Решение № 771 от 21.2.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 18965/2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила искова молба от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК: 121265177, срещу Й. Д. Д., ЕГН: ••••••••••, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ. Ищецът излага, че на • г., около 14: 00 часа. в • се движил МПС марка „•“, модел „•“. с per. № •. управлявано от •-Х.а. До • на посочената улица, след подаден светлинен сигнал водачът на МПС марка „•“ предприема маневра „завой наляво". В същия момент зад лекия автомобил се движи МПС марка „•", модел „•“, с per. № •, управлявано от Й. Д. Д.. Поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и въпреки че е възприел завиващото наляво в този момент МПС марка „•".. Й. Д. предприема неправилна маневра „изпреварване" на непозволено място, вследствие на което удря в странична лява част МПС марка „•“, модел „•". с per. № •. В резултат па настъпилото ПТП са нанесени материални щети. Ищецът твърди, че непосредствено след инцидента между двамата водачи възниква спор относно вината за реализираното ПТП. •-Х.а е завила, че ще уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП и иска да бъдат взети проби за алкохол от водачите, след което Й. Д. Д. е дал телефонния си номер на водача на МПС марка „•", модел „•“. с per. № • и е напуснал мястото на настъпване на ПТП. •-Х.а подала сигнал на тел. 112. след което депозира и жалба в •. На • г. двамата водачи попълват Двустранен констативен протокол за произшествието, в който Й. Д. Д. е заявил, че е виновен за настъпването на инцидента. С оглед на това. •-Х.а оттегля жалба, която подала в •. Сочи се, че към датата на процесния инцидент, собственикът на МПС марка „•“, модел „•“, с per. № •, е имал валидна застраховка „Каско па МПС'“, сключена със „ЗД Евроинс“ АД, полица № •. валидна от • г. В исковата молба се излага, че вследствие на нанесените имуществени вреди, на • г. водачът на МПС марка „•“, модел “•“, с peг. № • е подал искане за завеждане па застрахователна претенция, с което е претендирал изплащане на застрахователно обезщетение. По повод на същото била образувана щета № •. по описа на „ЗД Евроинс“ АД. На • г. експерти на застрахователя извършили оглед на увредения автомобил и съставили Опис-протокол, в който са описани увредените детайли, а именно: предна броня, преден ляв калник, средна лява колона, предна лява врата, задна лява врата, външна предна лява дръжка, лява задна лайсна, задна лява водобранна лайсна, външно огледало, праг на лява врата, задна броня, заден ляв калник, стъкло на предна лява врата, стъкло па задна лява врата, стъклоподемник с мотор на предна лява врата, стьклоподемник на задна лява врата. Видно от изготвения доклад по шета. „ЗД Евроинс“ АД определило застрахователно обезщетение в размер на стойност 1 260.08 лв. С Платежно нареждане № • г. посочената сума е изплатена на собственика на увредения автомобил - Й. •. Ищецът сочи, че към датата на застрахователното събитие, собственикът на МПС марка „•“, модел „•“. с per. № •, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, полица № •. валидна от • С оглед на изложеното, от страна на „ЗД Евроинс“ АД е отправена покана за доброволно изпълнение на регресна претенция по щета № • до „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД за възстановяване на сумата от 1 275.08 лв.. представляваща 1 260.08 лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв. - ликвидационни разноски. Във връзка с предявената регресна претенция била образувана щета № •. по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, видно от изготвения доклад по процесната щета, „ЗАД ОЗК. Ищецът твърди, че „Застраховане“ АД е одобрило за изплащане в полза на „ЗД Евроинс” АД сума в размер на 1275.08 лв. С Уведомление е изх. № • г. „ЗАД ОЗК - Застраховане" АД уведомило „ЗД Евроинс“ АД за извършено плащане в размер на 5 848.49 лв. за разгледани и одобрени седем броя щети. от които и по щета№ •, по описа на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД. съответстваща на щета № •. по описа на..ЗД Евроинс“ АД, видно от Приложение № 1 към посоченото уведомление. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Й. Д. Д. да заплати на „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, сумата от 1 275, 08 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД на „ЗД Евроннс“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, по шета № •, вследствие на ПТИ, настъпило на • г. в • •, ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното плащане на задължението. Моли се присъждане на направените разноски. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Й. Д. Д.. В писмена молба с вх. ••г. – на л. 44 от делото, ответникът е направил признание на предявените искове по основание и размер. В писмена молба с вх. № •. – на л. 51 от делото, ищецът е поискал прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска. Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и т. 3 КЗ. В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен. В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание. Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. По така изложените съображения предявените искове следва да бъде уважени. Относно отговорността за разноските: Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице. Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 51 лв. за заплатена държавна такса и 520 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, съдът