Решение № 994 от 13.11.2024 г. на Районен съд - Перник по дело № 812/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД. Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „•••” АД, ЕИК •••, със седалище/адрес на управление: ••• чрез адв. М. С. – САК, срещу „•••“ ООД, ЕИК •••, със седалище/адрес на управление: •••, с която са предявени искове по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че в резултат на проведена обществена поръчка чрез открита процедура по реда на ЗОП, между А••• (•••), ••• (•••) – Д. и ответника, на 05.05.2023 г. били сключени два договора за обществена поръчка, а именно: договор № ••• г. и договор № ••• г., с предмет: „••• (две) обособени позиции: Обособена позиция № 1 „Път ІІІ-••• (•••. •••) от км 0+000 до км 9+•••, с обща дължина 9, ••• км“; Обособена позиция № 2: „••• ••• при км.24+••• с път ІІІ-•••", за обособена позиция № 1: „Път ІІІ2702 (•••) от км 0+000 до км 9+•••, с обща дължина 9, ••• км“ и с предмет: „••• (две) обособени позиции: Обособена позиция № 1 „Път ІІІ-••• (•••. •••) от км 0+000 до км 9+•••, с обща дължина 9, ••• км“; Обособена позиция № 2: „••• ••• при км.24+••• с път ІІІ-•••", за обособена позиция № 2: „••• ••• при км.24+••• с път ІІІ-•••". Твърди, че съгласно сключените договори, ответникът, в качеството му на изпълнител следвало да представи на възложителя „•••“, поради което между ищеца и ответника, в полза на •••, ••• – Д., били сключени следните застраховки: 1. Застраховка „•••“ с бенефициент „А•••“ – ••• - Д., обективирана в застрахователна полица № ••• г. и 2. Застраховка „•••“ с бенефициент „А•••“ – ••• - Д., обективирана в застрахователна полица № ••• от ••• г., и двете обезпечаващи изпълнението на сключените договори между ответника и •••, ••• – Д.. Сочи, че в хода на изпълнение на договорите възложителят – •••, ••• – Д. констатирали неизпълнение на двата договора, изразяващо се в неизготвяне и непредаване на възложителя на изработени проекти, по следните части: 1. Част – „•••“; 2. Част -, •••“; 3. „•••“; 4. „•••“, и 5. „•••“, което според възложителя представлявало неизпълнение по чл.23, т.1 от договорите. Твърди, че с писмо peг. № ••• г., възложителя предоставил на ответника 7- дневен срок за представяне на проектната разработка за първи междинен етап за разглеждане от Възложителя. В определения на ответника срок, на 03.07.2023 г., от „•••“ ООД пред възложителя било депозирано писмо, в което били описани като представящи се проектни частни: 1. Част – „•••“; 2. Част -, •••“; 3. „•••“; 4. „•••“, и 5. „•••“, но към писмото бил приложен само приемо - предавателен протокол с изх. № ••• г., без да се представят описаните в него проектни части. При тези обстоятелства възложителя приел, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договорите, изразяващо се в забава на изпълнителя за изпълнение в срока на предмета на обществената поръчка, съгласно чл.3, вр. чл.4, ал.1 и ал.3, б “а“ от договорите, поради което и на основание чл.38, ал.1, т.3, вр. чл.41, ал.1, т.1 от договорите, прекратил същите. Сочи, че с писмо per. ••• г. и писмо per. № ••• г., възложителя уведоми ответника за прекратените договори, като го уведомил, че ще пристъпи към усвояване на цялата гаранция за обезпечаване изпълнението на договорите, като неустойка поради неизпълнение. Същевременно ответника бил поканен да се яви при възложителя за съставяне на констативен протокол относно извършената от него работа по договорите, и размера на евентуално дължимите плащания, както и да преустанови предоставяне на услугите, като предаде на възложителя всички разработки изготвени от него, но след получаване на писмата не се явил при •••, ••• – Д., както и не възразил за развалянето на догорите. Твърди, че с писмо изх. № ••• г., възложителят в качеството си на бенефициент по застраховка „•••“, на основание чл.17, т.2 от договор № ••• г„ и застрахователна полица № ••• г., отправил искане към ищеца за заплащане на сумата по гаранцията в размер на ••• лева, представляващи неустойка по договора, а с писмо изх. № ••• г., отправил искане към ищеца за заплащане на сумата от ••• лева, представляващи неустойка по договор № ••• г., и застрахователна полица № ••• от ••• г. В исковата молба излага доводи, че във връзка с постъпилите писма, ищецът с писмо от 20.07.2023 г. (изпратено по имейл), поканил ответника, в срок от два дни, да представи писмено становище по отправените към него застрахователни претенции, но такова не постъпило. Сочи че ищеца разгледал застрахователните претенции, и взел решение да изплати същите на бенефициента, като на ••• г. превел на •••, ••• – Д. претендираните от тях суми от ••• лева и от ••• лева (общо ••• лева), представляващи застрахователно обезщетение по сключените с ответника застраховки и неустойки за неизпълнение на договорите, изчислена в размер на 5 % от цената на всеки един от договорите. Искането към съда е да постанови решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от ••• лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на ••• - ••• Д. застрахователно обезщетение на основание застрахователна полица № ••• г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ••• г. (датата на плащане в полза на ••• - ••• Д.) до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от ••• лева, представляваща изплатено от ищеца в полза на ••• - ••• Д. застрахователно обезщетение на основание застрахователна полица № ••• от ••• г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ••• г. (датата на плащане в полза на ••• - ••• Д.) до окончателно изплащане на сумата, като им се присъдят сторените по делото разноски. С определение от 30.05.2024 г. на страната на ищеца като трето лице помагач е конституирана - А••• - ••• Д., с адрес: •••. В срока за отговор на исковата молба, ответникът „•••“ ООД чрез адв. П. П. – САК са подали отговор на исковата молба, в който са заявили становище за д•••стимост, но неоснователност на предявените искове. В отговора са заявили, че не оспорват твърдяното от ищеца обстоятелство, че е участвал в процедура за възлагане на обществена поръчка с възложител ••• – Д. (••• – Д.), както че между ответника и ••• – Д. са били сключени Договор с per. № ••• г. с предмет: „•••: за Обособена позиция № 1: „••• (•••. •••) от км 0+000 до км 9+•••, с обща дължина 9.••• км“, със срок на изпълнение - 60 дни, и уговорено възнаграждение в размер на ••• лева без ДДС, както и Договор с per. № ••• г. с предмет: „•••: за Обособена позиция № 2: „•••+••• с •••-•••“, със срок на изпълнение - 60 дни, и с уговорено възнаграждение в размер на ••• лева без ДДС. В отговора са заявили, че при сключване на процесните договори, ответника е предоставил на възложителя гаранции за обезпечаване изпълнението на договорите под формата на застраховки в размер на 5 % от стойността на уговореното възнаграждение, като по отношение на първия договор, гаранцията била предоставена като застраховка при ищеца по застрахователна полица № •••, със застрахователна сума от ••• лева, а по отношение на втория договор, като застраховка при ищеца по застрахователна полица № •••, със застрахователна сума от ••• лева. Същевременно в отговора ответника е противопоставил правоизключващи, правоунищожаващи, и правоотлагащи възражения, като твърди че процесните два договора са нищожни поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, евентуално нищожни поради противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, евентуално нищожни поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. евентуално унищожаеми поради измама по смисъла на чл.27, предл. четвърто от ЗЗД. По отношение противопоставеното възражение за нищожност на процесните договори по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗОП – поради невъзможен предмет, ответника твърди, че поради уговорения в процесните договори срок, който бил твърде кратък, можело да доведе до пълна обективна (и субективна) невъзможност за тяхното изпълнение. В тази връзка сочи, че изработването на технически проекти е дейност, изискваща не само квалифицирана работна ръка, но и работа на терен за геодезически заснемания - т.е. технологично време. За противопоставеното в условията на евентуалност възражение за нищожност на договорите поради противоречието им със закона, в отговора ответника твърди, че уреденият от възложителя 60-дневен срок в процесните договори, противоречи на действащата правна уредба, като в тази връзка, твърди, че договорите противоречат на правните норми относно сроковете за изпълнение на проектантски услуги от вида на предвидените, съдържащи се в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, издадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) на основание чл. 6, т. 7 и чл. 29 от ЗКАИИП. Твърдят, че по отношение на проектирането на процесиите строителни обекти било относимо Приложение № 2: „••• (ССПУ) за проектиране на пътни, железопътни, пристанищни, летищни и други обекти на транспортната инфраструктура и съоръженията към тях, Транспортно строителство - информационно приложение, А. Норми за времетраене на проектирането на жп линии и пътища (звено 2-4 лица), таблица 4: Реконструкция на пътища и улици вкл. кръстовища. Сочи, че в таблицата било указано времетраенето за изпълнение на проектантски дейности при реконструкция на пътища при дължина до 5 км за първа категория на терена, което със срок от 8 месеца, а посочения в процесните договори срок бил четири пъти по-кратък. За противопоставеното в условията на евентуалност възражение за нищожност на договорите поради накърняване на добрите нрави, в отговора ответника сочи, че тъй като добрите нрави са абстрактни, твърди, че би могло да се говори и за злоупотреба с прав, тъй като възложителят, като лице с властнически правомощия и ползвайки доминантното си положение, едностранно е уредил нереалистични срокове, в които е невъзможно работата да бъде изпълнена. Твърди, че направил всичко възможно за продължаване сроковете за изпълнение на договорите, но след неговото получаване комуникацията между ••• – Д. и ответника бела преустановена. Относно противопоставеното в условията на евентуалност възражение за унищожаемост на процесните договори поради измама, в отговора се твърди, че законният представител на ответното дружество е сключил договорите, под въздействието на невярната представа, че директорът на •••-Д. ще окаже съдействие при сключването на допълнително споразумение за удължаване срока на договорите в съответствие с приложимите норми в проектирането. Твърди, че управителят на ответника умишлено е въведен в заблуждение от директора на •••-Д. чрез внушаване на идеята, че срокът ще се измени, което е имало решаващо значение за сключването на договорите. В отговора на исковата молба, в случай че съдът приеме, че недействителните клаузи се заместват по право от повелителната норма, уреждаща 8-месечен срок за изпълнение, ответника е противопоставил и възражение за неизпълнен договор, което обосновава с нормата на чл.90, ал 2 от ЗЗД. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли исковете, тъй като не са възникнали предпоставките за плащане на застрахователно обезщетение, респ. за суброгиране в правата на •••-Д., като им се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С., който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Третото лице – помагач на страната на ищеца в съдебно заседание не се представлява. В депозирано по делото писмено становище чрез ю.к. Ж. молят съда да уважи предявените искове. Ответникът в съдебно заседание се представлява от управителя – И.Г. и адв. Д., които оспорват иска и молят съда да отхвърли исковете, като им се присъдят сторените по делото разноски. След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: По д•••стимостта: Предявените искове съдът намира за д•••стими, поради което и следва да се произнесе по същество. По основателността: Не се спори между страните, а и от представите по делото писмени документи, се установява, че в резултат на проведена обществена поръчка чрез открита процедура по реда на ЗОП, между А••• (•••), ••• (•••) – Д. и ответника, на 05.05.2023 г. са били сключени два договора за обществена поръчка, а именно: Договор № ••• г., с предмет: „•••-••• (•••. •••) от км 0+000 до км 9+•••, с обща дължина 9, ••• км“ и Договор № ••• г., с предмет „•••: „••• ••• при км.24+••• с път ІІІ-•••". Видно от съдържанието на Договор № ••• г., в чл.12, ал.1 от Договора, страните уговорили, че преди сключването на договора, ответникът да предостави на •••, ••• – Д., гаранция за изпълнението му, в размер на 5 % от цената за изпълнение на Договора, без включена цена за набавяне на изходни данни в лева без вкл. ДДС по чл. 7, ал. 1, т.2, а именно гаранция в размер на ••• лева без вкл. ДДС (..•••“), която да служи за обезпечаване на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. В ал.2 от същата клауза в договора, страните постигнали съгласие, че ••• е представена под формата на: застраховка. В чл.12, ал.1 от Договор № ••• г., страните уговорили, че преди сключването на договора, ответникът да предостави на •••, ••• – Д., гаранция за изпълнението му, в размер на 5 % от цената за изпълнение на Договора, без включена цена за набавяне на изходни данни в лева без вкл. ДДС по чл. 7, ал. 1, т.2, а именно гаранция в размер на ••• лева без вкл. ДДС (..•••“), която да служи за обезпечаване на изпълнението на задълженията на изпълнителя по договора. В ал.2 от същата клауза в договора, страните постигнали съгласие, че ••• е представена под формата на: застраховка. Няма спор, че между ищеца и ответника, в изпълнение на поетите по договорите задължения от ответника, в полза на •••, ••• – Д., били сключени следните застраховки: 1. Застраховка „•••“ с бенефициент „А•••“ – ••• - Д., обективирана в застрахователна полица № ••• г. и 2. Застраховка „•••“ с бенефициент „А•••“ – ••• - Д., обективирана в застрахователна полица № ••• от ••• г., и двете обезпечаващи изпълнението на сключените договори между ответника и •••, ••• – Д.. Спорно по делото е дали процесните договори са нищожни, респ. унищожаеми на посочените от ответника основания, и дали ищеца е следвало да изплати на •••, ••• – Д. претендираните застрахователни обезщетения по сключените между страните застраховки „•••“, обезпечаващи изпълнение на процесните договори. Преди съдът да се произнесе за дължимостта на застрахователните обезщетения, следва да се произнесе по въведените от ответника възражения за нищожност и унищожаемост на процесните договори. В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражения за нищожност на договорите поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД, евентуално нищожни поради противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, евентуално нищожни поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. евентуално унищожаеми поради измама по смисъла на чл.27, предл. четвърто от ЗЗД. По възражението за нищожност поради невъзможен предмет: Ответника твърди, че процесните два договори са с невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради уговорения в процесните договори срок, който бил твърде кратък, което можело да доведе до пълна обективна (и субективна) невъзможност за тяхното изпълнение. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, в приложното поле на чл.26, ал.2 от ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради невъзможен предмет. Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката - вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, т.е. налице е начална невъзможност на предмета, но ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл.89 от ЗЗД). Законодателят е предвидил за определен вид дейности задължително да са обект на обществена поръчка, както и е задължил определени публични субекти, да са техни възложители, възлагайки им отговорността за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от тези поръчки, като този специален ред е създаден с определена цел - осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства, средствата от Европейския съюз или от други международни програми и договори, чуждите средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение. Установеният специален ред относно приложимите принципи, условия и ред за възлагане на обществените поръчки, изключва приложението на общите норми на ЗЗД относно въпросите, по които ЗОП съдържа изрична уредба, уредена с повелителни норми. В този смисъл е решение № 95 от 26.06.2017 г. по гр. д. № 60211/2016 г., ГК, ІІІ г.о. на ВКС. В случая между страните са сключени два договора за обществени поръчки по реда на ЗОП, но по своята същност двата договора представляват договори за изработка с оглед техния предмет – изработване на технически проект по конкретно обособени позиции от обществената поръчка. Правното действие на процесния договор за изработка, попада и под приложното поле на Търговския закон (ТЗ), тъй като учредените от него договорни правоотношения са възникнали между ищеца - търговец и юридическо лице – •••, ••• – Д., като за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ – арг. от чл.286, ал.1 от ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки, като съгласно чл.288 от ТЗ, за неуредените с него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Определение на договора за изработка се съдържа в нормата на чл.258 от ЗЗД, съгласно която с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Както е разяснено в тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, ако към момента на постигане на съгласието предметът е фактически или правно невъзможен сделката е с невъзможен предмет. За да бъде сделката нищожна поради невъзможен предмет, на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД е необходимо невъзможността да е начална, а не да настъпва след сключване на сделката. При съпоставяне на разпоредбата на чл.262, ал.2 от ЗЗД за правото на поръчващият да развали договора ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, съдът намира, че правото да се развали договора, в хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД произтича от виновното поведение на изпълнителя и настъпила последваща невъзможност за изпълнение. По аргумент от противното, когато изпълнителят не може да изработи и предаде изработеното по договора за изработка поради невъзможен срок и това е било известно на страните към момента на сключване на договора, като тази невъзможност е обективна и не произтича от субективното поведение на изпълнителя, договорът се явява нищожен поради невъзможен предмет. В случая срокът е съществено условие на договора, поради което за да е невъзможен предмета на договора следва изработеното, което е предмет на договора да не може да възникне с оглед технологичните процеси, необходими за изработването му, а изработването на технически проекти може да възникне, предвид проведената обществена поръчка, предоставените от възложителя на ответника документи необходими за изработването на техническите проекти, за което няма спор по делото. Основният спор е концентриран по отношение срока, за който ответника твърди, че е крайно недостатъчен и по двата договора. Вещото лице, по изслушаната и приета по делото експертиза сочи, че срокът по междинните ет••• са малки, като за първи междинен етап от договора сочи, че срока следва да бъде около 60 календарни дни, за втори междинен етап, предвиденият срок от 20 календарни дни е недостатъчен, а за третия междинен етап срока от 10 дни е достатъчен. Съдът не намира, че срока по процесните договори по първи и втори междинен етап са недостатъчни, както сочи вещото лице, тъй като самото вещо лице сочи, че обосновава тези си свои изводи с набавянето на изходната документация. Ответникът не твърди, •••, ••• – Д., да не са му предоставили необходимата изходна документация за изработване на проектите. В подкрепа на този извод на съда са и двете писма депозирани от ответника при възложителя, а и именно писмо вх. № ••• при •••, ••• – Д. от ••• г. и писмо вх. № ••• при •••, ••• – Д. от ••• г. Видно от съдържанието на писмо вх. № ••• при •••, ••• – Д. от ••• г., ответникът е поискал от възложителя удължаване на срока по Договор № ••• г. с 60 календарни дни за изпълнение на първи междинен етап, но за пълното и качествено завършване на полската работа по геодезически измервания и заснемания на терена, както и за геоложко- проучвателни работи, . Искането си обосновал с разпоредбата на чл.116 от ЗОП и Методика за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране към ЗКИП, като посочил и неподходящи метеорологични условия в периода 05.05.2023 г. – ••• г. По аналогичен начин и по отношение невъзможността на срока за изпълнение по втория договор № ••• г. От приетото и неоспорено от страните по делото писмо вх. № ••• при •••, ••• – Д. от ••• г., ответникът е поискал от възложителя да бъде удължен срока на Договора с 45 календарни дни за изпълнение на първи междинен етап, считано от ••• г., но за пълното и качествено завършване на полската работа по геодезически измервания и заснемания на терена, както и за геоложко- проучвателни работи, ответникът поискал от възложителя Искането си обосновал с разпоредбата на чл.116 от ЗОП и Методика за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране към ЗКИП, като посочил и неподходящи метеорологични условия в периода 05.05.2023 г. – ••• г. Предвид горното и не може да се направи извод, че именно изходната документация и съгласувателни процедури, които е следвало да бъдат извършени в първия междинен етап от процесния договор, обосновават невъзможен предмет на двата процесни договора по отношение срока за първите два междинни етапа, респ. да се приеме, че срока по договорите е крайно недостатъчен. Тъй като нито към датата на сключване на процесните договори те са имали невъзможен предмет, нито след тяхното сключване са възникнали обстоятелства, които могат да доведат до невъзможен предмет на договорите, то и съдът намира, че възражението на ответника за невъзможен предмет на процесните договори е неоснователно. Относно възражението за нищожност на договорите поради противоречието им със закона: За да е налице противоречие със закона, като основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, следва договорът да е сключен при несъобразяване с предписанията на императивните правни норми. В случая ответникът сочи, че процесните договори противоречат на закона, тъй като уреденият от възложителя 60-дневен срок в процесните договори, противоречи на действащата правна уредба, като в тази връзка, твърди, че договорите противоречат на правните норми относно сроковете за изпълнение на проектантски услуги от вида на предвидените, съдържащи се в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, издадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) на основание чл. 6, т. 7 и чл. 29 от ЗКАИИП. Разпоредбата на чл.1 от Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, издадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, регламентира, че с методиката се регламентира начинът за определяне размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в областта на устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. От тук и следва извода, че сочената от ответника Методика не съдържа срокове за изработване технически проекти. В нея са определени методите на формиране на възнагражденията при предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране. С оглед на това и възражението на ответника, че процесните договори противоречат на закона, а именно на Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, издадена от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране са неоснователни. По възражението за нищожност на процесните договори, поради накърняване на добрите нрави: „Добрите нрави“ са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Ответникът обосновава възражението за противоречие на процесните договори с накърняване на добрите нрави, обосновава със злоупотреба с права, тъй като възложителят, като лице с властнически правомощия и ползвайки доминантното си положение, едностранно е уредил нереалистични срокове, в които е невъзможно работата да бъде изпълнена. Твърди, че направил всичко възможно за продължаване сроковете за изпълнение на договорите, но след неговото получаване комуникацията между ••• – Д. и ответника бела преустановена. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че процесните договори противоречат на добрите нрави. Няма доказателства за обичайни практики при сключването на аналогични договори, за да може и да се приеме, че договорите противоречат на добрите нрави. При това положение противопоставеното от ответника възражение за нищожност на процесните договори, поради накърняване на добрите нрави е неоснователно. По възражението за унищожаемост поради измама: Съгласно чл.27 от ЗЗД, унищожаеми са договорите сключени при измама. В отговора ответника твърди, че законният представител на ответното дружество е сключил договорите, под въздействието на невярната представа, че директорът на •••-Д. ще окаже съдействие при сключването на допълнително споразумение за удължаване срока на договорите в съответствие с приложимите норми в проектирането. Твърди, че управителят на ответника умишлено е въведен в заблуждение от директора на •••-Д. чрез внушаване на идеята, че срокът ще се измени, което е имало решаващо значение за сключването на договорите. По делото не се събраха доказателства, от които да може да се установи, че ответника е въведен в заблуда, респ. е измамен, че срока по процесните договори ще бъде продължен. Поради и възражението в тази насока съдът намира за неоснователно. Предвид горното, съдът намира, че страните са обвързани от валидно възникнали облигационни отношение по процесните два договора, след проведена процедура по сключването им по реда на ЗОП. По предявените искове: Съгласно чл.386, ал.1 от КЗ, по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, а според чл.346 от КД, застрахователната сума представлява договорената между страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на основание чл.429, ал.1, т.1 от КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на основание чл.429, ал.1, т.2 от КЗ - да покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. Няма спор между страните, че ответникът, в качеството му на изпълнител е предоставил на възложителя „•••“, поради което между ищеца и ответника, в полза на •••, ••• – Д., са били сключени следните застраховки: 1. Застраховка „•••“ с бенефициент „А•••“ – ••• - Д., обективирана в застрахователна полица № ••• г. и 2. Застраховка „•••“ с бенефициент „А•••“ – ••• - Д., обективирана в застрахователна полица № ••• от ••• г., и двете обезпечаващи изпълнението на сключените договори между ответника и •••, ••• – Д.. Тълкувайки при условията на чл.20 от ЗЗД, сключените между страните договори може да се направи обоснован извод, че изискването бенефициента да представи обезпечение под формата на застраховка на възложителя по обществените поръчки, е по същество обезпечение за кредитора, и създава привилегия в негова полза за бързо удовлетворяване при неизпълнение на задълженията от страна на бенефициента да възстанови неправомерно получения аванс по договора, т. е. страните са постигнали съгласие за една привилегия за бързо събиране на задълженията от страна на застрахования. С т.8 от раздел ХІІ от приложените по делото Общи условия към двете застраховки „•••“, застрахователят по същество е уговорил регресната отговорност на застрахования при плащане на сумата по гаранциите. Тази уговорена регресна отговорност, която по същество представлява привилегия създава суброгационен ефект. Съгласно общата разпоредба по отношение на договорите за имуществено застраховане (чл.410, ал.1, т.1 от КЗ) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования/бенефициента до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. Застраховайки (обезпечавайки) неизпълнението на договорно задължение от страна на застрахования и изплащайки дължимото обезщетение застрахователят има право да потърси даденото по реда на регресната отговорност на застрахования, както на договорното основание, така и по силата на изричните разпоредби на КЗ. Между страните няма спор, че процесните договори са прекратени. Не се спори и по основанието, на което възложителя е прекратил същите. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че •••, ••• – Д., след ••• г. е преустановило комуникацията с ответното дружество и не му оказвало никакво съдействие и възможност за обмен на информация, което е създало убеждението в изпълнителя, че възложителя няма да изпълни задължението си да плати уговореното в процесните договори възнаграждение, независимо от предоставянето на техническите проекти в цялост. По делото не събраха доказателства, от които да се направи извод, че комуникацията между възложителя и изпълнителя е била нарушена след ••• г. Напротив от приложените по делото писма с изх. № ••• г. и писмо изх. № 53- 00-469 от 23.06.2023 г., се установява, че възложителят е определил подходящ срок за представяне проектните разработки по първи междинен етап от всеки един от договорите, като е определил на изпълнителя 7-дневен срок. От писмата е видно също така, че изпълнителя е уведомен, че ако в определеният му срок не предостави проектните разработки, възложителят ще счита, това негово поведение за неизпълнение на договорите и ще пристъпи към тяхното прекратяване. С тези си действия възложителя е изпълнил уговореното в чл.39, ал.1 от всеки един от процесните договори, съгласно които, всяка от страните може да развали договора при виновно неизпълнение на съществено задължение на другата страна по Договора, при условията и с последиците, съгласно чл.87 и сл. от ЗЗД, чрез отправяне на писмено предупреждение от изправната страна до неизправната и определяне на подходящ срок за изпълнение. Ето защо и възражението на ответника в тази насока е неоснователно. Неоснователно е и възражението на ответника по чл.90, ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност една от страните да не изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето задължение, освен ако и се даде надлежно обезпечение. В случая опасност от неизпълнение е съществувала за изпълнителя. Не се твърди възложителя да не е изпълнил някое от задълженията си по процесните договори. Не се твърди и да има такива които към момента на депозиране от ответника на писмата за удължаване сроковете на процесните договори, възложителят да е могъл да откаже. Нещо повече, съгласно уговорения срок на договорите в чл.4, ал.3, б.“А“ от процесните договори, срокът за първи междинен етап от 30 дни започва да тече от датата на влизане в сила на договорите (датата на регистриране в деловодната система на възложителя, която се поставя на всички екземпляри на договора), т.е. този срок е започнал да тече по всеки един от процесните договори на 05.05.2023 г. Уведомителните писма, с искане за продължаване сроковете по процесните договори са депозирани при възложителя на ••• г., т.е. в последния ден на срока от първия междинен етап и едва на 03.07.2023 г. (след изтичане на срока по първи междинен етап), ответникът е депозирал при възложителя изработените от него технически проекти, които не са били пълни, за което няма спор по делото. За да изплати ищеца уговореното в сключените между страните застраховки и следва да представи доказателства за настъпилото застрахователно събитие. Към исковата молба ищецът е представил две писма от възложителя, с които е поискал да му бъдат изплатени застрахователните обезщетения по сключените в негова полза застраховки, въз основа на които е поискал от ответника становище по отправеното искане, но такова не е постъпило, т.е. ответникът не е предприел никакви действия за съдействие на застрахователя, поради което и ищеца е приел, че претенциите са основателни, като е изплатил на •••, ••• – Д. претендираното застрахователно обезщетение до размера на застрахователната стойност по процесните полици. В горния смисъл предявените главни искове като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Предявеният иск за присъждане на законна лихва е акцесорен и следва съдбата на главния иск. С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявеният иск за лихва, считано от датата на изплащане от ищеца на застрахователните обезщетения. По разноските: Ищецът е поискал от съда да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е представил списък на разноските. Съгласно представения списък на разноските ищецът претендира сторени такива за държавна такса в размер на 270, 00 лева, възнаграждение на вещо лице в размер на 350, 00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1•••, 00 лева. С оглед изхода на делото на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, които следва да бъдат възложени върху ответната страна. Ответникът също е поискал да му бъдат присъдени сторените поделото разноски, но ос оглед изхода на делото такива не му се дължат. Водим от горното, П. районен съд