Решение № 599 от 7.3.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 553/2024 г.

Производството е по чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Образувано е по касационна жалба от началника на Общинска служба по земеделие - село Черноочене - ответна страна по гр.дело №692/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, подадена чрез пълномощника му и процесуален представител - З. Д. К. – главен юрисконсулт на ОД „Земеделие” - Кърджали, със съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №395 от 07.10.2024 год., постановено по гр.дело №692/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му, с която се отменя Решение по протокол №[номер] от [дата] на Поземлена комисия - село Черноочене, в частта му, с която на Х. Х. Ю. е отказано възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне на 19 броя земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], заявени със Заявление с Вх.№[номер]/[дата] на ОСЗ - село Черноочене и преписката се връща на ОСЗ - село Черноочене, за ново произнасяне, досежно заявените със Заявление с Вх.№[номер]/[дата], 19 броя земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], [област], съобразно дадените указания в мотивировъчната част на решението. Касаторът заявява в жалбата, че не е доволен от постановения съдебен акт в частта му, с която съдът отменя и връща за последващо разглеждане Решение по протокол №23/26/15.09.1993 год. на Поземлена комисия - село Черноочене и в законоустановения 14-дневен срок го обжалва в тази му част. Счита, че решението, в частта му, с която се обявява незаконосъобразност на посоченото решение на ОСЗ - Черноочене, е неправилно и постановено при необоснованост на административния акт (!?!), както и при липса на правилна и задълбочена съпоставка и преценка на приетите по делото доказателства. Излага съображенията за това, като твърди, че неправилно и неоснователно съдът е констатирал, че „От отразеното като мотиви за отказа на ОСЗ - Черноочене, не може да се установи, за кои имоти се говори, както и дали административният орган приема, че са налице писмени доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, поради което не признава декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.“. Касаторът счита, че тези констатации на съдебния състав не отговарят на представените по делото доказателства. Сочи, че видно от първа страница на процесното протоколно решение, непосредствено под текста „Отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти“, са изброени изчерпателно деветнадесетте поземлени имота, находящи се в [населено място], [община], заявени за възстановяване от Х. Х. Ю., като същите били описани с площ, местност и поредност, следваща подадените заявления по чл.12 от ЗСПЗЗ и че като мотив за постановения отказ е отбелязано: „За землището СА запазени счетоводните ведомости за внесена земя и имущество в ТКЗС. Декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ не се признават.“. Според касатора, от така изписаните мотиви може да се изведе волята на административния орган относно приетите за установени от него факти, а именно - че за заявените 19 броя поземлени имоти (подробно описани в обжалваното решение) не могат да бъдат признати единствените представени от заявителя доказателства, а именно - декларации по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ и че макар и кратки, протоколното решение съдържа мотиви и то такива, от които може да се изведе волята на административния орган и то недвусмислено. На следващо място, касаторът намира, че следва да бъде уточнено, че всички лица, подали заявление по реда и в срока, постановени в ЗСПЗЗ, за възстановяване правото си върху земеделските земи, доказват правото си на собственост с регламентираните в чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства, ползващи се от различна степен на доказателствена сила с оглед поредността на изброяването им, а именно: нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, декларации за членство в ТКЗС, счетоводни книги за заплащане на рента и други. Сочи, че по силата на чл.12, ал.3 от цитирания земеделски реституционен закон, при липса на писмени доказателства, изброени в преходната алинея, за установяване правото на собственост върху земеделски земи заявителят може да приложи към заявлението декларация с нотариално заверен подпис, с която да декларира пред поземлената комисия правото си на собственост и следователно, при липса на писмени доказателства, предвидената в чл.12 от ЗСПЗЗ декларация, е годно доказателствено средство. Касаторът сочи също, че съгласно Тълкувателно решение №2 от 25.06.1996 год. по гр.дело №2/1996 год. на ОСГК на ВС, „Когато за част от имотите липсват други писмени доказателства, общинската поземлена комисия трябва да цени декларациите с нотариална заверка на подписа като единствено доказателствено средство за тези имоти.“. Излага довод, че в конкретния случай, заявителят не се позовава на никакви други писмени доказателства, напротив - за всички 19 поземлени имота той подава единствено декларации, които са неприложими за процесното землище, тъй като за същото, към момента на постановяване на протоколното решение, има годни писмени доказателства за собствеността на земите преди обобществяването им (!?!), а именно - счетоводни баланси и инвентарни книги за внесени в ТКЗС земеделски земи. Касаторът отново сочи, че видно от изложените мотиви в обжалваното решение, ПК отказва възстановяване правото на собственост на Х. Х. Ю., защото „За землището СА запазени счетоводните ведомости за внесена земя и имущество в ТКЗС. Декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ не се признават.“ и че това се потвърждавало и от писмо с Изх.№893/16.08.1993 год., с което г-н Ю. бил уведомен, че няма съответствие му заявените от него земи и документите за влизане в ТКЗС за [населено място] от [година]. Това от друга страна, според касатора, било доказателство за непълното отразяване на доказателствения материал, приет и приложен по делото, в обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, което довело до непълнота и необоснованост на същото, в частта му, с която се прогласявала незаконосъобразност на протоколно решение №[номер]/[дата] на Поземлена комисия - село Черноочене. Касаторът сочи на следващо място, че в приетото по делото заключение на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза било установено, че в Общинска служба по земеделие - село Черноочене не се съхраняват счетоводните и инвентарни книги на ТКЗС - Черноочене, а Общинска администрация - Черноочене информира, че същите са предадени в ТД „Държавен архив“ - Кърджали. Сочи също, че при подробния опис на вещото лице на архивните единици от Архивен фонд 265, представляващ налични архивирани документи за ТКЗС „•••“ - [населено място], се установило, че действително, към настоящия момент тези документи не са налични. Според касатора, това в никакъв случай обаче не следвало да бъде тълкувано като изначално състояние, като излага довод, че от постановяването на протоколно решение №[номер] от [дата] на ПК - село Черноочене, до настоящия момент, били изминали точно 31 години и че документите, касаещи цялостния „живот“ на трудово-кооперативните стопанства в цялата страна, били предмет на множество премествания и прехвърляния, като за голяма част от тях (ТКЗС), липсвали изцяло. Според касатора, липсата към настоящия момент на инвентарните книги и счетоводните ведомости на ТКЗС - село Черноочене, цитирани в решението на ОбПК, в никакъв случай не можело и не следвало да се тълкува като изначална такава липса. Твърди, че в подкрепа на факта, че към 1993 год. са били запазени годни писмени доказателства за земята на член-кооператорите на ТКЗС - село Черноочене, в о.с.з., проведено на 23.04.2024 год. по първоинстанционното дело, на съда била представено за справка - удостоверение №538/22.12.1993 год. от ТКЗС -Черноочене, което не касаело настоящата преписка и настоящия казус, но в него по недвусмислен начин било посочено, даденото лице колко земя е внесло и от какви документи се черпи тази информация. Сочи, че целта била съдът да бъде информиран, по какъв начин е било удостоверявано от трудово-кооперативното земеделско стопанство, че едно лице е притежавало земи, които са внесени в стопанството, като на следващо място счита, че следва да се отбележи, че към процесната преписка, такова удостоверение липсва. Касаторът излага довод, че в този смисъл, към настоящия момент ОСЗ - Черноочене не е в състояние да черпи информация за реално внесените в ТКЗС село Черноочене земи от член-кооператорите и за да преразгледа преписката за ново произнасяне (каквито били указанията, дадени с Решение №395 от 07.10.2024 год. на Pайонен съд - Кърджали), административният орган ще трябва да се позове само и единствено на представените от жалбоподателя декларации по чл.12 от ЗСПЗЗ. Сочи, че от представената на съда преписка по заявление №2024/26.02.1993 год. на Х. Х. Ю. било видно, че заявителят декларирал, че Х. Ю. Х. е собственик на изброените и в трите декларации, поземлени имоти, като същият не отбелязал родствена връзка с декларирания собственик, като в хода на съдебното производство също не била доказана от насрещната страна нито родствена, нито каквато и да било връзка между двете лица, т.е. представените от Х. Х. Ю. декларации по чл.12 от ЗСПЗЗ, също не представлявали документ, годен да удостовери собственост му върху заявените за възстановяване 19 броя поземлени имоти, тъй като той собственоръчно е декларирал за собственик друго лице, с което той няма роднинска връзка. На база всичко изложено касаторът счита, че няма допуснато нарушение при постановяване на протоколно решение №[номер] от [дата] на ПК - село Черноочене и че същото отговаря кумулативно на законовите изисквания за допустимост. Счита, че в хода на производството било безспорно доказано, че процесното решение отговаря кумулативно на всички изисквания на закона и съдебната практика, за стабилен и годен административен акт. Касаторът счита също, че постановеното от ПК - Черноочене решение, не е незаконосъобразно и че същото е базирано на официални документи, издадени от органите, управляващи процеса по възстановяване на земеделските земи. С касационната жалба касаторът моли настоящата инстанция да отмени Решение №395 от 07.10.2024 год., постановено по гр. дело №692/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, в частта му, с която се обявява незаконосъобразност на протоколно решение №[номер] от [дата] на ПК - село Черноочене, като счита, че в тази му част решението е постановено при нарушаване на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Моли също така, съдът да разгледа спора по същество и да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Е. Х. Л. от [населено място], [ЕГН], като неоснователна и недоказана и да потвърди протоколно решение №[номер] от [дата] на ПК - село Черноочене. С жалбата моли и за присъждане на съдебно-деловодни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - Общинска служба по земеделие – село Черноочене, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - гл. юрк. З. Д. К., която заявява, че поддържа жалбата по изложените съображения. Моли съда да уважи касационната жалба, като се съобрази с подробно изложените в нея съображения, като отмени оспореното Решение №395 от 07.10.2024 год. на Районен съд – Кърджали, като неправилно. Счита, че при издаване на протоколното решение не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и че същото се базира на доказателствата, които към онзи момент са били налични в Поземлена комисия – село Черноочене. Счита също, че документите, чрез които се удостоверява към онзи момент, собствеността на земеделските земи, липсват по преписката, те не били налични и към настоящия момент, т.е. не било доказано правото на собственост на наследника на жалбоподателя. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено Протоколно решение №[номер] от [дата] на Поземлена комисия - село Черноочене и да бъдат присъдени на касатора направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – Е. Х. Л. от [населено място], [улица], [община], [област], редовно призована за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален представител – адвокат С. Х. Г. – Т. от АК – [област], в законоустантовения 14-дневен срок, чрез Районен съд – Кърджали, е депозиран отговор на жалбата, в която оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. В отговора са развити доводи и съображения за неоснователност на касационната жалба, както и доводи за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. В отговора моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената касационна жалба и да остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, както и моли за присъждане на разноските за касационната инстанция, в размер на 500.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна, като счита, че обжалваното решение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. Сочи, че видно от мотивите към обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че основание за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне, е липсата на конкретни мотиви, изложени в решението, което се обжалва от наследника на Х. Х. Ю.. Счита, че доводите, които е изложил първоинстанционният съд в тази насока, отговарят на обективната действителност и следва да бъдат взети предвид при повторното произнасяне на Общинска служба по земеделие – село Черноочене. Намира, че следва да бъде безспорно установено, налични ли са спорните и коментирани в решението документи, свързани със запазени архивни такива, за включени в ТКЗС - Черноочене земи и имущество, към момента на образуване на ТКЗС, респективно, правото на собственост, за което претендират наследниците на Х. Х. Ю.. В този смисъл счита касационната жалба за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Касационният състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение с посочените в него касационни основания, както и с оглед изискването на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, подадена е от надлежно легитимирано лице, за което оспореното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ касационен съдебен контрол. Първоинстанционното решение се обжалва като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна. С обжалваната част на Решение №395 от 07.10.2024 год., постановено по гр.дело №692/2023 год., Районен съд – Кърджали е отменил Решение по протокол №[номер] от [дата] на Поземлена комисия (ОСЗ) - село Черноочене, с което на Х. Х. Ю. е отказано възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне на 19 земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], заявени със Заявление с Вх.№[номер]/[дата] на ОСЗ - село Черноочене и е върнал преписката на ОСЗ - село Черноочене, за ново произнасяне досежно заявените със Заявление с Вх.№[номер]/[дата] на ОСЗ - село Черноочене 19 земеделски земи в землището на [населено място], [община], съобразно дадените в мотивната част на решението указания. Със същото Районен съд – Кърджали е осъдил ОСЗ - село Черноочене, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, в размер на 660 лева, от които 150 лева за съдебно-счетоводна експертиза, 500 лева за платено адвокатско възнаграждение и 10 лева за внесени държавни такси за образуване на делото и за издаване на 2 броя съдебни удостоверения. За да постанови това съдебно решение, вкл. и в обжалваната му част, районният съд е приел най-напред, че сезиращата съда жалба е подадена от процесуално легитимирано лице - наследник на адресата на оспореното решение на органа по поземлена собственост, а именно - негова дъщеря, като е посочил, че по аргумент от чл.149, ал.5 от АПК, нищожността на административните актове може да се релевира без ограничение във времето, поради което е приел, че подадената жалба, касателно искането за прогласяване нищожността на решението е допустима. Районният съд е посочил, че е сезиран и с евентуално искане, в случай, че отхвърли искането за прогласяване нищожността на решението на поземлената комисия, да го отмени като незаконосъобразно и съответно да признае правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Х. Х. Ю. (записан в регистъра на населението като И. С. Д., съгласно писмо с Изх.№11-00-721/28.09.2023 год. на [община]) върху процесните имоти. Районният съд е приел, че жалбата и в тази й част е допустима, като се е обосновал за това, като поради изложените фактически обстоятелства е приел, че процесното решението е редовно връчено едва на жалбоподателя Е. Х. Л., на датата 08.06.2023 год. (датата на сезиране на съда). Поради това районният съд е приел, че молбата, инициирала съдебното производство, депозирана в Pайонен съд - Кърджали на 08.06.2023 год., е подадена в 14-дневния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК. В заключение, Кърджалийският районен съд е приел, че жалбата е подадена в срок, от легитимиран да обжалва административния акт лице - наследник на Х. Х. Ю., видно от приложените по делото удостоверения за наследници и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Във връзка с допустимостта на жалбата следва да се отбележи, че първоначално, с Определение №1443 от 08.11.2023 год., постановено по това гр.дело №692/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, производството по делото е било прекратено поради просрочие. В това определение районният съд е приел, че оспореното решение на Поземлена комисия/ПК/ – Черноочене е било връчено на 25.10.1993 год., а жалбата е била подадена от Н. Р. след изтичането на преклузивния срок по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като е посочено също, че жалбоподателят не е оспорил в срок и връщането на жалбата от ПК - Черноочене. Това определение е било обжалвано в срок пред Административен съд – Кърджали, като с Определение №213 от 20.12.2023 год., постановено по адм.дело №487/2023 год. по описа на съда, е било отменено Определение №1443 от 08.11.2023 год., постановено по гр.дело №692/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, като неправилно и делото е върнато на същия състав на Районен съд – Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите към това окончателно определение на Административен съд – Кърджали е обосновано от фактическа страна и съответно е прието, че жалбата против процесното решение на Поземлена комисия – Черноочене не е просрочена, поради което определението е отменено като неправилно и делото върнато на същия състав на Районен съд – Кърджали, за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложените в това определение на Административен съд – Кърджали мотиви относно допустимостта на жалбата всъщност са възпроизведени и в мотивите на обжалваното в настоящото касационно производство решение на Районен съд – Кърджали и съответно, съдът е разгледал и се произнесъл по същество по жалбата. За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, Кърджалийският районен съд от фактическа страна е приел, че от представената от ОСЗ – село Черноочене административна преписка се установява, че същата е била образувана по заявление на Х. Х. Ю., с Вх.№[номер]/[дата], с което е поискано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, находящи в землището на [населено място], [община]. Посочил е, че с обжалваното решение е постановен отказ да бъде признато правото на възстановяване по отношение на заявените земеделски земи и че като мотиви за отказа да се признае правото на собственост е посочено следното: „за землището са запазени счетоводните ведомости за внесена земя и имущество в ТКЗС. Декларациите по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ не се признават.“. По делото е била назначена, изготвена и приета от районния съд, като обективна и компетентно дадена, съдебно-счетоводна експертиза, от която съдът е установил, че в архивните документи - архивен фонд №[номер], относими към ТКЗС село Черноочене, които се съхраняват в ТД „Държавен архив“ град Кърджали, не са налични документи, от които да е възможно да се направи справка, дали е внесена земя в ТКЗС село Черноочене, от което и да е лице, в частност лице с имена Х. Х. Ю./Х. Х. Ю./ и/или Х. Ю. Х./Х. Ю. Х./. Кърджалийският районен съд не е възприел доводите на жалбоподателя, че обжалваното решение на ПК – Черноочене е нищожно, като е приел, че жалбата в тази й част е неоснователна и е изложил подробни мотиви за това, съответно, с постановеното по делото решение е отхвърлил същата в тази й част. Предвид това, че с касационната жалба решението не се обжалва в тази му част, настоящата инстанция не следва да коментира и обсъжда решението, съответно мотивите му, в тази им част. Районният съд е посочил, че липсата на мотиви - конкретните фактически основания за издаването му, също не представлява основание за нищожност на оспореното решение. Съдът е счел, че се касае за съществено нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което е основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, доколкото обуславя невъзможност за съда да осъществи контрол за законосъобразност върху волята на административния орган, респ., да направи преценка за наличието на установените от последния релевантни юридически факти и дали същите се субсумират в посочената като основание за издаване на обжалваното решение правна норма, според практиката на административните съдилища. Съдът е посочил, че решенията на общинските поземлени комисии по ЗСПЗЗ/Общински служби „Земеделие“/ са индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност и че доколкото специалният нормативен акт не съдържа особени разпоредби, като административни актове, тези решения следва да отговарят на изискванията за законосъобразност, визирани в чл.146 от АПК - да са издадени от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта, която преследва законът, както и че актът следва да бъде мотивиран чрез посочване на фактическите и правни основания за издаването му. Така, районният съд е приел, че в случая е налице именно такъв порок. Посочил е, че ОСЗ - Черноочене е отказала да признае на Х. Х. Ю. правото на възстановяване на собственост с план за земеразделяне на земи, находящи се в землището на [населено място], [община], посочвайки, че „за землището са запазени счетоводните ведомости за внесена земя и имущество в ТКЗС. Декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ не се признават.“. Според районния съд, от отразеното като мотиви за отказа на ОСЗ - Черноочене не може да се установи, за кои имоти се говори, както и дали административният орган приема, че са налице писмени доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, поради което не признава декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ и че след като е приела, че към датата на постановяване на решението декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ не са достатъчно доказателство, ОСЗ - Черноочене е следвало да процедира по реда на чл.15, ал.2 от ППЗСПЗЗ и да даде възможност на заявителя да комплектова заявлението с други писмени доказателства, ако разполага с такива. Съдът е намерил, също така, че от така записания текст остава неясно на какво основание е постановен обжалвания отказ и че липсват конкретни мотиви, които да съставляват фактическо и правно основание за постановения отказ за възстановяване на правото на собственост върху посочените в заявлението земеделски земи на Х. Х. Ю., както и че не е посочено от административния орган и правното основание за постановения отказ - конкретната правна норма, която го е обусловила. Съдът е приел в крайна сметка, че с оглед така направения извод и доколкото констатираният порок на индивидуалния административен акт не може да бъде саниран чрез излагане на собствени съображения от съда, тъй като те не биха могли да заместят волята на административния орган, обжалваното решение следва да бъде отменено и преписката следва да бъде изпратена на административния орган, с указания, същият да постанови по нея решение, с което да се произнесе по въпроса за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Х. Х. Ю. върху заявените за възстановяване от самия Х. Х. Ю. земеделски земи в землището на [населено място], [община], съобразно наличните по преписката и евентуално новопредставени писмени доказателства за правото на собственост на наследодателя на жалбоподателя върху тях, като в случай на отказ, същият да бъде мотивиран ясно и безпротиворечиво. При това положение, решаващият съдебен състав е стигнал до крайния си извод, че оспореното решението на ОСЗ - Черноочене е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне, в съответствие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и дадените по-горе указания. С оглед частичната основателност на жалбата, съдът е приел, че на жалбоподателите следва да се присъдят половината от направените разноски за съдебно-счетоводна експертиза, платените адвокатски възнаграждения и държавни такси. Според чл.218 от АПК, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. След извършена служебна проверка на обжалваното решение, касационният състав счита, че същото е валидно и допустимо. Оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, против акт, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Касационната инстанция в настоящия състав намира, че атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Съдебното решение в обжалваната му част не страда от посочените в жалбата пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила, като при постановяването му, районният съд правилно и съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота. Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореното решение на ПК – село Черноочене, като е извел правилни и обосновани изводи. Настоящият състав споделя извода, че процесното решение на Поземлена комисия – Черноочене, а въобще решенията общинските поземлени комисии по ЗСПЗЗ /сега Общински служби по земеделие/ са индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност и че доколкото специалният нормативен акт не съдържа особени разпоредби, като административни актове, тези актове следва да отговарят на изискванията за законност. Настоящият състав обаче намира, че следва да бъде посочено, че няма как процесното решение на ПК – Черноочене да се преценява относно неговата законосъобразност в съответствие с разпоредбата на чл.146 от АПК, респ., не може да бъде и споделен и доводът, че същото е постановено при съществено нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което било основание за отмяната му по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че решението на ПК – Черноочене, предмет на жалбата до Районен съд – Кърджали, е постановено на 15.09.1993 год., като към тази дата, Административнопроцесуалният кодекс/АПК/ въобще не е съществувал като нормативен акт в българското законодателство – същият е обнародван в ДВ, бр.30 от 11 април 2006 год. и е в сила от 12 юли 2006 год., а Дял Трети „Производства пред съд“ и останалите, посочени в §142, т.1 от ПЗР на АПК, разпоредби, са влезли в сила от 1 март 2007 год., което не е било съобразено от решаващия състав на Кърджалийския районен съд. Към датата на постановяване на процесното решение на ПК – Черноочене - 15.09.1993 год., е действал Законът за административното производство/ЗАП/ Обн., ДВ, бр.90 от 13.11.1979 г., отм., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., с изключение на глава трета, раздел II, отм. в сила от 1.03.2007 г./ и именно с оглед неговите изисквания за законосъобразност на административния акт следвало да бъде направена тази преценка. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗАП, административният орган издава административния акт или отказва издаването му с мотивирано решение, т.е. изискването за мотивираност на акта безспорно е съществувало и при действието на ЗАП. Ал.2 на същия чл.15 е регламентирала, че административният акт се издава в писмена форма, както и изчерпателно е уреждала, от т.1 до т.6 вкл., какви са задължителните реквизити на акта, т.е. какво следва да същият задължително да съдържа. В чл.15, ал.2, т.4 от ЗАП изрично е посочено, че административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. това изискване относно съдържанието на административния акт е идентично с изискването, разписано в нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, която изисква, когато административният акт е издаден в писмена форма, той да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Така, настоящият касационен състав, с направеното по-горе уточнение, споделя извода, че в процесното решение на ПК – Черноочене не са посочени достатъчно ясни и конкретни мотиви, т.е. не са налице достатъчно ясни конкретни фактически основания за издаването му, като всъщност, не са посочени и правни такива и в тази връзка, не споделя доводите в противен смисъл, развити в касационната жалба. Бланкетното посочване в едно изречение, че „За землището са запазени счетоводните ведомости за внесена земя и имущество в ТКЗС. Декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ не се признават.“, по никакъв начин не изпълнява изискването на цитираните по-горе разпоредби на чл.15, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗАП, като следва да се добави, че в така изписаното едно изречение дори не е посочено, за землището на кое населено място става дума и за кое ТКЗС се твърди, че са запазени счетоводни ведомости за внесена земя. Правилно е прието от районния съд, че от така отразеното като мотиви в процесното решение на ПК - Черноочене не може да се установи, за кои и какви земеделски земи става дума, както и дали административният орган е приел, че са налице писмени доказателства по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, поради което не признава декларациите по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ, като правилно е посочено, също така, че не е посочено от административния орган и правното основание за постановения отказ, конкретната правна норма или норми, които са го обусловили. Във връзка с горното, настоящата инстанция не споделя довода в касационната жалба, че видно от първа страница на процесното протоколно решение, непосредствено под текста „Отказва да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на следните имоти“, били изброени изчерпателно деветнадесетте поземлени имота, находящи се в [населено място], [община], заявени за възстановяване от Х. Х. Ю., като същите били описани с площ, местност и поредност, следваща подадените заявления по чл.12 от ЗСПЗЗ. Видно е от тази първа страница, че там са описани 19 имота, като срещу всеки е посочена площ и някаква местност, но не и землище на населено място, в което същите попадат, т.е. дали тези деветнадесет имота или местностите, в който същите се намират, са в землището на [населено място], [община], остава неясно. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на касатора, развити в касационната жалба, касаещи приложението на нормата на чл.12, ал.3 (отм.) от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба в приложимата й редакция, при липса на писмени доказателства заявителят може да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с която декларира правото си на собственост, като за неверни данни деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. От доказателствата, съдържащи се в приложената административна преписка, приета от районния съд, се установява, че в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ е подадено заявление Вх.№[номер]/[дата] от Х. Х. Ю. за възстановяване собствеността му върху земеделски земи с план за земеразделяне, находящи се в землището на [населено място], всичко 40 дка, като към заявлението са приложени 3 броя нотариално заверени декларации по чл.12 ал.3 от ЗСПЗЗ (отм.), от дата 18.11.1992 год., а впоследствие, с молба от 16.07.1992 год., заявителят е поискал възстановената му земя да бъде заменена с равностойна в землището на [населено място], [област], където било постоянното му местоживеене. С процесното решение на ПК – Черноочене е постановен отказ да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, на заявените от Х. Х. Ю. 19 имота, като решението е обжалвано, на основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и съответното, настоящото производството е по реда чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ, като при това положение, в тежест на административния орган, т.е. на касатора в настоящото производство, е установяването на факта на наличието на „запазени счетоводни ведомости за внесена земя и имущество в ТКЗС“ или пък на други писмени доказателства, касаещи за правото на собственост на заявените за възстановяване земеделски имоти. Доказателства в тази насока не са били представени в производството пред районния съд, като в тази връзка, съдът е назначил СЧЕ, чието заключение, като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, е прието по делото. От същото е видно, че в архивните документи - архивен фонд №[номер], относими към ТКЗС „•••“ село Черноочене, които се съхраняват в ТД „Държавен архив“ град Кърджали, не са налични документи, от които да е възможно да се направи справка, дали е внесена земя в ТКЗС село Черноочене, от което и да е лице и в частност, от лице с имена Х. Х. Ю./Х. Х. Ю./ и/или Х. Ю. Х./Х. Ю. Х./. Следва да се отбележи, че към СЧЕ е приложено писмо с Изх.№РД-12-02-416-1/16.05.2024 год. на Общинска служба по земеделие – Черноочене, в което, по повод направено запитване/молба/ от вещото лице, за наличие на документация на ТКЗС село Черноочене, е отговорено, че в на Общинска служба по земеделие – Черноочене не се съхраняват счетоводните и инвентарните книги на ТКЗС – Черноочене и че информацията за изисканите от вещото лице документи следва да бъде изискана от Община Черноочене, където се съхранявала цялата документация на бившия ликвидационен съвет – село Черноочене. Приложено е и писмо с Изх.№94-01-16/21.05.2024 год. на кмета на община Черноочене, в което, по повод направено запитване/молба/ от вещото лице, за наличие на документация на ТКЗС село Черноочене, е отговорено, че исканите данни не се съхраняват от Общинска администрация – Черноочене и че архивите на счетоводните и инвентарни книги на ТКЗС – Черноочене са предадени в Териториална дирекция „Държавен архив“ град Кърджали. От горното се налага извода, че нито в Общинска служба по земеделие – Черноочене, нито в Община Черноочене, нито в ТД „Държавен архив“ град Кърджали, не са налични документи, от които да е възможно да се направи справка, респ. да се установи по някакъв начин, дали е внесена земеделска земя в ТКЗС село Черноочене, колко и каква земя, от което и да е лице, вкл. и от наследодателя на жалбоподателката, от което следва, че липсват документи, които да установят правата на наследодателя й върху заявената за възстановяване земеделска земя. Именно при липса на други доказателства, законът – чл.12, ал.3 (отм.) от ЗСПЗЗ, е посочил декларацията с нотариално заверен подпис, като годно доказателство, с което заявителят да декларира правото си на собственост. Предвид изложеното по-горе се налага и изводът, че в противоречие на закона, Поземлена комисия – село Черноочене не е зачела доказателственото значение на приложените от заявителя три броя декларации с нотариално заверен подпис и с процесното решение е постановила отказ да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, на описаните 19 земеделски имота. В касационната жалба се изтъква и довод, че в декларациите с нотариално заверен подпис бил посочен като собственик Х. Ю. Х., а не заявителя Х. Х. Ю./Ю.. Съдът не намира за нужно да го обсъжда и да го съобразява, тъй като същият не е посочен като основание за постановения с процесното решение на Поземлена комисия – Черноочене отказ. Така, по изложените по-горе съображения, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира, че оплакванията, изложени в касационната жалба на началника на Общинска служба по земеделие - село Черноочене, са неоснователни и недоказани и съответно, релевираните в нея отменителни основания не са налице, а изводите на районния съд намира за правилни, обосновани и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства. Районният съд, като е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел, че процесното решение на Поземлена комисия - Черноочене е незаконосъобразно и че като такова, следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, в съответствие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и съобразно дадените указания в мотивите на решението. Ето защо и на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдените от касационния жалбоподател пороци на обжалваната част на решението на Районен съд – Кърджали, не са налице и съответно, не са налице и твърдяните касационни основания за отмяната в тази му част. Решението на Районен съд – Кърджали в обжалваната му част е валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с приложимия материален закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва в обжалваната му част да бъде оставено в сила. При този изход на спора и във връзка с направеното в депозирания отговор на касационната жалба, искане от процесуалния представител на ответника, за присъждане на направените разноски в касационната инстанция, в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното: Към писмения отговор на касационната жалба е приложен, отпечатан на лист формат А4, документ, наименован „Пълномощно и договор за правна защита и съдействие“, без номер, в които е отразено, че „Долуподписаната: Е. Х. Л., [ЕГН], адрес: [населено място], [област], [улица], упълномощава адвокат С. Х. Г.-Т., ЕГН …, вписана при АК - [населено място], адвокат при АД „•••”, адрес: [населено място], [улица], [тел. номер], да подаде отговор на касационна жалба срещу решението, постановено по гр.д.№692/2023 год. на PC – град Кърджали, да я представлява в касационното производство до окончателното му свършване, при договорено възнаграждение, в размер на 500 (петстотин) лева за въззивната (!?!) инстанция, което е платено напълно и в брой при подписване на настоящия договор - пълномощно.“. Този документ, наименован „Пълномощно и договор за правна защита и съдействие“ обаче, няма никаква дата – нито на изготвянето му, нито на сключването и подписването му, поради което не е ясно, кога същият е подписан, респ. дали и кога е платено посоченото в него адвокатско възнаграждение, т.к. същото би следвало да е платено напълно и в брой при подписването му. При това положение съдът намира, че в този си вид и с това си съдържание, този документ не удостоверява и не доказва извършеното плащане в брой на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение, респ. същият не може да може да бъде приет за документ/разписка, квитанция или какъвто и да е друг/, удостоверяващ и доказващ извършеното плащане в брой, поради липсата на каквато и да е дата в него, а от това следва, че същият по никакъв начин не доказва действително направен разход, представляващ разноски по делото, от ответника по касация в настоящото производство. Предвид горното и при липсата и на представен списък на разноските пред настоящата инстанция, съдът намира, че искането за присъждане в полза на ответника по касация на деловодни разноски за настоящата инстанция, за заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК, съдът