Решение № 275 от 23.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 588/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Настоящото въззивно производство е второ поред. Образувано е въз основа на Решение № 207/07.05.2025г. по н.д. № 167/2025г. на Трето наказателно отделение на ВКС, с което е отменена присъдата, постановена на 03.04.2024г. по ВНОХД № 1469/2023г. на САС в частта, в която е потвърдена присъдата на СГС по НОХД № 108/2022г. досежно осъждането на подс. И. Д. К. за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и делото е върнато на Апелативния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Предмет на настоящата въззивна проверка е присъдата от 12.09.2023г. по НОХД № 108/22г. на СГС/СНС-закрит/, в частта, с която подс. И. Д. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 28.01.2016 година, в условията на продължавано престъпление - с две Д.ия, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, на различни адреси: в лек автомобил марка „Опел”, модел „ Вектра”, с ДК №••• и в кухня, намираща се на втори етаж на къща, находяща се в адрес •••, държал без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, високорискови наркотични вещества в особено големи размери, с цел разпространение, както следва: На 28.01.2016г. в багажника на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК№•••, паркиран на паркинг на магазин „Джъмбо“, на околовръстното шосе в гр.Пловдив до магазин „Метро“ държал високорискови наркотични вещества - амфетамин, в особено големи размери, с цел разпространение, както следва: От обект №1.1 до Обект №1.25, вкл. с общо нето тегло 12 549, 12 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 376 473, 60 (триста седемдесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки) лв. От обект №2.1 до Обект №2.25, вкл. с общо нето тегло 12514, 96 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 375 448, 80 (триста седемдесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки) лв. От обект №3.1 до Обект №3.25, вкл. с общо нето тегло 12470, 55 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 374 116, 50 (триста седемдесет и четири хиляди сто и шестнадесет лева и петдесет стотинки) лв. От обект №4.1 до Обект №4.25, вкл. с общо нето тегло 12550, 45 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 376 513, 50 (триста седемдесет и шест хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки) лв., на обща стойност 1 502 552, 40 (един милион петстотин и две хиляди петстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки) лв., включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, списък на “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“; На 28.01.2016г. в къща, находяща се в адрес ••• държал високорискови наркотични вещества -амфетамин, в особено големи размери, с цел разпространение, както следва: От обект №1 до Обект №9 включително с общо нето тегло 4301, 60 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 129 048, 00 (сто двадесет и девет хиляди и четиридесет и осем) лв.; От обект №2.1 до Обект №2.27 включително с общо нето тегло 13 521, 37 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 405 641, 10 (четиристотин и пет хиляди шестотин четиридесет и един лева и десет стотинки) лв. От обект №2.28 до Обект №2.54 включително с общо нето тегло 13 569, 57 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 407 087, 10 (четиристотин и седем хиляди осемдесет и седем лева и десет стотинки) лв. От обект №3.1 до Обект №3.25 включително с общо нето тегло 12 510, 85 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 375 325, 50 (триста седемдесет и пет хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки) лв. • От обект №3.26 до Обект №3.50 включително с общо нето тегло 12 509, 44 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 375 283, 20 (триста седемдесет и пет хиляди двеста осемдесет и три лева и двадесет стотинки) лв., на стойност 1 692 384, 90 (един милион шестстотин деветдесет и две хиляди триста осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки) лв., всичко на обща стойност 3 194 937, 30 (три милиона сто деветдесет и четири хиляди деветстотин тридесет и седем лева и тридесет стотинки) лв., включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, списък на “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина”, поради което на основание чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така определеното на подсъдимия И. К. наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим, като на основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 от НК е приспаднато времето, през което същият по това наказателно производство е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Със същата присъда съдът се е произнесъл по отношение на направените разноски, като на основание чл.354а, ал.6 от НК предмета на престъплението е отнет в полза на държавата. В настоящето производство с жалбата на адв. Й., като защитник на подсъдимия И. К., се изразява несъгласие с присъдата в обжалваната й/осъдителна/ част. Твърди се нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедлИ.ст на наложеното наказание. Предлага се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият К. да бъде изцяло признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.2, изр.2, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. В допълнение към въззивната жалба са изложени съображения за неправилен и непълен анА.з на събраните доказателства, като се твърди безкритично кредитиране на изготвените експертизи, незадълбочен анА.з на свидетелските показания, в частност показанията на разпитаните като свидетели поемни лица. Излагат се съображения, че изводите за държане на наркотични вещества от подс. К. почиват изцяло на предположения. Развиват се и доводи за нА.чие на предпоставките на чл.55 от НК за определяне на по-ниско по размер наказание. В съдебно заседание представителят на А. П.-София предлага жалбата да се остави без уважение, а присъдата да бъде потвърдена. Застъпва становището, че дори да бъдат изключени критикуваните от ВКС показания на св. Ж.в, то останА.те доказателства са достатъчни, за да се приеме държане на процесните наркотични вещества със съставомерна цел, а именно тяхното разпространение. В този смисъл изразява становище за законосъобразност и обоснованост на присъдата в атакуваната част, а наложеното наказание намира за справедлИ.. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа жалбата, възпроизвеждайки обективираната в нея мотивация. Акцентира се на годността на извършените процесуално следствени действия- претърсвания и изземвания, в светлината на липсваща неотложност за тяхното извършване. В тази връзка позоваването е на изготвения план за полицейска операция, който според защитата е давал възможност за искане на предварително разрешение от съда за извършваните действия, както и на нарушения при изготвяне на протоколите, касаещи участието на поемни лица, които не са възприели извършваните в тяхно присъствие действия. Застъпва се становище, че в основата на обвинението са показания на служители на МВР, които са участвА. в действия по наблюдение и проследяване, представляващи СРС, за което липсвало издадено разрешение, като се възразява и срещу ползването на показанията на тези свидетели предвид ограничението по чл.118, ал.2 от НПК. Сочи се също, че действията на служителите на МВР са излезли извън рамките на гр. София и София област, т.е. извън заложеното в плана за извършване на полицейската операция. Релевират се оплаквания относно субективната съставомерност на извършеното предвид липсата на специални знания у подсъдимия за естеството на намерените вещества и липсата на други протИ.обществени прояви, свързани с разпространение на наркотични вещества. С оглед на всичко това, пледира за отмяна на присъдата в осъдителната й спрямо подс. И. К. част и постановяване на оправдателна. Наведени са и доводи за несправедлИ.ст на наказанието, като алтернативно се поддържа искане за изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание с приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, предвид неразумна продължителност на наказателния процес, извън процесуалното поведение на подс. К.. Подсъдимият И. Д. К. поддържа изцяло доводите изложени от защитника си и моли да бъде уважена подадената жалба. Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Към 2016г. А. К. и Е. Я./спрямо които наказателното производство е приключило/ били познати, поддържА. колегиални и бизнес отношения. От своя страна А. К. бил добър познат и с подсъдимия И. К.. По това време подсъдимият Е. Я. ползвал лек автомобил „Ауди“ модел „А8“ с ДК № ••• и поради заболяване на баща му, често пътувал по маршрута град София-град Пловдив. На 27.01.2016г. в гр. София А. К. се срещнал с подсъдимия И. К., като тази среща станала в офиса на фирмата на К. и Я., находящ се в гр. София, където се помещавал магазин за продажба на аксесоари за мобилни телефони. На 28.01.2016г. Я. и К. тръгнА. от гр. София в посока гр. Пловдив, движейки се по автомагистрала „Тракия“, с управляван от К. автомобил „БМВ“. На същата дата и време, по този маршрут, непосредствено след автомобила „БМВ“, се движил и подсъдимия И. К., управлявайки лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № •••. Подсъдимите Я. и К. стигнА. до паркинга на магазин „Джъмбо“, на Околовръстното шосе в град Пловдив, в близост до магазин „Метро“. Непосредствено след тях там пристигнал и подс. К., като паркирал управлявания от него автомобил „Опел Вектра“ в близост до автомобила „БМВ“, в който били Я. и К.. Подс. К. слезнал от своя автомобил и влезнал в автомобила на другите двама, като седнал на задната седалка. Действията по придвижването на двата автомобила до гр. Пловдив били наблюдвани от служители на МВР, във връзка с получена информация за подготвяна сделка с наркотични вещества. След като К. влязъл в автомобила на К. и Я., полицейските служители пристъпили към извършване на проверка. При извършеното на място претърсване и изземване в лекия автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК№ •••, с който бил пристигнал подс.К., били намерени пликове с множество таблетки, мръсно бели на цвят, които при извършения полеви тест реагирА. като наркотично вещество. Претърсването и изземването е извършено в присъствието на задържаните лица - К., К. и Я. и с участието на поемни лица. При претърсване на лекия автомобил „ БМВ“ с ДК № ••• не били открити вещи, забранени за притежание, както и при извършените обиски на лицата. На същата дата- 28.01.2016 година било предприето и извършено претърсване и изземване в дома на подсъдимия И. К., на адрес в село •••, в обитваната от него къща, където също били намерени и иззети множество таблетки, които при извършен полеви тест реагирА. на наркотични вещества. Това действие също било извършено в присътвието на поемни лица и в присъствие на лицето, ползващо помещенията. За всички процесуално-следствени действия били изготвени и съставени в условия на неотложност протоколи, които били представени за одобрение от съдия от съответния първоинстанционен съд на 29.01.2016г./ л.112 и л.113, т.2 от д.п./. От назначената и изготвена в хода на ДП физикохимическа експертиза/ №16/01.13.2016г./, се установява, че намерените в багажника на л.а. „Опел Вектра“ обекти представляват: от обект №1.1 до обект №1.25 включително, са с общо нето тегло 12 549, 12 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 376 473, 60 (триста седемдесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки) лв. от обект №2.1 до обект №2.25 включително, са с общо нето тегло 12514, 96 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 375 448, 80 (триста седемдесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки) лв. от обект №3.1 до обект №3.25 включително- с общо нето тегло 12470, 55 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 374 116, 50 (триста седемдесет и четири хиляди сто и шестнадесет лева и петдесет стотинки) лв. от обект №4.1 до обект №4.25 включително са с общо нето тегло 12550, 45 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6% на обща стойност 376 513, 50 (триста седемдесет и шест хиляди петстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки) лв., или всичко на обща стойност 1 502 552, 40 ( един милион петстотин и две хиляди петстотин петдесет и два лева и четиридесет стотинки )лв. Иззетите, при претърсването и иззимване от къщата в с. ••• таблетки, били предадени за изследване и като обекти били предмет на изследване на приетата физико-химична експертиза по делото, като са определени, както следва: обект №1 до обект №9 включително с общо нето тегло 4301, 60 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10, 6 % на обща стойност 129 048, 00 (сто двадесет и девет хиляди и четиридесет и осем) лв.; от обект №2.1 до обект №2.27 включително с общо нето тегло 13 521, 37 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 6. % на обща стойност 405 641, 10 (четиристотин и пет хиляди шестотин четиридесет и един лева и десет стотинки) лв. от обект №2.28 до обект №2.54 включително с общо нето тегло 13 569, 57 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 6. % на обща стойност 407 087, 10 (четиристотин и седем хиляди осемдесет и седем лева и десет стотинки) лв. от обект №3.1 до обект №3.25 включително с общо нето тегло 12 510, 85 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 6. % на обща стойност 375 325, 50 (триста седемдесет и пет хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки) лв. от обект №3.26 до обект №3.50 включително с общо нето тегло 12 509, 44 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 6. % на обща стойност 375 283, 20 (триста седемдесет и пет хиляди двеста осемдесет и три лева и двадесет стотинки) лв., на стойност 1 692 384, 90 (един милион шестстотин деветдесет и две хиляди триста осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки) лв. Така, общата стойност на намерените високорискови наркотични вещества в лекия автомобил „Опел Вектра“ и в къщата в с. •••, •••, възлиза на стойност 3 194 937, 30 (три милиона сто деветдесет и четири хиляди деветстотин тридесет и седем лева и тридесет стотинки) лв. Установява се от заключението по изготвена дактилоскопна експертиза № 16/ДКТ-116 от 24.03.2016 г. / том 9, лист 137 от ДП/, изготвена от вещите лица Е. Н. и Й. Ч., че върху намерените в къщата в село •••, улица •••, обитавана от подсъдимия И. Д. К. найлонови чувА., се откриват пет броя годни дактилоскопни следи от пръсти на дясната и лявата ръка, именно на подсъдимия К.. По делото е приета и изслушана и видео –техническа експертиза / т.6 л.68-85 от ДП/, която е изследвала записи от охранителни камери на бензиностанция „Еко“ на автомагистрала „Тракия“, 21 километър, за времето от 10, 00 часа до 13, 00 часа на 28.01.2016г. Видно от това заключение, прието и изслушано в съдебно заседание от първоинстанционният съд, не са установени следи от манипулация върху записаната информация, като в.л. Й. е констатирал разлики в показанията за време, показани от предоставеният плеър и часовото време, вкопирано в кадър. При прегледа на видеофайловете е установено преминаване на лек автомобил „ Опел“ модел „Вектра“ с ДК № ••• на камери с номера 06 и 05 във посочения времеви интервал на 28.01.2016г., като в този интервал е установена и поява на лице от видим мъжки пол, със сходни идентификационни признаци като И. Д. К.. Установено е влизане на лицето в търговския обект, доближаване до лице от видим мъжки пол, облечено с тъмно яке с качулка и непосредствено след това отдалечаване, обхождане на рафтовете със стока и напускане на търговския обект. Отбелязано е, че изображенията не отговарят на изискванията за нА.чие на отчетливи общи и частни идентификационни признаци и са негодни за целите на идентификацията. Лицето е годно за разпознаване, но не и за провеждане на сравнително изследване. Същата експертиза посочва, че лице от видим мъжки пол, със сходни идентификационни признаци като Е. В. Я. се появява в полезрението на камерите в приблизително същия времеви интервал, пристига с л.а. „БМВ“, 5-та серия. Автомобилът паркира и от него слизат две лица, като лице със сходни идентификационни признаци като Е. В. Я. се отправя към търговския обект. Другото лице остава до автомобила през цялото време. Експертизата приема, че поради отдалечеността на обектите от камерите, недостатъчната резолюция и нА.чието на тъмни обила, не е възможно да бъдат отграничени части идентификационни признаци на заснетите лица. Резултатът от сравнителния анА.з обаче позволява да направи извод, че лицето облечено с тъмно яке с качулка, с оранжева подплата, тъмен панталон и обувки, носещо тъмни очила, вероятно е лицето Е. В. Я.. Предмет на настоящата, втора въззивна проверка, след отменителното решение на ВКС по н.д. № 167/2025г., е присъдата на СГС, в частта й относно осъждането на подс. И. Д. К. за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. За коректност следва да се посочи, че присъдата в останА.те части и по отношение на останА.те подсъдими е влязла в сила и не е била предмет на въззивна проверка при първото въззивно разглеждане/ по отношение на обвинението по чл.321 от НК/, а след това и на касационно обжалване, включително и в оправдателната част за извършено от подс. К. престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от НК в съучастие с подсъдимите К., Я., И. И. и М. И. във вр. с чл.20, ал.2, ал.3 и ал.4 от НК. Доказателствата, имащи пряко или косвено отношение към изясняване на фактите, касаещи обвинението спрямо подс. К. по чл.354а, ал.2 от НК са следните: показанията на свидетелите Ж. Ж.в, М. А., И. Л., Д. Т., Б. Б., К. К., частично обясненията на подс. К., дадени в първоинстанционното производство, протоколите за извършени процесуално-следстевни действия - претърсване и изземване от лек автомобил „ Опел Вектра“ и от къща в с. •••, обл.София на 28.01.2016г., както и обсъдените по-горе физико-химическа, дактилоскопна и видео-техническа експертизи. Правилно обясненията на подс. К. пред първата инстанция, са възприети частично, доколкото в тях единствено се заявява познанство на този подсъдими с А. К.. Всъщност, обясненията на подс. К. не внасят допълнителна яснота по отношение на фактите, тъй като в същите се съдържат единствено отговори на въпроси относно познанството му с подсъдимите/към онзи момент/ К. и Я., по отношение на които производството е приключило. Т.е не се излагат други обстоятелства, които да подлежат на коментар. За да възприеме изложените по-горе факти, първостепнният съд се е доверил отчасти и на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители Ж. Ж.в и М. А., разпитани в с.з. на 12.01.2023г., в които същите съобщават онези обстоятелства, които са възприели лично при проведеното проследяване на двата автомобила до паркинга на магазин „Джъмбо“ в гр. Пловдив, във връзка с получена от тях оперативна информация за евентуална сделка с наркотични вещества на 28.01.2016г. И двамата свидетели установяват, че са възприели придвижването на автомобилите, като им е направило впечатление, че се движат непосредствено един след друг, наблюдавА. са паркирането им на въпросния паркинг и прехвърлянето на подс. И. К. от автомобила „Опел Вектра“ в автомобила „БМВ“, в който са били другите две лица-А. К. и Е. Я.. След това са сигнА.зирА. на колегите си и са пристъпили към задържане на лицата. Впоследствие става ясно, че в резултата на проведените процесуални действия, са разбрА. за намерени наркотични вещества във формата на таблетки в автомобила на подс. И. К.. Именно в тази част, показанията на двамата свидетели А. и Ж.в, няма пречка да бъдат възприети и според въззивната инстанция, понеже изложените от тях сведения се основават на действително възприети факти. Това са действията и поведението на лицата при придвижването им до гр. Пловдив и на паркинга на магазин „Джъмбо“, като нито един от двамата свидетели не е извършвал процесуално-следствени действия, а такива за извършени от разследващ полицай. По отношение на споделеното от подс. И. К. по време на извършеното в автомобила претърсване и изземване, кореспондиращо на т.нар. оперативна беседа, то показанията на свидетелите А. и Ж.в в тази им част са били изключени от доказателствената съвкупност и не са обсъжени в мотивите на първата инстанция. Същите не се ползват и от настоящия състав при изграждане на фактическите изводи. Едно от основните възражения, застъпени във въззивната жалба е за незаконосъобразно кредитиране на показанията на свидетелите Ж.в и А.. По изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че правилно първостепният съд е ценил частично тези показания, като вярно е тълкувана нормата на чл.118, ал.2 от НПК. Неотклонна е практиката на ВКС, че полицейските служители/ в това число и такива ангажирани служебно с разследването, извън тези които го водят/ могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетели /в този см. Р№ 15/2012г.на 1 НО на ВКС, Р №524/2012г.на 3 НО на ВКС, Р 76/2013г. на 2 НО, Р № 198/2013г. на 1 НО на ВКС/. НепротИ.речИ. е и становището на касационната инстанция и по отношение на обстоятелствата, за които тези лица могат да свидетелстват. За тези свидетели е недопустимо да възпроизвеждат факти, станА. им известни в хода на проведени в тяхно участие разузнавателни(оперативни) беседи, тъй като събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона. Именно това разбиране е залегнало и в настоящата редакция на чл.118, ал.2 НПК с ДВ бр.18 от 2024г., включваща забрана на лицата, извършвА. разузнавателни беседи да свидетелстват. Освен това, следва да се посочи и това, че информацията, обективирана в показанията на полицейските служители, станала им известна при формален или неформален контакт със задържано лице, което по-късно придобива качество на обвиняем, не може да бъде използвана, защото по своя характер е от една страна производна (възпроизвежда факти, които не са лично възприети от свидетеля), а от друга, е събрана в нарушение на чл.105, ал.2 от НПК. Именно посочените изисквания, са били внимателно съблюдавани от първоинстанционният съд при оценка показанията на свидетелите- полицейски служители А. и Ж.в, като още при провеждане на разпита на тези свидетели, въпросите относно проведения на място разговор с подс. К., не са били допуснати/ виж показания на св. А. на л.238 ат НОХД/, а при спазване на забраната по чл.118, ал.2 от НПК са били изключени от доказателствената маса показания на разпитания в досъдебното производство като свидетел Л. С.. Нормата на чл.118, ал.2 от НПК не следва да се тълкува в смисъл, че изцяло изключва възможността ангажирани с разследването полицейски служители да вземат участие в процеса в качеството на свидетели. Обсъжданата забрана е относима само в хипотезата, в която свидетелите в показанията си дават информация, станала им известна в рамките на оперативна беседа или извършвани действия по разследване. По отношение на информация, която лично са възприели такава забрана няма. В конкретния случай, правилно първостепенният съд е ценил показанията на обсъжданите свидетели, тъй като са еднопосочни и кореспондират с останА.те, събрани в хода на производството доказателства-показанията на присъствА.те поемни лица, протокол за извършено претърсване и изземване, както и заключението на приетата по делото видео-техническа и лицево –идентификационна експертиза/ т.6, л.68 от ДП/. От заключението на същата се установява, че в много кратък часови диапазон, в разлика от няколко минути, на инкриминираната дата 28.01.2016г., автомобилът управлява от подс. К. – „Опел Вектра“, както и автомобилът идентифициран като „“БМВ“ 5 серия, от който слиза лице с общи идентификационни белези като Я. Я., се появяват в обхвата на камерите на бензиностанция „Еко“ на автомагистрала Тракия. Първият в интервала от 12: 53: 35 ч./ 14: 53: 35 ч/ до 12: 54: 41 ч./ 14: 54: 41ч./, а вторият малко преди това- в интервала от 12: 46: 30ч./14: 46: 30ч./ до 12: 55: 27ч./14: 55: 27ч /. Независимо от установеното несъответствие между отразения час на плеъра и часа, вкопиран в кадъра и липсата на установена комуникация между лицата на въпросните кадри, изводите на експертизата за последователното, в рамките на няколко минути, появяване на двата автомобила в обхвата на камерите на бензиностанцията, кореспондира с възприетото от свидетелите А. и Ж.в придвижване на двата автомобила „заедно, един зад друг“, като го описва св. А.. По-нататък, пристигането по този начин на автомобилите в гр. Пловдив, на паркитнга на магазин „Джъмбо“, паркирането им и преместването на подс. К. от л.а. „Опел Вектра“ в л.а.“ БМВ“, също е възприето и описано по идентичен начин в показанията на коментираните свидетели. Показанията им по отношение на тези факти категорично не почиват на информация, която им е станала известна в хода на воден разговор с подсъдимия. Възможността да бъдат ползвани обсъжданите свидетелски показания в тази част, съответства и на практиката на ЕСПЧ, която допуска полицейски служители, взели участие в разследването да бъдат разпитани в качеството на свидетели за лично възприети факти и обстоятелства, включени в основния факт на доказване. Въззивният състав не споделя оплакванията за приложено от двамата служители на ГДБОП наблюдение като способ по смисъла на ЗСРС и изискуемото поради това, но липсващо разрешение за прилагане на този способ. В случая се касае до предприето по ЗМВР наблюдение за проверка на получена информация за подготвяна сделка с наркотични вещества, а не до тайно наблюдение, предполагащо нА.чие на конкретен оперативен сигнал и образувано оперативно дело. В житейски смисъл е нА.це съвпадение между „наблюдението“ като предприето действие по ЗМВР за проверка на съобщение за протИ.действие на престъпление и предвидения в чл.2, ал.3 от ЗСРС оперативен способ „наблюдение“, но в процесуален смисъл не се припокриват. Съдът е изградил изводите си по фактите и въз основа на извършените процесуално-следствени действия- претърсвания и изземвания в автомобила „Опел Вектра“ и къщата, в с. •••, ползвани от подс. И. К., при които е намерено и иззето количеството наркотично вещество- амфетамин, предмет на обвинението по чл.354а, ал.2 от НК. За тези действия е преценено, че са в съответствие с процесуалния закон. За да изведе тези изводи, първостепенният съд е подложил на внимателен анА.з показанията на присъствА.те при тези действия поемни лица, разпитани като свидетели в хода на съдебното производство-И. Л., Д. Т., Б. Б. и К. К.. Първите двама свидетели са присъствА. при извършеното процесуално-следствено действие, извършено в гр. Пловдив, на паркинг на магазин „Джъмбо“, като в показанията си, дадени при второто разглеждане на делото, в с.з. на 12.01.2023г. / на л.395 от НОХД/ св. Л. заявява, че са му показани намерени торби в багажника на черен автомобил, съдържащи опаковани пакети, според неговите показания в опаковки тип фолио. Твърди, че е бил заедно със своя колежка и до изготвяне на протокола е бил на паркинга, но „по-отстрани“. В показанията, дадени в това производство заявява липса на спомен за марка на автомобил и за съдържанието на протокола, който предполага, че му е предоставен за прочитане, но заявява, „ че е гледал къде да се подпише“. В насока липса на спомен е и заявеното от св. Д. Т. при разпита й пред първоинстанционния съд на 18.10.2022г., при второто разглеждане на делото, което е провокирало прочитане на показанията на тази свидетелка от ДП по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК. Приобщените показания на свидетелката, депозирани на 28.01.2016г./ на л.90, т.2 от ДП/, съдържат конкретика по отношение на номер на автомобила, откритите чувА. и съдържащото се в тях „25 бр. по-малки пакетчета във вид на хапчета“, както и за извършен тест на място. Нито един от двамата свидетели не отрича да е подписал изготвения протокол за претърсване и изземване. Възраженията на защитата във въззивното производство, че извършеното действие е опорочено, поради формално и неприсъствено участие на поемните лица са базирани на избирателно поднесени фрагменти, пренебрегващи общия им смислов контект. Изтъкнатият довод, че поемните лица не са възприели действията на разследващите и не са прочели протоколите преди да ги подпишат, е неприемлив, доколкото никой от тях не твърди подобен факт. В показанията си сочат конкретното място, на което са намерени въпросните, наречени от тях торби-в багажника на автомобила. Настоящата инстанция не намира основания за изключване на коментираните протоколи като негодно доказателствено средство за проведените следствени действия и за събраните чрез тях доказателства. Свидетелите Л. и Т. не отричат присъствието си при извършване на следственото действие и макар да нямат конкретен спомен, обяснимо предвид изминА.я 6-7 годишен период от време, не оспорват положения подпис върху предявият им протокол за претърсване от 28.01.2016г. Единствено св. Т. заявява, че не разпознава 3 от общо 6 подписа в протокола й за разпит от ДП, но е уточнила, че това е в резултат, че не вижда добре и изразеното силно притеснение при разпита в съдебно заседание. На това основание, според въззивният състав, не могат да бъдат изключени от доказателствата показанията на св. Т., която без колебание е разпознала подписа си в протокола за извършено претърсване и изземване в графата поемни лица срещу №2. Идентични твърдения са правени и по отношение показанията на свидетелите Б. Б. и К. К., присъствА. като поемни лица при претърсване и изземване в жилището, обитавано от подсъдимия в с. •••, обл. София. Предвид изминА.я значителен период от време до разпита им в съдебната фаза, пред първоинстанционният съд по НОХД 108/22г. и липсата на конкретика в показанията на тези свидетели, основателно съдът е приобщил показанията на тези свидетели дадени в досъдебното производство и тези, дадени по същото дело пред друг състав на съда по НОХД № 2293/2017г., като всички заслужават кредит на доверие. Особено внимание заслужават показанията на свидетелите Б. и К. в съдебно заседание от 21.04.2017г. по НОХД № 2293/17г. на СНС/закрит/, където е проведен изключително подробен разпит, при това с участие на подсъдимия и защитата му. В разпита си св. К. твърди, че всички присъстващи са изчакА. в двора на къщата появата на експерт и заедно са влезли вътре. Присъствието си отнало до край потвърждава и св. Б., като и двамата описват последователно действията и намерените на 2-ри етаж от къщата вещи- оръжие и чувА., в които имало таблетки. Те, според показанията на Б. са били „изследвани“, а според св. К. им е „направена проба“ и е установено, че са наркотични вещества, като след претърсването всичко намерено е било иззето. Никой от двамата свидетели не оспорва подписите си в протокола за извършеното действие. Съвсем логично е при проведения след повече от 5 години повторен разпит в съдебно производство по НОХД 108/2022г., показанията на свидетелите да не се отличават с конкретика и точност, поради което съдът акцентира на показанията им, дадени пред друг съдебен състав, с участие на всички страни, където в най-пълна степен е била гарантирана възможността на защитата да задава въпроси. Доколкото в проведените разпити свидетелите дават подробни и логични показания за начина на провеждане на претъсването и показват ясен спомен за намирането на веществените доказателства като вид и местонахождение, то не би могло да се изведе необективност на показанията им, каквито доводи се правят пред въззивната инстанция. Не могат да бъдат споделени и доводите за липса на идентичност на иззетите и изследвани предмети, за което е установено, че представляват високорискови наркотични вещества -амфетамин. Намерените при извършените процесуални действия вещества са били описани подробно и коректно в изготвените протоколи за претърсване, опаковани и съхранени, така че да бъдат годен обект на изследване на физико-химичната експертиза. Това, което прави впечатление в конкретния случай е не само това, че наркотичните вещества, намерени в дома и в автомобила на подс. К., са от един и същи вид, но и с еднакво процентно съдържание на активно вещество във всички обекти- 10, 6 % амфетамин, видно от експертното заключение. В обобщение, показанията на поемните лица, така както са депозирани, не разколебават изводите за законосъобразност на проведените действия по разследване. Протоколите са одобрени от съдия по реда на чл.161, ал.2 от НПК и съдържанието им отговаря на процесуалните изисквания. Основно място в оплакванията на защитата за негодност на формираната база от доказателства, освен обсъдените по-горе показания на свидетелите –поемни лица и полицейски служители, заемат съображенията за неспазване на изискването на чл.161, ал.1 от НПК и вземане на предварително разрешение за извършване на процесуално следствените действия, за които се твърди липса на неотложност. Застъпваната теза от защитата е, че няма неотложен случай понеже претърсването и изземването били в рамките на предварително планирана полицейска операция, видно от приложен в класифицираните материА. план за такава операция на територия на гр. София и София област. Безспорно, всяко принудително процесуално-следствено действие в досъдебната фаза, налага по закон реА.зирането му да бъде снабдено със съдебна санкция- предварителна или последваща. Последващата е позволена при възникнала неотложност, като е регламентирана, за да осигури възможност на прваоохранителните органи и органите на досъдебното производство за адекватна и своевременна реакция за пресичане на престъпно поведение. Изискването за набавяне на предварително разрешение не може да се абсолютизира и да се превръща в поставяне на пречка пред ефективността на разследването, защото подобно процедиране не съответства на разпоредбите на националното и европейското право. Съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ неотложността се преценява с оглед конкретни особености на всяка отделна ситуация и възможностите за нейното развитие. Не всяка узната оперативна информация или предприети оперативни полицейски мероприятия позволяват на органите на досъдебното производство да поискат предварителна съдебна санция, защото това зависи от обема и конкретиката на събраните предватилени данни и на следващо място- зависи от факта, дА. ако се пристъпи към изпълнение процедурата по искане на разрешение, действията ще се окажат осуетени или значително затруднени. От показанията на свидетелите А. и Ж.в, е видно, че постъпилата до тях оперативна информация е била обща, като същите е следвало да наблюдават определени лица и автомобил. Те не са имА. информация къде ще отидат тези лица. Дори подс. К. и неговият автомобил са се появили в полезрението на полицейските служители, в момента, след като е бил установен автомобила „БМВ“, управляван от А. К.. Т.е действията на подс. К. са привлекли вниманието на служителине на МВР едва в хода на проведеното мероприятие, което е имало за цел пресичане на сделка със забранени вещества-наркотици, която не е била предварително фиксирана и „насрочена“ като време и час, за да се търси предварително разрешение на съда за претърсване и изземване. Намирането на значително количество наркотични вещества в автомобила на подс. К., е дало основание на разследващите да извършат претърсване и изземване, в условия на неотложност и в къщата в с. •••, обл. София, обитавана от подсъдимия. Вън от съмнение, при непредприемане на такива действия, е била нА.це реалната възможност държаните наркотични вещества да бъдат укрити. Неоснователно защитата на подс. К. се фокусира върху изготвения План за полицейска операция/ съдържащ се в квасифицираните материА./, за да обоснове неправомерни действия извън територията на гр. София и София област от една страна и от друга- липса на неотложност. По отношение неотложността съдът взе становище по-горе в мотивите, като следва да допълни и това, че същият План, в т. 4, предвижда възможни действия в условия на неотложност „ако бъдат установени неизвестни адреси, на които може да се предположи, че се намира вещи от значение за разследването…“. Извършените действия по претъсване и изземване на територията на гр. Пловдив в случая, не са в нарушение на процесуалните норми, тъй като са извършени от компетентни органи. Предприетата при претърсването интервенция в имуществената и личната сфера, не е надхвърляла необходимото за целите на разследването и не разкрива отклонения от реда за провеждането й, указан в закона. В конкретния случай, изготвените писмени доказателствени средства са били одобрени при спазване на процесуалния порядък и с основание са послужили за установяване на описаните в тях обстоятелства, установяващи връзката на подс. К. с предмета на престъплението. Протоколите за претърсване в лекия автомобил и в къщата в с. ••• са били представени за одобрение на съдия при съответния към онзи момент съд-СНС/закрит/, който е одобрил извършването на описаните в протоколите процесуално следствени действия с мотиви, като е приел, че е спазен срока, че действията са протекли законосъобразно и че избрания начин е бил наложителен, с оглед избягване на възможността да бъдат укрити вещи от значение за делото. Следователно, съдът е осъществил дължимия ефективен контрол над проведените на досъдебното производство, без предварително разрешение, претърсвания и изземвания в лек автомобил и жилище на подс. И. К., с което липсата на предварително разрешение е компенсирана и основания за изключване на писмените доказателствени средства от доказателствената маса, не са нА.чни. С оглед на изложеното, въззивният съд приема, че доказателствата по делото позволяват да се направи категоричен извод, че подс. К. е осъществил на два пъти състава на престъплението по чл чл.354а, ал.2, изр.2, вр.ал.1 от НК, като първоинстанционният съд законосъобразно е квА.фицирал това му поведение във връзка с чл.26, ал.1 от НК.Описаните две Д.ия, извършени на 28.01.2016г. в гр. Пловдив и в с. ••• - държане на високорискови наркотични вещества - амфетамин в л.а. „Опел“ модел „Вектра“ и в къща в с. •••, •••, съставляват едно престъпление по чл.354а, ал.2 вр. ал.1 НК, което е извършено при условията на чл.26 ал.1 НК като продължавано такова. Двете Д.ия осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното. На различни места- в лек автомобил марка „Опел”, модел „ Вектра”, с ДК № ••• и в кухня, намираща се на втори етаж на къща, находяща се в с. •••, ••, подс.К. е държал вещества, които съгласно физико-химическите експертизи представляват амфетамин. Същият е поставен под контрол в Списък I “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина” на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Доколкото не се установява подсъдимият да притежава разрешително за държане на посочените наркотични вещества, то безспорно е прието, че това е сторено в нарушение на установения за това ред и условия на ЗКНВП. Общото количество на иззетите наркотични вещества-108 кг., обосновава нА.чието на квА.фициращия признак „особено големи размери“, съобразявайки и стойността на държаните наркотични вещества –общо в размер на 3 194 937, 30 лева. Не е останала встрани от вниманието на първостепенният съд и доказателствената обезпеченост на изискуемата от закона специфична цел на държане на високорисковите наркотични вещества. Количеството, намерено в управлявания от подс. К. автомобил и в дома му, което е значително и при това разпределено „за удобство“ във форма на таблетки, определят като верен извода на първата инстанция, че държането на високорисковите наркотични вещества, е с цел тяхното разпространение. Верни са и изводите за субективна съставомерност на извършеното, като правилно е прието, че подсъдимият е действал при пряк умисъл, със съзнавана обществена опасност на извършеното и целяно настъпване на общественоопасните му последици. Умисълът на дееца, както основателно е констатирал първоинстанционния съд, обхваща както знание за естеството на държаните вещества, които са били намерени на различни места, така и че ги държи с цел разпространение. Възраженията на защитата пред въззивната инстанция по отношение субективна несъставомерност на Д.ието, са в два аспекта- липса на специфични познания по химия и фармация на подс. К., което да му позволи да разграничи наркотичните вещества от медикаменти, както и липса на данни за подобен род активност на подсъдимия и оттам липса на установени контакти, за да реА.зира такова Д.ие. Относно първото възражение, съдът следва да отбележи, че за субекта на престъплението по чл.354а от НК не се изисква да е лице със специални познания в съответна област, а за субективното отношение на дееца се правят изводи от начина на разпределение на веществата и местата, на които са държани същите, при това надлежно опаковани. В тази връзка не следва да се пренебрегва заключението на изготвената и приета дактилоскопна експертиза/ в т.9, на л.137 от ДП/, която е установила, че върху намерените в с. ••• найлонови чувА. се откриват дактилоскопни следи от пръсти на лява и дясна ръка на подс. К., поради което неприемливи остават доводите за липса на субективно отношение на К. към тези вещества. Освен това, намерените в автомобила и тези, намерени в шкаф при претърсване в къщата, са не само от един и същи вид, сходни са като опаковка, но и с еднакво процентно съдържание на активния компонент. Това, че К. не е уличаван в подобни Д.ия по-рано, е обстоятелство относимо и отчетено в случая при определяне на наказанието. Престъплението, в което е обвинен е единствено за осъществено от него държане на наркотични вещества, а доколко сам, без чуждо съдействие, е могъл да ги разпространи, е ирелевантно в случая. Първоинстанционният съд е приел, че наказанието на подс. И. К. за извършеното от него престъпление следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при значителен превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства. Като такива са ценени чистото съдебно минало на подс. К. и липсата на други криминални прояви. Била е отчетена и претендираната с въззивната жалба продължителност на воденото срещу него наказателно производство. Отчитайки всички тези обстоятелства, контролираният съд е стигнал до извод, че справедлИ., с оглед общестевната опасност на самото Д.ие, определяща се от изключително високата стойност на наркотичните вещества, е определянето на наказание в размер на минималния предвиден в закона за това престъпление от 5 години лишаване от свобода, както и кумулативната глоба в размер на 20 000 лева, която също е отмерена в минималния размер на санкцията. Не могат обаче да бъдат споделени твърденията за явна несправедлИ.ст на наложеното на подсъдимия наказание. Изрядното му процесуално поведение, на което се позовава защитата във въззивното производство, е задължение на всяко, привлечено към наказателна отговорност лице, отклоненията от което се санкционират по чл.66 от НПК и по мнението на въззивната инстанция, е пресилено то да се причислява към смекчаващите обстоятелства. Към тази категория фактори, следва да се причисли, както това е сторено от първостепенния съд, изтеклия период от време, от преустановяване на престъпното поведение до настоящия момент, който безспорно не е малък. На това обстоятелство обаче, е отдаден значителен приоритет, за да се определят наказанията в минималната им граница, още повече забавянето не се дължи на бездействие на правоохранителните органи. Чрез занижаване на наказанията, виновният получава достатъчна компенсация за продължителността на процеса, която обаче не следва да се абсолютизира, защото зависи и от редица обективни причини, свързани със самото дело, вкл. измеренията на подлежащото на установяване престъпно поведение и на други, участвА. по делото лица. Ето защо, Апелативният съд намира, че наложените на подсъдимия И. Д. К. наказания, в крайна сметка се явяват напълно адекватни на становището на въззивния състав за съотношението на факторите по чл.54 от НК, поради което въззивната инстанция ги счита за справедливи, изпълняващи целите на чл.36 от НК и не намира основание за редуцирането им. Правилно наказанието лишаване от свобода е определено да се изтърпи ефективно, при първоначален „Общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Задържането е зачетено, съобразно изискванията на чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК. Постановеното отнемане в полза на държавата на основание чл.354а, ал.6 от НК на предмета на престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, произнасянето по останА.те веществени доказателства, както и по разноските, е законосъобразно, а размерът на последните е вярно изчислен. Във въззивното производство не са направени разноски, които да подлежат на възлагане. По изложените по-горе в мотивите съображения, присъдата на Софийски градски съд, в атакуваната й част по отношение осъждането на на подс. И. К. следва да се потвърдена като правилна и законосъобразна. При цялостната служебна проверка на съдебния акт, в обжалваната част, извън релевираните в жалбата доводи, САС не констатира първостепенният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, които да налагат нейната отмяна. Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативен съд- София, 11 н.с.