Решение № 1117 от 21.5.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 322/2019 г.

Производството е по реда на чл. 228 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /. Образувано е по жалба на П.Е.М. с ЕГН •••••••••• с адрес: •••, депозирана чрез адвокат К., срещу Заповед № РД-09-94 от 16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2, т.2 и чл. 223, ал.1, т.8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ паянтова жилищна сграда с размери 7, 20/4, 80м и с височина 2, 10м, изпълнен с тухлени стени без колони, греди и плоча и покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот-частна общинска собственост с идентификатор 11845.17, 20 по КК и КР на с. Войводиново, община „Марица“, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, собственост на неизвестно лице. В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди се, че сградата, за която е определен 7-дневен срок за премахване и описана в Заповед № РД-09-94 от 16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“, е построена от жалбоподателката отпреди повече от 20 години. Строена е съгласно българският държавен стандарт, като е плащала години наред такса смет и сметки за ток и вода. Твърди, че построените през периода 1980г-1990г сгради са търпим строеж по смисъла на закона. Сочи се, че в обекта живее цялата фамилия и няма друг жилищен имот или възможност да строи. Излагат се съображения относно допуснати от административния орган нарушения на изискванията на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Претендира се отмяната на оспорения административен акт. Процесуалният представител на жалбоподателаката, в съдебно заседание, претендира отмяната на Заповед № РД-09-94 от 16.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“ и разноските по делото. Ответникът – Кметът на община Марица, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за законосъобразен. Представя подробни писмени съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок /заповедта е залепена на процесния обект на 17.01.2019г, като актът на съобщаването е удостоверен с двама свидетели-експерти при Община „Марица“/, а жалбата е депозирана чрез административния орган до ПАС на 23.01.2019г. Съдът намира, че жалбата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, тъй като задължението за премахване на незаконен строеж е на извършителя му. В случай, че същият е неизвестен, отговорността се възлага на лицата, посочени в чл. 225а, ал. 6 ЗУТ. При положение, че незаконен строеж е този, за който няма строителни книжа, то самото твърдение на оспорващия, че е извършител или собственик на строеж, разпореден за премахване, е достатъчно да обоснове правен интерес. Така той ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо на съдебния акт и от силата на административния акт, който ще може да бъде изпълнен принудително за негова сметка. ЗУТ допуска "неизвестност" на нарушителя и посочва как се процедира спрямо такъв-чл. 225а, ал.2, изр. посл. ЗУТ.