РЕШЕНИЕ

№ 31372

София, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град -, XXVI к.с., в закрито заседание в състав:

Председател: НАТАЛИЯ АНГЕЛОВА Членове: ВАНИНА КОЛЕВА МАРИЕТА РАЙКОВА Като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ АНГЕЛОВА частно канд № 20257010706506 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.306 от Административнопроцесуалния кодекс.

Делото е образувано по частна жалба на гл. арх. на Столична община Б. П. срещу разпореждане [номер]/15.05.2025г. по адм.д. 2073/2025г. на АССГ, с което главният архитект на Столична община е задължен да заплати глоба в размер на 500 лв. по сметка на АССГ за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение № 17408/19.09.2024г. по адм.д. 1937/2023г. на АССГ, на основание чл. 306, ал.2 АПК и по искане на „Уинслоу МЛ“ ООД.

С частната жалба по делото е мотивирана на първо място с отнетата със заповедта на кмета от 03.02.2025г. компетентност по чл.135, ал.1 ЗУТ на главния архитект, както и, че изпълнението на съдебното решение не водело до забрана да изследва и други относими въпроси и да събира доказателства - за мотивиране на административния акт, конкретно възложения анализ на Общинско предприятие (ОП) „Софияплан“. По тези съображения в обобщение се иска от съда да отмени обжалваното разпореждане.

Докладван е отговор на частната жалба от страна на Р. Т., в който се твърди, че главният архитект е спазил стриктно разпорежданията на съда във връзка с разрешаването на устройствената процедура за проект на ПУП - изменение на план за регулация и застрояване на УПИ С "за общински нужди и детска градина " в кв. 77, местността "М. ливади - изток", [населено място] и в този смисъл се поддържат изцяло аргументите в частната жалба.

С оспореното разпореждане е осъден да заплати размера на глобата заемащото длъжността физическо лице и подало частната жалба, а именно - Б. П., уточнено с разпореждане [номер]/07.07.2025г. по адм.д.2073/2025г., на АССГ, както и, че настъпилата промяна на физическото лице, заемащо длъжността е неотносимо, поради преценката за допустимост на частната жалба, е изпратена на тричленният състав.

Административен съд София-град, ХХVI- ти тричленен състав, като обсъди данните по делото и взе предвид мотивите за налагане на административното наказание в оспореното разпореждане, както и изрично волята му за отговорното за глобата лице, заемащо длъжността, от фактическа и правна страна приема следното:

Оспореното разпореждане е издадено по молба от "Уинслоу МЛ" ООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], с която претендира неизпълнение на решение № 17408/19.09.2024г. по адм.д. 1937/2023г. на АССГ, както и с давност от 2018г. бездействие главният архитект на Столична да изпълни законовите си задължения, процедурата за даване на разрешение за изработване на проект на ПУП с [идентификатор], била инициирана със заявление № ГР 001931/28.08.2018г. и последвали заявления № САГ18-ГР00-1931(2)/20.12.2018г. и САГ20-ГР00-2362/19.11.202020г., а постановеният изричен отказ за даване на разрешение, обективиран в Заповед № РА50-48/29.01.2021г. на главния архитект на Столична община е отменен с влязло в сила Решение № № 3094/09.05.2022г. на АССГ по адм.д. 965/2021г., оставено в сила с Решение № 11854/20.12.2022г. по адм.д. 6673/2022г. на Върховния административен съд. След постановяване на съдебния акт и съобразно указанията за прилагане на закона, собственикът е подал поредно заявление с в.№ САГ18-ГР00-1931-21/20.01.2023г. по което е формиран мълчалив отказ, предмет на решение № 17408/19.09.2024г. по адм.д. 1937/2023г. на АССГ, В рамките на производството по издаването на разпореждането е предоставен 14-дневен срок и са представени писмени обяснения от вр.и.д. гл. арх. С. А.. За да наложи посоченото задължение за глоба, зам-председателят на АССГ е приел, че действително е налице неизпълнение на съдебното решение – със срок за изпълнение до 10.11.2024г., като е обсъдил и взел предвид дадените в рамките на проведената процедура възражения от името на главния архитект, но са приети за неоснователни.

Установени са релевантните по приложението на чл.304 АПК факти:

В мотивите на процесното разпореждане е обсъдено и приетото с решение № 3094/09.05.2022 г. по адм.д. 965/2021г. с което е отменена Заповед №РА50-48/29.01.2021г. на главния архитект на СО, с която се отказва разрешаване изработване на проект за изменение на ПРЗ на УПИ І “за общински нужди и детска градина”, кв.77, м.”М. ливади-изток”, район “Триадица”-СО, представляващ [ПИ] по КККР, с цел преотреждането му в УПИ І-1969 “за жилищно застрояване и подземни гаражи” с предвиждане на ново застрояване с Нкк до 10м и преписката е върната на главния архитект за ново произнасяне, съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението - установеното, че предложението не отговаряло на процента за плътност на застрояване по ОУП и следвало заявлението да се върне за да се приведе в съответствие по този критерии.

В процесното разпореждане съдът се е позовал и на прието в мотивите на Решение № 3094/09.05.2022 г. по адм.д. 965/2021г. на АССГ, че няма отчуждаване на имота, тъй като такава заповед е отменена от съда (Решение № 4667/13.07.2021г. по адм.д. 2402/2021г. на АССГ), също така след като отчуждаване не може да извършено поради изтекъл срок по чл.208 ЗУТ, то следва да се измени предвиждането на ПУП относно имота, което отреждане не е реализирано в предвидените срокове.

Доводът за неизпълнение, поради възложен с писмото от 14.10.2024г. на ОП Софияплан изработване на анализ за обезпечеността и необходимостта от публична социална инфраструктура – детски градини, ясли и училища, като такъв не бил изготвен, е отхвърлен, на основание, че за главния архитект не съществува законосъобразен начин да не изпълни съдебното решение. Възлагането на ОП Софияплан да изработи анализ за обезпечеността и необходимостта от публична социална инфраструктура – детски градини, ясли и училища не е етап от процедурата по издаването на разрешението за изработване на проект за изменение на ПУП, поради което това възлагане не може да оправдае неизпълнението на съдебното решение. Цитирани са мотивите от решение № 3094/09.05.2022 г. по адм.д. № 965/2021 г. на АССГ, на 39-ти, с което е отменен изричния отказ за изработване на проект за изменение на ПРЗ на УПИ І “за общински нужди и детска градина”, кв.77, м.”М. ливади-изток”, район “Триадица”-СО, представляващ [ПИ] по КККР, с цел преотреждането му в УПИ І-1969 “за жилищно застрояване и подземни гаражи”, а именно: "безспорно кварталът има нужда от терени за общински детски градини, но СО трябва занапред да отреди, след което да реализира самите детски градини. След като в рамките на повече от 20 години ответникът не е реализирал плановете за изграждане на детски градини, училища и други, което е довело до изтичане на срока по чл. 208 ЗУТ, то означава, че такива намерения на общината не могат да бъдат реализирани към настоящия момент и по тази причина необосновано се възпрепятства молителя да използва собствения си имот по предназначение." Също в разпореждането е формиран извод, че след като съдът е дал задължителни указания към ответника главен архитект на СО, той не може да преценява дали да изпълни дадените указания или не, още по-малко да ги обвързва с допълнителна преценка, каквато не е предписаната в съдебното решение.

В заключение в разпореждането е прието, че са изпълнени всички предпоставки по чл.304 АПК, а именно: 1. влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено задължение за административен орган, 2 изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт и/или преписката (съобразно диспозитива) на задължения административен орган, с оглед узнаване на задължението, което следва да изпълни и 3. неизпълнение на този съдебен акт от страна на административния орган.

По отношение на Заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г., с която кметът на СО е отменил предходна негова заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г., с която на главния архитект на СО са предоставени правомощия по издаване на акт по чл. 135, ал.3 и ал.5 ЗУТ, е формиран извод, че със заповедта от 03.02.2025г. кметът е отнел правомощията от главния архитект, то след последната дата главният архитект не може да изпълни съдебното решение, тъй като не притежава компетентност за това. Поради това, неговата отговорност за неизпълнение на съдебното решение е за периода от 10.10.2024 г. до 03.02.2025 г. Настоящият тричленен състав на основание задължението си по чл. чл.306, ал.6 АПК - да реши делото по същество, съобрази допустимост на частната жалба и по предмета на правния спор конкретно следното:

Съдът в мотивите на оспореното разпореждане изрично е съобразил следното:

-На първо място е прието бездействие от 10.10.2024г. - от влизане в сила на Решение № 17408/19.09.2024г. по адм.д.1937/2023г. на АССГ до датата на подаване на молбата с искането за налагане на глоба – 26.02.2025 г., както и към датата на подаване на становището от главния архитект – 19.03.2025 г., административен акт в изпълнение на съдебното решение не е издаден, като са игнорирани дадените указания от съда -Второ, прието е и бездействие по отношение на дължимото още от датата на влизане в сила на решение № 3094/09.05.2022 г. по адм.д. № 965/2021 г. на АССГ, на 39-ти, с което е отменен изричния му отказ за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПРЗ на УПИ І “за общински нужди и детска градина”, кв.77, м.”М. ливади-изток”, район “Триадица”-СО, представляващ [ПИ] по КККР, с цел преотреждането му в УПИ І-1969 “за жилищно застрояване и подземни гаражи”, като от това бездействие е формирал мълчаливия отказ, който е бил предмет на адм.д. № 1937/2023 г. на АССГ, при които обстоятелства е прието, че неизпълнението на съдебно решение продължава много по-дълго от посочения по-горе период.

Настоящият тричленен състав във връзка с последното съобрази, че частният жалбоподател гл. арх. Б. П. е заемала същата длъжност и от 29 юли 2024г. за срок от 6 месеца като временно изпълняващ длъжността главен арх. както е посочено и в писмото на л. 24 от адм.д.2073/2025г. на АССГ, също е страна в съдебното производство по адм.д. 1937/2023г. на АССГ - ответник, чийто мълчалив отказ е оспорен по същото дело и отменен като незаконосъобразен със съдебното решение, като дадените задължителни указания от съда за пореден път не са изпълнени. Поради изложеното до тук, в съответствие с нормата на чл.304, ал.1 АПК, заемащата понастоящем длъжността главен арх. на СО Б. П. е отговорна за неизпълнението на Решение № 17408/19.09.2024г. по адм.д.1937/2023г. на АССГ, което инкорпорира и е постановено на основание продължило от 2022г. бездействие да се изпълни предходен съдебен акт, влязъл в сила.

Без всякакво основание се претендира в частната жалба освобождаване от отговорност поради отпадане на делегираните правомощия по чл. 135, ал.3 ЗУТ на главния архитект със заповедта на кмета на Столична община от 03.02.2025г. Правилно посоченото обстоятелство не е взето предвид като изключващо отговорността за неизпълнение на съдебното решение, което е следвало да бъде изпълнено в срок до 10.11.2024г., т.е. преди отпадането на компетентността. Тези правомощия са отнети занапред и след като незаконосъобразно не е изпълнено второ по ред съдебно решение за отмяна на идентичен отказ по молбата на дружеството. Съдът е разгледал въпроса за възможността да не бъде уважено искането за издаване на заповед за разрешаване на изработването на проект за изменение на ПУП за конкретния имот по чл.135, ал.3 ЗУТ, в това число поради изтекъл срок по чл.208 ЗУТ и отмяната на заповедта за отчуждаването му. Както е обсъдено в мотивите на разпореждането и формиран законосъобразен извод, главният архитект не е имал законно основание да не изпълни съдебното решение и така да формира трети по ред незаконосъобразен отказ, неотносимо събирането на доказателства или инициирането на каквото и да е производство. След този срок – 10.22.2024г. неизпълнението е продължило, но това не обуславя отпадане на отговорността поради некомпетентност, настъпила след срока за изпълнение и настъпило неизпълнение без относима причина.

Неизпълнението от главния архитект в срок по задължение, произтичащо от влязло в сила съдебно решение е безспорно установено по преписката, от които съставомерни факти, след надлежно сезиране, произтича и задължението съдът да приложи чл.304, ал.1 АПК с оспореното по делото разпореждане.

Изложените в частната жалба доводи за отпаднала компетентност за изпълнение са относими към налагането на глоби в рамките на производство по чл. 290 АПК - налагането на седмични глоби с цел изпълнение на незаместими задължения от административен орган по влязло в сила съдебно решение, каквото задължение е издаването на административен акт. Тези глоби се налагат до постигане на целта и на компетентния да изпълни към момента на налагането им орган – до изпълнение на задължението. Систематичното място на разпоредбата на чл.290 АПК е в Раздел IV "Изпълнение срещу административния орган", част от Дял пети "Изпълнение на административни актове и съдебни решения" на АПК. На основание чл.304 АПК се санкционира само настъпило неизпълнение на съдебно решение в предвидения срок, тази разпоредба систематически се намира в Дял шести на АПК, озаглавен "Административно-наказателни разпоредби", т.е. касае се за различна по естеството си отговорност за неизпълнение от предвидената по чл.290 АПК - до изпълнение на задължението, съответно целите на двете разпоредби са различни. Законодателят е обвързал приложимост на санкционната норма на чл.304 АПК от предпоставките, подробно обсъдени в оспореното разпореждане - подлежащ на изпълнение съдебен акт, узнаването за задължението по съдебното решение от компетентния да го изпълни административен орган и трето, неизпълнението му. Налагането на глоба по чл. 304 АПК не е обвързано със седмичен период и многократно до изпълнение на съдебното решение. За налагането на глобата по чл.304 АПК е относима компетентността на органа в срока за изпълнението на съдебното решение. При неизпълнение и делегиране на компетентността по чл.135, ал.3 ЗУТ на друг административен орган, отговорността е на различно основание и от датата на възлагане на компетентността се преценява отговорността за неизпълнение в срок на съдебното решение, както е процедирано в процесното разпореждане по отношение на кмета на район Триадица, но в която част разпореждането не е предмет на съдебен контрол по делото.

Доводът за възможността административният орган в изпълнение на съдебното решение да събира нови или допълнителни доказателства, също е неотносим по мотивите, изложени в оспореното разпореждане. Законодателят в чл.177, ал.2 АПК е установил, че актове или действия на административен орган, в противоречие с влязъл в сила административен акт са нищожни, с което като последица е забранил принципно неизпълнението на влязло в сила съдебно решение. Компетентният в срока за изпълнението на процесното съдебно решение административен орган - главният архитект на Столична община, е следвало да издаде указания му от съда акт и в срок до 10.11.2024г., като не е сторил това е допуснал нарушение на чл. 304, ал.1 АПК. Поради това правилно с оспореното разпореждане на главния архитект на Столична община е наложено задължение за заплащане на глоба от 500 лв. – минимален размер и наказание за неизпълнение на съдебен акт.

Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган и при спазване на предвидената процедура, в рамките на която са представени възражения и доказателства от главния архитект, като орган, който е следвало да изпълни конкретното съдебно решение в определения от съда срок и след това до издаването на заповедта на кмета на общината от 03.02.2025г., подробно обсъдени в мотивите на разпореждането.

На основание всичко изложено, частната жалба е неоснователна и съдът следва да постанови отхвърлянето й, с оглед на което и на основание чл.306, ал. 6 АПК, Административен съд София-град, ХХVI-ти тричленен състав,