Решение № 1965 от 6.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 495/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на С. И. И., [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [улица], общ. Благоевград, против Община Благоевград, с която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединяване два основни иска с правно основание, съответно: по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., ведно с акцесорни по отношение на главните искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Община Благоевград да заплати на ищцата:

• на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и чл. 86 ЗЗД сумата от 18 000. 00 лева - главница, представляваща обезщетение за времето, през което е била без работа поради прекратяване на правоотношението със Заповед № 482-ЧР-Д/16.08.2021 год. на Кмета на Община Благоевград, считано от 18.08.2021 г. до 18.02.2022 г. /по 3 000 лв месечно/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2023 год. /датата на влизане на решението по адм.д. № 800/21 г на БАС в сила/ до окончателното изплащане на сумата;

• на основание чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл сумата 1000. 00 лв - главница, представляваща обезщетение за неползван отпуск за времето след 18.08.2021 год. и до 01.03.2022 год.. ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане.

С исковата молба се претандира присъждане на сторените по делото разноски.

С протоколно определение постановено в проведеното на 03.10.2023 год. открито съдебно заседание по искане на ищцата с правно основание чл. 214 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е допуснал изменение на предявените обективно съединени иска по отношение на техния размер, както следва:

• на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и чл. 86 ЗЗД сумата от 15 600. 00 лева - главница, представляваща обезщетение за времето, през което е била без работа поради прекратяване на правоотношението със Заповед № 482-ЧР-Д/16.08.2021 год. на Кмета на Община Благоевград, считано от 18.08.2021 г. до 18.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.03.2023 год. /датата на влизане на решението по адм.д. № 800/21 г на БАС в сила/ до окончателното изплащане на сумата;

• на основание чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл сумата 1 181. 82 лв - главница, представляваща обезщетение за неползван отпуск за времето след 18.08.2021 год. и до 01.03.2022 год.. ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Чрез процесуалният представител по пълномощие изразява становище, с което поддържа исковите претенции на сочените в исковата молба основания. Моли съда да осъди Община Благоевград да заплати претендираните суми, ведно със следващите се законни лихви и сторените по делото разноски.

Ответната страна – Община Благоевград, чрез процесуален представител по пълномощие оспорва така предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. С писмен отговор оспорва предявените искове по основание и размер, претендирайки отхвърляне на същите. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл в размер на 8 390. 91 лева срещу претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 6 месеца в размерна 18 000. 00 лева Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е изразил становище за основателност на исковете, включително и по размер.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцата е заемала в периода от 12.02.2020 год. – 18.08.2021 год. длъжността „директор“ на Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчка “ в Община Благоевград, по силата на валидно възникнало служебно правоотношение, породено от Заповед № 64-ЧР-Д/ 12.02.2020 год. на кмета на Община Благоевград. Със Заповед № 482-ЧЛ-Д/ 16.08.2021 год. на кмета на Община Благоевград, служебното правоотношение между ищцата и ответника е прекратено поради съкращаване на длъжността – чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. След обжалване на същата по съдебен ред, с решение № 1242 от 11.07.2022 год., постановено по адм. дело № 800 по описа на Административен съд – Благоевград за 2021 год., съдът е отменил въпросната заповед, като незаконосъобразна. С Решение № 2344 от 06.03.2023 год., постановено по адм. дело № 7777 по описа на ВАС за 2022 год. е оставено в сила оспореното решение № 1242 от 11.07.2022 год., постановено по адм. дело № 800 по описа на Административен съд – Благоевград за 2021 год.

Въз основа на влязлото в сила решение, ищцата е депозирала в Община Благоевград на 21.03.2023 год. писмено заявление, с което е изразила изрично своето желание да заема длъжността „директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“, с вх. № 94-00-508. /л. 42 от делото/ По същото с писмо изх. № 76-ЧР-Д/ 21.03.2023 год., кметът на Община Благоевград е уведомил ищцата за възможността й да се яви на работа в двуседмичен срок след влизането в сила на съдебното решение, за да заеме длъжността „директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“ съгласно утвърденото в изпълнение на решението ново длъжностно разписание на общинска администрация Благоевград. Същото е получено от ищцата на 21.03.2023 год., удостоверено с подписа на последната.

Поради неявяването на С. И. в ответната администрация в двуседмичния срок от влизането в сила на съдебното решение по аргумента на чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, със Заповед № 101-ЧР-Д от 22.03.2023 год. на кмета на общината е прекратено служебното правоотношение с последната. Заповедта е връчена лично на И. по куриерска фирма на 31.03.2023 год., което е видно от съдържанието на приложената към делото обратна разписка /л. 35 от делото/ По делото като доказателства в подкрепа на твърдените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения от страна на ищцата са представени като заверени копия: служебна книжка (л. 10 и сл.), удостоверение за декларирани данни, ведно със Справка „Актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.01.2020 – до 31.12.2022 год. на името на ищцата (л. 13 и сл.) В подкрепа на направените оспорвания ответникът също така е ангажирал писмени доказателства, а именно: Удостоверения за получени доходи, ведно с приложени към тях фишове за заплати за м. 07.2021 г., м. 08.2021 г. и за м. 10.2021 г. два броя декларации и болничен лист от 16.08.2021 г., удостоверяващ временна неработоспособност.

По искане на ищцата, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи, по която е представено писмено заключение от назначеното вещо лице.

В заключението си експертът сочи, че размерът на основното възнаграждение на незаетата длъжност “директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“ в Община Благоевград към момента на признаването на уволнението за незаконно – 06.03.2023 год (Решение № 2344/ 06.03.2023 год. на ВАС) и към момента на неявяването й да заеме службата – 21.03.2023 год. е 2 600. 00 лева.

Също така видно от заключението, размерът на основната заплата, определена на държавния служител за длъжността “директор на Дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“ в Община Благоевград, към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 16.08.2021 год. е 2 600. 00 лева.

В заключението се сочи, че с полученият от ищцата през м. август 2021 год. брутен доход в размер на 3 982. 73 лева на последната е изплатено на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл обезщетение за неспазено предизвестие на база основна работна заплата за неспазения срок на предизвестието от 2 600. 00 лв., което съответства по съдържание с представените Удостоверение рег. № 42/ 15.06.2023 год. и фиш работна заплата за м. 08.2021 год. /л. 28 - 29 от делото/ В последствие през м. октомври 2021 год., ищцата е получила брутен доход в размер на 5 790. 91 лева, с който й е изплатено обезщетение в размер на две основни работни заплати – 2 600. 00 лева или общо в размер на 5 200. 00 лева, включително и премия /ДМС/ в размер на 590. 91 лева, което също така съответства с представените Удостоверение рег. № 44/ 15.06.2023 год. и с фиш за работна заплата за м. 10.2021 год. /л. 26 - 27 от делото/ Според експерта, размерът на полагащия се платен годишен отпуск за времето от 18.08.2021 год. – (датата, считано от която е прекратено служебното правоотношение вж. служебната книжка) до 01.03.2022 год. е общо 10 дни, изчислени пропорционално съобразно броя на работните дни за периода. Съобразно установения размер на основната заплата от 2 600. 00 лева, размерът на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск, според експерта е 1 181. 82 лева.

При тези факти съдът прие следното от правна страна:

Предявените при условията на обективно, кумулативно съединени искове, с оглед на изложените фактически обстоятелства, с които ищцата е обосновала претенциите си за заплащане на процесните обезщетения, намират правното си основание, съответно в разпоредбите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 86 ЗЗД.

Така предявените искове са процесуално допустими поради наличие на правен интерес в полза на ищцата от търсената защита.

Разгледани по същество, съдът приема иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за частично основателен по размер, а иска по чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за изцяло основателен по размер, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно – основното възнаграждение.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства за наличие на всички предвидени в закона предпоставки, обуславящи правото на И. да получи претендираното обезщетение по основание. На първо място, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с ищцата е отменена с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ищцата е останала без работа, считано от 18.08.2021 год. до 04.03.2022 год., датата на назначаването й в Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград. /вж. служебна книжка л. 10 и справка за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.01.2020 год. до 31.12.2022 год./ През този период не е била назначена на друга държавна служба с по-ниска заплата и не е получавала възнаграждение за друга работа в по-нисък размер.

За определяне на конкретния размер на дължимите обезщетения по делото е назначена ССЕ.

В изготвеното въз основа на извършените справки в счетоводството на Община Благоевград заключение, вещото лице сочи, че основната заплата на длъжността по „директор на дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“ в Община Благоевград, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно – 06.03.2023 год. е в размер на 2 600. 00 лева в бруто размер, без приспадане на 10 % данък по ЗДДФЛ, тъй като данък върху обезщетенията не се дължи. Въз основа на така определената стойност, според експиртът размерът на следващото се обезщетение съобразно правилата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е на стойност 15 600. 00 лева, съставляваща размера на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно по смисъла на цитираната норма, умножен по броя на месеците, за които се дължи обезщетението, а именно шест месеца. От така изчисленото обезщетение следва да се приспадне сумата от 5 200. 00 лева – начислено и изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за месеците август 2021 год. и септември 2021 год., в резултат на което крайния размер на следващото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е на стойност 10 400. 00 лева.

В този размер от 10 400. 00 лв. и за посочения период от 18.08.2021 год. до 18.02.2022 год. предявеният иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл следва да бъде уважен. За сумата до 15 600 лв. искът следва да бъде отхвърлен. За пълнота на изложението и с оглед на претенцията на ответника за прихващане от дължимата се сума по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, изплатената на ищцата сума в размер на 8 390. 91 лева, съдът намира същото за неоснователно. От събраните в хода на разглеждане на делото писмени доказателства, включително и заключението на допуснатата експертиза се установява, че на ищцата са изплатени, съответно сумата от 5 200. 00 лева – начислено и изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за месеците август 2021 год. и септември 2021 год., ведно с обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазено предизвестие на база основна работна заплата за неспазения срок на предизвестието от 2 600. 00 лв., включително и Премия /ДМС/ в размер на 590.91 лева, които сумарно обосновават по размер сочената от ответника сума предмет на възражението за прихващане – 8 390. 91 лева. В случая обезщетението за неспазено предизвестие и изплатената премия по своята правна същност са различни от претендираното обезщетение при прекратяване на общо основание по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Дължимостта им е обоснована от различни правни основания, лимитативно регламентирани в Закона и в зависимост от основанията, на които се прекратява служебното правоотношение, включително и от различния правен резултат, който се цели с претендирането на същите. Горното обосновава извода, че изплатените суми, съответно като обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазено предизвестие и Премията /ДМС/ не следва да се приспаднат от общо дължимата се сума по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

По отношение на претендираното обезщетение по чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., съдът съобрази следното:

Съдът намира иска предявен от страна на И. с правно основание чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за основателен в претендирания размер. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗДС при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗДС определя размерът на паричното обезщетение по ал. 2, а именно съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Според експерта, размерът на полагащия се платен годишен отпуск за времето от 18.08.2021 год. – (датата, считано от която е прекратено служебното правоотношение вж. служебната книжка) до 01.03.2022 год. е общо 10 дни, изчислени пропорционално съобразно броя на работните дни за периода. Съобразно установения размер на основната заплата от 2 600. 00 лева, към датата на прекратяване на служебното правоотношение в заключението си, вещото лице сочи, че дължимият размер на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за 10 работни дни е 1 181. 82 лева, което като дължимо следва да бъде уважено.

По отношение на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Искането за присъждане на законна лихва върху претендираните главници е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. По своята правна същност претенцията е акцесорна спрямо главния иск за изпълнение на парично задължение. В случая с исковата молба, ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за времето, през което е била без работа поради прекратяване на правоотношението от 06.03.2023 год., /датата на влизане на решението по адм.д. № 800/21 г на БАС в сила/ до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. (т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.) Горното обосновава основателността на иска за законна лихва върху претендираната главница съставляваща обезщетение, за времето, през което ищцата е останала без работа поради прекратяване на правоотношението, считано от 06.03.2023 год., /датата на влизане на решението по адм.д. № 800/21 г на БАС в сила/ до окончателното изплащане на сумата.

Основателна се явява и претенцията за законна лихва върху главницата съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

По отношение искането за присъждане на деловодни разноски, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски съобразно уважената част от исковете. Респективно на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете. С процесната искова молба са предявени два обективно съединени иска, в частност иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, който е частично уважен до размера на 10 400. 00 лева от претендираните 15 600. 00 лева и иск с правно основание 61, ал. 2 и 3 от ЗДСл, който е уважен в цялост. При това положение според съда на ищцата се дължат разноски в размер на 1 925. 00 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице. Ответникът претендира разноски общо в размер на 400. 00 лв., от които 200. 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 200. 00 лв. депозит за вещо лице. При този изход на спора, според съда ответникът има право на разноски в размер на 30. 00 лв. След извършено прихващане съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1 895. 00 лв. Не се споделят възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с размера на уважените претенции, броя на предявените искове и фактическата и правна сложност на делото.

Предвид горното съдът