Решение № 6 от 9.1.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 894/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 144/124/26.07.2024 г., постановено по гр.д. № 175/2024 г. по описа на РС – Самоков, В. П. Н., ЕГН ••••••••••, с адрес с. Д., О. С., ул. „.-..“ №.. е осъдена, на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 243 от ЗЗД, да предаде на Н. С. И., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С., ул. „Д.“ №.., ет.., ап.., полученото на основание договор за заем за послужване, сключен през м. август 2023 г. между Н. С. И. и В. П. Н. и прекратен на 6.2.2024 г., ДЪРЖАНЕ ВЪРХУ СЛЕДНИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в с. Д., О. С., ул. „.-..“ №.., а именно - застроен поземлен имот с идентификатор............. по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на с. Д., О. С., целият с площ по скица 1121 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори.........., .........., .............., ............., ............, ............... и............, ведно с построената в така описания поземлен имот еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор.......... по КККР на с. Д., О. С., със застроена площ 127 кв. м. Срещу решението е депозирана въззивна жалба В. П. Н., чрез адв. Р. Т. с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Намира за неправилен извода на РС-Самоков, че договорът за заем за послужване бил безсрочен, поради което бил надлежно прекратен от ищцата. Излага, че първоинстанционният съд обосновал правните си изводи единствено с показанията на св. В. В., без да вземе предвид показанията на св. Д.. На следващо място излага, че показанията на св. В. и св. Д. не опровергават установеното от св. Д., че договорът за заем за послужване е срочен. Свидетелката чула лично разговора между страните, в който те определили срок на договора, а по отношение на тази свидетелка не били налице обстоятелства, които да предполагат заинтересованост. По същество прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск, с присъждане на сторените разноски. В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Н. С. И. е депозирала отговор, чрез адв. Б. Б., с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми. Съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция, правилно квалифицирана като такава по чл. 249, ал. 2, вр. с чл. 243, ал. 1 ЗЗД, въз основа на твърденията на ищцата в исковата молба за вида на търсената защита с иска. Въззивният съд приема решението и за правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към неговите мотиви, като във връзка с оплакванията на въззивника следва да се добави и следното: Ищцата Н. С. И. е предявила срещу ответницата В. П. Н. иск за осъждането да й предаде държането на заета за послужване вещ - застроен поземлен имот, находящ се в с. Д., О. С., с идентификатор №............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с площ 1121 кв. м., заедно с построената в поземления имот двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда, със застроена площ 127 кв. м. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от В. П. Н., в който е оспорила иска със становище за неговата неоснователност. Твърди, че уговорката между нея и ищцата била да ползва имота за срок не по-малко от 2 години след смъртта на наследодателя на ищцата. Не е спорно, че наследодателят на ищцата С. С. И. е починал на 08.08.2023 г. и тя се явява единствен негов наследник. Не е спорно, че до смъртта на С. И., ответницата В. Н. живяла на семейни начала с него, в процесния имот. Не е спорно също, че след смъртта на С. И., страните по делото постигнали съгласие ответницата да живее безвъзмездно в имота и това съгласие има характеристика на договор за заем за послужване. Спорен се явява само въпроса дали сключеният между страните договор за заем за послужване е с определен срок или безсрочен. Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор. Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена, което в случая е сторено и няма спор по този въпрос. Предпоставките за прекратяване на договора по чл. 249, ал. 1 ЗЗД (изтичане на уговорения срок или завършване на ползването) или тази по ал. 2 на същата законова разпоредба (ако не е уговорен срок или не е определена целта на ползването) - да е поканил заемателя да върне вещта. За да се установи дали договорът е сключен с определен срок следва внимателно да се анализират свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели. Настоящият въззивен състав, преценявайки събраните гласни доказателства по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетелите, според правилата на чл. 172 ГПК, и съвкупно с целия доказателствен материал по делото дава вяра на показанията на свидетелите на ищцата. Тези свидетелски показания са по-конкретни, точни и пълни, свързани с преки възприятия /на св. В. В./ относно уговорките между страните по сключването на договора за заем за послужване. Фактът на съвместното съжителство на св. В. с ищцата, не е основание да се приеме, че за неговите свидетелски показания е налице заинтересованост от изхода на делото, тъй като са непосредствени, логични, последователни и безпротиворечиви. Те се подкрепят от установеното от всички свидетели обстоятелство, че до смъртта на С. И. отношенията между ищцата и ответницата са били много добри – ежедневно се чували като дори ищцата оставяла децата си при баща си и съжителстваща с него жена В. Н.. Ето защо, напълно нормално, житейски логично и възможно е в деня на погребението на С. И., ищцата да е оставила в къщата да живее ответницата, без да има уговорен конкретен срок за това. Настоящият състав не кредитира показанията на св. И. Д., според които като съсед на имота чула, че ищцата определила срок от две години, в който ответницата да остане да живее в къщата. Свидетелката заявява, че чула такъв разговор, като същевременно след това твърди, че провела разговор с ответницата, която потвърдила за срока. Посочва, че разговорът бил преди да се изнесат четиридесет дена на С., което било края на м. септември на 2023 г. Както правилно е посочил РС-Самоков, ноторно известно е, че панихидата се извършва точно на 40-тия ден от смъртта на починалия - в случая на 16.09.2023 г., поради което показанията не възпроизвеждат лични възприятия. Ето защо, с оглед логическите правила и житейска логика съдът не кредитира показанията на св. Д. в тази част. Настоящият състав намира възраженията във въззивната жалба, че сключеният договор за заем за послужване е срочен за неоснователни, по изложените по-горе съображения. Ищцата надлежно е упражнила правото си едностранно да прекрати договора за заем за послужване, като поиска връщане на заетата за послужване вещ, което е сторила с нотариална покана, връчена на ответницата на 06.02.2024 г. За ответницата е възникнало задължение да върне заетия за послужване недвижим имот, което не е сторила и което обстоятелство не е спорно между страните. Искът се явява изцяло основателен. Правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Въззиваемата страна – ищец не е сторила разноски и не е претендирала такива, поради което с въззивното решение съдът не присъжда разноски. Воден от горното, съдът