Решение № 164 от 1.9.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 68/2025 г.

Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв. З. М. от АК Русе – защитник на подсъдимия М. М. Ш. срещу присъда № 124/10.12.2024 г. на РРС, постановена по НОХД № 1868/2024 г., с която е бил признат за виновен в това, че че през периода 29.12.2023 год. - 02.01.2024 год. в град Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти и в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи: 1 брой вибратор за плочки с вендуза марка „Райдър", модел „RD-TV 01 ", 1 брой ъглошлайф марка „BOSCH" GWS, cep.№ 124091859 с 3 броя дискове за рязане на плочки и 17 броя дискове за рязане на метал, 1 брой саблен трион марка „Райдър, " модел"RD-RS32 с 35 броя остриета и 1 брой острие за рязане на газобетон марка „Ято", 1 брой пистолет за горещ въздух марка „Райдър", модел RD-HG17, 1 брой рекламна блутут тонколона на ДСК, 1 брой мулти-шлайф марка „Парксайд, комплект инструменти за ремонт на велосипеди, нивелир, магнитен с дължина 20 см., червен на цвят, 1 брой ъглошлайф марка марка „Райдър" с диск 125мм., Кабели - ПВВМ, медни 3х2.5кв.-100м., Кабели - ПВВМ, медни Зх1.5кв.-100м., Кабели - ПВВМ, медни Зх1кв.-100м., Кабели - ПВВМ, медни 3х4кв.-100 м., 2 броя перфоратор марка „Парксайд" -зелени на цвят, 1 брой перфоратор марка "„Спарки" -тъмносин на цвят, 1 брой перфоратор марка „Макита" - зелен на цвят, -1 брой къртач марка „Райдър", 1 брой малък ъглошлайф марка „BOSCH", 1 брой малък ъглошлайф марка „Спарки", 1 брой винтоверт марка „Парксайд", 1 брой зумер-детектор за електричество, 1 брой ръчен циркуляр марка „Макита", на обща стойност 2 838, 00 лева, от владението на И. Г. И. от гр. Русе и, , Трансстрой-Русе“ АД гр.Русе, ЕИК •••••• с представители T.M. и П. И.а, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 пр.1 и т.4, пр.2 във вр.с чл.194, ал.1 във вр.чл.26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му е определил наказание лишаване от свобода в размер на седем години. Със същата присъда подсъдимия М. М. Ш. с ЕГН: е признат за виновен в това, че на 30.12.2023 год. в гр. Русе, потвърдил неистина в частен документ - писмена декларация от 30.12.2023г.(по чл.14, ал.3 от НДЗК) към заложен билет №•••••/30.12.2023г. на ЗК „МКЕШ 1979" ООД, представлявана от И. Д. като удостоверил, че дадените в залог движими вещи - 1 брой вибратор за плочки вендуза марка „Райдър", модел „RD-TV 01, е негова собственост, в която декларация по силата на Постановление №40/18.09.2009 г. на Министерски съвет, с което е приета Наредба за дейността на заложните къщи, в сила от 27.02.2009 год., и конкретно изрична разпоредба на чл.14, ал.3 от НДЗК, , , .. при сключване на договора залогодателя попълва декларация по образец съгласно приложение №5...", е задължен да удостовери истината и употребил този документ пред служител на ЗК „МКЕШ 1979“ ООД-А. И. Ч. като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, а именно, че е собственик на дадената от него в залог движима вещ, във връзка със сключен договор за паричен заем между ЗК „МКЕШ 1979" ООД, в качеството на заемодател и М. М. Ш., в качеството на заемател, обективиран със Заложен билет №•••••/30.12.2023 г., а именно 1 брой вибратор за плочки вендуза марка „Райдър", модел „RD-TV 01", поради което и на основание чл. 313, ал.3, във вр.с ал.1, вр. с чл. 54 от НК му е определил наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия М. Ш., измежду наложените му наказания „лишаване от свобода“ едно общо наказание, а именно най-тежкото – „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с една трета, поради което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, което да се търпи при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД, подс. М. М. Ш. е осъден да заплати на И. Г. И. от гр. Русе сумата от 550 лева, представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди, резултат от престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 1 и т. 4, пр. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Съобразно изхода на делото на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното производство разноски. Жалбоподателят адв. З. М. поддържа жалбата, като оспорва присъдата в частта относно размера на наложеното наказание, считано за явно несправедливо и завишено. В подкрепа на възраженията си посочва наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и настоява за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК с цел определяне на по-леко наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият Ш. се присъединява към доводите и исканията на своя защитник, като моли за намаляване на наложеното му наказание. В съдебно заседание представителят на РОП счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице основания за определяне на наказанието по реда и условията на чл. 55 от НК, и моли първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното: Въззивната жалба е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на гл. 27 от НПК – по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд правилно е възприел, че самопризнанията на подсъдимия за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят изцяло от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, поради което настоящата инстанция не смята за необходимо да преповтаря посочената от обвинението и приета от първостепенния съд фактическа обстановка, нито е наложително да се прави обстоен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които същата е била установена. По нея страните не спорят и тя съответства изцяло на събрания доказателствен материал, въз основа на който районният съд е достигнал до правилни правни изводи относно съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, които настоящата инстанция напълно споделя. Доводите в жалбата за несправедливо и завишено наказание „лишаване от свобода“ са напълно неоснователни и без опора в доказателствата по делото. Наказанието, определено в хипотезата на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК, е съобразено с предвиденото в НК за извършеното престъпление и правилно е било индивидуализирано от районния съд. Заключението, направено в мотивите към присъдата, за отсъствие на многобройни или на едно, но изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, обуславящо определяне на наказанието под законоустановения минимален размер, предвиден в особената част на НК, по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, се споделя и от въззивната инстанция. Посочените от защитата обстоятелства, свързани с проявеното от подсъдимия съдействие на органите на реда и направените от него пълни самопризнания относно фактическата обстановка, не могат сами по себе си да обосноват различен правен извод от вече направения. Те не притежават такова смекчаващо значение, което да оправдае намаляване на наказанието под законоустановения минимум. Искането на защитата се противопоставя на извода за високата степен на обществена опасност на деянието, извършено от подсъдимия, включващо квалифициращи обстоятелства, едно от които е извършването му в условията на опасен рецидив. Съобразявайки това, съдът счита, че уважаването на жалбата от настоящата инстанция би било проява на необоснована снизходителност и би довело до по-благоприятно третиране на дееца. Съдът намира, че при определяне на наказанието следва да се съблюдава установената от закона и утвърдена в съдебната практика последователност при приложението на чл. 58а НК и чл. 23 НК. Редукцията по чл. 58а НК представлява материалноправна последица от института на съкратеното съдебно следствие, уреден в чл. 371–373 НПК. Нормата е с императивен характер, което е възприето както в съдебната практика, така и според правната логика на закона. Тя следва да се прилага още на етапа на индивидуализация на наказанието за всяко отделно престъпление и предхожда обсъждането на групиране и определяне на общо наказание по чл. 23 НК. От своя страна, чл. 23, ал. 1 НК предвижда, че когато деецът е извършил няколко престъпления преди да е бил осъден за кое да е от тях, съдът определя за всяко престъпление отделно наказание и след това налага едно общо, най- тежко измежду тях. Логиката на тази норма е, че общото наказание се извежда от вече окончателно индивидуализираните и редуцирани наказания за всяко деяние. Следователно, правилният ред е: първо се определят индивидуалните наказания, след това се прилага редукцията по чл. 58а НК (ако са налице условията за това), и едва след тази редукция съдът пристъпва към приложението на чл. 23 НК. Именно така се гарантира, че общото наказание ще бъде изведено от действителните, окончателно определени размери на отделните санкции, а не от техни предварителни стойности. Ето защо съдът намира, че правилното прилагане на закона изисква редукцията по чл. 58а НК да се извърши преди пристъпване към определяне на общо наказание по чл. 23 НК. С оглед изложеното въззивната инстанция намира атакуваната присъда за законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание – за справедливо, съобразно критериите на чл. 36 от НК, поради което същата следва да се измени единствено в частта относно начина на индивидуализиране на наказанията за всяко деяние. Извън посочените корекции, при служебната си проверка в цялост на присъдата, въззивната инстанция не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт. Мотивиран така и на осн. чл.337, ал.1 от НПК, чл.334, т.3 от НПК и чл.338 от НПК съдът