Решение № 147 от 1.11.2023 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 325/2023 г.

Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване действията на съдебния изпълнител от длъжника -Чл.435 ал.2 т.6 ГПК/. Образувано е по жалба на Е. Б. М. от гр.В., с ЕГН: .., чрез адвокат- пълномощника си А. М., адвокат от А. Д.„ М.- П. И П., БУЛСТАТ.. регистрирано във фирмения регистър за адвокатските дружества при Окръжен съд В. и вписвано в Регистъра на адвокатските дружества към Адвокатски съвет- В., представлявано от управителя А. Г. М.- П., с адрес на упражняване на дейността: гр. В. против разпореждане от 10.07.2023 г. на ДСИ при Районен съд-В., с което е оставено без уважение искането на взискателя, посочено в молба вх.№4322/30.06.2023 г.за събиране на данни и писмени документи относно имуществото на Н. П. Ц. (л.826 от изп.дело ), получено на 15.08.2023 г. от пълномощника адв.М. (л.827 от изп.дело ). Поддържа се, че обжалвания отказ е неоснователен и незаконосъобразен. По делото били представени доказателства за смъртта на съдружника Н. П. Ц. и за неговите наследници. Предвид на обстоятелството, че и двамата съдружници на събирателното дружество са починали, безспорно било настъпило прекратяването на същото по силата на закона. Това прекратяване обаче не означавало, че съдружниците преустано‐ вяват да носят солидарна отговорност за задълженията на събирателното дружество и след това прекратяване. Притежаваното недвижимо имущество от прекратеното събирателно дружество се разпределяло между наследниците на починалите съдружници съобразно дяловото им участие. Наред с това следвало да се има предвид, че тъй като се касае за събирателно дружество, съдружниците отговарят за задълженията му и с личното си имущество, поради което данните за него са релевантни-сочи се Решение № 531 от 4.07.2006 г. на ВКС по т. д. № 207/2006 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Д. П. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 88 от ТЗ определяла и поредността на принудителното изпълнение - най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците. Задължителното другарство не произтичало и от специална материалноправна или процесуалноправна норма, поради което насочването на иска и спрямо съдружниците в събирателното дружество и конституирането им като ответници не било абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск. Поддържа се, че съдружниците в събирателното дружеството отговаряли солидарно и неограничено, като по иск срещу дружеството ищецът можел да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Възможността на конституиране и на съдружниците в събирателното дружество като ответници, наред с дружеството, била предоставена на избора на ищеца по иска, без законодателят да е предвидил съвместна процесуална легитимация на съдружниците и на дружеството по искове срещу събирателни дружества –сочи се Решение № 317 от 3.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 54/2007 г., 1 т. о., докладчик съдията Тотка Калчева. При това положение, независимо, че срещу съдружниците на събирателното дружество не бил издаден изпълнителен лист, те продължавали да носят своята отговорност за неплатените плащания на това дружество. А след като тези съдружници са починали, отговорността се прехвърляла върху техните наследници. Сочи, че отговорността на съдружниците е неограничена /отговарят с цялото си секвестируемо имущество за задълженията на дружеството/ и солидарна- всички съдружници дължат една и съща престация с тази на дружеството и кредиторът може да иска изпълнение от всеки едни от съдружниците Твърди, че задължението на съдружника било акцесорно, то възниква само ако възникне валидно задължение на дружеството- арг. чл. 88 ТЗ. Също така съдружникът и дружеството са обикновени, а не необходими другари в процеса, тъй като задълженията им са различни по своята правна природа, а общ юридически факт е само този на съществуване на дълга на дружеството. Вж.Решение № 1 от 15.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 488/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Е. Ч. Поддържа, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение определяли кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. По принцип силата на пресъдено нещо на съдебните решения се разпростирала само между страните по делото /чл. 298, ал. 1 ГПК/. По изключение тя се разпростира и спрямо техните наследници и правоприемници /чл. 298, ал. 2 ГПК/, спрямо необходимите другари на страните по чл. 216, ал. 2 ГПК /чл. 304 ГПК/ или спрямо всички, когато се касае за искове за гражданско състояние-сочи се Решение № 50055 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3742/2021 г., I г. о., ГК докладчик съдията Т. Г. Поддържа се, че съдружниците в едно събирателно дружество при предявен срещу това дружество иск се явявали само необходими другари, но не и задължителни другари, поради което не било налице законно основание да се счита, че искът е следвало да бъде предявен и срещу тях, респективно, че била налице необходимост от издаването на изпълнителен лист и спрямо всеки един от съдружниците на събирателното дружество. Предвид на това, че с оглед естеството на събирателното дружество, съдружниците му се явявали необходими другари и силата на присъденото решение била задължителна както за тях, така и за техните наследници. Прекратяването на едно събирателно дружество не означавало, че се прекратяват и неговите задължения, за които има издадено влязло в сила съдебно решение. Ето защо се поддържа, че в дадения случай ДСИ незаконосъобразно бил приел, че е било необходимо да има издаден изпълнителен лист срещу всеки един от съдружниците на събирателното дружество и че производството по изпълнителното дело не може да продължи спрямо наследниците на съдружниците. Пред ДСИ била представена справка от ВРС, от която било видно, че наследниците на покойния съдружник на фирмата длъжник - Н. П. ц. са предприели процедура по приемане на оставеното им наследство по опис, за което е образувано Ч.ГР.Д № 2284 /2022г ВРС.Посоченото дело не било приключило. С Определение № 1 от 03.01.2023г по ч.гр.д. № 2284 /2022г ВРС Съдът бил възложил на Държавен съдебен изпълнител при СИС на РС В. ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПИС на три имота в гр.В., а така също е възложил на Държавен съдебен изпълнител при СИС на РС К. ИЗВЪРШВАНЕ НА ОПИС на 4 поземлени имота. Сочи, че в СИС при РС- В. било образувано изп.д. № 20231320403004, по което бил насрочен опис на 06.07. 2023г. В СИС при РС - К. е образувано изп.д. № 12 /2023г, по което бил насрочен опис на 06.06.2023г. По това изпълнително дело бил осъществен насрочения опис и имало експертна оценка на имотите в района на гр.К..Изп. дело № 12 / 2023г на СИС при РС- К. било прекратено и било изпратено на ВРС, като било приложено към ч.гр.д. №2284 /2022г ВРС. Описът по изп.д.№ № 20231320403004 все още не бил направен, поради което не било налице произнасяне на ВРС по ч.гр.д. № 2284 /2022г относно искането на наследниците на Н. П. Ц. за приемането им на неговото наследство по опис. Ето защо се иска да се отмени отказа на ДСИ за събиране на данни и доказателства за имотното състояние на Н. П. Ц. и да се задължи ДСИ да ми издаде поисканите удостоверения. И.С. - държавен съдебен изпълнител при Районен съд – В по изпълнително дело с № 20111320401295 е изложила мотиви относно жалба вх. № 5648/08.08.2023 г. от Е. Б. М. по изпълнително дело с № 20111320401295, в които излага доводи относно неоснователността на жалбата. След като взе предвид събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното: Делото е образувано по жалба на Е. Б. М., ЕГН: •••••••••• с адрес: гр.В., чрез адвокат-пълномощник А. М. против отказ на ДСИ по изп.д. № 1295/2011 г. на ВРС за събиране на данни и писмени документи относно имуществото на Н. П. Ц. Жалбоподателят Е. М. е взискател в производството по изп. д. № 1295/2011 г. по описа на ДСИ при СИС при Районен съд – В. При изпълнение на правомощията си за преценка на допустимостта и редовността на жалбата и след служебна проверка в деловодството на съда съдът констатира, че предмет на делото е разпореждане от 10.07.2023 г. на ДСИ при Районен съд-В., с което е оставено без уважение искането на взискателя, посочено в молба вх.№4322/30.06.2023 г.за събиране на данни и писмени документи относно имуществото на Н. П. Ц. (л.826 от изп.дело ), получено на 15.08.2023 г. от пълномощника адв.М. (л.827 от изп.дело ).С горната молба е поискано да се изискат от СИС при РС-К. преписи от образуваното изп.дело №12/2023 г., за да бъдат приложени по настоящото дело.Сочи се, че исканите преписи били необходими, за да може да се поиска налагането на възбрана на тази част от имотите, на които по изпълнителното дело няма възбрана. С атакуваното разпореждане от 10.07.2023 г. на ДСИ при Районен съд- В. молба вх.№4322/30.06.2023 г.за събиране на данни и писмени документи относно имуществото на Н. П. Ц. е оставена без уважение поради това, че съдебният изпълнител е приел, че липсва изпълнителен титул срещу съдружниците. Разпореждане от 18.08.2023 г. на ДСИ при Районен съд-В., с което е оставено без уважение искането на взискателя, посочено в молба вх. №5567/15.08.2023 г.за събиране на данни и писмени документи относно имуществото на Н. П. Ц., получено на 22.08.2023 г. от пълномощника адв.М. чрез подпис върху разпореждането, е предмет на друго висящо пред Окръжен съд-В. дело -гр.д.№325/2023 г. по описа на Окръжен съд-В.. При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна за установено следното: Производството по делото е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител е законосъобразен поради следното: Съдружниците в събирателното дружество са обикновени другари с дружеството относно неговите задължения, а не необходими задължителни такива, което предоставя на кредитора на дружеството правото на избор дали да насочи осъдителния иск само срещу дружеството или срещу него и всички или само някои от съдружниците.От горното следва, че ако кредиторът не предяви осъдителния си иск срещу съдружниците, а само срещу дружеството, съдебното решение ще бъде постановено само срещу дружеството, съответно и изпълнителния лист ще бъде издаден само срещу него-от горното следва, че изпълнението ще може да бъде насочено само срещу имуществото на дружеството, но не и срещу имуществото на неограничено отговорните съдружници, независимо от уредената в закона солидарна и неограничена отговорност на същите за задълженията на дружеството.До реализиране на последната може да се стигне единствено ако искът е предявен и срещу тях. Може да се обобщи, че ако кредиторът желае да насочи принудителното изпълнение върху имущество на неограничено отговорен съдружник, той следва да предяви своя иск и срещу него, за да може в изпълнителния лист последният да фигурира като длъжник и да може съдебният изпълнител да насочи изпълнението срещу неговото имущество. Едва тогава съдебният изпълнител ще следва да съобрази и поредността за изпълнение, уредена в чл. 88 ТЗ, а именно - първо да извърши изпълнение върху имуществото на СД, и едва при невъзможност за удовлетворяване от него, същото да се насочи срещу имуществото на съдружниците.В изпълнителното производство (за разлика от исковото) не е допустимо едновременно насочване на претенциите на кредиторите срещу имуществото на СД като юридическо лице и срещу това на съдружниците, които се явяват допълнителен длъжник. От материалите по делото се установява, че съдружниците Н. П. Ц. и Е. Й. Ц. не са осъдени и не фигурират в изпълнителния лист на кредитора Е. Б. М. срещу събирателното дружество. Поради липсата на изпълнителен титул спрямо физическите лица — съдружници в СД „В.- Ц. и с.“ е недопустимо предприемането на изпълнителни действия спрямо имуществото им или срещу имуществото на техните наследници. В горния смисъл е Определение № 60648 от 26.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ж. Д. По горното дело и трите изпълнителни листа са издадени срещу длъжника СД "Б.- Е. - П. и с." [населено място]. Изпълнителното дело е образувано единствено срещу длъжника СД "Б.-Е.- П. и с." [населено място]. По изпълнителното дело съдебният изпълнител обаче е предприел действия по принудително събиране на вземането и върху имуществото на съдружниците И. П. и Т. П. Последните не фигурират като длъжници в издадените изпълнителните листи. Като длъжник по издадените изпълнителни листи фигурира само и единствено събирателното дружество. ВКС е приел, че ищецът-съдружник не е длъжник и че не може да се реализира отговорността му в качеството му на неотговорен съдружник в СД за задължения на дружеството само въз основа на издадените срещу последното изпълнителни листи. По тези съображения въззивният съд е приел, че ако кредиторът не предяви осъдителния си иск срещу съдружниците, а само срещу събирателното дружество, съдебното решение ще бъде постановено само срещу дружеството, съответно и изпълнителния лист ще бъде издаден само срещу него. Споделено е становището на въззивния съд, че изпълнението ще може да бъде насочено само срещу имуществото на събирателното дружество, но не и срещу имуществото на неограничено отговорните съдружници, независимо от уредената в закона солидарна и неограничена отговорност на същите за задълженията на дружеството. Ако кредиторът желае да насочи принудителното изпълнение върху имущество на неограничено отговорен съдружник, той следва да предяви своя иск и срещу него, за да може в изпълнителния лист последният да фигурира като длъжник и съдебният изпълнител да може да насочи изпълнението срещу неговото имущество. Едва тогава органът по принудително изпълнение ще следва да съобрази и поредността за изпълнение, уредена в чл. 88 ТЗ, а именно – първо да извърши изпълнение върху имуществото на събирателното дружество, и едва при невъзможност за удовлетворяване от него, същото да се насочи срещу имуществото на съдружниците. Посочено е, че съдружниците могат да предявят иск за вреди срещу съдебния изпълнител, ако същият не е извършил преценка относно поредността за удовлетворяване, предвидена в чл. 88 ТЗ, съответно е насочил изпълнение срещу тях при положение, че съдружниците не са осъдени и не присъстват в изпълнителния лист на кредитора срещу СД. Водим от горното Съдът