Решение № 1131 от 11.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2747/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 274 ГПК - ЧЛ. 279 ГПК ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ.463 АЛ.2 ВР. АЛ.1 ОТ ГПК. Образувано е по жалба вх. № 86479/05.08.2024 г., депозирана от Б. Й. Т., ЕГН ••••••••••, гр.•••, ул. „•••“ № •, против РЕШЕНИЕ № 4328 от 17.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 7070/2024 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, ЧЖ-I-Н състав, с което е оставена без уважение жалба вх. № на ЧСИ 01256 от 22.05.2024 г. на Б. Й. Т. – длъжник по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ - Н. П., рег. № •••, с район на действие СГС, против Разпределение, обективирано в Протокол от 16.05.2024 г. на ЧСИ - Н. П. по същото изпълнително дело. Направено е искане въззивният съд да отмени решението на СГС № 4328 от 17.07.2024 г.. В жалбата не се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на първоинстанционото решение. Твърди се наличието на незаконосъобразни действия на други органи и лица в рамките на други производства извън изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., разпределението по което е било обжалвано от длъжника Б. Й. Т. и по която жалба се е произнесъл съдът с обжалваното решение. Сочи се, че е налице абсолютно опорочено дело, постановено от незаконен частен търговски трибунал, наречен „Арбитражен съд“. Издаденият изпълнителен лист в полза на АДИС е от 2014 г. и все още тече обжалване във ВКС, поради това липсва влязло в сила арбитражно споразумение. Срокът за обжалване започва да тече от момента на връчването на поканата за доброволно изпълнение, каквато изобщо не била връчвана на длъжника. През 2023 г. ЧСИ - Диммоларова се присъединява към друго спорно и опорочено дело на същия АДИС. След изявление за влязла в сила перемция, ЧСИ отказва и му е връчила покана през лятото на 2023 г. С писмен отговор вх. № на СГС 106998/07.10.2024 г. ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство „АГЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИМОТИ В СТРАНАТА” ЕООД (АДИС ЕООД), ЕИК 130697848, със седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район Оборище, ул. „Велико Търново” № 27, представлявано от инж. П. Г. – Управител, оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че съдебният контрол за законосъобразността на разпредението е ограничен до преценката за спазване на разпоредбите на материалното право - чл. 136 ЗЗД и на процедурата по предявяването му на длъжника и всички взискатели - чл. 462 ГПК. В производство по обжалване на разпределение, съдът няма правомощия да се произнася инцидентно за настъпила перемпция на вземането и да преценява наличие на предпоставки за прекратяване по силата на закона и на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д. 2/2021 г., ОСГТК, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. Посочените от длъжника твърдения, касаещи присъединеното вземане по изп. дело 20148580401202 по описа на ЧСИ У. Д., не попадат в изчерпателно изброените в цитираното по-горе тълкувателно решение основания за обжалване законосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК, поради което същите са неотносими, респ. неоснователни. Взискателят се позовава на съдебна практика. Моли да бъде оставена без уважение частната жалба, както и да бъде присъдено Ю.сконсултско възнаграждение. Към отговора е приложено копие от решение № 5468/27.10.2023 г. на СГС, ЧЖ-VI-Ж по в.гр.д. № 20231100511949 по описа на 2023 г., с което е оставена без уважение жалба вх. № 41021/2023 г. на ЧСИ У. Д. от длъжника по изпълнението Б. Й. Т. срещу отказ за прекратяване на изпълнително дело № 2014858040202, поради бездействие на взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ответникът по жалба – ТД на НАП, присъединен взискател в изпълнителното производство, не изразява становище по същата. Ответникът по жалба – Ю. Д. Ч., гр.•••, ул.“•••“ №П 2, ет.2, чрез адв. М. З., не изразява становище по жалбата. Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба вх. № 01256 от 22.05.2024 г., депозирана от Б. Й. Т., с която се оспорва разпределението, обективирано в Протокол от 16.05.2024 г., изготвен на основание чл. 460 ГПК по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № •••, с район на действие на СГС, с отправено искане към съда да отмени извършеното от ЧСИ разпределение. Жалбата не съдържа оплаквания за конкретни нарушения допуснати при разпределението. Твърди се погасяване по давност на задължения и настъпила перемпция по отношение на изпълнително дело, образувано при ЧСИ Д.. С обжалваното Решение № 4328 от 17.07.2024 г., съдът е оставил без уважение жалбата на Б. Й. Т. – длъжник по изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № •••, с район на действие Софийски градски съд, срещу разпределението, обективирано в протокол от 16.05.2024 г. От служебната справка по приложеното изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., се констатира, че същото е образувано на 14.05.2012 г. по молба на взискателя „АДИС” ЕООД срещу длъжника Б. Й. Т. с искане за принудително събиране на суми по Изпълнителен лист от 27.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от 27.02.2012 г. по ч. гр. д. № 52010/2011 г. по описа на СРС. Въз основа на молба вх. № 779/06.03.2019 г. по изпълнителното дело е присъединено за принудително събиране и вземането, което кредиторът „АДИС“ ЕООД има срещу длъжника Б. Й. Т. по Изпълнителен лист, издаден по т. дело № 615/2015 г. по описа на ВКС и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20168470400133 по описа на ЧСИ Н. П.. Въз основа на молба вх. № 644/01.03.2021 г. и с разпореждане на съдебния изпълнител от 02.03.2021 г. по изпълнителното дело е присъединено за принудително събиране и вземането, което кредиторът „АДИС“ ЕООД притежава срещу длъжника Б. Й. Т. по Изпълнителен лист от 01.12.2014 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по т. дело № 7547/2014 г. по описа на СГС, VI-19 състав, и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20148580401202 по описа на ЧСИ У. Д.. По изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П. е извършена публична продан на магазин № 2, находящ се в гр. София. ул. „Гривица“ № 1-3, приключила с влязло в сила на 29.05.2023 г. постановление за възлагане. Имотът е възложен срещу заплащане на сума от 60 500 лв., разпределението на която сума е било обжалвано от длъжника. С Разпореждане от 12.07.2023 г., въз основа на молба от 05.07.2023 г. и удостоверение по чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК от 04.07.2023 г., към изпълнителното дело е присъединено и вземане на кредитора Ю. Д. Ч. срещу Б. Й. Т. за суми по Изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по гр. д. № 42185/2016 г. по описа на СРС, 40 състав. В удостоверението е посочено, че неудовлетвореният остатък по изп. дело № 635/2019 г. по описа на ЧСИ Р. А., рег. № •••, към 04.07.2023 г., е в размер на 5 605, 65 лева. На 14.07.2023 г. е извършено разпределение на суми, постъпили от публичната продан. Длъжникът е обжалвал Разпределението, като с Решение № 5435 от 26.10.2023 г. по в. гр. д. № 9199/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-1- Н състав, съдът е отменил разпределението от 14.07.2023 г. и вместо него е извършил ново разпределение с оглед основателността на оплакванията в жалбата. Решението е влязло в сила на 17.01.2024 г. На 02.02.2024 г., въз основа на Удостоверение по чл. 456, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, издадено на 11.12.2023 г. по изп. дело № 578/2023 г. по описа на ЧСИ - Р. А., към изп. дело № 346/2012 г. по описа на ЧСИ Н. П. е присъединено вземане на кредитора Ю. Д. Ч. срещу Б. Й. Т. за суми по Изпълнителен лист от 19.08.2016 г., издаден по гр. д. № 42185/2016 г. по описа на СРС, 40 състав. В удостоверението е посочено, че неудовлетвореният остатък по изп. дело № 578/2023 г. към 11.12.2023 г. е в размер на 5 097.65 лв. В изпълнение на влязлото в сила решение на по в.гр.дело № 9199/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-H състав, ЧСИ Н. П. е наредил плащания до взискателите съобразно извършеното разпределение. Сред тях е разпределена и сума в размер на 3 244.01 лв. по изп. дело 635/2019 г. по описа на ЧСИ Р. А. (лист 533 от копие на изп. дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П.). На 08.02.2024 г. ЧСИ Р. А. е уведомила ЧСИ Н. П., че сумата от 3 244.01 лв. е върната обратно по негова сметка, тъй като изп. дело № 635/2019 г. по нейния опис е прекратено на 17.07.2023 г. Същата сума е предмет на обжалваното разпределение. На 09.04.2024 г. ЧСИ Н. П. е изискал от НАП издаването на документ, съдържащ информация за наличието или липсата на публични задължения на длъжника на основание чл. 191, ал. 4 от ГПК. От издаденото удостоверение е видно, че към 17.04.2024 г. длъжникът Б. Й. Т. има публични задължения в размер на 45.57 лв. Гореизложената фактическа обстановка е била установена и от първоинстанционния съд, който е приел, че жалбата, с която е бил сезиран, е неоснователна, като в тази връзка е изложил съображения, че разпределението по чл. 460 от ГПК намира приложение в случаите, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели при спазване реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Позовавайки се на задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, единствената служебна проверка, която съдът извършва е дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели, тъй като подадената от длъжника жалба е бланкетна и съдът не е сезиран с твърдение за незаконосъобразност на разпределението по чл. 460 от ГПК, което да се изразява в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, неправилно приложение на чл. 76 от ЗЗД, неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, нито да е допусната грешка в пресмятането на сумите. Предвид това, че присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението, като условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 от ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели. Единственото конкретно посочено от жалбоподателя възражение е за изтекла погасителна давност, въпреки че липсва уточнение кое точно негово задължение той счита, че е било погасено по давност. Но едно такова възражение не може да бъде съобразено от органа по изпълнението в рамките на изпълнителния процес, съответно и в рамките на процедура по чл. 460 от ГПК. Това възражение не може да бъде съобразено и в производство по чл. 463 от ГПК, доколкото същото подлежи на разглеждане само в исков процес. Доводите за погасяване по давност на дължими вземания не са предмет на обжалваното разпределение, а и не се отнасят до съществуването и дължимостта им, с оглед на което могат да бъдат предмет разглеждане от съда само в рамките на исково производство. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 460 ГПК предвижда, че разпределение се извършва в случай, че постъпилата при изпълнението сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. С този свой акт съдебния изпълнител определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамката, в които съдът следва да се произнесе по повдигнатия спор, като излизането извън тази рамка прави произнасянето недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. В резултат от това жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Същевременно, при липса на жалба съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало, а би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба.Ако оплакванията в жалбата са неоснователни, съдът не може да променя служебно разпределението в части и на основания, които не са наведени в жалбата. Както е прието в т. 1 от мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. Съдът обаче следвя извърши проверка дали е налице незаконосъобразност на разпределението на някое от посочените основания, само ако е бил сезиран с оплакване за наличието на такова в жалбата. В цитираното Тълкувателното решение се приема също, че в предвидените чл. 136, ал. 1, т. 1-6 ЗЗД привилегии представляват процесуално право на кредитора, функционално свързани с вземането му, тъй като обезпечават неговото удовлетворяване, създавайки за съответните кредитори право на предпочтително удовлетворяване. Но единствено от волята на взискателя зависи дали да защити това свое процесуално право, ако счете, че същото е било нарушено. Кредиторът обаче може да направи тази преценка само ако е бил включен в разпределението. Поради това съдебният изпълнител следва да конституира присъединен по право кредитор като го включи в разпределението – чл. 458 (Държавата като кредитор) и чл. 459 (кредитор с обезпечен иск по ГПК). При жалба срещу разпределението съдът извършва проверка дали съдебният изпълнител е изпълнил задълженията си по чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК да уведоми НАП, както и дали е направил справка в Службата по вписванията за наличие на ипотеки или други обезпечителни мерки, посочени в чл. 459 от ГПК. В случая СГС е бил сезиран с бланкетна жалба, която не съдържа оплаквания за незаконосъобразност на разпределението във формите, посочени по-горе, поради което правилно съдът не е изложил мотиви в тази насока. Но както беше посочено по-горе, присъединените по право взискатели са задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението, и това е условие за неговата допустимост, което задължава съда служебно да следи за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК. В тази връзка от приложените по делото доказателства за имотното състояние на длъжника не се установява наличието на вписани ипотеки, респ. други обезпечения, от което следва, че при извършване на разпределението е спазено изискването на чл. 459 от ГПК, съответно – липсват присъединени по право кредитори на това основание. Също така, видно от удостоверение за наличието или липсата на публични задължения, изискано от ЧСИ, длъжникът има публични задължения, поради което ЧСИ Н. П. е присъединил по право НАП като взискател по делото. Поради това не е било допуснато нарушение и на чл. 458 от ГПК. Настоящата въззивна инстанция, както и СГС, е сезирана с бланкетна жалба, които не съдържа нито едно оплакване за незаконосъбразност на обжалваното решение на СГС. Жалбоподателят се позовава на твърдяни незаконосъобразни действия на други органи и лица в рамките на други производства, вкл. отдавна приключили с влезли в сила актове, извън изпълнително дело № 20128470400346 по описа на ЧСИ Н. П., разпределението по което е било обжалвано от длъжника Б. Й. Т. и по която жалба СГС се е произнесъл с обжалваното решение. Но дори и така изложените във въззивната жалба оплаквания са неясни, хаотично поднесени и без възможност да се проследи отношението им към процесното разпределение. Във връзка с твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразен отказ на ЧСИ Д. да прекрати висящо при нея изпълнително дело поради настъпила перемпция, от страна на взискателя „АДИС“ ЕООД е представено копие от Решение № 5468 от 27.10.2023 г., постановено от СГС, ЧЖ-VI-Ж по в.гр.д. № 20231100511949 по описа за 2023 г., образувано по жалба от длъжника по изпълнението Б. Й. Т. срещу отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20148580401202 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Със същото решение съдът е оставил жалбата на Б. Й. Т. без уважение, тъй като е приел, че двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл в нито един момент след образуването на изпълнителното дело и до постановяване на обжалвания отказ, тъй като течението му е било прекъсвано многократно. Независимо от горното, настоящият съдебен състав приема, че въпросът за перемпцията, за която жалбоподателят твърди, че е настъпила по изпълнителното дело по описа на ЧСИ Д., не може да бъде разрешен в рамките на съдебното производство по обжалване на разпределение по чл. 460 ГПК по различно изпълнително дело – по описа на ЧСИ Н. П.. Поддържаните такива, че делото било перемирано по право, тъй като действия по него не били вършени повече от две години, не подлежат на изследване в настоящото производство, в което не могат да се разрешават материално правни спорове, включително относно изтекла погасителна давност. Не подлежат на изследване и предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по см. на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. То е посочено като самостоятелно основание за оспорване на акт на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, което предполага първо да е постановен отказ да прекрати изпълнението на това основание и той да е обжалван от длъжника по изпълнението. Гореизложеното сочи на извод за неоснователност на частната жалба, депозирана от Б. Й. Т. срещу Решение № 4328 от 17.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 7070/2024 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, ЧЖ-I-Н състав. Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Направеното искане по чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника по жалба и взискател в изпълнителното производство „АДИС“ ЕООД за присъждане на Ю.сконсултско възнаграждение е неоснователно – липсват данни за упълномощаване на Ю.сконсулт пред настоящата съдебна инстанция, както и представен Списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Водим от изложеното, СЪДЪТ