Решение № 544 от 13.6.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 1994/2019 г.

Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.1 НПК вр. гл. XXI НПК. С определение от 11.04.2019 година‚ постановено по НЧД № 3207/2019г. по описа на СРС‚ НК‚ 1 12 състав, съдът е извършил групиране на наказания по влезли в сила съдебни актове, като е определил на Р.К.О. на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК едно общо най-тежко наказание по НОХД 907/19 г., НОХД 21228/16 г. и НОХД 17463/18 г. по описа на СРС, в размер на 2 две години „лишаване от свобода”, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б.„Б“ от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим. На основание чл.24 НК е увеличено така определеното общо най-тежко наказание с 1 година, като му е наложено едно общо и увеличено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 години. На основание чл.25 ал.2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността. На основание чл.59 ал.1 и ал. 2 е приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР. Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на осъденото лице, с която се иска изменение на първоинстанционното определение, поради неговата неправилност. Посочва се, че разпоредбата на чл.24 НК не е следвало да бъде прилагана. В жалбата не се прави искане за събирането на нови доказателства. В разпоредително заседание въззивният съдебен състав по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, свидетели или експерти, както и ангажиране на нови писмени или веществени доказателства. В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения - адв. Д., мотивира повторно неправилността на приложението на чл.24 НК, като набляга на ниската стойност на предмета на кражбата. Посочва бланкетно и явна несправедливост на наказанието. Осъденият Р.О., редовно призован, се явява пред въззивната инстанция, като поддържа становището на своя защитник. Представителят на СГП оспорва жалбата, като посочва, че определението на СРС е правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на първоинстанционния акт. Софийски градски съд, като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебното заседание и подложи на анализ материалите, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното: Видно от справката за съдимост на осъдения, същият е осъждан както следва: По НОХД № 21228/2016 г. на СРС, на същия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като споразумението е влязло в сила на 09.11.2017 г., а деянието, за което е осъден, е извършено на 21.03.2015 г. По НОХД № 907/2019 г. на СРС, в сила от 18.01.2019 г., на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, за извършено престъпление по чл. 196 НК, на 19.07.2017 г. По НОХД № 17463/2018 г. О. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, за деяние, извършено в периода 05.04.2017 г. — 22.06.2017 г., а актът на съда е в сила от 08.01.2019 г. При преглед на датите на извършване на деянията, съдебният състав намира, че и трите са били извършени преди по което и да е от тях да е била налице влязла в сила присъда, поради което правилно за тези осъждания е било определено едно общо най-тежко наказание. Доколкото наказанието по НОХД № 17463/2018 г. е най-тежко измежду наложените, то за общо наказание законосъобразно е било определено именно двегодишното му наказание „лишаване от свобода“. Съдът подобно на първата инстанция намира, че са налице условията на чл. 24 от НК и наказанието на осъдения следва да бъде увеличено, като съдът намира, че това се налага поради множеството извършени до този момент престъпни деяния и поради нуждата от по-сериозно въздействие върху престъпните навици на лицето, които очевидно са трайно изградени и са намерили своето проявление в извършването на множество престъпни деяния, за които са налице 14 осъждания. Макар лицето да е осъждано многократно за кражби и предимно за престъпления против собствеността, в справката за съдимост се виждат и осъждания за притежаване на наркотични вещества, напускане на страната без разрешение, за придобиване на наркотични вещества, като следва да се отбележи, че голяма част от деянията са в условията на опасен рецидив и са налице няколкократни ефективни изтърпявания на наложените наказания „лишаване от свобода“, които очевидно не са в състояние да пресекат разнородната престъпна дейност на осъдения. Поради тези причини настоящият въззвен състав намира, че наказанието правилно е било увеличено с една втора и общото наказание е следвало да бъде определено на три години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. От размера на така наложеното общо и увеличено наказание правилно е било приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по всяко от трите посочени наказателни производства, на основание чл. 25, ал. 2 от НК На основание чл. 59 от НК правилно е приспаднато и времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК и на ЗМВР по всяко едно от трите наказателни производства. Горното въззивният съд прие за безспорно установено въз основа на изисканите и приложени по делото писмени доказателства, в това число актуална справка за съдимост с преписи от всички бюлетини за съдимост. Последн а т а влязл а в сила присъда е постановен а от СРС, поради което именно този съд е бил компетентен по въпроса за искан ото групиране, съобразно чл. 39 от НПК. По отношение на възраженията на защитата следва да се отбележи, че същите са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че увеличението на наказанието е правилно и законосъобразно, имайки предвид съдебното минало на дееца, извършените в съвкупността деяния, техния вид и характер, време, място и начин на реализиране. Очевидно е, че се касае до лице със завишена степен на обществена опасност, по отношение на което е необходимо упражняването на по-интензивна форма на принуда, каквато възможност е предоставена с разпоредбата на чл.24 НК. В този смисъл стойността на инкриминираната вещ е без особено значение, тъй като са налице множество други фактори, които в случая завишават обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционният съд е извършил правилно и законосъобразно групиране на всички наложени и известни на съда наказания, като в хода на процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените съображения и еднопосочността на крайните изводите на двете съдебни инстанции обуславят потвърждаване на първоинстанционното определение и оставяне без уважение на въззивната жалбата. След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на обжалваното определение, въззивната инстанция не констатира наличие на основания за негово изменение или отмяна. С оглед горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV -ти въззивен състав