Решение № 88 от 27.11.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 150/2012 г.

Производството е по реда на чл. 179 и сл. от АПК във вр. с Глава Х от АПК Делото е образувано по жалба на Ц. И. Ц. от гр. Търговище, ул. …..” №.., вх…., ап..., управител на „Лес Груп”ООД гр. Търговище, ул. „Бенковска” № 1, вх. Б, офис № 11 против Заповед № З-11-255 от 24.03.2011 г. на кмета на община Попово, с която е забранено преминаването на МПС с общо тегло над 20 т. през урбанизираните територии на населените места в община Попово. Към делото е присъединено АД № 153/ 2012 г. по описа на АС – Търговище, образувано по жалбата на оспорващия, подадена по реда на чл. 152, ал. 1 от АПК чрез адм. орган. В жалбата като основание за оспорване е посочено противоречие с материално-правни норми на Закон за движение по пътищата (ЗДвП) и Закона за пътищата (ЗП), както и Наредбата за управление на общинските пътища на Общински съвет - Попово. Посочено е, че с процесната заповед е разпоредена пълна забрана за движение на тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 т. по абсолютно всички общински пътища и по всяко време на годината, независимо при какви обстоятелства, което прави невъзможно извършването на всякаква транспортна дейност в района на община Попово. В с.з. по делото жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от адв. Николов от АК – Търговище, който поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на процесната заповед поради противоречие с материално правните разпоредби на ЗДвП и ЗП, както и чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища на община Попово. Ответникът по оспорването кмета на община Попово, редовно призован се представлява от гл.юрк. И., редовно упълномощена, която изразява становище за недопустимост, и евентуално неоснователност на подадената жалба, тъй като процесната заповед е съобщена по реда на АПК и в срока за обжалване не е постъпила жалба. Не са налице пороците, визирани в жалбата за процесния адм.акт – противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА кметът на общината отговаря за стопанисването на инфраструктурата на адм.териториалната единица, за която отговаря. В правомощията му съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП е да поддържа пътищата в изправност с необходимата маркировка, сигнализация, организация на движението по тях, така че да се осигурят условия за бързо и сигурно предвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от МПС. В този смисъл са в неговите правомощия издаването на процесния адм. акт. забраната е изцяло в обществен интерес, тъй като тежкотоварните МПС с общо тегло над 20 т. разрушават инфраструктурата, изградена до момента от община Попово. Предвижването на тежкотоварни МПС е в противоречие с Наредба № 1/ 26.05.2000 г. за проектиране на пътищата, където е указано, че общинските пътища не са пригодени за преминаване на тежкотоварни МПС с тегло над 10 т. на една ос, защото биха разрушили изградената инфраструктура. Освен това те замърсяват околната среда, създавайки предпоставки за образуване на прах, кал и земна маса, която се образува по пътното платно. Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е основателна при следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено, че на 24.03.2011 г. кмета на община Попово издал процесната заповед № З-11-255 от същата дата, с която забранил преминаването на МПС с общо тегло над 20 т. през урбанизираните територии на населените места в община Попово, поради възникване на опасност от разрушаване на изградената пътна настилка и инфраструктура в населените места на общината, и с цел предотвратяване на замърсяване на улиците със земни маси и кал в следствие на движението на тежкотоварни МПС (стр. 5 от делото). На 06.08.2012 г. работник на жалбоподателя бил предупреден с протокол № 53 от същата дата, че нарушава посочената наредба и може да бъде санкциониран от комисия след определянето на щетите. При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Оспореният адм. акт съдът определя като общ, тъй като същият е с еднократно правно действие, непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на неопределен кръг от лица, които притежават тежкотоварни автомобили с общо тегло над 20 т. Съдът приема, че оспореният адм. акт е законосъобразен като издаден от адм. орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 19, ал. 1, т. 2, и ал. 2, т. 5 от ЗП, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДвП и чл. 13, ал. 2 от Наредбата за управление на общинските пътища на община Попово. Съдът намира, че процесният адм. акт противоречи на материалния закон и целта на закона при следните съображения: Съгласно нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗП „Общественото ползване на пътищата се изразява във: 1. превоз на хора и товари с превозни средства, чиито размери, маса и натоварване на ос не надвишават нормите, определени от министъра на транспорта; 2. временно спиране и престой на превозни средства на определените за това места, разположени извън платното за движение..”. Съгласно ДР на ЗП § 1, т.7. "Обществено ползване на пътищата" е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и товари с общоприетите пътни превозни средства или за придвижване на пешеходци. Българското законодателство не познава пълната забрана за движение на тежкотоварни МПС по отворените за обществено ползване пътища, а само временна. Напротив според нормата на чл. 17, ал. 3 от ППЗП „Разрешенията за въвеждане на временни забрани за обществено ползване на пътищата или на отделни техни участъци при условията на чл. 9, ал. 3, 4 и 5 от ЗП по искане на трети лица се издават: 1. за автомагистралите и републиканските пътища I клас - от изпълнителния директор на Национална агенция "Пътна инфраструктура" след уведомяване на Главна дирекция "Национална полиция"; 2. за републиканските пътища II и III клас - от изпълнителния директор Национална агенция "Пътна инфраструктура" или от упълномощени от него длъжностни лица след уведомяване на отдел "Пътна полиция" при СДВР или при съответната ОД на МВР; 3. за общински и частни пътища - от кметовете на общините след съгласуване със отдел "Пътна полиция" при СДВР или при съответната ОД на МВР. А когато с разрешенията по ал. 3 се въвеждат временни забрани за обществено ползване на пътищата за повече от 8 часа, собственикът на пътя задължително сигнализира и указва обходен маршрут (чл. 17, ал. 4 от ППЗП). Законодателят е въвел понятието „специално ползване на пътищата” в т.8 от ДР на ЗП според което „Специално ползване на пътищата” е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и ….”. Според нормата на чл.18 от ЗП „Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Р.България е страна, е предвидено друго. Размерът на таксите се определя от: 1. Министерския съвет - за републиканските пътища; 2. общинските съвети - за общинските пътища…. Лицата, получили разрешение за специално ползване, отстраняват за своя сметка всички причинени от тях повреди и нанесени щети по пътищата или възстановяват разходите за това, направени от администрацията, управляваща пътя. Специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските пътища на община Попово „ За отделни общински и частни пътища или отделни участъци от тях могат да се въвеждат временни забрани за обществено ползване при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия..” Поради изложеното съдът счита, че издадената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и целта на закона и следва да бъде отменена. Предвид на изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски в размер на 150 лв., съставляващи адв. възнаграждение Воден от горното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 172а и чл. 184 от АПК, съдът