Решение № 43 от 3.6.2025 г. на Районен съд - Асеновград по дело № 116/2025 г.
Районен съд - Асеновград03.06.2025 г.докладчик Иван Димитров Бедачев
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2400064 от 27.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „•••” ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, на основание чл. 75а ал.5, във вр. с ал.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8 ал.1, т.2 от ЗТМТМ. ОСЪЖДА „•••” ООД ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 300 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив. Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 16-2400064 от 27.05.2024 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „•••”, ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, на основание чл. 75а ал.5, във вр. с ал.2 от Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8 ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Жалбоподателят „•••” ООД в жалбата и в съдебно заседание чрез депозирано писмено становище от процесуалния представител- адв. Л. оспорва наказателното постановление, откъм законосъобразност като се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, касаещи неспазването на сроковете чл. 34 ал.1 от ЗАНН досежно образуването на АНП чрез съставянето на АУАН. Искането към съда е за пълна отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата страна Директора на Д-я “Инспекция по труда” гр. Пловдив се представлява от юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При извършена проверка през периода от 13.12.2023 г. до 01.04.2024 г. на дружеството „•••“ ООД- гр. Пещера е констатирано, че дружеството в качеството му на работодател е приело на работа със сключването на трудов договор № 051 от 12.04.2023 г. И. К. – гражданин на трета държава – Република Турция на длъжност „шофьор товарен автомобил/международни превози“. Към момента на проверката седалището на дружеството се намирало в •••. Приетият на работа работник И. К. е бил със статут на продължително пребИ.ващ чужденец с издадено „Разрешение за продължително пребИ.ване“ на основание чл. 24 ал.1 т. 10 от ЗЧРБ- пенсионно осигурен. На същият не е било издавано разрешение за достъп до пазара на труда и по силата на горното основание за продължително пребИ.ване същият не е имал право на достъп до пазара на труда. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН от 01.04.2024 г. срещу дружеството жалбоподател в присъствието на управителя, като му бил връчен препис от акта и същият го подписал без възражения. В срока по 44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП. Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено. Безспорно се установява от доказателствата, че на 12.04.2023 г. дружеството „•••“ ООД в качеството му на работодател е приело на работа чрез сключването на трудов договор на длъжност „шофьор“ И. К., който е бил със статут на продължително пребИ.ващ чужденец, пенсионно осигурен и без право но достъп до пазара на труда, с което е реализирало състава на горното нарушение. Това се установява категорично от показанията на актосъставителя Василка Боюклийска и от събраните писмени доказателства- трудов договор, платежни ведомости, отчетни форми за явяване на работа, писмо от с-р „Миграция“. Тези факти не се оспорват и от жалбоподателя, чието основно възражение касае неспазването на 3 –месечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който срок тече от открИ.не на нарушителя. При прегледа на АУАН в аспекта на така направеното възражение, съдът намира, че АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Спазени са и сроковете по чл. 34 ал.1 от ЗАНН относно неговото съставяне, като възражението в тази насока е неоснователно. За да стартира срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН е необходимо да бъде установен нарушителя. Този извод имплицитно включва в себе си и се предхожда от събирането на данни и съответно установяване на самото нарушение, чийто автор е нарушителят. Т.е. първо следва да бъдат установени всички обективни признаци от състава на нарушението, което е сложен фактически състав. Затова именно се извършва и проверката, при която се установяват фактите относими към състава на нарушението и която в конкретния случай е протекла през периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. В хода на проверката неколкократно от работодателя са изисквани документи, касаещи статута на работника И. К., като същите са били представени на 10.01.2024 г., което се установява от показанията на актосъставителя и от приложената призовка от 05.01.2024 г., в която е отразено, че до тази дата такИ. не са представени, поради което и са изискани отново. При това положение, първият обективно възможен момент, в който контролният орган е можел да установи конкретното нарушение и респективно неговия автор – нарушителя е 10.01.2024 г. Затова и съставянето на АУАН на 01.04.2024 г. не е извън 3-месечния срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл.8 ал.1 т.2 от ЗТМТМ, която материално-правна разпоредба забранява достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително пребИ.ване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 - 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България. От своя страна чл. 24 ал.1 т. 10 от ЗЧРБ на каквото основание е издадено разрешението на продължително пребИ.ване на И. К. сочи, че същият е получил право на пенсия съгласно законодателството на Република Турция и разполага с достатъчно средства за издръжка в страната, поради което и нямат право на достъп до пазара на труда. Нарушението правилно е съотнесено към относимата санкционна разпоредба чл. 75а ал.5, вр. с ал.2 от ЗТМТМ, която предвижда имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв. на работодател – юридическо лице, което е приело на работа чужденец при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ, който няма право на достъп до пазара на труда. По отношение на наложената имуществена санкция от 2000 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като размер е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението, кореспондираща с факта, че едновременно са констатирани няколко отделни нарушения на трудовото законодателство от жалбоподателя. Същата е оразмерена в минимума предвиден в закона, който размер е съответен със сравнително малката тежест на нарушението, което игнорира възможността за нейната допълнителна редукция. По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такИ.. Въпросът за възлагането на разноските в административно- наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от Въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив. Същите следва да се определят около средния размер от 100 лева за всяка инстанция с оглед факта, че делото е със средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на жалбоподателя. Тъй като делото е разгледано от две въззивни и една касационна инстанция на жалбоподателя следва да се определят разноски в общ размер от 300 лева. С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.1 т.5 от ЗАНН, Съдът
Цитирани разпоредби
13- чл. 63, ал. 3 ЗАНН
- чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗТМТМ
- чл. 27, ал. 2 ЗАНН
- чл. 34, ал. 1 ЗАНН
- чл. 42 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 8, ал. 1 ЗТМТМ
- чл. 24, ал. 1, т. 10 ЗЧРБ
- чл. 143
- чл. 24, ал. 1, т. 2
- чл. 36, ал. 2
- чл. 59
- чл. 75, ал. 5