Решение № 3644 от 3.12.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 112/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 215, ал.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.83 от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм., по-долу ППЗТСУ/. Образувано е по жалба на Л. С. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място] б., [улица], чрез адвокат Н. Н. от САК, срещу изменение на РП /регулационния план/ на [населено място] б., в частта на улица тупик /от о.т. 644 до о.т. 645/, който РП е одобрен със Заповед № 767/1989 г. Моли да се прогласи нищожност на изменение на РП /регулационния план/ на [населено място] б., в частта на улица тупик /от о.т. 644 до о.т. 645/, който РП е одобрен със Заповед № 767/1989 г. Сочи, че жалбоподателят Л. С. Г. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място] б., община Ч.б., [улица], целият с площ [рег. номер].м, съставляващ по КККР на града поземлен имот с идентификатор № ••• съставляващ [УПИ] /четвърти, планоснимачен номер две, пет, нула, седем/, кв. 54А /петдесет и четири, буква „А“/ по регулационния план на [населено място] б., ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор № 80501.803.392.1, хангар, депо, гараж с идентификатор № 80501.803.392.2, жилищна сграда с идентификатор № 80501.803.392.3 и селскостопанска сграда с идентификатор № 80501.803.392.4, което обстоятелство се доказва с приложения към жалбата [нотариален акт], том II, рег. № 1174, издаден по нотариално дело № 148/2018 г. на нотариус Я. Я. с район на действие - Районен съд - Ч.б. и [нотариален акт], том I, издадено по нот. дело № 154/1991 г. на Районен съд - Ч.б.. Видно от издадените строителни книжа и скици, досежно построените в имота, собственост на жалбоподателя, имота от югозапад граничи с [улица] - о.т. 645. В имота е изграден гараж, по одобрени строителни книжа, разположен в най-югозападната част на имота. Видно от приложената извадка на действащия регулационен план на [населено място] б. /заверена от община Ч.б./, [улица] до о.т. 645 е заличена, което действие графично е означено в плана със условен знак „х“, откъм имот 2511А. Твърди, че горепосоченото изменение на ПУП-ПР в кв. 54А по регулационния план, одобрен със Заповед № 767/1989 г., от о.т. 644 до о.т. 645, е станало без издаване на предвидената в закона заповед на кмета на община Ч.б., поради което счита същото изменение за нищожно. Сочи, че жалбоподателят Л. С. Г. притежава качеството заинтересовано лице по смисъл на чл. 131 от ЗУТ, и като такова има правен интерес от оспорване на извършеното изменение на ПУП-ПР. Обстоятелството, че предвидената [улица] - о.т. 645 в кв. 54А, се променя така, че изграденият гараж в имота на жалбоподателя остава на практика „извън“ тази улица, сериозно засяга правата на жалбоподателя. Сочи, че в действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен, и в първия случай се прогласява неговата нищожност, а във втория административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен, и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. В случая по отношение на извършеното изменение в РП в кв. 54А, доколкото същото е неразривна цялост от текстова част (заповед) и графично изменение, липсва заповед, която да е издадена от кмета на О. Ч. б. на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134 от ЗУТ. По аргумент от приложимите норми на чл. 48, ал. 1 и чл. 49 от Наредба № 8/2001 г. актът, с който се приема, респективно изменя ПУП, е единство на текстовата и графичната му част. Констатира се несъответствие между текстовата и графичната част на плана, представляващо съществен порок на акта, при който съдът е поставен в ситуация да гадае в коя от двете части на плана - в текстовата (доколкото липсва такава) или в графичната част - се съдържа действителната воля на органа, по отношение на която следва да се осъществи контрол за законосъобразност. Това е достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на атакувания административен акт, още повече, че в самата графична част са допуснати редица несъответствия. На следващо място, тъй като заповед въобще не е издавана, липсват каквито и да било законови предпоставки да бъде изменен ПУП-ПР по реда на раздел IV „Условия и ред за изменение на Устройствените планове“ от ЗУТ, е налице порок във формата на административния акт. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице, е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В конкретния случай оспореният административен акт не страда от порока липса на форма. Същият е издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част и правни основания. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Обстоятелството, че досежно конкретното изменение не е издаван предписания от ЗУТ по реда на чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134 от ЗУТ, изричен административен акт - Заповед на кмета на община Ч.б., се потвърждава и от Решение № 11/09.12.2024 г., издадено по реда на ЗДОИ. На поставения въпрос „на какво основание е изменен РП на [населено място] б. в частта улична регулация в кв. 54А, за [улица] /нова о.т. 644/, като е заличена о.т. 184.05 и е предвидена улица тупик с обръщало?“, Кмета на общината е отговорил, че „няма налична документация, удостоверяваща изменение в обхвата на тупик /от о.т. 644 до о. т. 645/, като част от [улица]от влизане в сила на застроителен и Регулационен план на [населено място] б. със Заповед № 767 от 1989 г., както и от влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за [населено място] б. със Заповед № РД - 18- 2/20.01.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър“ (АГКК). В този смисъл е и приложеното Становище на О. Ч. б. с изх. № 06-00-388-(1)/04.01.2023 г., където отново се сочи, че „от влизане в сила със Заповед № 767 от 1989 г. на Застроителен и регулационен план на [населено място] б., в частта на тупика, не са извършени промени“. В конкретния случай твърди, че извършеното изменение в РП на [населено място] б., в посочения по-горе обхват е лишено изцяло от законова опора - т. е. не е извършено на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма и когато актът е лишен изцяло от законово основание. Твърди, че в конкретния случай, липсват предпоставките, предвидени в чл. 134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове. В същото време, община Ч.б., въпреки липсата на издадена заповед, не оспорва, че изменението е породило правни последици в РП, което обстоятелство се потвърждава и от издадена Заповед № РД - 11-1/13.01.2025 г., с която е стартирала процедура по изработка на проект за изменение на ПУП - ПР в границите на ПИ с [идентификатор] и 80501.803.388 - удължаване на [улица] до края на жилищните имоти от кв. 54А, като се измества о.т. 644 на запад. С посочената заповед на практика се предвижда „изменение“ на „изменението“ в РП на [населено място] б., което се счита за нищожно. В този смисъл, моли производството по Заповед № РД - 11-1/13.01.2025 г. за бъде спряно, до решаване на настоящия спор, тъй като счита същия за преюдициален по отношение на административното производство, стартирало със Заповедта от 13.01.2025 г. Моли да се постанови съдебно решение, което да се прогласи нищожност на изменение на РП /регулационния план/ на [населено място] б., в частта на улица тупик /от о.т. 644 до о.т. 645/, който РП е одобрен със Заповед № 767/1989 г. С определение № 455/04.02.2025 г. /л.30/ жалбата е оставена без движение за уточняване дали се обжалва заповед № 767/1989 г., с която е допуснато изменение на РП на [населено място] б. в частта на [улица]. В случай, че не се обжалва тази заповед, на жалбоподателя е указано да посочи изрично писмено кой административен акт оспорва и в кои негови части. В изпълнение на горното определение № 455/04.02.2025 г., община Ч.б. е представила преписката, като в придружителното писмо /л.37/ е посочила, че от влизане в сила на Заповед № 767/1989 г. на ЗРП на [населено място] б., в частта на тупик от ок 644 до ок 645, не са извършвани промени. В изпълнение на същото съдебно определение № 455/04.02.2025 г. жалбоподателят е депозирал молба /л.81/, в която е посочил, че с издадената заповед № 767/1989 г., е приет/одобрен Регулационния план на [населено място] б., а не е изменен. В случай, че община Ч.б. в своето становище по жалбата, твърди, че със заповед № 767/1989 г. е изменен РП на [населено място] б. в частта на [улица], моли да приеме, че с така подадената жалба, по повод на която е образувано адм. д. 112/2025 г., се оспорва Заповед № 767/1989 г. като незаконосъобразна, тъй като същата противоречи на действащите към момента на издаването й законови разпоредби, а видно и от самото съдържание на заповедта, с административния акт се приема РП, а не се изменя. Обстоятелството, че със заповед № 767/1989 г., е приет/одобрен Регулационния план на [населено място] б., в първоначалния му вид, в който има [улица] - о.т. 645, която в последствие е заличена, се доказва и от издадените строителни книжа и скици, досежно имота на жалбоподателя, от които е видно, че същият от югозапад граничи с [улица] - о.т. 645. В случай, че община Ч.б. твърди, че заповед № 767/1989 г. касае само и единствено приемането/одобряването на РП и така както е посочила и в Решение № 11/09.12.2024 г., издадено по реда на ЗДОИ (приложено към жалбата), „няма налична документация, удостоверяваща изменение в обхвата на тупик /от о.т. 644 до о. т. 645/, като част от [улица]от влизане в сила на застроителен и Регулационен план на [населено място] б. със Заповед № 767 от 1989 г.“, то моли да се приеме, че с така подадената жалба се оспорва извършеното графично изменение в плана, което е станало без издаване на заповед, поради което счита същото за нищожно. В тази връзка е и изложеното в жалбата основание, на което се иска прогласяване на изменението за нищожно, а именно: „В случая по отношение на извършеното изменение в РП в кв. 54А, доколкото същото е неразривна цялост от текстова част (заповед) и графично изменение, липсва заповед, която да е издадена от кмета на О. Ч. б. на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с чл. 134 от ЗУТ. По аргумент от приложимите норми на чл. 48, ал. 1 и чл. 49 от Наредба № 8/2001 г. актът, с който се приема, респективно изменя ПУП, е единство на текстовата и графичната му част. Констатира се несъответствие между текстовата и графичната част на плана, представляващо съществен порок на акта, при който съдът е поставен в ситуация да гадае в коя от двете части на плана - в текстовата (доколкото липсва такава) или в графичната част - се съдържа действителната воля на органа, по отношение на която следва да се осъществи контрол за законосъобразност. Това е достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на атакувания административен акт, още повече, че в самата графична част са допуснати редица несъответствия. В депозираното на л.97-100 становище, община Ч.б. взема становище, че жалбата е недопустима, доколкото липсва правен интерес от оспорване. Алтернативно твърди, че е неоснователна, доколкото заповед №767/1989 г. в частта относно [улица] не е изменяна. Излага съображения за законосъобразност на същата заповед, като сочи, че са спазени изискванията на действащите към момента на приемането ЗТСУ и ППЗТСУ и заповедта не е нищожна. В допълнително становище на л.312-313 жалбоподателят твърди, че изменението на РП засяга негови права и интереси, доколкото променя уличната регулация пред неговия имот, и ограничава достъпа до него, включително до законно изградения гараж. Съдът, с определение от о.с.з. на 17.04.2025 г. /л.330/ е изменил свое предходно постановено определение № 864/04.03.2025 г., като е приел, че се оспорва заповед № 767/1989 на председателя на ИК на ОбНС-Ч.б., алтернативно извършеното графично изменение на плана, което е станало без издаване на заповед. В отговор на жалбата, наименован становище /л.357-360/ ответникът ОбС Ч.б. изразява становище, че жалбата е недопустима, доколкото липсва правен интерес от оспорване. Алтернативно твърди, че е неоснователна, доколкото заповед №767/1989 г. в частта относно [улица] не е изменяна. Излага съображения за законосъобразност на заповед №767/1989 г., като сочи, че са спазени изискванията на действащите към момента на приемането ЗТСУ и ППЗТСУ и заповедта не е нищожна. В съдебно заседание жалбоподателят Л. С. Г. се явява лично и с адвокат Н. с пълномощно по делото. Моли да се уважи подадената жалба срещу графичното изменение, което е станало без изричен административен акт, и с което е заличена така нанесената със заповед от 1989 година, с което е одобрен регулационния план, [улица]. Счита, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е установено, че това изменение е извършено след приемане на регулационния план без изричен акт, без да бъде спазена каквато и да е процедура по уведомяване на заинтересованите лица, във връзка с което счита, че е налице съществен порок при така извършеното графично изменение на плана и моли да се прогласи същото за нищожно. Претендира сторените в настоящото производство разноски. Моли да се приеме, че изрично е доказано наличието на правен интерес от страна на жалбоподателя, тъй като обстоятелството, че на място е налице [улица], по никакъв начин не означава, че графичното изменение не засяга неговите права. Сочи, че така нанесеното графично изменение в регулационния план на [населено място] б. лишава част от имота, собственост на жалбоподателя с излаз на улична регулация, в това число и частта на имота на същия, в който е разположен гараж, за който същият е получил разрешение за строеж, във връзка с което е категорично установено наличието на правен интерес у жалбоподателя да води настоящото производство. Счита за неоснователно и незаконосъобразно от страна на община Ч.б. да бъдат претендирани адвокатски възнаграждения в размер на 1500 лева и отделно юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. В случай, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева е за изготвяне на становище по делото, същото не касае процесуално представителство в настоящото производство и моли да бъде оставено без уважение. Сочи още, че процесуалният представител на заинтересованата страна „Ф.П.“ ООД изрично е запознат с всички доказателства по делото, в това число и с така изготвената съдебно-техническа експертиза, която безспорно е приета преди заседанието, в което е взел участие. В случай, че заинтересованото лице не е съгласно с констатациите, съдържащи се в съдебно-техническата експертиза, същото е имало процесуалната възможност да ангажира нови доказателства, в това число и да поиска назначаването на нова съдебно-техническа експертиза. Това нещо не е сторено. Ответникът - кмет на О. Ч. б. в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. И.. Счита, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му по закона правомощия съгласно действащия към момента на издаването ЗТСУ и правилника за неговото прилагане. Счита, че при издаването на заповедта са спазени всички законови разпоредби и не са допуснати нарушения от категорията на съществените, които да обусловят нейната нищожност, поради което моли да се приеме, че същата е правилна и законосъобразна. Поддържа депозираното по делото становище и моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Ответникът – Общински съвет Ч.б. в съдебно заседание не се представлява. Заинтересованата страна „Ф.П.“ ООД в съдебно заседание се представлява от адвокат В.. Моли да се отхвърли жалбата срещу заповедта от 1989 година, а по отношение на жалбата в частта на графичното изменение, да се прекрати делото. Освен изложените съображения в писмено становище, поддържа и такова за липса на правен интерес у жалбоподателя. Атакуваната липса на улица, всъщност съществува. Жалбоподателят не е лишен от достъп до имота си. Претендира разноски в размер на 500 лева. Посочва, че проведеното съдебно заседание, в което делото е взето за решаване, се явява първо по делото. Изготвената съдебно-техническа експертиза не е приета с участието на заинтересованите лица и изводите, които са направени в съдебно-техническата експертиза, изготвена и приета по делото, не следва да се вземат предвид при решаване на делото. Твърди, че всички доказателствени искания, които е направил жалбоподателя, които са приети в съдебно заседание, в които не са участвали всички страни по делото, не се считат за извършени, ако не бъдат сторени с участието на всички страни, спрямо които ще има сила съдебното решение по настоящото дело. Приети са писмените доказателства. Други доказателствени способи в първото и единствено съдебно заседание с участието на всички страни не са приемани. В представено в о.с.з. писмено становище допълнително сочи, че липсват основания за обявяване на нищожност на акта, като описва същите основания според правната доктрина и съдебната практика. Сочи, че съдът е ограничен от изтъкнатите от жалбоподателя пороци на акта. Заинтересованите страни И. П. Г., П. Н. И., Д. Н. И., В. Н. Ф., М. Ю. М., в проведеното съдебно заседание не се явяват, не се представляват и не ангажират становище по делото. Заинтересованата страна Община Ч.б., в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по делото. Административен съд гр. Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт и съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба, с която се претендира нищожност на соченото изменение на ЗРП, алтернативно за нищожност на заповед № 767/1989 г. в посочената част, за допустима, като съображения относно правния интерес на жалбоподателя ще изложи при разглеждането на спора от правна страна. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Видно от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим [имот номер], том II, рег.№ 1174, дело № 148/11.04.2018 г., Л. С. Г. закупува ПИ с площ 1056 кв.м, [населено място] б., [улица], с идентификатор № ••• с построените в него жилищна сграда с идентификатор № 80501.803.392.1, хангар, депо, гараж с идентификатор № 80501.803.392.2, жилищна сграда с идентификатор № 80501.803.392.3, и селскостопанска сграда с идентификатор № 80501.803.392.4 /л.7/. По делото е приобщен и НА на неговия праводател - Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 89, том I, дело №154/01.02.1991 г., на С. П. Г. /л.8, копието на л.322 е по-четливо/; В същия НА недвижимият имот е описан като дворно място [рег. номер].м, находящо се в парцел IV – 2507 в кв.54“А“ по плана на Ч.б. с построените в него жилищна сграда и гараж. С обявление от 30.03.1987 г. на Общински народен съвет Ч.б. /л.185/ е съобщено, че е изготвен проект за ЗРП на [населено място] б., като в 14-дневен срок заинтересованите може да направят искания и възражения. Видно от съставен констативен акт от 13.04.1987 г. /л.л.179-184/, са постъпили 73 възражения. Същите са приобщени на л.186-275. С протокол от 28.04.1987 г. /л.38-50/ назначена комисия по чл.71, ал.1, т.2 от ППЗТСУ е разгледала представения от проектанта ЗРП на [населено място] б., като е разгледала и постъпилите възражения, като част е уважила, а други – не. В т.96 от протокола е посочено: да се включи в границите на застроителния и регулационния план към парц.V в кв.54а площадката на ОСО при границите, при които е изградена в момента. В т.97 е посочено: Всички промени по регулационния и застроителни планове, направени от комисията, са отразени със зелен цвят, а на кадастралния план – с кафяв цвят. Комисията е назначена със заповед от 22.04.1987 г. /л.174/. С писмо до ОНС [населено място] от 11.12.1987 г. от ОбщНС Ч.б. /л.51-52/ е предложено да се включат нови терени в регулацията на [населено място] б., като в т.2 се сочи стр.кв.54а, 10 дка, като се сочи, че кварталът е застроен с жилищни сгради преди повече от 30 години, които са извън регулацията. С протокол от 14.12.1987 г. /л.53, 54/ на комисия, назначена от председателя на ОНС-Плевен е предложено да се включат в регулацията терени, включително т.2 - терен в размер на 6, 7 дка, урегулиран в кв.54а, от юг граничи с учебен полигон на ОСО /Организация за съдействие на отбраната/, теренът е застроен и представлява частни имоти на граждани; т.3 – терен в размер на 8 дка южно от кв.54а, представляващ учебен полигон на ОСО, на север граничи с кв.54а. С удостоверение от 21.12.1987 г. /л.55/ Строително експлоатационно предприятие „Водно стопанство“ Плевен уведомява, че предложените терени за включване в регулацията на града са неполивна земя, включително т.2 – терен в кв.54а по плана на [населено място] б. в размер на 6, 7 дка за жилищно строителство, и т.3 - терен в кв.54а по плана на [населено място] б. в размер на 8, 00 дка за учебен полигон на ОСО. На удостоверението е посочено, че се съгласува без т.4 и т.6 от районен инспектор по опазване на земята. Особеното мнение на инспектора е приобщено на л.127, като същото е по отношение на други имоти, а не на този, в който е ситуиран имотът на жалбоподателя. От същия инспектор е съгласувана и приложената скица от 17.12.1987 г. /л.56/, в която са видни имота на жалбоподателя, улица – тупик с обръщало и имотът на ОСО. Съгласно протокол № ВС-01-37 на ВСТСУСА, спец.състав по ТСУ от 21.04.1989 г. /л.59-64/ по отношение на ЗРП на Ч.б. е решено по т.2, че приема ЗРП на [населено място] б. в останалата част /има се предвид без централната част, която е по т.1/ като окончателен с корекциите на СТСУСА при ОбщНС; до внасяне за одобрение, в проекта да се нанесат следните корекции, като на л.63, първо тире е посочено: „в кв.54А от парц. II да се образуват 4 бр. парцели със свободно застрояване“. С писмо от 26.07.1989 г. КТСУ съгласува ЗРП на [населено място] б., като са посочени още допълнителни корекции за [жк], които не се отнасят за кв.54А /л.65-66/. С обявление от 30.08.1989 г. на Общ.НС е съобщено за изготвяне на ЗРП, като е посочен и кв.54а като обхванат от него /л.67/; съобщение за изготвения ЗРП е публикувано и в ДВ, бр.67/29.08.1989 г. /л.121-123/. По делото е приложен констативен акт от 18.09.1989 г. /л.68/, от който е видно, че след обявлението са направени три възражения, липсва възражение от страна на праводателя на жалбоподателя по отношение на имота му или на уличната регулация пред него. Със заповед № 740/18.09.1989 г. е назначена комисия, която да разгледа направените изменения от КТСУ по ЗРП и подадените възражения /л.69/. По делото е приложен Протокол от 21.09.1989 г. на комисията по чл.71, ал.2, т.2 от ППЗТСУ, назначена със заповед № 740/18.09.1989 г., относно приемането на застроителния и регулационен планове и придружаващите ги материали на [населено място] б. /л.142-143/. Посочено е кои възражения се уважават и кои не. Посочено е, че всички промени по РЗП, направени от комисията, са отразени за уличната и дворищната регулация със зелен туш. Със заповед № 767/25.09.1989 г. на председателя на ИК на Общ.НС Ч.б. е одобрен Застроителния, общия регулационен план на [населено място] б., без централната част, по червените линии на уличната регулация, по сините линии на дворищната регулация и направените със зелени линии за застрояването и регулацията поправки на комисията по чл.78 и 79 и протокол на КТСУ от 21.04.1989 г. /л.70/. Заповедта е обявена на 26.09.1989 г. /обявление на л.71/. За същата е направено обявление и с ДВ, бр.81/17.10.1989 г. /л.119-120/. С последващо обявление /л.72/ от 19.10.1989 г. е посочено, че в 14-дневен срок от обнародването в ДВ недоволните могат да обжалват дворищно-регулационния план пред Окръжен съд-Плевен. Съгласно констативен акт от 13.11.1989 г. /л.73/ са подадени четири възражения, като не е налице възражение от праводателя на жалбоподателя по отношение на имота му или на уличната регулация пред него. Съгласно Акт №7 за собственост върху недвижим имот на община [населено място] б. от 09.12.1993 г. /л.75/, община Ч.б. е собственик на незастроен урегулиран [имот номер] /автомотополигон/, с площ 8330 кв.м, в Ч.б., кв.54а, при съседи на север: парц. IV-2507 и тупик, парц.III-2507, II-2508 и VI-2508. Със заповед от 23.10.2000 г. /л.76/ този имот е отписан от актовите книги за общинска собственост. Съгласно акт №1395 за частна държавна собственост от 20.11.1998 г. /л.77/ държавата е собственик на незастроен урегулиран имот – автомото полигон от 8330 [жк], местност „Мерата“ кв.54А, парцел № V, като граница от север е посочен парц. IV-2507 и тупик. Като забележка в акта е посочено, че имотът е включен в капитала на „В.“ ЕООД. По делото от жалбоподателя са представени обяснителна записка за гараж, ведно с одобрен архитектурен проект /л.12-14/, скица № 203/31.03.1988 г. /л.15/, издадена от О. Ч. б.; Протокол № 32 за определяне на строителна линия /л.16/; Разрешение за строеж № 39/12.04.1989 г. /л.16, гръб/; Протокол № 43/28.06.1990 г. за определяне на строителна линия /л.17/; Разрешение за строеж № 65/28.06.1990 г. /л.17, гръб/; Скица № 899/12.09.1990 г., издадена от община Ч.б. /л.19/; Скица № 349 от 18.06.1998 г., ведно с Работен талон № 3/22.06.1998 г. /л.20/. Съгласно същите, улицата продължава по цялото лице на имот IV-2507. Представени са и копие на извадка /л.9/ от действащия РП на [населено място] б., одобрен със Заповед № 767/1989 г., както и Скица на поземлен [имот номер]-920275-25.08.2023 г., издадена от СГКК- [населено място] /л.18/, съгласно които не пред целия имот на жалбоподателя съществува улица, а само пред част от него Видно от приобщено по делото цветно копие на извадка /л.540, гръб-п.505/ от действащия РП на [населено място] б., одобрен със Заповед № 767/1989 г., поставената точка 644 /написана с Ч.цвят/ след края на имота на жалбоподателя е зачертана със знак „х“, който е със син цвят, със знаци „х“ със син цвят е задраскана осовата линия на уличната регулация пред по-голямата част от имота на Г., поставена е нова точка със син цвят 644. Със син цвят е изобразено уширение пред имота, като същото обхваща само малка част от лицето на имота, същото уширение пред имот 2511а се свързва с уличната регулация пред този имот, като е налице ясен контраст между очертаното със син цвят уширение и червения цвят на уличната регулация. За пълнота съдът отбелязва, че по делото са налице данни за започнало административно производство със заповед № РД-11-1/13.01.2025 г. на кмета на община Ч.б. /л.21/, с която е наредено да се изработи проект за изменение на Подробен устройствен план - План за улична регулация (ПУП-ПУР) в границите на ПИ с идентификатори 80501.803.393 и 80501.803.388 - общинска собственост по КК и КР на [населено място] б., като: Удължаване на [улица] до края на жилищните имоти от кв. 54А, като се измества о.т. 644 на запад. Изменението се налага заради достъпа на [УПИ], кв.54А до уличната регулация по искане на собствениците на имота. В кадастралната карта [УПИ], кв.54А е отразен с [идентификатор] и площ от 1, 056 дка. Уличната регулация на [улица] до о.т. (нова) 644 към ПИ с идентификатори 80501.803.412, 80501.803.413, 80501.803.391 и 80501.803.392 по КК и КР на [населено място] б. да се прокара по имотните граници на имотите. По делото е приобщено постановление на ОП-Плевен /л.375-377/ във връзка с незаконосъобразно завземане на част от [улица]. По делото е назначена съдебно техническа експертиза /СТЕ/, чието заключение е приобщено като доказателство на л.404-419. Съгласно същото, въз основа на прегледаните архивни документи в отдел „Териториално и селищно устройство“ община [населено място] б., както и всички документи, приложени по делото, не може да се определи кога в конкретен момент, преди одобряването на ЗРП на община [населено място] б. със Заповед № 767/1989 г. или след това в периода след 22.06.1998 г., видно от приложената Скица № 349 от 18.06.1998 г. за телефонизация и Работен талон № 3/22.06.1998 г. за извършване на кабел за нов телефонен пост, както и от кого и в качеството му на какъв са извършени графични промени по осова линия на улица - тупик от о.т. 644 до о.т. 645, както и при изчертаването на уширението, различно от определеното в Протокол на комисията по чл.71, ал.2, т.2 от ППЗТСУ относно приемането на ЗРПланове и придружаващите ги материали на [населено място] б., обл. Ловешка, съгласно т. 3: „Всички промени по регулационния и застроителния планове, направени от комисията са отразени за уличната и дворищната регулация със зелен туш“. В о.с.з. в отговор на зададените въпроси ВЛ уточнява, че приложенията към заключението са следните: Приложение № 1 е скицата, находяща се на лист 414 от делото. Приложение № 2 е скицата, находяща се на лист 415 от делото. Приложение № 3 от делото е скицата, находяща се на лист 417 от делото. Приложение № 3' е документа, приложен на лист 418 от делото. Приложение № 3'' е документа, приложен на лист 416 от делото и Приложение № 4 е скицата, приложена на лист 419 от делото. Първо при посещение в община Ч.б. в отдел „ТСУ“ е предоставен така одобрения Регулационен и застроителен план на община Ч.б. със заповед № 767/1989 г. Това, което ВЛ предоставя като Приложение № 3, е одобрения с тази заповед проект, т.е. вече плана. В този план ВЛ се е запознала с корекциите, които са били нанесени в зачертаване и преместване на о.т. 644 пред входа на УПИ за достъп на съответния парцел IV-2507. Планът, който е предоставен, е работния им план, единствения оригинал, на база на който насетне се създават всички скици и съответно работни талони или т.н. вече разрешения за строеж. Преди това одобряване, няма данни за графичната част в този участък. Корекция е когато има „Х“ - червената осова линия е зачертана с „Х“, което означава, че тя отпада, но няма писмена част. Оригиналният план от 1989 г., в оригиналния вид, в съответния мащаб, съществува във вида с „Х“. Когато се прави протокол за одобряване на самия работен проект, има протокол, който се създава на базата на приети различни процедури, които Съвета, който се е събрал, одобрява и предлага да бъдат нанесени съответните корекции. Когато планът бъде одобрен, във всичките си части, има работна фаза, като в работната фаза има множество корекции. Тези корекции се изчертават от проектантската организация на базата на протоколи и техни изисквания. След това би следвало плана, одобрен в цялата му част, в пълния му обем, да няма нанесени никакви корекции – никакви зачертавания и никакви други дейности. Би следвало да има такъв чертеж, в който да няма нанесени „Х“. Изводът е, че не е възможно при първоначалното приемане на плана през 1989 г., оригинала да има такива знаци „Х“, защото ако това е било забележка към работния проект, вече в одобрения план не следва да бъде изчертано по този начин. Това, което е предоставено на ВЛ от община Ч.б., е споделено, че това е единствения чертеж и той се вижда много добре на Приложение № 3', от което се вижда кой го е изготвил и коя година. Той е от м. февруари 1987 г. В одобрения проект не би следвало да има „Х“. Не може да бъде одобрен така. Според ВЛ има данни, че преди да бъде одобрен РЗП, жалбоподателят е изискал да се издадат разрешения за строеж и скици, които предхождат датата 1989 г. и там се вижда извадка, което е от действащия към момента, той не е приет план, но има одобрени правила, по които общината е действала и се вижда, че тази осова линия от о.т. 644 до о.т. 645 е налице. Няма това уширение, което е посочено в одобрения Регулационен и застроителен план. Тупикът не е съществувал тогава. Това е първи регулационен план, включително и за улична регулация. Няма други данни в архива на отдел „ТСУ“. ВЛ прави извод, че когато е приет плана през 1989 г., улицата е съществувала като улица по цялата осева линия, не само като тупик с тези „Х“, а изцяло като [улица], където е местоположението, почти срещу един стълб за осигуряване на електричество и това се вижда допълнително от издадените след приемането на регулационния план скици и работни талони, в които тази о.т. 644 е нанесена така, както е на регулационния план, само че без корекцията за отпадане на този участък. Тоест, до м. юни 1998 г. тази осова точка 644 графично е такава, каквато е била. На въпрос защо тогава в обобщеното заключение ВЛ казва, че не може да се установи дали това изменение не е отпреди приемането и одобрението на регулационния план от 1989 г. сочи, че е имало един документ, който не е подписан „вярно с оригинала“, само е сложен печат от отдел ТСУ. Оттам се вижда едно заключение от районния инспектор, който дава своето съгласие, тези два терена да бъдат консолидирани, т.е. приети на територията за регулация и застрояване на община Ч.б.. Това е Приложение № 1. Теренът, който е 6, 7 дка, това е горната, северната част на терена. Там са разположени терени, в които са съществували жилищни сгради и които с новия приет план, който е изцяло нов, преди не е имало там ПЗР, ПИ са урегулирани. Това са терени, за които няма от къде да се знае преди 1989 г. какво е било състоянието там. Няма данни освен тези скици, които е предоставил жалбоподателя за издаденото разрешение за строеж и откриване на строителни площадки. Приетият от община Ч.б. РЗП е от 1980 г., който не включва този кв. 54а. За първи път този квартал се появява в плана от 1989 г. и се определя начина на застрояване и регулация. По принцип всяка една инфраструктура би следвало да има своето разрешение за строеж по новия ЗУТ или работен талон по ЗТСУ . Тоест тази улица, ако е съществувала преди 1989 г., би следвало да има документация за нейното проектиране с абсолютно всички технически документи. Но тъй като тази площадка е за ОСО трябва да има достъп, би следвало такава улица да е имало физически и да е достигала до автополигона, но документи за съществуването ВЛ не е намерила. Няма нищо преди 1989 г., това е първия план, в който се разрешава въпроса включително и с уличната регулация. Във всички документи, издавани до 1998 г., до акта за частна държавна собственост № 1395/20.11.1998 г., това са няколко броя скици, протокол на комисията по чл. 71 от ППЗТСУ, до акта за частна държавна собственост е имало обяснителни записки, архитектурен проект, скица № 203/1988 г., протокол № 32/1989 г. за определяне на строителна линия и ниво, разрешение за строеж № 39/1989 г., протокол № 43/1990 г. за определяне на строителна линия и ниво, разрешение за строеж № 65/1990 г., други скици, работен талон, в които улицата е отразена като улица, цяла улица, а не като тупик с уширение. Актът за държавна собственост е от 1993 г. и там е описано, че граничи с тупик, като съответно тупикът не е написано дали с уширение или е без уширение. Осовата линия от о.т. 644 до о.т. 645 се явява тупик за автополигона, за площадката на ОСО. Издадена скица с № 663 - документ, който е приложен по делото, във връзка с искане от страна на жалбоподателя за съгласуване на застрояване на стопанска сграда и в нея ясно си личи, има печат, който се вижда ясно на община Ч.б., където пише, че има улична регулация и дворищната регулация трудно се чете, които са одобрени със заповед № 767/1989 г. Този документ е от 27.06.1990 година. Показва фактическото състояние на чертеж, местоположението на точката 644, която няма съществуващо уширение и няма изместване на осова точка 644. Това е документ, който е предоставен от община Ч.б.. Това е извадка от действащия към 1990 година ЗРП, приет със заповед № 767/1989 г. Има още един документ от 1998 г., приложен към делото - скица № 349/18.06.1998 г., която се отнася за телефонизация и издаден работен талон на базата тази скица, т.е. изтегля се един нов кабел, за да се осигури телефонен пост в недвижимия имот на жалбоподателя. След тази дата – 18.06.1998 г., до нея по предоставените документи по делото се вижда, че о.т. 644 не е изместена. С оглед на скиците, на база на които са издадени работните талони, не може да се говори за допусната техническа грешка или некомпетентност от лицето, извършило съответно скицата и подписало откриването на строителната площадка. Според ВЛ до 18.06.1998 г. улицата е съществувала в този си вид от о.т. 644 до о.т. 645, без така нареченото изместване и създаване на уширението пред входа на УПИ-то. Няма никакви данни за работната фаза. От отдел ТСУ са оказали пълно съдействие с проверка в архива, но не са намерени работните проекти. Както проектантските организации, така и съвета ТСУ, който е бил упълномощен да прегледа, одобри и съгласува застроителния и регулационен план, няма данни за нанесения тупик, в частта му уширение. Би следвало цялата проектна документация по одобряването на регулационния и застроителен план на кв. 54а да се съхранява в архива на община Ч.б., включително и проектантската документация. Не е намерен, обаче, архив, който да покаже разработката на самия план за регулация и застрояване. Конкретно засегнати УПИ са имот № IV-2507 и имот № V-2511а, т.н. автополигон и улицата, която е част от инфраструктурата на община Ч.б.. Това са конкретно засегнатите от корекцията, изразяваща се в преместването на о.т. 644 и създаването на уширение. Създадената улица, преди приемането на регулационния и застроителен план, с точното местоположение на о.т. 644, чисто обективно всички УПИ-та, които се намират на тази улица са можели да правят обратен завой в частта на автополигона. Той не е бил заграден. Този тупик, с това уширение, в момента на място е направено опит да бъде изградено при направения оглед от ВЛ, с направата на ограда, която огражда така съществуващия към момента фотоволтаичен парк. ВЛ не е могло да влезе свободно по улицата и да извърши маневра. Тази улица няма изход. Там е поставено едно ограничително флагче, в което не може да се влезе свободно по уширението. Не е могла да извърши маневра. Трябвало е да мине по тротоарна улица, за да може да има достъп до това уширение. Засегнати от тази корекция са всички имоти, които са по протежението на тази улица, защото нямат достъп и не могат да извършват маневри. Няма как да обърнат, улицата е двупосочна, а няма как да се обърне. Трябва да се кара назад, ако се влезе в едната посока, за да се излезе. Тъй като е приет ЗРП за кв. 54а, би следвало всички имоти, влезли в регулационните граници на О. Ч. б. с одобрения застроителен и регулационен план със заповед № 767 да бъдат засегнати. Този имот точно преди самото одобряване на регулационния план има корекция и той е разделен на 4. Променяни са вътрешни регулационни граници и те са нанесени в застроителния план. На Приложение № 3, този имот № II-2508 се разделя на 4 и се образуват 4 самостоятелни УПИ-та. Това се е случило преди одобряването на регулационния застроителен план и има документ, в който се указва в протокола, преди одобряването на РЗП, че този имот следва да бъде разделен на четири и е нанесена корекцията със зелен цвят, което е коректно. В протокола пише, че всички корекции се нанасят със зелен цвят. Корекция с тези „Х“ на улицата не е нанесена със зелен цвят, тя е нанесена със син цвят и не са спазени изискванията на протокола, който казва всички корекции по уличната и дворищната регулация да бъдат нанесени със зелен цвят. Всички последващи корекции са нанасяни върху първоначално одобрения план и не може да се установи в какъв момент кой какво е чертал, задрасквал и правил по този план. Това е единственият работен чертеж на съхранение в О. Ч. б.. Счита, че корекцията, която е в преместването на точка 644, би засегнала конкретно всички УПИ, които имат граница с уличната регулация на [улица] до о.т. 645. Конкретно това са имоти IV-2507, III-2507, V-2511а, улицата тупик, която по № 80501.803.388 и съответно [УПИ] и [УПИ]. Другите [УПИ], [УПИ] и [УПИ] имат достъп и тях уличната регулация в частта тупик не ги касае конкретно. Имат излаз от друга улица, различна от процесната. Само тези шест имота са конкретно засегнати от тази корекция, тъй като нямат излаз по друг начин. Другите имоти ВЛ е счела, че са засегнати, с оглед на това, че е приет застроителния план с тази заповед № 767, кв. 54а и затова приема, че касае всички имоти, които влизат в нейния обхват. Установеното от фактическа страна води съда до следните правни изводи: Подадената жалба е допустима. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Видно от същото ТР, „Правният интерес от съдебна защита ще е налице както за адресата на административния акт, така и за неговия правоприемник. Понятието "правоприемство" има изцяло юридическо значение. Общият принцип при правоприемството се състои в смяна на субектите на едно право, при което праводателят прехвърля свое право на правоприемника. Правоприемството включва и субективното право за защита на придобито материално право. Следователно щом праводателят не е упражнил това субективно право и то не е преклудирано - няма основание правоприемникът да бъде лишен от защита. Съдът не следва да ограничава със срок и intuito personae правото на иск за прогласяване на нищожност, още повече след като в закона липсва изрична разпоредба за това.“ В случая жалбоподателят Г. се легитимира като собственик на процесния УПИ с построените сгради в същия, като се твърди нищожност на заличаването на уличната регулация на улицата пред притежавания от него УПИ. Съгласно изискването на чл. 14, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗУТ, „Поземлените имоти се урегулират със: 1. улични регулационни линии, които определят границата с прилежащата улица (лице на имота); “, „Урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк.“ С оглед на факта, че по делото е спорна регулацията на улицата пред имота, е налице хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ - Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; Следователно правният интерес е поради засягане на собствения на Г. УПИ. По време на действието на ЗТСУ, праводателят на Г. също е имал право на жалба съгласно чл.83, ал.1 от ППЗТСУ: Одобреният дворищнорегулационен план подлежи на обжалване пред надлежния окръжен съд съгласно чл. 138, ал. 1, т. 2, чл. 145 и следващите от закона.“ /има се предвид ЗТСУ/. Нормите относно уличната регулация при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ са били аналогични на действащите понастоящем съгласно ЗУТ. Съгласно чл.106, ал.3, т.1 и ал.4 от ППЗТСУ, „Границите на парцелите се определят (очертават) с регулационни линии, които са: 1. уличнорегулационни - линиите, които определят границата на парцела с прилежащата улица (лице на парцела); “ „