РЕШЕНИЕ

№ 420

Габрово, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА При секретар РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20257090700032 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-229 от 04.02.2025 г., подадена от И. М. В. с [ЕГН] и П. В. С. с [ЕГН], двамата от гр. Трявна, против мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация по поставени въпроси с молба вх. № 3100-1258 от 23.12.2024 г. при О. Т.. С молбата, депозирана в Община Трявна на 23.12.20254 г., от двамата жалбоподатели, се иска отговор на следните въпроси, относно обект – автоцентър «ДНЛ», в гр. Трявна, ул. «Х. Б.»:

1. Отреден ли е за жилищни нужди и обществено обслужване, съгласно ПУП и ако е така, редно ли е да се застрои изцяло за обществено обслужване и какви мерки ще предприемат кметът и гравният архитект на общината;

2. Открити ли са нарушения по отношение на вертикалната планировка; Спазени ли са всички показатели спрямо ПУП;

3. Проектът съгласуван ли е с РЗИ;

4. Проектът съгласуван ли е с КАТ за вход и изход към ул. «Х. Б.»;

5. Имат ли разрешение да се обслужват автомобилите извън помещенията, отредени за тази цел;

6. Има ли изградени и монтирани съоръжения и машини, липсващи в одобрения проект.

Посочен е адрес за кореспонденция.

В жалбата си авторите й сочат, че на 23.12.2024 г. са завели писмено искането си за получаване на горепосочената информация, като на 22.01.2025 г. срокът за отговор е изтекъл без те да получат такъв. По този начин е формиран мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация, който е недопустим. От съда се иска той да бъде отменен като незаконосъобразен, като бъдат задължени кметът и главният архитект на Община Трявна да предоставят исканата информация.

Жалбата до съда е депозирана в Община Трявна на 28.01.2025 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране или максималният срок за произнасяне в случая изтича на 06.01.2025 г. Според ал. 2 органите по този Закон или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Жалбоподателите твърдят, че липсва такова уведомяване. Според чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе или срокът за подаване на такава жалба изтича на 06.02.2025 г. С оглед на така изложеното съдът намира, че в случая жалбата е подадена от заинтересовани лица в законния срок и като допустима подлежи на разглеждане по същество. Въпросът дали с нея е поискано предоставянето на обществена информация и конкретно – има ли белезите на такава процесната, е въпрос по съществото на спора и определящо за това, дължи ли се предоставянето й съобразно заявлението.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателите се явяват лично и поддържат подадената от тях жалба.

Ответникът – кмет на Община Трявна, се представлява от адв. Е. К. С., която оспорва жалбата.

Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.

От фактическа и правна страна се установява следното и се направиха следните изводи:

От Община Трявна съдът служебно е изискал информация относно това дали и по какъв начин е отговорено на писмото на жалбоподателите; кое е лицето /служителят/, натоварено да предоставя обществена информация от името на общината и с какъв акт е определено то; съхранява ли се в Община Трявна исканата информация.

С писмо вх. № СДА-01-331 от 14.02.2025 г. кметът на Община Трявна е отговорил на поставените му от съда въпроси, като заявява, че искането на жалбоподателите е входирано в Община Трявна, а на въпросите било отговорено същия ден. Служителят, оправомощен да предоставя достъп до обществена информация от името на общината, била адв. К. Б., а от 02.01.2025 г. тези функции били възложени на юрисконсулт С. П. със Заповед № 4 от 02.01.2025 г. Информацията по поставените въпроси, с която общината разполага, е частична и се намира в досиетата за въвеждане на обектите в експлоатация.

В приложената Заповед от 02.01.2025 г. на юрисконсулта е възложено само да изготвя решения за предоставяне на достъп или отказ от предодставяне на поискана обществена информация, както и съставянето и подписването на протокол за предоставяне на достъп до такава, което е функция по изготвяне и оформяне на документ, но с нея не се възлага вземане на решение и самото предоставяне на информация, т.е. не е налице делегиране на правомощия по ЗДОИ.

Молбата е адресирана до кмета и главния архитект на Община Трявна. С Определение № 195 от 14.02.2025 г. съдът е конституирал като ответник кмета на Общината, вземайки предвид, че според чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ законът се прилага за достъп до обществена информация, която се съхранява и/или създава от органите на местно самоуправление, а такъв е именно така конституираният ответник. Той се явява орган по чл. 28 от ЗДОИ, който следва да предоставя такава информация на основание и по реда на този нормативен акт. Следователно независимо до кого е адресирано едно такова искане, той дължи отговор по същото в това си качество и само той може да формира и мълчалив отказ от предоставяне на информация по закона.

Към отговора от 14.02.2025 г. са приложени освен Заповед № 4 от 02.01.2025 г. на кмета на Община Трявна също и Правила за достъп до обществена информация в общинска администрация Трявна. Не са приложени доказателства за това, че е налице предоставен отговор на жалбоподателите по поставените от тях въпроси, като не е конкретизирано и дали твърдяният отговорът е писмен или устен. Съгласно императивното правило на чл. 28, ал. 2 от ЗОДОИ, отговорът следва е в писмена форма. Такъв писмен отговор обаче не е представен поделото до края на устните прения, поради което съдът приема, че на запитването на жалбоподателите не е отговорено по реда на ЗДОИ. Подаването на сигнали за нарушения и отговори по такива не съставлява предоставяне на достъп до обществена информация. Няма данни и доказателства жалбоподателите и преди да са поставяли същите въпроси с искане за предоставяне на данни по реда на ЗДОИ във връзка с тях.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответника, че заявителите нямали правен интерес, поради което не им се дължи отговор, т.к. искането не е предявено по ЗУТ, а по специалния закон ЗДОИ, който не изисква наличие на правен интерес за да се получи достъп до обществена информация на граждани и юридически лица. Напротив, чл. 4 от Закщона изрично предвижда, че всеки гражданин има право на такъв достъп, стига информацията да има такъв характер. Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 2 на същия нормативен акт предвижда равни права на достъп за всички правни субекти и общо задължение на органите, които я събират и съхраняват, да я предоставят на всички правни субекти. Поставянето в закона на условието "възможност на гражданите да си съставят собствено мнение" е израз на желанието на законодателят да разшири максимално приложното поле на закона и посочи едно обстоятелство, което представлява "законен интерес" по смисъла на чл. 41 от Конституцията на Р. Б. и по този начин го отграничи от понятието "законен/правен интерес" по смисъла на АПК. Няма спор в научната теория и съдебната практика, че за подаване на искане за достъп до обществена информация не се изисква наличие на конкретен личен правен интерес, какъвто се следва да бъде установен за иницииране на всяко друго административно и съдебно производство. Обосноваването на правния интерес за достъп до търсената информация не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.

Следва да се отбележи и това, че в случая заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ.

Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тя има такъв характер независимо от вида на нейния материален носител, следователно може да се съдържа във всякакъв документ, вкл. и такъв, представляващ картен носител, например устройствения план. Съгласно ЗУТ, устройствените планове на населените места се изграждат и съхраняват от съответните общини, следователно ответникът разполага с процесната информация.

С оглед гореизложеното съдът намира, че исканата информация има обществен характер. От нея жалбоподателите могат да направят извод за начина на работа на общинските органи, вкл. по осъществяване на контрол на територията на общината, каквито правомощия има ответникът. С подаденото заявление се иска достъп до съдържащи се в устройствения план на населеното място данни, а именно - какъв е характерът на отреждане на определен имот съобразно този план и налице ли са нарушения при застрояването му. ПУП има публичен характер и следва да е общодостъпен. В случая заявителите не искат изменение на този план, за да има значение правният им интерес, а единствено да бъдат осведомени за предназначението на определен имот, засегнат от него, както и дали при застрояването и ползването на имота са спазени съответните изисквания за устройствени показатели. Дали са открити нарушения при застрояването на имота е също такъв тип информация – всеки гражданин може да се интересува дали са установени определен вид правонарушения, т.к. с тях се уврежда общественият ред, особено досежно имот с предназначение за обществено обсклужване. Във връзка с евентуално допуснати и установени нарушения са поставени и останалите въпроси по заявлението. В случай, че някои от въпросите са неясно изложени, заявителелите е следвало да бъдат уведомени за това и да им се предостави възможност да уточнят предмета на исканата информация на основание чл. 29 от Закона. Ако по някое от питанията в Общината не се намира информация, то заявителите следва да бъдат известени също за това.

Съгласно чл. 17 от ЗДОИ, достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл. 3, е свободен, като не се допускат ограничения на правото на достъп съгласно чл. 7 и чл. 17, ал. 1 от ЗДОИ, освен в изрично предвидените от закона случаи. Поради това, при подадено редовно писмено заявление по чл. 25 от ЗДОИ, сезираният орган е дължал предоставяне на търсената информация. В случая той не е спазил установената изрично със закона форма за произнасяне по искането, като не се е произнесъл с решение за предоставяне на информацията по чл. 34 от ЗДОИ или с решение за отказ по чл. 37 от ЗДОИ. Поради това съдът счита, че е налице законовото основание по чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за отмяна на процесния мълчалив отказ по ЗДОИ, който е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, във вр. с горецитираната норма на чл. 28, ал. 2, във вр. с чл. 34 от ЗДОИ.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата против мълчаливия отказ на кмета на Община Трявна е основателна, с оглед на което съдът следва да го отмени и да върне преписката за изрично писмено произнасяне на ответната страна, като определи и срок за това, който следва да е не по-голям от нормативно определения, а именно – 14 дни от съобщаването на настоящия съдебен акт.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 40, и 41 от ЗДОИ, Административен съд Габрово