Решение № 83 от 16.12.2022 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 445/2022 г.

Производството е по реда на чл.345, ал.1, пр.1, във вр. с чл.341, ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Образувано е по частна жалба от Д. Н. Н., с ЕГН: •••••••••• - частен тъжител по НЧХД № 01281/2020 г. по описа на Районен съд - Перник против определение от 09.09.2022 г., постановено по същото дело, с което на основание чл. 306, ал.1, т.4, пр 2 от НПК, във вр. с чл. 190, ал.1 от НПК е осъдена да заплати на подсъдимите Б.И.Г. – Г., с ЕГН: •••••••••• и В.А.Г., с ЕГН: •••••••••• сумата от по 600 лева на всеки от тях за направени от тях разноски за участието на защитникът им адвокат Е.Т. по НЧХД № 01281/2020 г. по описа на Районен съд Перник. В жалбата се релевират съображения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на извършените съдопроизводствени действия. Моли се Окръжен съд – Перник да постанови акт, с който да се намали размерът на претендираните от подсъдимите разноски за адвокатско възнаграждение. Съдебният състав намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Това е така по следните съображения: Правилно Районен съд - Перник е приел, че в случая с оглед изхода на делото е приложима разпоредбата на чл.190, ал. 1 от НПК, която предвижда, че когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. В договора за правна защита и съдействие между Б.И.Г. – Г. и В.А.Г. от една страна, и адв. Е.Т., от друга /л. 36 от първоинстанционното производство/, страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по НЧХД № 01281/2020 г. по описа на Районен съд - Перник в размер на 1200 лв. / по 600 лв. на всеки от тях/, отразено е заплащането му в цялост, поради което тези разноски следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител. Съдът няма правомощие да ревизира договорената сума за адвокатско възнаграждение между подсъдимите и защитника, чиито услуги са ползвали, след като помежду им има надлежно сключен договор. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е недопустимо в наказателния процес, доколкото липсва съответна правна норма в НПК. Това важи и в случаите, в които за съвместно разглеждане в наказателното производство е допуснат и граждански иск срещу подсъдимите, тъй като той се подчинява на правилата на НПК, а доколкото няма съответни правила, се прилага ГПК /чл.88, ал.1 НПК/. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на разноските в чл.190 от НПК има ясно разписани правила и именно те се прилагат в случая. Поради изложеното и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените от Б.И.Г. – Г. и В.А.Г. разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на образуваното по тъжба на Д. Н. Н. наказателно производство, в частност по НЧХД № 01281/2020 г. по описа на Районен съд Перник, следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител. Водим от изложеното и на основание чл.345, ал.1, пр.1-во от НПК, Пернишкият окръжен съд