Решение № 26567 от 6.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2696/2025 г.

от Женевската конвенция от 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г. Декларираните от Г. А. К. при регистрацията по чл. 61, ал. 2 ЗУБ, и при интервюто факти по чл. 4, ал. 1 от Директива 2011 / 95 ЕС в подкрепа на молбата му за закрила нито пряко, нито косвено са свързани с държавата по произход – чл. 4, ал. 3, б. „а“ от Директива 2011 / 95 / ЕС или с осъществено или осъществимо спрямо него преследване – чл. 4, ал. 3, б. „б“ от Директива 2011 / 95 ЕС. Направените изявления от жалбоподателя Г. А. К. пред Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет във връзка с индивидуалното му положение и лични обстоятелства нито поотделно, нито заедно сочат, че е напуснал [държава], защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения – чл. 4, ал. 3, буква „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС. Това се потвърждава от проведеното на дата 01.10.2024 г. интервю (л. 27 – 30 от делото). От жалбоподателя Г. А. К. не са съобщени събития, настъпили след като е напуснал [държава], или извършвани от него дейности, след като е заминал, израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, които да пораждат у него опасения от преследване при завръщане и да сочат на нужда от международна закрила, възникнала на място (sur place), съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2011 / 95 / ЕС. Тоест, молбата на Г. А. К. към официалните власти на [държава] нито при подаването ѝ, нито в който ѝ да е последващ момент е обоснована от самия него с каквито ѝ да е елементи, относими към критериите, релевантни за определяне на статут на бежанец. От значение е и обстоятелството, че в хода на интервюто Г. А. К. е заявил, че иска да отиде до [държава]. Иска да отиде в [държава], за да има бял ден и бяло хубаво бъдеще. Неговите познати и приятели, които са ходили в други държави, му казали че в [държава] взимат статут за три месеца. Осъщественият дотук анализ сочи, че Г. А. К. не изпитва основателни опасения от действията на преследване по чл. 8, ал. 3 – 5 от ЗУБ. Обосновано и правилно ответният национален административен орган е приел, че декларираната от Г. А. К. причина да напусне [държава] е с личен, социално – икономически характер и е извън обхвата на ЗУБ. Предпоставките за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ са идентични с условията за субсидиарна закрила по чл. 2, б. “е“, вр. чл. 15, б. “а“, „б“ и „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Такава международна закрила може да се предостави на чужденец, за който има сериозни основания да се смята, че ако бъде изпратен обратно в държавата му на произход, или при лице без гражданство – в държавата на предишното обичайно местопребиваване, то той би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като: 1) смъртно наказание или екзекуция; 2) изтезание, нечовешко или унизително отношение, или наказание; или 3) тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрила от тази държава. Понятието „реална опасност“ (‘real risk’) не е дефинирано, нито има трайно възприето негово тълкуване в юриспруденцията на СЕО и/или СЕС. Смята се, че то определя стандарта на доказване при субсидиарната закрила, като по правило изключва рискове, свързани единствено с общата ситуация в държавата, тези, чието настъпване е само възможно или е така далечно, че е нереално. С понятието „тежки посегателства“ (‘serious harm’) се означава естеството и интензивността на засягане на правата на човека, като трябва то да е с достатъчна сериозност (суровост). Извън изброените по-горе три вида посегателства, субсидиарна закрила не може да се признае за никакъв друг вид вреда, дискриминация и/или нарушение на човешки права. От смисловото тълкуване на общностната норма се установява, че се има предвид настъпването на определен вредоносен резултат за кандидата под формата на физическа или психическа увреда. Изразът „тежки посегателства“ е насочен по – скоро върху вида и квалификацията на предприетите действия, отколкото към конкретните им последици за кандидата, който е техен обект. Основателни са мотивите на административния орган, че твърдения, които да са свързани с посочените по – горе предпоставки не са направени от жалбоподателя Г. А. К.. Липсват изявления, които да водят до извод, че той е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. В решението си административният орган е приел, че за Г. А. К. не се доказва специфичен риск по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка с вх. № МД-02-40/04.11.2024 г. информация. Тази справка е била изготвена от дирекция „Международна дейност” на ДАБ при МС. Въз основа на тази информация се прави констатация, че в [държава] няма наличие на въоръжен конфликт по смисъла, заложен в международното право и в правото на ЕС. Макроикономическото управление на талибаните е успешно. Налице е стабилен обменен курс на местната валута, ниска инфлация и нарастващ износ. В хода на съдебното производство е приложена справка с вх. № МД – 02 – 120 / 07.03.2025 г. относно: [държава]. Справката е подробна, като е разположена на 19 страници. В нея е посочено, че лидерът на талибаните Х. А. упражнява нарастващо влияние върху управленските решения на национално и поднационално ниво. Талибанският режим поддържа вътрешна стабилност, макар и с помощта на репресивни мерки. Всеобхватните политически решения се взимат от лидера в Кандахар. Понастоящем талибанското правителство – което провъзгласи [държава] за ислямско емирство на [държава] (IEA) – контролира цялата територия. Всички силни брокери в страната са избягали и сега се противопоставят на талибаните чрез онлайн форуми. Справката е предоставена и приета в открито съдебно заседание от дата 13.05.2025 г. Тя се кредитира от настоящия състав. Съгласно чл. 21, т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ, Дирекция „Международна дейност“ изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно посочените справки са изготвени от компетентен орган и в кръга на правомощията му. Справките представляват официални писмени свидетелстващи документи, удостоверяващи, че лицето, което е издало справките, при извършваната от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в тях. Съдът намира, че в посочената и анализирана по – горе справка не се съдържа информация, която да опровергава изводите на административния орган, че самото присъствие на цивилно лице в [държава] би предизвикало определени неблагоприятни за него последици. От справките не се установява в [държава] да съществува безогледно (безразборно) насилие. Не се установява то да достига до толкова високо ниво и съответно да се изисква по – ниско ниво на отделни елементи, за да се констатират съществени основания, въз основа на които да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респ. чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕС. Не се установяват разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 и тълкувателно решение на Съда на ЕС от 30 януари 2014 г. по дело С – 285 / 12 по тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2011 / 95 / ЕС, които се преценяват във връзка с прилагането единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Последната разпоредба гласи, че хуманитарен статут може да се предостави, ако съществуват тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според мотивите на решението на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Обоснован е изводът на административния орган, че за Г. А. К. не съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което искането за международна закрила и в тази част е неоснователно. Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на Съда в [държава], в колкото по – голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, които имат пряко отношение към личното му положение, толкова по – слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него. В т. 39 от посоченото тълкувателно решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С – 465 / 07 дословно е посочено следното: В това отношение следва да се уточни, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. В конкретния случай жалбоподателят по никакъв начин не успява да докаже, че е конкретно поставен в ситуация на опасност. Липсва индивидуализация на заплаха срещу него. Преценено съвкупно с всички доказателства по делото това означава, че за жалбоподателя явно не съществуват никакви обстоятелства, които да имат пряко отношение към личното му положение. Не се посочват конкретни факти, които да водят до извод, че лично за Г. А. К. съществува реална опасност. Основният мотив за Г. А. К. е икономическият. Същият заявява, че иска до отиде в [държава], за да организира по – добре своя живот. Най – вероятно жалбоподателят е осъществил това свое намерение, доколкото в две поредни съдебни заседания той не се е явил лично. Стремежът към по – добър живота обаче не е от такова естество, че да води до признаване на хуманитарен статут. Посоченото означава, че за да се предостави хуманитарен статут на Г. А. К., безогледното насилие в [държава] трябва да е изключително. Видно от приетата при второто съдебно заседание от дата 08.07.2025 г. актуална справка (МД – 02 – 220 / 23.04.2025 г.) в [държава] такова безогледното насилие няма. Споделя се изводът на административния орган, че не се установява спрямо чужденеца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава], той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. За жалбоподателя Г. А. К. липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Жалбоподателят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут в [държава]. Не са налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ). Жалбоподателят не се позовава на причини от хуманитарен характер. Причините от хуманитарен характер трябва да са такива, че да разкриват реална опасност от посегателство върху личността на чужденеца, който кандидатства за получаването на статут. Такава реална опасност по делото не се установява. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при произнасянето по молбата на търсещия закрила трябва да се съобрази принципът за най – добрия интерес на детето. Тази преценка се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Критериите са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрДет., към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. В изпълнение на тези изисквания в хода на съдебното производство е приобщен актуален социален доклад от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика (л. 82 от делото). В доклада е посочено, че непълнолетният Г. К. и посетен м. април 2025 г. в РПЦ – Военна рампа, с цел провеждане на разговор. В хода на разговора е съобразена възрастта на детето и степента му на развитие. Той споделя факти, които до голяма степен се припокриват с тези, които е заявил в хода на интервюто. Отново заявява, че като крайна цел желае да стигне до [държава]. При повторно посещение, поради дадени от съда указания, от служители на РПЦ – Военна рампа е посочено, че детето е напуснало лагера и към настоящия момент е обявен за издирване от органите на МВР. Справката е изготвена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, и се кредитира от настоящия състав. В обобщение на посоченото, съдът намира за основателни мотивите на решаващия орган, че за непридружения непълнолетен Г. К. не съществува риск за сигурността му на територията на [държава]. Ако същият се върне на територията на [държава], той няма да бъде лишен от неговата идентичност, ще може да бъде обгрижван от своята майка и ще поддържа нормални отношения със своите братя и сестри, които по думите му продължават да живеят в област Баглан. Във връзка с това основателно в мотивите на оспорения акт е реферирано към Конвенцията на ООН за правата на детето. Правото на детето на живот в семейството е защитено в чл. 16 от Конвенцията. Материалният закон в случая е спазен – отхвърлянето на молбата на Г. А. К. за предоставяне на международна закрила, не противоречи на чл. 8, ал. 1 и 9, чл. 9, ал. 1, 6 и 8, чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 12 и т. 14 от ЗУБ, нито на транспонираните с тях разпоредби на Директива 2011 / 95 / ЕС. По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение № 1760 от 17.02.2025 г. на П. на ДАБ при МС, с което се отказва предоставянето на хуманитарен статут и статут на бежанец, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, за законосъобразно издадено, без отменителни основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК, вр. чл. 91 ЗУБ. Жалбата е неоснователна и като такава трябва да се отхвърли съгласно чл. 172, ал. 2, пр. 4 – то АПК, вр. чл. 91 от ЗУБ.