Решение № 6298 от 3.7.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1485/2024 г.

Производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба на М. М. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощник срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0254-00359 от 10.12.2024г., издадена от полицейски инспектор към РУ Димитровград при ОДМВР Хасково. С жалбата се претендира неправилност и незаконосъобразност на оспорената принудителна мярка. Жалбоподателят претендира, че не е извършил деянието заради което му е наложена процесната принудителна мярка. Претендира, че при изпробване с Дръг тест не е бил употребил наркотици и иска да се вземат под внимание резултатите от извършеното самоволно лабораторно изследване, видно от което не е налице следа от употреба на наркотични вещества. Иска заповедта за налагане на ПАМ да бъде отменена, поради ежедневната необходимост от автомобил. Жалбата се поддържа и в съдебно заседание от процесуален представител, като се иска отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски. Ответникът – полицейски инспектор към РУ Димитровград при ОДМВР – Хасково, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 10.12.2024г. срещу М. М. Д. е съставен Акт серия GA № •••••••••• за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата около 14: 40 часа в [населено място], общ. Димитровград в центъра на селото, в близост до кметството на [населено място], с посока на движение юг- север към [населено място], управлява собствения си лек автомобил БМВ Х5 с номер на рама [Наименование], без поставени регистрационни номера, като при извършена полицейска проверка с Drug test 5000 с номер ARLK- 0007, уреда е отчел положителна проба на амфетамин. Посочено е, че с това М. М. Д. виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Така съставения и приложен към административната преписка АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите по акта и нарушителя, без направени възражения. В акта е записано, че на нарушителя е издаден талон за медицинско изследване 0158605 с 8 бр. холограмни стикери, но лицето отказва да даде кръвна проба за изследване. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0254-000359/10.12.2025г., полицейски инспектор към РУ Димитровград при ОДМВР Хасково, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН е наложил на М. М. Д. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС [номер]. Заповедта е обоснована с това, че на М. М. Д. е съставен АУАН серия GA № 1307113 за това, че на 10.12.2024г. около 14: 40 часа в [населено място], общ. Димитровград в центъра на селото, в близост до кметството на [населено място], с посока на движение юг- север към [населено място], управлява собствения си лек автомобил БМВ Х5 с номер на рама ••••••••••••••••••, без поставени регистрационни номера, като при извършена полицейска проверка с Drug test 5000 с номер ARLK- 0007, уреда е отчел положителна проба на амфетамин, с което виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя на 10.12.2022г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на лицето. Жалбата срещу нея е подадена на 23.12.2024г., директно пред Административен съд – Хасково, по пощата. По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, включително и Заповед № 272з-199/19.01.2023г., издадена от Директор на ОД на МВР Хасково относно длъжностните лица оправомощени да прилагат със ЗППАМ принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, както и официално писмо относно заеманата от издателя на акта длъжност в структурата на МВР, към датата на издаване на процесния акт /л.60/. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество се явява неоснователна. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно нормативната уредба - чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31, т.2 от ЗМВР). Видно от представената по делото З Заповед № 272з-199/19.01.2023г., Директорът на ОДМВР - Хасково е оправомощил (т.10) държавните служители от група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Ето защо оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган. Съгласно чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Налице е ясно и точно описание на фактите, въз основа на които органът е обосновал постановяване на процесния акт. В настоящото производство правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено и същото е протекло при пълно спазване на административно производствените правила. Не са налице процесуални нарушения. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, „В талона по чл.3, ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство“. Според чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая е приложима хипотезата на установяване наличието на употреба на наркотични вещества въз основа на показанията на техническото средство – Дръг тест 5000 с номер ARLK- 0007. На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, но от същия нито се твърди нито са ангажирани доказателства да е предоставил кръв за химическо изследване. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че употребата на наркотични вещества е установена законосъобразно чрез Дръг тест, а представените в съдебното производство доказателства от извършено на жалбоподателя изследване на урина са ирелевантни, доколкото извършеното изследване не е извършено по регламентирания за това законов ред. Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното: Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, предвиждаща временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Като материалноправна предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, законодателят е предвидил няколко алтернативни хипотези, сред които, като самостоятелно основание е и установената употреба на наркотични вещества и техните аналози, без изискуема кумулативност, с което и да било друго основание по същия законов текст. В случая административният орган е приел за осъществена именно последната хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения АУАН е установено, че на конкретната дата и място, М. М. Д. управлява МПС, като при извършена проверка с Дрегер Дръг Тест 5000 с номер ARLK- 0007 се установява наличие употребата на амфетамин. Това описание от фактическа страна изцяло кореспондира с посоченото правно основание за налагане на ПАМ. Настоящият състав на съда намира изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на приложената правна норма - чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, и оспорената заповед за надлежно мотивирана, при съответстващи си фактически и правни основания. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно доказано, че към момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят е извършил възприетото от административния орган деяние. Нарушението на водача се установява с приложения Акт за установяване на административно нарушение, който, като съставен редовно от компетентни длъжностни лица от службите за контрол, се ползва с доказателствена сила относно установените с него обстоятелства. Следва да се посочи, че АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и обвързва съда с материална доказателствена сила, по отношение на така констатираните факти. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, годни да опровергаят както доказателствената стойност на АУАН, така и изложените в него фактически констатации и да доведат до различен извод относно установеното с АУАН управление на МПС след употреба на НУВ от страна на водача, настоящ жалбоподател. Не се кредитира като годно да установи употребата на наркотични вещества на процесната дата представеното в съдебното производство изследване на урина, направено в частна лаборатория по волята на жалбоподателя на следващия ден. Редът за вземане проби за изследване, при оспорване резултатите от направен Дръг тест е регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и този ред не е бил спазен. При отказ да се даде кръвна проба или да се извърши изследване с доказателствен анализатор, наредбата императивно залага наличието на употреба на алкохол и/или наркотични вещества да се установи с оглед регултата от извършения Дръг тест. По така изложените съображения, съдебният състав намира процесната ПАМ за издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел, за да се осигури безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач, управлявал МПС, след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Предвид изложеното съдът приема, че административният орган е доказал обстоятелствата, изложени в оспорения акт и съставляващи фактически основания за прилагане на процесната ПАМ, които по делото се установяват по несъмнен начин. При наличие на предпоставките на чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма. Ето защо, законосъобразно с оспорената в настоящото производство заповед административният орган е приложил процесната ПАМ, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът