Решение № 1546 от 9.11.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 2141/2023 г.

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Хлад“ ЕООД, ЕИК 205983229 със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представляван от управителя Т.С.М. чрез адв. Т. против решение № 1136/26.07.2023 г. постановено по АНД № 1602/2023 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърден ЕФ серия Г № 0051325 на ОД на МВР Варна, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането. Решението се оспорва с доводи за неговата незаконосъобразност поради това, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Сочи се, че в производството по издаване на ЕФ са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че от описанието на деянието няма яснота относно състава на санкционираното нарушение. Сочи се, че в хода на въззивното производство не е приложен протокол за метеорологична проверка на АТСС. Сочи се, че от събраните доказателства не се установява съставомерността на нарушението. Сочи се на несъответствие между описанието на нарушението и приложената санкционна разпоредба. Сочи, че е поставен в невъзможност да разбере дали наказанието е заради това, че като собственик на МПС няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, или за това, че е налице управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че е недопустимо да се ангажира административно -наказателна отговорност за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ с електронен фиш. Моли за отмяна на решението на Районен съд-Варна и за отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът- ОД на МВР-Варна оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли решението на Районен съд-Варна да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита, че решението на въззивния съд е съобразено с процесуалните правила и материалния закон, и моли да бъде оставено в сила. Административен съд гр. Варна, след като обсъди изложените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, намира за установено следното: По допустимостта на жалбата: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима. По основателността на жалбата: Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Хлад“ ЕООД против ЕФ серия Г № 0051325 на ОД на МВР-Варна, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лв. за нарушение на чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането. Дружеството е санкционирано поради установено с АТСС на 18.05.2022 г. в обл. Варна, общ. Аврен, по път първи клас № 9 в посока от гр.Варна към гр. Бургас, преди кръстовището на к.к. Камчия, управление на МПС, регистрирано в РБългария, което не е спряно от движение, и за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оспореното решение, съдът е потвърдил електронния фиш. За да достигне до този резултат е приел, че в хода на производството по издаване на ЕФ не са допуснати процесуални нарушения, и обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние е доказана със събраните доказателства. Решението е неправилно. Въззивният съд не е извършил необходимите процесуални действия за изясняване на фактическата обстановка. С разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е предвидено задължението за всеки собственик на автомобил да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1 от КЗ. Описанието на нарушението, приетата за нарушена материално-правна норма и приложената санкционна норма са в пълно съответствие. С оглед регламентираното в чл.647, ал.3 от КЗ в производството по налагане на административно наказание за нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ е допустимо издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. В случая е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено на производителя Siemens Ag Osterreich, Австрия на 06.10.2009 г. със срок на валидност до 06.10.2019 г., който е максимално допустимият по силата на чл. 32, ал. 4 от Закона за измерванията. Този срок е изтекъл към датата на процесното нарушение – 18.05.2022 г. и за да се прецени дали има издадено действащо удостоверение за одобрен тип на използваното АТСС, е следвало да се съберат допълнителни доказателства в тази насока. Районният съд не е положил усилия да събере доказателства относно посочените факти и обстоятелства, които се явяват относими към спора. В хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на принципа на разкриване на обективната истина, залегнал в чл. 13, ал. 1 от НК. В съответствие с този принцип са и предвидените в чл. 315 и чл. 316 от НПК правомощия на въззивната инстанция да събира доказателства и дори да прави нови фактически установявания. Следва да се отбележи, че по правило наказаното лице не е длъжно да доказва, че е невинно (по арг. на чл. 103, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН), нито пък могат да се правят изводи в негова вреда поради това, че не е доказало възраженията си (по арг. на чл. 103, ал. 3 от НПК във вр. чл. 84 ЗАНН). ЕФ следва да се потвърди само ако извършеното административното нарушение е доказано по несъмнен начин с всички негови съставомерни признаци от обективна и субективна страна, с годни доказателства и по предвидения от закона ред. По така изложените съображения и на основание чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК решението на Районен съд-Варна следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да събере и прецени всички възможни и необходими доказателства, установяващи фактите по делото и конкретно дали нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе въззивния съд, при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти тричленен състав