Решение № 637 от 2.8.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 503/2021 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания. Производството е образувано по касационна жалба на НАП София, чрез гл. юрк. С., против Решение №192/01.04.2021г, постановено по АНД №58/2021г. по описа на Районен съд-Пазарджик с което е отменено НП №546510- F 561550/06.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Зеленчуков рай 2019“ ООД ЕИК 205927878, е наложена имуществена санкция в размер на 3870, 37 лева на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. В касационната жалба са релевирани доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато вътрешно противоречие в мотивите при тълкуване на закона. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване изцяло на наказателното постановление. Претендират се разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Ответник- „Зеленчуков рай 2019“ ООД, представляван от управителя Д. К. оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на районния съд. Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище за неоснователност на жалбата. Счита, решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба от „Зеленчуков рай 2019“ООД срещу НП №№546510-F561550/06.11.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството е наложено административно наказание „ имуществена санкция“ в размер на 3870, 37 лева на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 102, ал. 4 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. По повод подадено заявление за регистрация вх. №223912001731980/07.05.2020г. от „Зеленчуков рай 2019“ ООД по ЗДДС е извършена проверка от служители на ТД НАП Пловдив. Установено е, че дружеството жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация на 04.05.2020г. поради формиран облагаем оборот на 26.04.2020г. в размер на 50619, 62 лева. Прието е, че за периода от 05.12.2019г. до 30.04.2020г. формираният облагаем оборот е в размер на 76 657, 00 лв., но задължението за подаване на заявление за регистрация е следвало да бъде изпълнено в срока по чл. 96, ал. 1 изр. второ ЗДДС, тъй като облагаемият оборот от 50 000 лв. е достигнат в два последователни месеца-за периода 01.03.2020г.-26.04.2020г., т.е. на 04.05.2020г. Предвид че такова е подадено на 07.05.2020г., т.е. със закъснение от 3 дни, е счетено, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата на която е надвишен оборотът, до датата на която е регистрирано от органа по приходите. Органът по приходите е изчислил размера на дължимия, но начислен данък добавена стойност, съгласно чл. 102, ал. 4 ЗДДС, който за периода от 26.04.2020г., до 30.04.2020г. възлиза на 913, 43 лв., а за периода от 01.05.2020г. до 21.05.2020г. в размер на 3 870, 37 лв. Резултатите от проверката са обективирани в Приложение № 1 към Протокол серия АА № 1554522/28.07.2020г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС №130422001857516/21.05.2020г., връчен на лицето на 22.05.2020г. На 28.07.2020г., е съставен АУАН № F561550/28.07.2020г. от главен инспектор по приходите в ТД НАП Пловдив А.В. Б., за това че „Зеленчуков рай 2019“ ООД, в качеството си на данъчно задължено лице, не е начислило ДДС в размер на 3 870, 37 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 23 222, 20 лв., извършени за периода от 01.05.2020г. до 21.05.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно, с което е нарушило на чл. 180, ал.2 ЗДДС, във вр. чл. 102, ал. 4 ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е надлежно връчен. При съставянето му не са направени възражения. На 03.08.2020г. в подадени писмени възражения, жалбоподателят се позовава на чл. 28 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление №546510- F561550/06.11.2020г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, в което административното нарушение е описано по идентичен начин като в акта за установяване на нарушение. По идентичен начин са посочени и нарушените материалноправни норми. С него на „Зеленчуков рай 2019“ ООД ЕИК 205927878, е наложена имуществена санкция в размер на 3870.37 лева на осн. чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС. Възраженията за маловажност на случая са приети за неоснователни. Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е възприел от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя Анна Байлова, които е кредитирал като обективни, безпристрастни, дадени от позицията на незаинтересовано от изхода на делото лице и кореспондиращи с останалия приобщен доказателствен материал. За да отмени процесното наказателно постановление въззивната инстанция е приела, че, както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи, съгласно чл.193, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 7, ал.1, т. 4 и т. 1 ЗНАП и съгласно т. 2.1 и т.1.3Заповед ЗЦУ 1149 от 29.08.2020г. на Изпълнителен директор на НАП. При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна. И в двата акта обективните признаци от състава на нарушенията са описани по начин, който позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата си. Посочени са време, място, обстоятелства, при които е извършено, съдържат се необходимите данни за индивидуализиране на нарушителя, на актосъставителя и свидетелите. Фактическата обстановка е описана по идентичен начин. Посочени са нарушените и санкционните разпоредби. Съществено място в решението е отделено на факта, относно предпоставките за реализиране отговорността на дружеството, тъй като незаконосъобразно, органите по приходите са приели, че задължението за подаване на заявление за регистрация не е изпълнено в срока по чл. 96, ал. 1, изр. второ ЗДДС. При формиране на тези изводи от органите по приходите, не е съобразено, че към дата 04.05.2020г. в сила е чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно която се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Сред тези срокове, правилно първостепенният съд е приел, че попада и срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като несъмнено е свързан с изпълнение на задължение от частноправен субект. Задължението за регистрация е възникнало на 26.04.2020г., а срокът за изпълнението му е изтекъл на 04.05.2020г. по време на обявеното с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. извънредно положение, чийто срок е удължен с Решеше от 02.04.2020г. до 13.05.2020г. В този смисъл правилно е прието от въззивния съд, че дружеството жалбоподател не е пропуснало срока за подаване на заявление за регистрация, тъй като същият е бил удължен със закон и подавайки заявлението на 07.05.2020г. дружеството е изпълнило задължението си по чл. 96, ал. 1, пр. 2 ЗДДС. Приложното поле на чл. 4, ал. 1, т. 1 от не се дегорига от § 49 на същия закон, защото срокът по чл. 96, ал. 1 ЗДДС не свързан с производство по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения данъци по ЗДДС. В мотивите си Районен съд-Пазарджик, правилно е посочил, че след регистрирането си на 22.05.2020г., за което му е връчен Акт за регистрация по ЗДДС № 130422001854516/21.05.2020г., дружеството е начислило ДДС в размер на 5 530, 01 лв. за целия отчетен период от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., върху оборота за месец май 2020г. от 33 179, 82 лв., видно от приложените по делото ревизионен доклад № Р16001320005116-092-001 от 15.142.2020г., справки от информационната система на НАП за общите задължения и справка-декларация вх. № 13001715608/15.06.2020г. В тези суми се включват и сумите на начисленото ДДС за периода 01.05.2020г. до 21.05.2020г. и реализирания за този период облагаем оборот. Ето защо за процесния период дружеството е изпълнило задължението си да начисли ДДС и неправомерно е санкционирано, поради което правилно първостеренният съд е отменил наказателно постановление, като издадено в нарушение на материалния закон. За изчерпателност на решението си, Районният съд е посочил, че размерът на имуществената санкция не е определен по установения за това нормативен ред. Съобразно правилото на чл. 102, ал. 3 ЗДДС, за периодите в които лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, то дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя. Предвид че за тези периоди данъчният субект няма статуса на "регистрирано" по ЗДДС лице, не може да подава в администрацията справки – декларации и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, по тази причина, то не може да извърши "корекции след деклариране" и да "начисли" дължимия, но неначислен данък по реда на чл. 126 ЗДДС. В този случай, в чл. 102, ал. 5 от ЗДДС е предвидено задълженията по чл. 102, ал. 3 и ал. 4 ЗДДС, да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. Това правило е задължително, както за данъчния субект така и за приходна администрация. Когато лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, не е регистрирано в този срок и поради това, не е начислило дължимия косвен данък за периодите за които той е бил дължим, както е приел адмнистративнонаказващия орган, то отговорността е по чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. Тоест, за да се определи по размер и да се наложи имуществената санкция, трябва да се определи дължимия косвен данък за периодите за които е възникнало задължението за неговото разчитане с бюджета, като това може да може да бъде извършено само с ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК. В случая обаче това не е извършено от органът по приходите преди издаване на обжалваното наказателно постановление. Това е сторено много след като административнонаказващият орган е приел, че именно това е размерът на дължимия от лицето ДДС и след налагането на имуществената санкция, тъй като представеният по делото Ревизионен акт № Р16001320005116-091-001 е с дата 07.01.2021г.. При определяне на размера на данъчното задължение административнонаказващият орган се е позовал на Протокол сер. АА № 155422 от 28.07.2020 г., като в Приложение № 1 към него са обективирани констатациите и изчисленията относно дължимия от дружеството косвен данък, без да са посочени конкретните доставки по които е формирана основата за определяне на задължението, без да е посочено кои от тях са облагаеми и по кои от тях не се формира задължение за данъци към бюджета. Следва да се съобрази правилото на чл. 110, ал. 3, изр. последно ДОПК, според което, с проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Касационната инстанция изцяло споделя тези мотиви на първоинстанционния съд, като наведените в касационната жалба оплаквания, преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. Мотивиран от горното, Административен съд Пазарджик,