РЕШЕНИЕ

№ 499

гр. Сливен, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230100667 по описа за 2022 година В исковата молба на едноличния търговец с фирма „Д.А.М.“ /ЕТ Деляна/ и седалище с.Жельо войвода, Сливенска община се твърди, че той е ползвал през стопанската 2020/2021г. година земеделски земи в землището на селото, в т.ч. в масиви 83-10 и 83-14, които засял със слънчоглед. Също, че сутринта на 20.07.2021г. установил, че ниви в местността „Драката“ са частично наводнени от преминаващо хидро-техническо съоръжение на ответника “НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД, клон Средна Тунджа /Напоителни системи/. При проверка установил силен теч на вода от кран на това съоръжение, от който посевите били буквално заляти. Веднага сигнализирал управителя на това дружество с искане повредата да бъде отстранена, но то не било сторено. Виждайки, че посевите му се увреждат, уведомил и кмета на селото, който пък сформирал комисия, в чийто състав бил и той-кмета, която посетила мястото и констатирала, че частично са наводнени следните ниви, всички в местността „Драката“: поземлен имот с идентификатор 29194.83.2 с площ 13 059кв.м. в масив 83-14; поземлен имот с идентификатор 29194.83.3 с площ 16 916кв.м. в масив 83-14; поземлен имот с идентификатор 29194.83.118 с площ 5 200кв.м. в масив 83-10; поземлен имот с идентификатор 29194.83.119 с площ 5 199кв.м. в масив 83-10; поземлен имот с идентификатор 29194.83.120 с площ 5 199кв.м. в масив 83-10 и поземлен имот с идентификатор 29194.83.6 с площ 16 538кв.м. в масив 83-14, като посевите в площ от 21 000кв.м. от слънчоглед са унищожени на 100%.

На 17.08. същата година ищеца отново установил, че ниви в същата местност отново са наводнени и то отново от теч от същото хидро-техническо съоръжение. Засегнатите по този начин посеви били дори с по-голяма площ и поради това той отново сигнализирал управителя на Напоителни системи, който отново не реагирал своевременно и адекватно. Поради това отново уведомил и кмета на селото, който с комисия в същия състав отново посетил на място имотите и било констатирано, че от съоръжението на ответника са частично наводнени абсолютно същите зем.земи, но този път площта с унищожените насаждения се била увеличила от 21 дка на 47 дка. Тъй като въпреки това ответника не обезщетил едноличния търговец за претърпяните от последния по този начин загуби, той се обръща към съда с искане да бъде осъдено „Напоителни системи“ да му заплати парични обезщетения, както следва: за преки загуби, формирани от вложените разходи за обработка, семена, торове и препарати – 5 601.54лв.- по 119.18лв./дка, а за пропуснати ползи- 7 934.46лв., които изчислява за същите 47 дка унищожени посеви от слънчоглед, при среден добив 0.240 тона на дка и средна цена от 1 200лв. на тон слънчоглед. Двете суми се претендират заедно със законната лихва, считано от 17.08.2021г. и до окончателното им изпащане.

На ответникът бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор. Оспорва исковете и фактите, на които са основани, вкл. отрича той да е собственик на цитираното в исковата молба хидро-техническо съоръжение от което, по твърдение на ищеца, е станало наводняването на обработваните от него площи, засяти със слънчоглед.

Претендира разноски.

В проведените открити заседания двете страни бяха представлявани от пълномощници-адвокати, като заетите от тях в писмен вид позиции останаха непроменени. Може обаче да се отбележи, че в съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа становище, че тезата му е, че споменатото хидро-техническо съоръжение само се стопанисва, ползва, от „Напоителни ситеми“, без да е негова собственост. Ищецът претендира и сторените от него разноски по делото.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено следното от фактическа страна:

От заповедта, представляваща листи №№ 8-22 от материалите по делото- № РД-04- 169/ 29.09.2020г., се установява, че ЕТ Деляна... е ползвател за стопанската 2020/21г. на общо 4 310.552дка зем.земи в землището на с.Жельо войвода, Сливенска обл., сред които и масиви 83-14 и 83-10 - лист 13.

От извадката от регистъра по чл.74 ал.1 от ППЗСПЗЗ на Общинска служба „Земеделие“-Сливен е видно, че за стопанската 2020/21г., съгласно цитираното в горната заповед споразумение, ЕТ Деляна е ползвател на множество ниви в масив 83-10, в т.ч. нива от 16.540дка, нива от 6.112дка и три ниви от по 5.200дка., както и на три ниви в масив 83-14: нива с площ 13.162дка; нива с площ 13.060дка и нива с площ 16.918дка.

Протоколът, представляващ л.31 от делото е съставен от тричленна комисия, в състав кмета на с.Жельо войвода и още две физически лица. На 20.07.2021г. са посетили ниви, засяти със слънчоглед, в землището на с.Жельо войвода, м.“Драката“, имоти №№ 083002, 083003, 083118, 083119, 083120 и 083006, с обща площ 21дка и са установили, че те са частично наводнени от Напоителни системи-Сливен и че в нивите частично посевите са унищожени /100%/.

На 17.08.2021г. същата тази комисия отново е посетила същите имоти. Установено е повторно наводняване на площи, засяти със слънчоглед, като те от първоначалните 21дка са се увеличили на 47дка., които площи/посевите в тях, са напълно унищожени. Съставен е същия по вид протокол- л.32 от делото.

В подкрепа на тези данни показанията си в съдебно заседание, като свидетели, дадоха двама от съставителите на документите- кмета на с. Жельо войвода и служителката там /третия С.С. е починал междувременно/, както и сина на физическото лице, регистрирано за участие в търговския оборот под фирма „ДЕЛЯНА -АНГЕЛ МАСЛИНКОВ“- М.М.. Ето защо съда приема за доказани с тези доказателствени средства фактите, че 6 зем.имота, индивидуализирани с цитираните номера, засяти от ищеца, в м.Драката, със слънчоглед, на датите на съставяне на двата документа, са били заляти от вода. Първият от двата протокола ес твърде непрецизен текст, но според съда с пълна убеденост може да се приеме, че не площта на всичките шест е общо 21 дка, а в 21дка посева от слънчоглед е унищожен напълно в резултат на наводняването им. На втората дата площта с унищожени посеви се увеличила на 47 дка.

Въз основа на показанията на всеки от свидетелите съда приема още, че при наводняванията, особено второто по ред, насажденията от слънчоглед на едноличния търговец са били във фаза на растеж, в която растенията са на височина около 1 метър и питите са оформени.

В тези им части съда кредитира свидетелските показания.

Всеки от свидетелите изложи, че през масива/ите, в които се намират ползваните от ищцовия ЕТ зем.земи преминават поливни съоръжения на ответника - негова собственост. Съдът обаче не кредитира показанията в тази им част, защото не се подкрепят от никои други събрани по делото доказателствени средства, а дори и се оборват от такива- заключението на вещото лице и липсата на други, особено писмени- документи, доказателства за този факт- че преминаващите през тези зем.земи поливни съоръжения са собственост на ответника.

Видно от документа, представляващ л.33 от делото, на 15.11.2021г. ЕТ“Д.А.М.“ е издал фактура № 0000000830, получател на която е „Диас 2000“ООД със седалище гр.Ямбол, за продаден слънчоглед, реколта 2021г., на цена 1.20лв./кг.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съда приема, че в дълготрайните материални активи на „Напоителни системи“ЕАД, клон Средна Тунджа не фигурира „тръбопровод 14-ТР-16“. Така също, липсват документи, от които може да се установи този актив да е придобит, да се притежава или да се контролира от това дружество. Заключението съда кредитира, защото то е обективно и компетентно изготвено, в изпълнение на поставените към експертизата задачи и след извършена от вещото лице непосредствена проверка/справка в счетоводната документация на ответното дружество.

В подкрепа на тезата си, че процесното хидро-техническо съоръжение /наречено по този начин в исковата молба/ е собственост или пък поне се стопанисва от „Напоителни системи“ЕАД, клон Средна Тунджа и то трябва да се грижи за него, ищеца представи документ- акт за публична държавна собственост- № 6494/ 05.04.2021г. Тези факти обаче не се извличат от съдържанието му- в този смисъл текста на документа, както и становището на вещото лице в заключението, представено по делото. Установява се единствено, че, считано от вписаната в него дата, изключителна държавна собственост става недв.имот с площ 33 476кв.м., попадащ в землищата на селата Жельо войвода, Блатец и Глушник, Сливенска обл. и представляващ обект: отводнително поле „Жельо войвода-изток“, подобект „Дере-126“ и открит отводнителен канал с трапецовиден профил, необлицован, като дейностите по стопанисването, поддръжката, експлоатацията и опазването му са възложени на „Напоителни системи“ЕАД.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Както съда съобщи на страните с доклада по делото, предявени са два иска, намиращи правното си основание в чл.50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, а претенциите са за обезщетяване на вреди, понесени от ищеца, от вещ на ответника или поне вещ, под чийто надзор е тя. Исковете, съотв. вземанията на страната с активната процесуална легитимация, почиват на правилото, че всеки трябва да възмезди вредите, които е причинил другиму. Тук съда неслучайно избягва споменаването на вината, тъй като тя не е предпоставка за възникване отговорността за вреди от вещи.

Вредите за ищеца са произлезли от двукратно наводняване на зем.земи, засяти от него със слънчоглед, в резултат на което част от посевите са били унищожени. Единият от исковете е за обезщетяване на преки загуби, които едноличния търговец съизмерява с разходите, вложени от него, за създаване на тези посеви- обработване на земята; материали за посеви, престиран труд, обработка с препарати и т.н. Според съда, възможно е, дори е подходящо, претенцията да се основава на подобни обстоятелства.

Съдът е на мнение, че с ангажираните по делото доказателства се установи, че ищцовия ЕТ обработва зем.земи в землището на с.Жельо войвода /без да е техен собственик/. Също, че в стопанската 2020/2021г. те са били засяти със слънчоглед и в момент, в който същия е бил в стадий на растеж, когато питите вече са образувани и е предстояло да узреят, двукратно, през месец време- през юли и август, са били наводнени. В резултат на това са били унищожени- първоначално по-малка площ -21дка, а след това- увеличена до 47дка. Очевидно, при това положение ЕТ е претърпял вреди- понесъл е преки загуби, защото за да създаде тези насаждения той е обработил земята, закупил е слънчогледово семе, засял е с него нивите, провеждал е съответна обработка и защита с препарати и т.н., заплащал е труд на работници за съответните дейности. Вследствие унищожаването на вече израсналите посеви, той е загубил тези вложени от него средства.

В резултат на същото- унищожаването на вече израсналите слънчогледи, той е пропуснал да реализира приходи- печалба, от продажбата на слънчогледа, когато узрее. Поради унищожаването на посевите е бил лишен от тази очаквана от него перспектива/възможност, с която цел всъщност е създал насажденията. Т.е., ищеца има основание да претендира, да търси обезщетение и за пропуснати ползи.

Той обаче не доказа, че всяко от двете или поне някое от тях, обезщетения му се дължи именно от ответника. Така е, защото не ангажира доказателства кой точно е източника на теча, като дори сина на ищеца, разпитан като свидетел, не бе сигурен, а изказа предположение в тази насока. Не се ангажираха доказателства теча да е бил предизвикан от повреда или забравен отворен кран, в поливно съоръжение, наречено от пълномощника на ищеца хидро-техническо, собственост на ответника или пък стопанисвано от него, или предоставено му под негови надзор и грижа. Поради това е изключено приложението на чл.50 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че все пак бяха ангажирани- от ищеца, доказателства в подкрепа на тезата му и това са свидетелски показания. Те обаче бяха ако не отречени, опровергани, то доказателствените им сила и стойност бяха силно „разклатени“/разколебани, от други доказателства- заключението на вещото лице и липсата, отсъствието, на писмени доказателства, установящи принадлежността на съоръжението към активите на „Напоителни системи“, клон Средна Тунджа или пък факта, че това хидро- техническо, поливно съоръжение се стопанисва, предоставено е в управлението и под надзора, на ответника. След като е така, се налага извода, че ищеца не проведе пълно доказване на фактите, от които извлича вземанията си, а по правилата на процеса бе длъжен да стори това- пълното доказване означава въз основа на доказателствата да може да се направи единствено възможен и категоричен извод. Това се отнася и за двата иска.

Също за двата иска се налага и констатацията, че ЕТ не ангажира доказателства, с които да установи претенциите си по размер- той не доказа нито какви средства е вложил в създаването на слънчогледовите поля/ниви, нито пък на каква стойност би била реализираната от него продукция- както като среден добив, така и като единична цена.

При това положение исковете ще бъдат отхвърлени като недоказани.

Този изход на делото предопределя въпроса с разноските. По аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК, такива не се полагат на ищеца, а съгл.чл.78 ал.3 от ГПК, се следват на ответника в пълен размер, който е 200лв.- депозит за вещото лице по счетоводната експертиза, чието заключение съда изслуша и прие и което коментира по-горе в това решение.

Водим от изложеното, Сливенски районен съд