Решение № 19054 от 22.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 28925/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК. Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. I и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от В. Б. К. срещу А.г.к.к. за заплащане на сумата 20, 00 лева, като платена на 09.05.2024 г. без основание такса за издаване на скица за ПИ №00134.50.494 по КК и КР по съдебно удостоверение, издадено по НЧХД №178/2024 г. по описа РС-Благоевград, и сумата 0, 02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 17.05.2024 г. до 18.05.2024 г., ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-19.05.2024 г. до окончателното им изплащане. Ищецът твърди, че е заплатил таксата за издаване на скица без основание по съображения, че не е действал за лични или други нужди, а от името на съда, съобразно издаденото му съдебно удостоверение. Посочва, че въпреки направените възражения пред служител на ответника скица не е издадена, за което се наложило да бъде заплатена такса за обикновена услуга. След отправена на 13.05.2024 г. покана за възстановяване на сумата, ответникът не е взел становище. Ответникът оспорва материална легитимация на ищеца. Счита, че не за него е възникнало правото на парично вземане, доколкото е действал като пълномощник. Поддържа, че ако адвокатът действа от името на съда е следвало да поиска документа по служебен ред, а услугата е заявена като административна по общия ред. Намира, че разноската за платената такса следва да се претендира пред съда по реда на чл. 190 от НПК. Оспорва акцесорния иск и счита, че покана за плащане не е отправена, съобразно приетите правила за възстановяване на суми на АГКК. Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното: На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 09.05.2024 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 20, 00 лева за обикновена такса за издаване на скица за ПИ №00134.50.494 по КК и КР по съдебно удостоверение по НЧХД №178/2024 г. по описа РС- Благоевград. От съдебното удостоверение се изяснява, че е издадено на ищеца в качеството му на повереник-адвокат на Гълъбина Стойнева Атанасова – частен тъжител по нак. дело, за да се снабди със скицата за имота. Предпоставките при наличието, на които възниква спорното материално право по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД са: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, тоест към момента на плащането не е бил налице годен юридически факт за пораждане на задължението за заплащане на таксата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото, евентуално, че е върнал. Съдът приема исковата претенция за неоснователна и споделя съображението на ответника, че ищецът не е активно материално легитимиран да претендира платеното за процесната скица. Ищецът, съобразно предметното съдържание на удостоверението, пред АГКК е действал като представител на трето лице, поради което като пълномощник всички предприети от ищеца фактически и правни действия са от името и за сметка на това трето лице – Гълъбина Атанасова, на основание чл. 292, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 36 от ЗА. На следващо място, не намира опора в процесуалния закон – ГПК и НПК, твърдението, че ищецът е действал като представител на съда и замествал съда в неговото съдебно разпореждане с представянето на съдебното удостоверение пред административния орган. Официалните документи и удостоверения се представят от страните в хода на съдопроизводството. Съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях. Учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Този регламент е установен при събирането на доказателства в граждански процес, съгласно чл. 186 от ГПК, и в наказателния процес, съгласно чл. 133, ал. 1 от НПК. В случай че съдът снабди страната със съдебно удостоверение, то изцяло в неина тежест е да предприеме всички необходими фактически и правни действия, вкл. заплащане на такси за извършване на административни услуги, респ. за получаване на документа, за чието издаване се е снабдила със съдебното удостоверение. Издаването на съдебно удостоверение има за цел да удостовери, че страната, която е трето лице и не може да се ползва от общия ред за издаване на документа, разполага с легитимен правен интерес да получи документа. Съдът потвърждава това с издаване на съдебното удостоверение, което израз на основното положение в процеса за осигуряване на съдействие на страните за упражняване тяхното право на защита. Формален аргумент за това е именно алтернативната възможност съдът служебно да изиска определени официални документи, но това не следва да се тълкува като възможност за съда служебно на издирва и събира писмени доказателства, нито пък създава за задължение на съда да следи служебно за интересите на страната, освен в предвидените в закон случаи; нито ръководно-решаващият /съдебен/ орган в процеса да бъде заместен пред административния орган от страната в процеса. В закон не е предвиден такъв изричен мандат, а разширително тълкуване на процесуалния закон в контекста на т.нар. заместване на съда при издаване на съдебно удостоверение е неподходящо, с оглед различните функции на участниците в процеса. Следва да се отчете, че в чл. 5 от Закона за държавните такси изрично са изброени случаите, при които не се заплаща такса за извършване на административна услуга, какъвто не е настоящия. Ето защо съдът намира, че таксата е платена, съобразно установеното право, а главният осъдителен иск е неоснователен. С оглед изхода на спора по него, явява се неоснователна и акцесорната претенция за плащане на лихва за забава. Мотивиран от изложеното, съдът