Решение № 281 от 23.7.2019 г. на Софийски окръжен съд по дело № 498/2019 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на Г.И.С. – взискател по изп. д. № 77/2019 г. по описа на СИС при РС – гр. Пирдоп, с която се претендира въззивният съд да отмени като неправилно постановление от 13.06.2019 г. на ДСИ при РС – гр. Пирдоп по посоченото изпълнително дело, с което органът по принудително изпълнение е отказал да признае сумата от 480 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното действие с искане за неговата отмяна. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК длъжникът Т.Г.Н. е оспорил жалбата. Органът по принудително изпълнение излага мотиви по обжалваното действие на основание чл. 436, ал. 3, изр. последно от ГПК. Софийски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и изпратените от ДСИ материали по изпълнителното дело, намира следното. Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Отказът на органа по принудително изпълнение да определи и присъди възнаграждение за процесуален представител на взискателя в изпълнителното производство представлява и отказ това възнаграждение да бъде предмет на изпълнението в изпълнителното производство - да бъде включено към подлежащите на събиране вземания от длъжника. Поради това отказът е за извършване на изпълнително действие по вземането за разноски по принудителното изпълнение - определяне и включване към сумите, дължими по изпълнителното производство. Вземанията за разноски по принудителното изпълнение са привилегировано вземане - чл. 136, т. 1 ЗЗД, което е допълнителен аргумент в подкрепа на становището, че отказът за присъждането и включването им в предмета на изпълнението е изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 1 ГПК, отказът за извършването на което подлежи на съдебен контрол. Производството по изп. д. № 77/2019 г. по описа на СИС при РС – гр. Пирдоп е образувано по молба на взискателя Г.И.С. с приложен към нея изпълнителен лист от 05.06.2019 г. по н.ч.х.д. № 319/2016 г. по описа на РС – гр. Пирдопе. Предмет на изпълнителния лист е парично задължение на Т.Г.Н. – главница от 1 300 лева, ведно със законната лихва от 24.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и 1 918 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 13.06.2019 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело, постановил е изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника, изготвяне на справки относно наличието на публични задължения и имущественото състояние на длъжника, като е отказал ( не е признал ) за направен разход посочената от взискателя сума от 480 лева за адвокатско възнаграждение на адв. М. К. К. – Г. по съображения, че видно от справка за актуален статус във ВАС, адвокат М. К. К. – Г. е отписана от АС – С., считано от 11.05.2016 година. При горните фактически констатации съдът намира, че контролираното действие на органа по принудително изпълнение е законосъобразно. Задължението на длъжника за разноски в изпълнителното производство е изрично уредено чл. 79 ГПК - разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че в полза на ищеца ( взискателя ) се присъжда адвокатско възнаграждение, ако страната е имала такъв. В случая взискателят в изпълнителното производство е подписал лично молбата за образуване на изпълнителното дело. Тази молба е била приподписана от М. К., действаща с твърдение да е адвокат на взискактеля, за което са били представени пълномощно от 07.06.2019 г. и договор за правна защита и съдействие. Както бе посочено по-горе, М. К. К. – Г. е отписана от АС – С., считано от 11.05.2016 г., поради което същата не е адвокат, защото адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия ( чл. 3, ал. 2 ЗА ). По изложените съображения с атакуваното постановление законосъобразно е отказано събирането на сума за възнаграждение за адвокат на взискателя, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Така мотивиран, съдът