Решение № 6770 от 10.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5152/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 183401/27.06.2023 г. от ищеца С. Г. С. срещу Решение № 9009 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, в частта, в която са отменени по предявения от ищеца срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1. Подадена е въззивна жалба с вх. № 35355/05.02.2024 г. от ищеца С. Г. С. срещу Решение № 20935 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 250 ГПК на ищеца С. Г. С. за допълване на Решение № 9009 от 30.05.2023 г. с произнасяне по предявения главен иск за прогласяване на нищожност на решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1, поради изначална невъзможност (привидност на взетите решения) за съществуването на ответната етажна собственост. В жалбите са изложени идентични твърдения, че ищецът С. Г. С. е предявил два иска в условията на евентуалност срещу решенията на Общото събрание на етажните собственици, проведено на 14.10.2021 г. Главният иск е за прогласяване на нищожност на всички решения, а евентуалният иск – за тяхната отмяна като незаконосъобразни. Съдът обаче неправилно е приел, че е налице само един иск за отмяна на решенията. В проектодоклада, който съдът е приел като окончателен, са отразени два иска, но в решението съдът се е произнесъл единствено по евентуалния иск, без да разгледа главния. Счита, че това представлява нарушение на принципа на диспозитивното начало и е довело до непълно произнасяне по предмета на делото. Освен това съдът е приложил неправилна правна квалификация, което допълнително е усложнило правилното разрешаване на спора. Основният аргумент на ищеца е, че съдът е допуснал процесуални грешки, като не е анализирал цялостно и точно релевантната фактическа обстановка и предявените искове, което е довело до неправилно съдебно решение. В законовия срок са подадени отговори на въззивните жалби на С. Г. С. от насрещната страна Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО – 1, в която е изложено, че на подземно ниво -1 в процесната сграда е учредено отделно управление за гаражен вход, подобно на отделните управления за жилищните входове. Аргументира се, че това управление е легитимно и ефективно, тъй като общите части на ниво -1 обслужват само гаражните клетки и са различни от тези на жилищните входове. Решенията, взети от това управление, са законосъобразни и постигат целите на ЗУЕС. Твърди се, че собствениците на гаражи без друга собственост в сградата нямат интерес от участие в общи събрания за цялата сграда, което подкрепя самостоятелното управление на гаражното ниво. Специално внимание се отделя на различието между достъпа до жилищни нива и гаражни нива, като се подчертава функционалната независимост на гаражните общи части. Освен това, цитирана е съдебна практика относно нищожността на решения на общо събрание на етажна собственост. В конкретния случай не се установява нищожност на решенията, взети за управление на ниво -1. Подчертава се, че практическата невъзможност за организиране на общо управление на цялата сграда подкрепя съществуващата традиция за разделно управление на входовете и гаражите. Намира, че организираното отделно управление на гаражното ниво -1 е ефективно, целесъобразно и правомерно в контекста на сградата с различни видове обекти и собственици. Подадени са две въззивни жалби от Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО – 1, първата срещу жалба срещу Решение № 9009 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, в частта, в която са отменени по предявения от ищеца срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1. Втората въззивна жалба е срещу Решение № 20935 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 250 ГПК на ищеца С. Г. С. за допълване на Решение № 9009 от 30.05.2023 г. с произнасяне по предявения главен иск за прогласяване на нищожност на решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1, поради изначална невъзможност (привидност на взетите решения) за съществуването на ответната етажна собственост. Доводите в двете въззивни жалби срещу съдебните решения се отнасят на първо място срещу непроизнасянето на първоинстанционния съд по иска за нищожност. Жалбоподателите твърдят, че съдът не се е произнесъл по иска за нищожност на решенията на общото събрание (ОС), което представлява съществено процесуално нарушение. Вместо това съдът е приел, че искът за нищожност е част от доводите за отмяна на решенията, което жалбоподателят счита за неправилно. Това води до непълнота на решението и недопустимост. Съдебната практика (включително решения на ВКС) посочвала, че искът за нищожност и искът за отмяна са различни и трябва да се разглеждат отделно. Жалбоподателят настоява, че искът за нищожност е предявен като самостоятелен и не е обвързан със сроковете по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Жалбоподателите молят въззивния съд да разгледа иска за нищожност, като подчертава, че решенията на ОС на ЕС - ниво гаражи, са валидни и законосъобразни. Настоява за отхвърляне на иска за нищожност. На следващо място по отношение на евентуалния иск за отмяна на решенията на ОС излага аргументи, с които оспорват законосъобразността на отмяната. Жалбоподателят оспорва решение на първоинстанционния съд поради противоречие в мотивите на решението. СРС е приел, че е учредена самостоятелна етажна собственост (ЕС) за гаражното ниво -1, но едновременно с това е обявил някои от решенията на ОС за нелегитимни. Според жалбоподателя това е вътрешно противоречие. Искът за нищожност на решенията на ОС не е бил разгледан по същество, което представлява процесуално нарушение. Вместо това съдът е третирал доводите за нищожност като част от иск за отмяна. По отношение на законосъобразността на управлението на ниво -1 жалбоподателите твърдят, че са налице специфични общи части, които обслужват само гаражите на ниво -1 (напр. рампа, ролетна врата, спринклерна и пожароизвестителна инсталация), което оправдава самостоятелното управление по реда на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Представени са били доказателства, като договори за поддръжка и отделни електромери за общи части на ниво -1, които първоинстанционният съд не е взел предвид. Излага, че правният обичай и съвременна архитектура налагали практиката за отделно управление на гаражни нива, която е наложителна и обоснована, особено за сгради със смесено предназначение. Подчертават, че различията между гаражните нива и жилищните части (напр. настилки, методи на поддръжка) налагат отделно управление, което е съобразено със ЗУЕС. Подчертава необходимостта от отделно управление за гаражно ниво -1, базирано на качествени различия в общите части и практическата невъзможност за централизирано управление на голяма сграда с различни функционални зони. С. Г. С. е депозирал отговори на въззивните жалби на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО – 1, в които е изложил становище, че основният спор между страните е относно валидността на решенията на общото събрание за подземен гараж на ниво -1, както и за учредяването на отделна етажна собственост (ЕС) за това ниво. Налице била липса на произнасяне по главния иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл само по евентуалния иск за отмяна на решенията на ОС, но не и по главния иск за обявяване на нищожност на тези решения, което е нарушение на принципа на диспозитивното начало. Налице били и противоречия в обжалваното съдебно решение – СРС е приел, че решенията на ОС са нелегитимни, но в същото време не е отхвърлил исковете за нищожност, което създава противоречие в мотивите. Аргументира се, че е трябвало да се отхвърли искът за нищожност и да се постанови отделен диспозитив. Недоказано било съществуването на отделна етажна собственост. Установено било, че подземният гараж на ниво -1 не е архитектурно обособен като самостоятелен обект и не отговаря на условията за учредяване на отделна ЕС съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Според събраните доказателства (включително експертизи), общите части на ниво -1 и -2 обслужвали цялата сграда, което изключвало възможността за самостоятелно управление само за гаражното ниво. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил ЗУЕС - управлението на общите части трябвало да се осъществява чрез общо събрание на всички ЕС в сградата, а не чрез самостоятелно ОС за ниво -1. За валидното съществуване на отделна ЕС за гаражното ниво е било необходимо свикване на съвместно ОС на всички собственици в сградата, което не е извършено. Счита, че подземният гараж на ниво -1 не отговаря на законовите изисквания за отделна ЕС и решенията на ОС за това ниво са нищожни. Решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради липсата на произнасяне по всички искове и вътрешните противоречия в мотивите. С решение № 9009 от 30.05.2023 г. на СРС, 167 състав е прекратено производството по гр. д. № 65653/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, в частта, в която С. Г. С. е предявил срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО – 1, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 2 и т. 6 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1. В тази част процесното решение има характер на определение, същото не е обжалвано и е влязло в законова сила. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Жалбите на двете страни против Решение № 20935 от 18.12.2023 г., постановено по гр. д. № 65653/2021 г. на СРС, 167 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 250 ГПК на ищеца С. Г. С. за допълване на Решение № 9009 от 30.05.2023 г., са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са основателни. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение № 20935 от 18.12.2023 г. е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради следните съображения: Предявени са два обективно съединени иска при условията на евентуалност от С. Г. С. срещу Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО - 1, главен – установителен с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за прогласяване на нищожност на решенията по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред по протокол от 14.10.2021 г. на Общо събрание на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО – 1, и евентуален – конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на същите решения поради нарушение на процесуалния ред да свикване и провеждане и поради нарушения на императивните материалноправни разпоредби на ЗУЕС. В исковата молба се твърди, че взетите Решения на проведеното на 14.10.2021 г. от 18: 30 часа Общо събрание на етажната собственост са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. ЗУЕС и съдебната практика (определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, 1-о отд.) допускат разграничаване на иска за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС и иск за прогласяване на нищожността на взетото решение. От съдебната практика на ВКС може да се извлече изводът, че нищожност на решение на общото събрание извън срока и реда по чл. 40 ЗУЕС може да се релевира в три хипотези (Определение № 151 от 5.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4443/2019 г., IV г. о., ГК): 1) редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува, е налице отклонението по чл. 2 или изключението по чл. 3 ЗУЕС; 2) ОС на етажните собственици е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича или 3) липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл.16, ал.7 ЗУЕС /тази хипотеза поставя проблема с тълкуването, че съдържанието на протокола от общото събрание може да бъде оспорено само в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС/. В случая ищецът е релевирал твърдения, че решението на ОС е нищожно, тъй като редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува. Искът е обоснован и с твърдения, че сутерена на ниво -1 няма самостоятелен характер, поради което не са били налице предпоставките за формиране на самостоятелна ЕС по смисъла на чл. 2 ЗУЕС. В този случай въззивният съд намира, че ищецът-въззивник е предявил главен иск за прогласяване на нищожността на процесните решения на ОС на ЕС, който е установителен. Ето защо искането му за допълване на Решение № 9009 от 30.05.2023 г. се явява основателно и обжалваното Решение № 20935 от 18.12.2023 г. на първоинстанционният съд следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено допълването му с произнасяне по иска за прогласяване на нищожността на процесните решения на ОС на ЕС от 14.10.2021 г. по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред. По отношение на иска за прогласяване на нищожността на процесните решения на ОС на ЕС от 14.10.2021 г. по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред: Въззивният съд следва да разгледа главния иск сам по същество. Това произтича от задължението на въззивната инстанция да бъде съд по съществото на спора и да се произнесе по спорния предмет според тежестта на въведените от ищеца пороци – първо по нищожността, а в условие на евентуалност по отменяемостта на процесните решения. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗУЕС, когато сградата има повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход. Това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. В случаите, когато обща част не осигурява достъп и не обслужва само част от самостоятелните обекти или входове в сградата, а служи на всички собственици, управлението следва да бъде осъществявано от общото събрание на етажната собственост, обхващащо всички входове. Това е в съответствие с принципа, че общите части, които обслужват всички собственици, трябва да бъдат управлявани съвместно. Когато в сградата има самостоятелни входове, всеки вход може да образува отделна етажна собственост. Това обаче е само възможност и общите части в сграда от няколко входа може да се управляват и от единни органи на цялата сграда. Условие отделен вход да образува самостоятелни органи на управление на общите части, които обслужват само етажните собственици от този вход, е наличието на обособеност/относителна самостоятелност, при която отделният вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти – които и единствено обслужва /респективно не обслужва и други части/обекти на сградата/. Само при това условие би се позволило ефективно самостоятелно управление съобразно чл. 8, ал. 1 ЗУЕС на съответните общи части от отделената етажна собственост и спазване на взетите от нея решения и правила за вътрешен ред (решение № 53/11.03.2016 г. по гр.д. № 4753/2015 г., III г.о.) Тези тълкувания са относими при преценка може ли и за кои общи части да се формира самостоятелна етажна собственост при условията на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС. Тази възможност ще е неприложима за сгради, които макар и изградени като отделни секции са функционално свързани, тъй като от всяка секция на определено ниво от сградата може да се достигне до другите секции, т.е. липсва относителната обособеност. В случая е прието заключение на СТЕ в първоинстанционното производство, която настоящият въззивен състав кредитира изцяло и която не е оспорена от страните. Съгласно изводите на вещото лице паркинг - гаража на ниво -1 не е със статут на обща част в сградата, като отделните гаражи в него не се ползват и не обслужват само нейни обитатели. Отделните места за паркиране не са със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Етажната собственост на Етажните собственици на сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в гр. София, бул. ••••, подземен гараж НИВО – 1 се е отделила от общата етажна собственост на собствениците на всички обекти в цялата сграда по критерий етаж. Подземният гараж е архитектурно обособен като самостоятелен подземен етаж на сградата, но не е отделен от останалите обекти на сградата по начин, който го прави наистина самостоятелен – без никаква свързаност с обектите около останалите входове и като изключва общото ползване - наред с тези други обекти - на съответни общи части /напр. коридори, фоайета, асансьори и др./, различни от стени, покрив, терен и др. подобни. Разделен е на отделни самостоятелни обекти, които по същество представляват части от етаж по смисъла на чл. 37 ЗС с обслужващи ги общи части, които водят до други общи части на цялата сграда – технически помещения, вход-рампа, който обслужва и ниво „-2“ и вертикални връзки – стълбища и асансьори, които го свързват с горните нива на сградата. Осигурена е вертикална връзка между двата сутерена чрез стълби и асансьор, достъпни през противопожарни предверия, а също така и възможност за самостоятелен достъп до сутерените от входните предверия на първия (приземен) етаж на всички секции, като достъпът е извън стълбищата, водещи към етажите на сградата, разположени над първия. Действително е налице вход-рампа, който от техническа гледна точка го свързва пряко с външната за сградата среда – като осигурява влизане от последната направо до паркинг-гаража. От друга страна, обаче, този вход не дава достъп само до него, а и до вече споменатите вертикални връзки. Определенията за самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост в разпоредбите на § 5, т. 39 ДР ЗУТ, § 1, т. 1 ДР ЗКИР, § 1, т. 1 ДР ЗУЕС, чл. 37 и чл. 38, ал. 1 ЗС не предполагат обособяването им по начин правещ ги недостъпни от общи части на сградата. Те са свързани с обслужващи ги пътища и пространства за маневриране, които имат връзки с другите нива в сградата, доколкото част от тях са притежание на собственици и на други обекти в сградата. Също така осигуряват вход и изход към улиците през общите фоайета на отделните секции. Разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗУЕС касае общи части, принадлежащи към „самостоятелни обекти на съответния вход“, а според заключението по СТЕ липсват данни за обособен самостоятелен отделен вход само за ниво „-1“, поради което не е налице обособена част по смисъла на цитираната норма на ЗУЕС. „Гаражен вход“ би могъл да се управлява самостоятелно, само ако не осигурява достъп чрез асансьори и стълбищна клетка до жилищната част на сградата. Изложеното води до извод за липса на отделна етажна собственост за подземен гараж НИВО -1, отделна от общата за цялата сграда, находяща се в гр. София, бул. ••••. Процесните решения от 14.10.2021 г. по т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от дневния ред са нищожни като постановени от несъществуваща етажна собственост. С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира, че главния иск следва да бъде уважен. Тъй като вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск не е било налице, първоинстанционното решение № 9009 от 30.05.2023 г. следва да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваната част. По разноските: С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника-ищец на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 1240 лв., от които 40 лв. за държавна такса и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното, съдът