Решение № 30 от 3.2.2025 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 1014/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Ани 93 - Г.Петков 06” ЕООД с ЕИК 160073908, със седалище и адрес на управление: село Браниполе, местност „Нешовица” № 30Б, област Пловдив, със съдебен адрес: град Горна Оряховица, ул.„Вичо Грънчаров” № 9а, етаж 2, офис № 8, област Велико Търново, чрез адвокат Р. Т., представлявано от управителя Георги Ангелов Петков, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504861882, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който н а дружеството - жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 133 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване н а ЕФ – не бил издаден в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и липсвали задължителни реквизити. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, представлявано от управителя Георги Ангелов Петков, редовно призовани, не изпращат представител. С Писмено становище процесуалният им представител – адвокат Р. Т. иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, изложени в Жалбата, като допълнително сочи, че била налице несъразмерност на санкцията и че към датата на извършване на нарушението не била налице възможност за издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, изпращат представител – юрисконсулт Павлина Георгиева, която пледира за потвърждаване на ЕФ. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 08.09.2021 година в 13.02 часа в извъннаселено място, а именно: по път - автомагистрала „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20351 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС) – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с държавен регистрационен № •••••••••• с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 5, с ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от Справката за собствеността, приложена в преписката), за което не е заплатена изцяло дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8504861882 на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено). ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за цялостно незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и 133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 13.11.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка, с отбелязване, че е получено от Н.Деспотова (в изложения смисъл е и информацията, съдържаща се в Историята на обработка на нарушението). Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС – влекач с държавен регистрационен № •••••••••• и ремарке. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението. В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 20351, което отчита данните в посока нарастващ километър.

Налични са доказателства, видно от които дружеството – жалбоподател е сключило Договор с „Диджитол смарт инфраструктура” АД за електронно събиране на ТОЛ такси за изминато разстояние като за целта са предоставени бордови устройства, едно от които е монтирано на процесното ППС и по – точно в кабината на ПС. От Писмото на „Диджитол смарт инфраструктура” АД става ясно, че това асоциирано бордово устройство, което е технически изправно, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване на моторното превозно средство (МПС), поради което не е предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ сигментите по платената пътна мрежа в периода от 12.48 часа до 13.51 часа на 08.09.2021 година.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, донякъде идентични с тези, посочени в Писменото становище на адвокат Т.:

1. Налице е несъразмерност на наказанието спрямо нарушението във връзка с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 09.02.2012 година по дело C-210/10, т. 23). Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 година, където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на Глоба или Имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Очевидно налагането на Имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционално спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса, което положение е нетърпимо съгласно правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото наложената Имуществена санкция се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно извършването на нарушението, които да обосноват налагането и на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер.

Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната. От тези условности следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на Имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133 лв.

Воден от изложените принципни постановки Съдът намира, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите от собствениците/ползвателите на ПС такси.

Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да остане неприложена, а ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен.

2. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, „собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани данни.

От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание. Не се установява безспорно дали дружеството - жалбоподател е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснало движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатило дължимата пътна такса. Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.

В изложения смисъл е и Решение № 601 от 18.07.2023 година, постановено по КАНД № 492/2023 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Петър Вунов, където е посочено: „Според настоящият касационен състав в случая действително процесното нарушение не е описано достатъчно ясно, тъй като в ЕФ въобще не е посочено словесно в какво точно се изразява изпълнителното му деяние. При това положение няма как да е налице яснота за кое именно действие или бездействие е санкционирано лицето. Процесуално недопустимо е Съдът да предполага за какво нарушение е било действителното административнонаказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или подразбирането въз основа на други твърдения на контролния орган да извежда волята му. Следователно, правилно е прието от въззивната инстанция, че така е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява абсолютно основание за отмяна на процесния ЕФ, доколкото от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна препятства и осъществявания от Съда контрол за неговата законосъобразност, поради невъзможност да се установи в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността му.”.

3. Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател.

Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят Актове за установяване на административни нарушения (АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.

Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, „АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват Докладите по ал. 3 и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и функциониране на информационната система се приемат с Решение на Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.”.

Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за управление на МПС. В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения АУАН не се издава НП и административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият ЕФ се анулира.”.

Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, „АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП. Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14 дни от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б. В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след връчване на АУАН, нарушителят следва в Платежното нареждане да посочи номера на АУАН. При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване на сумата по сметката на АПИ, нарушителят се освобождава от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено в АУАН. В тези случаи се освобождават от административнонаказателна отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното ППС за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от Председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него длъжностни лица. За съставените АУАН и издадените НП по този член се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 16.”.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо (в приложимата редакция към датата на деянието) и ал. 7 от ЗДвП, „при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на Глоба или Имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10.”.

В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.

От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя извод, че неправилно на „Ани 93 - Г.Петков 06” ЕООД е ангажирана отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на деянието), ЕФ може да се издаде (правна възможност за наказващия орган), когато се установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се посочи и че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание. С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП. Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията, за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал. 3 от ЗДвП) и изцяло или частично незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Предвид това се формира извод, че за извършеното от „Ани 93 - Г.Петков 06” ЕООД нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ. Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.

Установените към датата на деянието непълнота и неяснота на правната уредба относно издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

В изложения в т. 2 и в т. 3 смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022 година, постановено по КАНД № 758/2022 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова.

Т.е. видно от изложеното, в случая към датата на деянието липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 година, законодателят е предвидил възможността за издаване на ЕФ за налагане на Глоба или Имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Отделно от изложеното дори и да се приеме с оглед цитираното изменение на ЗДвП в сила от 13.02.2024 година, че може да се издава ЕФ и за нарушения, констатирани преди посочената дата, с оглед принципът, действащ в наказателното, респ. административнонаказателното право, че законът винаги се тълкува в полза на подсъдимия, респ. нарушителя, то отново не следва да се приложи разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в сегашния й вид към конкретното нарушение, тъй като е извършено преди тази дата (13.02.2024 година), когато въпросната разпоредба не дава възможност за издаване на ЕФ за нарушение като процесното.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че за процесното нарушение нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда наказание „Имуществена санкция” в абсолютен размер от 2 500 лв., поради което същото не може да бъде ревизирано от Съда (аргумент и от чл. 27, ал. 5 ЗАНН и от т. 1 на ППВС № 10 от 28.09.1973 година, с което е отречена възможността в производството по обжалване на НП, респ. ЕФ да намери приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, поради което нито за АНО, нито за Съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер). Отделно от това в ЗАНН са възприети съвсем други принципи при определяне на административните наказания – забрана за условно наказание (чл. 19 от ЗАНН), забрана за замяна на наказанията с по- леки по вид, освен в случаите по чл. 15, ал. 2 от ЗАНН (чл. 27, ал. 4 от ЗАНН ), а също и забрана за определяне на наказанието под най-ниския предел, освен в случаите, предвидени в закона (чл. 27, ал. 5 от ЗАНН ) (както вече бе посочено). Тези случаи са единствено разпоредбите на чл. 58г, ал. 8 и чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, което също води до извода, че ако законодателят е предвидил определяне на наказанието, под най-ниския предел, това изрично щеше да бъде посочено в разпоредбите на чл. 63б, ал. 5 и ал. 6 от ЗАНН, вкл. и рамките, в които може да бъде сторено това.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството - жалбоподател в размер на 700 лв. за адвокатски хонорар, съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските и от страна на АНО – 80 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред Районния и Административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството - жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от дружеството – жалбоподател, което е и мотивирано. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Същевременно в Решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. Съдът вече не е обвързан с минималните размери на адвокатски възнаграждения, въведени с Наредбата. Ето защо и настоящия Съд не е обвързан с прилагането на тази Наредба. В настоящия случай като съобрази размера на наложената санкция, както и размера на таксата по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за подобен род дела и не е завишена и малкия обем на доказателствения материал, както и вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне на Жалбата (, която не е бланкетна), кабинетна работа с оглед проучване на съдебната практика по този вид дела, но и представяне на Писмено становище по хода на делото и мотиви по същество (, а не бланкетни такива), Съдът намира, че заплатеният размер на адвокатския хонорар се явява несправедлив и необоснован, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 550 лв. Съдът не намира, че така редуцираният хонорар (550 лв.) е непропорционален на целта на закона. Т.е. не намира, че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.

При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.

Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП, Съдът