичащи от изпълнителен лист от 28.07.2023год., издаден от Районен съд- •• по Заповед №322/28.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 494/2023 год. по описа на PC - ••, не са му заплатени.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника •• със седалище и адрес на управление: с. •••••• •••••, с ЕИК ••, че дължи на Н. Е. В. от гр. ••, област •••••, с ЕГН ••••••••••, сумата от 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 год., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото - държавна такса в размер на 800.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 200.00 лева, съгласно Заповед №322/28.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 494/2023г. по описа на PC - •• и издаден изпълнителен лист от 28.07.2023 год. по същото дело.

Претендира присъждане на направените по настоящото производство съдебни, деловодни, адвокатски и др. разноски. На основание чл. 127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка.

В законния срок ответникът ••••• е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Посочва, че с Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.02.2023 г. едноличният собственик на капитала и настоящ управител на •••••, ЕИК: •• /Договор рег.№ 1158/06.02.2023 г. за прехвърляне на дружествени дялове - нот.••• рег.№733 на Нотариалната камара, РС - Стара Загора е закупила 100% от капитала на дружеството. Сочи, че сделката е вписана в Търговски регистър на 10.02.2023 г., като от тази дата •• е едноличен собственик на капитала на дружеството и управител на същото. Дружествените дялове е закупила от •• с ЕГН ••••••••••, гр••••, която на свой ред с предходен Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. е закупила от Н. Е. В. от гр.••, •• ЕГН •••••••••• /Договор рег. №21/22.03.2022 г. за покупко-продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г. - нот.И.ка Георгиева Георгиева, с рег.№ 791, РС-••/.

Заявено е, че през м.юли 2023 г. бившият едноличен собственик на капитала на дружеството Н. Е. В. е депозирал в Районен съд •• заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, като е представил процесния по делото запис на заповед, с които дружеството •••••, ЕИК: •• се е задължило неотменимо и безусловно, без предявяване за плащане и без протест, да му заплати претендираната сума. Отбелязва се, че особеното в случая е, че и записът на заповед е издаден от посоченото лице Н. Е. В., в качеството му на управител на дружеството, като според поетото задължение, •••••, ЕИК: •• следва да плати на физическото лице Н. Е. В. посочената сума. Изложено е, че настоящият управител на ответното дружество е узнал за записа на заповед едва с получаване на призовките за доброволно изпълнение, но задължения в такъв размер към трети лица не са осчетоводявани, нито отразени в баланса при продажбата на дружествените дялове или в годишните отчети на дружеството, като последното се потвърждава от положените подписи на предходни управители. Твърди се, че при продажбата на дружествените дялове, тези задължения не са описани никъде, няма ги нито в счетоводните документи на дружеството, в пасивите на дружеството, нито където и да било. Сочи се, че същите задължения не са вписани в годишните финансови отчети на дружеството. Заявява се, че за периода, в който се твърди, че е издаден процесният запис на заповед, т.е. за период в който управител на дружеството е бил г-н В. е извършена данъчна проверка от НАП №П-16002422077745-073-001/27.01.2023г. – Национална Агенция за приходите ••, като отново задължения на дружеството в такива размери към частни лица не са установени. Посочено е, че в предоставените им счетоводни документи при покупката на дружеството такива задължения не съществуват, а и от оборотните ведомости не се установява, да са налице парични потоци, които да обуславят такива задължения. Счита, че дори и да се приеме, че процесният запис на заповед е издаден на датата, която е посочена в него, за същата липсват данни, липсват описания в ГФО, липсват банкови преводи за евентуално получени заеми и пр. Твърди, че не става ясно каква търговска сделка е сключена, че лицето да следва да получи тези пари. Предполага, че същите са издадени впоследствие, като са антидатирани. Счита, че г-н В. е съставил документ с невярно съдържание, като е целял да удостовери поето задължение на фирмата, в огромни размери, което не съществува. Счита, че записът на заповед е антидатиран и към момента на съставянето му ищецът Е. не е бил управител на дружеството. Твърди, че в настоящия случай липсват доказателства и твърдения търговецът изобщо да е знаел за издадения запис на заповед към момента на получаването на екземпляр от заповедта за незабавно изпълнение, едновременно с което същият е подал възражение по чл.414 от ГПК (т.е. изрично му се е противопоставил в първия възможен момент), то презумпцията по чл. 301 от ТЗ се явява оборена и записът не може да обвърже надлежно ответника като издател и платец по него. Заявява се, че с посочените действия г-н В. е блокирал изцяло дейността на дружеството, тъй като освен този запис на заповед, предмет на настоящия иск, са налични и още отделни два други, по които са издадени изпълнителни листове и са образувани изпълнителни дела, както и са наложени обезпечителни мерки - запор на всичките банкови сметки, запор на вземания от контрагенти, с които има дългосрочни договори, запор на МПС, възбрана на недвижимо имущество. Сочи се, че с определение на РС •• изпълнителните дела са спрени, но доколкото обезпечителните мерки стоят, дружеството е в невъзможност да осъществява търговска дейност. Заявява се, че по сметките на дружеството има блокирани суми от около 160 000 лв. Ответникът сочи, че за действията на ищеца е сезирал РП - Стара Загора, която е образувала проверка под номер 10078/2023 г. С оглед неоснователността на исковата претенция, моли съдът да отхвърли иска. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно такова.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът счита за неоснователно и немотивирано направеното от ответника твърдение за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Посочва, че ответникът не е изложил доводи - защо счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Намира, че описаните прехвърляния на дружествени дялове от първоначалния собственик на последващи такива е ирелевантно за наличието на ликвидно и изискуемо задължение по процесният запис на заповед. По направеното твърдение за особеност при издаването на процесният запис на заповед, тъй като бил издаден от ответното дружеството, чрез управителя му Н. Е. В., в полза на Н. Е. В. се заявява от ищеца, че това твърдение е неоснователно и с него се прави опит да се правят извънпроцесуални внушения. Счита, че няма никаква законова пречка юридическо лице, каквото е ответното дружество, да издаде в полза на физическо лице запис на заповед. Сочи, че фактът, че физическото лице, в чиято полза е издаден записът на заповед, е и управител на издателя юридическо лице не е пречка за валидността на издадения запис на заповед и ликвидността и изискуемостта на поето с него задължение. Счита, че е неоснователно направеното твърдение, че настоящият управител на дружеството бил узнал за съществуването на записа на заповед едва с получаването на призовките за доброволно изпълнение. Заявява, че подобно твърдение по никакъв начин не оборва валидността на издаденият запис на заповед и ликвидността и изискуемостта на вземането. По твърдението, че не били осчетоводени задължения към трети лица, не били отразени в баланса при продажба на дружествените дялове или годишните счетоводни отчети, ищецът счита, че това твърдение е неоснователно и няма връзка с предмета на делото. Посочва, че издадените записи на заповед представляват едностранна сделка - обещание за плащане и не се отразяват в двустранното счетоводство на дружествата, годишните счетоводни отчети и др. счетоводни документи. Отбелязва, че осчетоводяването на издаден запис на заповед не е елемент от реквизитите, обосноваващи валидността му и ликвидността на вземането по него. Сочи, че при продажбата на дружествени дялове не е съставян изобщо баланс и такъв не е представян при вписването на обстоятелствата по прехвърлянето на дяловете в търговският регистър. По твърдението за извършена от органите на НАП данъчна проверка, която не била установила задължения към трети лица в такива размери, ищецът счита, че същото се явява неоснователно и неотносимо към предмета на спора. Посочва, че видно от представения протокол за извършена данъчна проверка на ответното дружество, същата е имала цели, различни от тези да установява задължения на дружеството към трети физически лица. Сочи, че при самата проверка е установено нередовно водене на счетоводството и необходимост от корекция на подадените от същото данъчни декларации, което предвид разпоредбата на чл.182 от ГПК изключва възможността счетоводните книги да послужат като доказателство. Според ищеца, осчетоводяването или не, на редовно издаден запис на заповед не е условие за неговата валидност. За неоснователно намира твърдението, че в оборотните ведомости не се установяват да са налице парични потоци, които да обуславят такива задължения. Посочва, че записът на заповед е абстрактна сделка, обещание за плащане на определена сума, при която няма кауза - причина за издаването му. Сочи, че не е необходимо издаденият запис на заповед да кореспондира с движение на парични средства на издателя. Заявява, че единственото изискване, което законът и съдебната практика поставят за валидност на записа на заповед е наличието на изискуемите реквизити, каквито безспорно процесният запис на заповед притежава. Със същите аргументи счита, че е неоснователно твърдението, че липсват описания в ГФО, липсват банкови преводи за евентуално получени заеми и пр. и че не ставало ясно каква търговска сделка била сключена. Заявява, че подобни изисквания към записа на заповед с оглед неговата валидност законодателят не е поставял. Отбелязва, че издаването на запис на заповед само по себе си е търговска сделка, тъй като е уредено в Част 3 на ТЗ, озаглавена именно Търговски сделки. По направеното твърдение за предположение за антидатиране на записа на заповед и характеризирането му като документ с невярно съдържание, издаден от ищеца и целящ да създаде задължение, което не съществува – ищецът счита, че твърдението е неоснователно и голословно. Твърди, че записът на заповед е издаден на посочената в него дата от търговско дружество, което е било надлежно представлявано от управителя си. Намира, че се явява неоснователно твърдението за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Твърди, че записът на заповед е издаден от търговско дружество, представлявано от управителят му, който е имал нужната представителна власт, съдържа необходимите по закон реквизити и е произвел действие. Що се отнася до твърдението за сезиране на РП - Стара Загора с постановление от 19.12.2023г. по цитираната преписка е постановен отказ за образуване на наказателно производство. В тази връзка сочи, че твърденето, че ищецът бил блокирал дейността на дружеството е неоснователно. Сочи, че наложените обезпечителни мерки са резултат от поведението на ответника и нежеланието му да изпълни едно свое ликвидно и изискуемо задължение. Поддържа всички твърдения и доказателствени искания, направени с първоначалната искова молба. Моли да се уважи изцяло първоначално предявеният иск така, както е посочено в първоначалната искова молба, а също така да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал по делото отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа всички твърдения и доказателствени искания, направени с отговора на исковата молба. Заявява, че не оспорва твърденията, че записът на заповед е търговска сделка, но оспорва, че след издаването му не е необходимо поетите с него задължения да бъдат регистрирани в счетоводството на дружеството. Намира, че е несъстоятелно твърдението, че управителят, след като има нужната представителна власт, може да поема към трети лица или както е в случая към себе си задължения в особено големи размери, без да е необходимо тези задължения да са счетоводно отразени. Твърди, че в този случай е налице основание за нищожност на сделката, поради накърняване на добрите нрави при договаряне на ищеца сам със себе си в нарушение и заобикаляне на разпоредбата на чл.38 от ЗЗД при сключване на сделката във вреда на дружеството, като по този начин се уврежда имуществото на дружеството. Заявява, че аргумент в подкрепа на тезата за антидатиране на процесния запис на заповед е и липсата на поставен печат на дружеството върху ценната книга. Посочва, че при извършване анализ на сходни документи, задължаващи дружеството от същите периоди на издаване, е видно, че на тях е поставян печат на дружеството. Сочи, че доколкото същият е предаден на Николинка Колева при сключване на договор за продажба на дружествени дялове, Н. Е. В. не е бил в състояние да постави същия при създаване на процесния запис на заповед, тъй като вече не е разполагал с него.

На следващо място се твърди, че ищецът не представя доказателства за уведомяване на последващите управители на дружеството за издаден запис на заповед и поети задължения. Посочва се, че настоящият управител на ответното дружество е узнал за записа на заповед едва с получаване на призовките за доброволно изпълнение. Посочва, че освен претенциите по настоящото, дело са налични и още две такива - ТД №404/2023 г. - Окръжен съд Стара Загора, гр.д. № 728/2023 г. - Районен съд ••./.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения запис на заповед, издаден на 26.01.2021 г. в гр. •• се установява, че „••, представлявано от управителя Н. Е. В., се е задължило безусловно и неотменяемо, без протест и разноски, срещу представянето на записа на заповед да заплати на ищеца Н. Е. В. или на негова заповед на 26.01.2022 г. сумата от 40 000 лв. Положен е подпис на Н. Е. В. за издателя - „••.

По делото не е спорно, че ищецът е бил вписан като управител на „•• и като едноличен собственик на капитала от 23.03.2020 г. до 05.05.2022 г. По делото не е спорно, че с Договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 22.03.2022 г., Н. Е. В. е продал 100 процента от капитала на „•• на ••. С Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 06.02.2023 г., •• е прехвърлила 100 процента от капитала на „•• на •• - едноличния собственик на капитала и настоящ управител на „••. Видно от приложеното ч.гр.д. №494/2023 г. по описа на ••ски районен съд, в полза на Н. Е. В. срещу „•• е издадена заповед №322/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК за сумата от 40 000 лв. главница по издаден запис на заповед от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.07.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 3 000 лв.

Длъжникът е възразил по реда на чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта, предмет на разглеждане в настоящото производство, като е представил доказателства за това в заповедното производство.

По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. Вещото лице по назначената експертиза е извършило проверки в счетоводството на „••, по данъчната партида в НАП във връзка със съставен Протокол № П- 16002422077745-073-001/27.01.2023 г. и приложенията към него за извършена данъчна проверка на дружеството, в Агенцията по вписвания във връзка с декларираните годишни отчети на дружеството за 2020 и 2021 г., като вещото лице подробно е описало в заключението си проверените документи относими към заключението на експертизата.

Експертката е категорична, че след проверка в счетоводството на дружеството и на данъчната партида на дружеството в НАП не са установени отразени задължения на ответното дружество към ищеца.

Според обясненията на експерткатаа, направени в съдебно заседание на 07.02.2025г., “би следвало задължението да е отразено по някаква партида, в сметки, които отчитат задължения“, но експертката посочва, че не й е представен такъв счетоводен запис за отчетено задължение към ищеца по делото при ответното дружество.

Съдът възприема заключението на експертизата, тъй като е компетентно и задълбочено изготвено, въз основа на всички документи относими към спорния предмет.

По делото е изготвена и приета и съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че не може да се даде отговор на въпроса дали процесният запис на заповед е съставен през м.януари 2021г. или по- късно, т.е не може да определи времето на създаване на процесния документ, послужил като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата, отразена в записа на заповед. Експертизата не е оспорена от страните по делото, възприема се и от настоящия състав на съда.

От изисканата и приложена прокурорска преписка №10078/2023г. по описа на РП Ст.Загора, ТО – •• се установява, че преписката е образувана по жалба на •• – едноличен собственик и управител на •• към датата на депозиране на жалбата във връзка с издадените от ищеца, в качеството му едноличен собственик и управител на •• на 3бр. записи на заповед с поемател същото лице. С постановление от 13.09.2024г. по посочената преписка РП-•• е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила преписката.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно т.17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК /сега т. 10/ въз основа на запис на заповед, е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.

Ищецът[1]кредитор следва да установи вземането си въз основа на издадения запис на заповед. В случай, че от страна на ответника не е направено релативно възражение, към което се приравнява и общото възражение за безпаричност на ценната книга, ищецът-поемател не е длъжен да установява възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение. Налице е трайна практика на ВКС, постановена след приемане на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обективирана в решение № 248 от 23.01.2015 г. по т. д. № 3437/2013 г., І ТО и решение № 20 от 19.06.2018 г. по т. д. № 1151/2017 г., І ТО, решение № 38 от 07.04.2015 г. по т. д. № 1008/2014 г., І ТО, решение № 218 от 21.01.2019 г. по т. д. № 304/2018 г., І ТО, решение № 100 от 06.10.2020 г. по т. д. № 2133/2019 г., І ТО на ВКС, съгласно която кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а длъжникът - възраженията си срещу вземането /абсолютните - срещу формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, съответно личните - основани на отношенията му с кредитора/. В настоящия случай от страна на ответното дружество е направено абсолютно възражение за нищожност на процесния запис на заповед, тъй като е издаден от управителя на ответното дружество Н. Е. В. в негова полза. Това възражение се основава на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, която съдържа забрана представителят да договаря от името на представлявания лично със себе си. Видно от съдържанието на процесния запис на заповед, управителят на „•• – Н. Е. В. е поел от името на дружеството задължение за заплащане на сумата от 40 000 лв. на поемателя Н. Е. В.. Поради това съдът намира, че в настоящия случай управителят в нарушение на разпоредбата на чл.38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е действал в своя полза и е договарял със себе си от името на дружеството, което представлява. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г., I т. о., решение № 14 от 27.01.2017 г. по т. д. № 1453/2014 г., II т. о. и решение № 91 от 16.04.2018 г. по гр. д. № 3513/2017 г., IV г. о., в които е прието, че когато управител на ООД, сключи с представляваното от него дружество сделка като физическо лице, то в тези отношения управителят, действа като самостоятелен гражданско-правен субект и воден от собствения си интерес, поради което в такъв случай намира приложение забраната на чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Действително следва да се посочи, че с т. 2 на ТР № 3/15.11.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, но това разрешение касае само хипотезата на чл. 38, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, при която едно и също лице е органен представител на две търговски дружества и в това си качество ги представлява при сключването на сделката.

В настоящия случай т. 2 на ТР № 3/15.11.2013 г. по т. д. №3/2013 г. на ОСГТК е неприложима, тъй като ищецът не е действал като органен представител на две търговски дружества, а е издал записа на заповед като управител на търговско дружество в своя полза, в качеството на физическо лице. В тази връзка представеният по делото протокол от 14.12.2020г./л.138 от делото/ е без правно значение за настоящия спор.

С оглед изложеното, съдът намира, че процесният запис на заповед е издаден в противоречие с императивната забрана на чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което е нищожен на основание чл. 44, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и менителничният ефект не е породил правни последици. Ответното дружество е направило и възражение, че записът на заповед е съставен след прекратяване на представителното правоотношение на управителя, т. е. че е антидатиран. В константната съдебна практика, обективирана в решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 17 от 13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г. на ВКС, I т. о. се приема, че юридическото лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на бившия му органен представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Този документ, обаче, е частен и се ползва с доказателствена сила единствено по отношение на авторството, но няма обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му. Ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства, като доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В настоящия случай към датата на издаване на процесния запис на заповед, ищецът Н. Е. В. е вписан като управител и като едноличен собственик на капитала на „•• от 23.03.2020 г. до 05.05.2022 г. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, обаче категорично се установява, че при проверките на счетоводните документи и на данъчната партида на дружеството в НАП не са установени отразени задължения на ответното дружество към ищеца.

Не е установено ищецът да е предоставял на дружеството други парични суми, които да обосноват издаването на записа на заповед към посочената в него дата на издаване – 26.01.2021 г. Поради изложеното по-горе, съдът намира, че по делото не е установено, че процесният запис на заповед е издаден на посочената в него дата - 26.01.2021 г., когато ищецът е бил все още управител на ответното дружество и е можел да поема задължения, а не след като представителната му власт е била прекратена. В този случай записът на заповед би бил издаден от лице без представителна власт и съгласно т. 2 от ТР № 5/12.11.2016 г., на ВКС постановено по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените правни последици. Същите ще настъпят, ако дружеството, от чието име е издаден записът на заповед, не му се противопостави по реда на чл. 301 от ТЗ. В настоящия случай, такова противопоставяне е направено от страна на „••, доколкото след получаване на издадената заповед за изпълнение е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

Поради това, независимо, че записът на заповед е редовен от формална страна, тъй като в него е посочена дата на издаването му – 26.01.2021 г., с оглед направеното оспорване, не е установено, че записът е издаден към тази дата или друга такава, но преди прекратяване на представителната му власт. Следователно ищецът не установява съществуването на вземането по записа на заповед, поради което предявеният от него иск по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК е неоснователен. /в този смисъл Решение № 229 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4529/2019 г., IV г. о., ГК/.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск от Н. Е. В. против „•• за признаване на установено по отношение на „••, съществуване на вземането на Н. Е. В. за сума в размер на 40 000 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 26.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 19.07.2023г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №322/28.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 494/2023 г. по описа на Pайонен съд - •• е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски: Видно от данните по ч. гр. д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд – ••, „•• е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. С оглед изхода на делото Н. Е. В. следва да заплати на „•• направените по ч. гр. д. № 494/2023 г. по описа на Районен съд – •• разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв.

В настоящото производство, ответникът „•• е направил разноски в размер общо на 2 700 лв., видно от списъка на разноските /л.166 от делото/ и документите за изплащането им. Или общият размер на направените разноски от ответното дружество в заповедното производство и пред настоящата инстанция са в размер на 4 900 лв. С оглед изхода на делото Н. Е. В. следва да заплати на „•• направените разноски в настоящото производство в размер на 4 900 лв.

Водим от горните мотиви, съдът