Решение № 11855 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 902/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по подадена искова молба от В. А. Х., [ЕГН], адрес- Затвора Варна, ІІІ група, с която е предявен иск с правно основание чл.3 и чл.13 от ЕКЗПЧОС против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена 300 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната компенсаторна лихва от датата им – 29.05.2020г., и мораторна лихва за забава в размер на 56864лв., считано от момента на увреждането -29.05.2020г. до настоящия момент. Твърди, че от 29.05.2020г., когато е приведен в затвора Варна затворническата администрация не му осигурява задължителни изискващи и спазващи стандарти, като е бил лишен от стимулиране, включително в дистанционно образователни културни обучения; специализирани програми за групова работа в рамките на закона, в която са настанени; културно информационни дистанционни образователни групови индивидуални дейности. Твърди, че администрацията на затвора не му осигурява всеки ден да ходи по два часа на компютърна зала, в който компютърен клуб се занимават лишените от свобода с индивидуални дистанционни културно и образователни дейности, и да гледа телевизор, и да се ограмотява и играе различни игри. Ищецът е уточнил исковата молба, като е посочил, че вредите претендира от незаконосъобразни действия и бездействия, и неизпълнение на чл.119 ал.1 ППЗИНЗС, с които е лишен от важни за него, тялото, здравето му, и развитието на умът му неща. Моли да му бъде присъдено претендираното обезщетение. Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Счита, че не са налице доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на специализирания орган по изпълнение на наказанията, които да са увредили неимуществената сфера на ищеца. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице твърдените бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и не са установени настъпили вреди за ищеца, поради което моли исковата претенция да бъде оставена без уважение. След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: От справка рег.№ 403/25.07.2024 год. се установява, че В. А. Х. е постъпил на 22.02.2011 год. в затвора -Ловеч за изтърпяване на наказание “доживотен затвор“ при „специален режим“, наложено му по НОХД №318/2011 год. на Окръжен съд-Шумен с начало 10.10.2009 год. Със заповед № Л-2127/22.05.2020 год. на главен директор при ГДИН-София на основание чл.62 ал.1, т.4 от ЗИНЗС на 29.05.2020 год. е преместен от затвора-Ловеч в затвора-Варна за продължаване изтърпяване на наказанието. В затвора-Варна е настанен в 1В коридор – „Зона с повишена сигурност“, 3 група, спално помещение № 134. От същата справка се установява, че в Затвора-Варна не съществуват дейности, посочени като „Дистанционно-образователни „културни обучения“ и „Културно-информационни дистанционни образователни групови индивидуални дейности“. На лишения от свобода Х. е осигуряван достъп до специализирани програми за групова работа, но той не е проявявал желание да участва в тях. Поради спецификата на „Зоната с повишена сигурност“, където е настанен ищеца, няма възможност за обособяване на „компютърна зала“. Относно достъп за гледане на телевизия, Х. разполага с телевизор в спалното си помещение. Същият е участвал в курс на обучение и придобиване на умения за изработване на декорация, както и в множество организирани спортни игри провеждани в групата. Подал е декларация с рег.№ 2602/31.05.2022г., с която декларира, че желае да участва в краткосрочна програма /групова работа/ на тема „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, която е следвало да се проведе през месец юни 2022г., но не се е провела. Към справката е приложено удостоверение за завършен курс на обучение и придобиване на умения за изработка на декорация. От докладна записка от Й. К. се установява, че ще се проведе турнир по белот в трета група Затвора Варна в рамките на две седмици считано от 06.06.2022 год., като е представен списък на участниците в турнира, от който е видно, че Х. е сред тях. От докладна записка от Й. К. се установява, че ще се проведе турнир по белот в трета група на Затвора Варна в рамките на две седмици, считано от 06.03.2023 год., като е представен списък на участниците в него, сред които е и Х.. От докладна записка от Й. К. се установява, че ще се проведе турнир по белот в трета група Затвора Варна в рамките на две седмици считано от 10.07.2023 год., като видно от представения списък, сред участниците в него е и ищецът. Видно от представените докладни записки за провеждане на турнир по тенис на маса в трета група Затвора Варна в рамките на две седмици, считано от 24.04.2023 год., както и за провеждане на турнир по любителски бридж в рамките на три седмици, считано от 24.06.2024 год. и приложените списъци, сред участниците е и Х.. Представена е и програма на турнира по тенис на маса, както и резултати от турнира по бридж. Ищецът е и сред участниците и на турнир по бридж белот в трета група Затвора Варна, който е за три седмици, считано от 04.10.2024 год.; в турнир по „блато“- в рамките на три седмици, считано от 30.08.2024г.; в турнир по сантасе - в рамките на три седмици считано от 02.08.2024 год., турнир по шах и табла - в рамките на три седмици, считано от 10.05.2024 год., видно от представените докладни записки и списъци на участниците към тях. От докладна записка от Е. Т. се установява, че ще се проведе турнир по бридж белот в трета група Затвора Варна в рамките на три седмици, считано от 01.04.2024 год. и Х. е сред участниците в него, съгласно приложения списък. От докладна записка от Е. Т. се установява, че ще се проведе турнир по тенис на маса в трета група Затвора Варна в рамките на три седмици, считано от 23.02.2024 год. и е представен списък на участниците, от който е видно, че Х. ще участва в турнира. От декларация от В. А. Х. се установява, че същият желае да участва в краткосрочна програма/групова работа/ на тема „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, която ще се проведе в трета група ЗПС на Затвора-Варна през м. юни 2022 год., като от представената справка се установява, че такава програма не е била проведена. От декларация от В. А. Х. се установява, че същият желае да бъде включен в курс по изучаване на руски и английски език в условията на Зона с повишена сигурност в Затвора-Варна. От Заповед № 453/2.04.2018 год. Ловеч се установява, че началникът на затвора е разрешил внасянето и ползването на единичен индукционен котлон с мощност до 800 вата, тиган и тенджера с вместимост до 3 л. по един брой на килия, като внасянето на вещите става след отправена писмена молба и становище на инспектор ИСВР. От представената справка №403/23/7.10.2024 год. се установява, че през м. юни 2024 год. ищецът е подал две молби за предоставяне на „служебен телевизор“, които не са уважени предвид факта, че няма установен законов ред за предоставяне на „служебен телевизор“ на лишен от свобода. Установява се, че към днешна дата Х. не разполага с телевизор в спалното си помещение. На 29.07.2024 год. е подал молба, с която моли телевизорът му да бъде отчислен от досието му защото го е счупил и изхвърлил и желае да си закупи нов. На 27.08.2024 год. молбата му е изпълнена и телевизорът е заличен. От същата справка се установява, че след тази дата лишеният от свобода Х. не е подавал молба за закупуване на телевизор. Същите обстоятелства се установяват от докладна записка от Е. Т.. От молба № 2773/17.06.2024год. от В. А. Х. се установява, че същият е поискал от Началника на затвора-Варна един телевизор, тъй като неговият е бил счупен и го е изхвърлил. От молба № 2986/26.06.2024год. от В. А. Х. се установява, че отново е поискал от Началника на затвора-Варна един телевизор, тъй като неговият е бил счупен и го е изхвърлил. Съгласно справката от 07.10.2024г. в момента се провежда групова работа по програма „Междуличностни отношения и конфликти- корекция на психичните нагласи и развитие на социалните умения на изтърпяващи ефективни присъди за тежки престъпления срещу личността, настанени в зоната за повишена сигурност в Затвора- Варна“, в която ищецът не е изявил желание да участва и не е подавал молба. Съгласно справката компютърен клуб в 3-та група на Затвора Варна няма, както и няма такъв в другите групи и общи части на затвора, предвид липсата на материално-битови условия за обособяване на такова помещение. От Заповед № 282/15.10.2020 год. на Началник на затвора-Варна се установява, че В. А. Х. е назначен на работа в производствено звено „корпус“ към затвора Варна, считано от 15.10.2020 год., на 4 часа работен ден, с три месеца изпитателен срок. От Заповед № 252/19.10.2021 год. на Началник на затвора-Варна се установява, че ищецът е спрян от работа във фирма „Лорка“ЕООД, възложител по сключен договор с ДП“ФЗД“-ТП Варна, считано от 19.10.2020 год. От представеното писмо вх.№ М-1193/14.11.2021 год. от ГДИН до Началник на затвора-Варна се установява, че при извършена проверка е установено, че лишеният от свобода В. А. Х. е настанен в зоната с повишена сигурност от 03.06.2020 год., като от 15.10.2020 год. на осъдените на доживотен затвор е предоставена възможност да полагат платен труд в спалните си помещения, включително и на осъдения Х.. С декларация от 14.10.2021 год. същият е заявил отказ от участие в трудовия процес. С цел осмисляне свободното време на тази категория осъдени, на територията на групата се прожектират филми на образователна, развлекателна и съвременна тематика. Инспектор СДВР съвместно с преподаватели от СУ „А. Ж.“ ежедневно провеждат обучителни сесии включващи придобиване знания по литература, български език, математика, рисуване и английски език. Два пъти седмично на лишените от свобода се предоставя възможност да участват в курсове и дейности с представители на различни религиозни общности. Ежедневно в рамките на 1 час и 30 мин. по време за престоя на открито всички лишени от свобода могат да поддържат физическото си здраве на изградените спортни площадки. На осъдените на доживотен затвор се предоставя възможност да присъстват на изложби, презентации, концерти и други развлекателни и културно-масови събития, провеждани в киносалона на затвора. Ежемесечно в групата се организират литературни и художествени конкурси, турнири по тихи игри, тенис на маса и др., съобразно изискванията на сигурността. От същото писмо се установява, че независимо от многообразието на предоставяните дейности за осмисляне на свободното време, осъденият Х. е участвал единствено в турнири по карти. Във връзка с настъпили конфликтни взаимоотношения сред настанените в групата, част от които са провокирани от осъдения Х., част от провежданите дейности в групата са ограничени. Във връзка с деструктивното поведение на Х. са провеждани многократно беседи с ИСДВР и инспектор психолог и е изготвен план за интервенции. Установява се, че на територията на Затвора-Варна не са налице материално-битови условия за обособяване на специални помещения, които да бъдат оборудвани и ползвани като кухненски офиси. Прието е, че предвид изложеното молбата му е неоснователна и се оставя без последствия. Проверката е извършена по молба на Х. до Министерството на правосъдието, Дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която същият е отправил молба да му се осигури участието в трудови, образователни и други дейности, които предвиждат целенасочено използване на времето прекарано в затвора и увеличават шансовете за успешна реинтеграция. Представена е и молба от ищеца от 19.01.21г. до директора на затвора, в която моли да му бъде дадена работа, за да работи. На същата е отбелязано от инспектор ИСДВР, че е бил спрян от работа по негова молба, а към момента няма подходяща такава, а при наличие ще бъде уведомен. Представена е в с.з. декларация от л.св. В. Д., в която е декларирал, че няма достъп до компютър или други електронни устройства, като по този начин не може да ползва интернет и/или други електронни услуги. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира следното: Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието, специализирана административна структура на министерство на правосъдието /чл.3 ал.1 ППЗИНЗС/, а нейни териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността им. Като юридическо лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност, поради което е надлежен ответник по делото. Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. За да възникне право на обезщетение по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл.3 ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл.284 ал.5 ЗИНЗС. Следователно, за разлика от отговорността по чл.45 и следващите от Закона за задълженията и договорите, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, по аргумент от въведената в чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл.3 ЗИНЗС. Доказването на останалите елементи от фактическия състав на отговорността е изцяло в тежест на ищеца, който посредством пълно и главно доказване, т.е. по категоричен и безсъмнен начин, трябва да установи по делото, че спрямо него е извършено твърдяното неправомерно действие, респ. че е налице неправомерно бездействие, от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС. В чл.3 ал.1 ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл.3 ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В случая ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, вследствие неосигуряване на дистанционно образователни културни обучения; участие в специализирани програми за групова или индивидуална работа, като твърди, че не му е осигурено всеки ден да ходи по два часа на компютърна зала, в който компютърен клуб се занимават лишените от свобода с индивидуални дистанционни културно и образователни дейности, и да гледа телевизор, и да се ограмотява и играе различни игри. Съгласно чл.163 ал.1 ЗИНЗС в местата за лишаване от свобода се създават условия за творчески и културни дейности и за развитие на физическата култура на лишените от свобода. Разпоредбата на чл.164 ал.1 ЗИНЗС установява по възможност на всеки лишен от свобода да се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето, определено за престой на открито. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че в затвора са организирани и ищецът е участвал в турнири по бридж, „блато“, сантасе, както и в турнири по тенис на маса, шах и табла. Съгласно справка, в Затвора-Варна не съществуват дейности, посочени като „Дистанционно-образователни „културни обучения“ и „Културно-информационни дистанционни образователни групови индивидуални дейности“. На лишения от свобода Х. е осигуряван достъп до специализирани програми за групова работа, но той не е проявявал желание да участва в тях. Специализираните програми за индивидуална и групова работа се реализират от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа съвместно със служителите от останалите направления на дейност, доброволци и външни експерти с подходяща подготовка, съгласно чл.157 ал.1 ЗИНЗС. Тези програми, съгласно ал.2 на чл.157 ЗИНЗС, имат за цел мотивиране и насърчаване на законосъобразно поведение; повишаване на социалната компетентност и изграждане на поведенчески умения; преодоляване на зависимости, като съгласно ал.3 на чл.157 участието на осъдените в специализирани програми е доброволно, а сътрудничеството им в процеса на ресоциализация се насърчава. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на ищеца е осигуряван достъп до такива програми, но не е заявявал желание да участва в тях. Същият е участвал в курс на обучение и придобиване на умения за изработване на декорация, както и в множество организирани спортни игри провеждани в групата. Подал е декларация с рег.№ 2602/31.05.2022г., с която декларира, че желае да участва в краткосрочна програма /групова работа/ на тема „Толерантност в затвора, толерантност в живота“, която е следвало да се проведе през месец юни 2022г., но такава не се е провела. Завършил е курс на обучение и придобиване на умения за изработка на декорация. Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, поправителното действие на наказанието лишаване от свобода се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическо здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В случая са осигурени такива условия. Следва да се съобрази специалния режим, при който ищецът изтърпява наказанието си и ограниченията, свързани с него по чл.71, ал.2 ЗИНЗС. Съгласно и справката от ответника поради спецификата на „Зоната с повишена сигурност“, където е настанен ищеца, няма възможност за обособяване на „компютърна зала“. Съгласно разпоредбата на чл.87 лишените от свобода могат да получават и четат вестници, списания и книги и да изучават чужди езици. Те могат да слушат радиопредавания и да гледат телевизия по ред установен от началника на съответното място за лишаване от свобода. Относно достъпа за гледане на телевизия, Х. е разполагал с телевизор в спалното си помещение. Безспорно е установено, че е имал в килията си собствен телевизор, който се е счупил и той е изхвърлил. Съгласно заповед №ЛС-04-268/17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието /достъпна на сайта на министерството/ е утвърден списък на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си, сред които по т.5- „битови вещи“ е и телевизор с параметрите, описани в б.“ж“. Следователно е дадена възможност на лишените от свобода да гледат телевизия и да слушат радио с такива, които са техни собствени или предоставени от техни близки. Не е налице задължение на администрацията на затвора да осигурява на лишените от свобода „служебен телевизор“. Неосигуряването на телевизор и интернет от страна на администрацията на затвора Варна на лишения от свобода Х. не представляват незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл.3 ЗИНЗС. Действително, съгласно чл. 22а ППЗИНЗС, стаите за групова терапия се обзавеждат с телевизор, маси и столове, съобразени с броя на лишените от свобода в групата и в тях могат да се провеждат беседи, срещи с представители на обществеността, развива се художествена самодейност с лишените от свобода и др. по ред, определен от началника на затвора. Тези стаи са с оглед провеждане на групова терапия, работата в групата и развиване на дейностите, за които е предвидена. В случая ищецът е участвал предимно в турнири по карти, а въпреки осигуряван достъп до такива програми, но не е заявявал желание да участва в тях. В случая ищецът твърди, че не му е осигурен достъп до компютърен клуб, какъвто в затвора Варна няма, а и не е налице задължение за осигуряване на такъв, предвид режима на изтърпяване на наказанието, в зоната с повишена сигурност. Съгласно чл.198 от ЗИНЗС със заповед на началника на затвора поставените на специален режим осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да участват съвместно с други лишени от свобода в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности. В случая за тези категории е уредена такава възможност, а не е задължение на органите по изпълнение на наказанията. От доказателствата по делото не се установяват незаконосъобразни бездействия от страна на администрацията в Затвора Варна. Такива не се установени и при извършената проверка през 2021г., резултатите от която са обективирани в писмо № ИЗ-13083/23.11.2022г. на началника на отдел СДВРП до началника на затвора Варна. При тази проверка също е констатирано, че независимо от многообразието на предоставяните дейности за осмисляне на свободното време, осъденият Х. е участвал единствено в турнири по карти. Не са налице и твърдяни от ищеца претърпени неимуществени вреди. Доколкото не се установи незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, т.е. не се доказа нарушение по чл.3 ЗИНЗС, оборимата презумпция по чл.284 ал.5 ЗИНЗС не намира приложение в случая. По делото липсват данни за това в резултат на увреждане за ищеца да са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото негови неимуществени интереси, а още по-малко за това последиците да следват закономерно от бездействието на длъжностни лица от Затвора Варна по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Предвид горното, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Независимо от изхода на правния спор, съдът намира, че в случая на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като разпоредбата на чл. 286 ал.2 изр.1 ЗИЗНС регламентира, че когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, но не и юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, съдът