Решение № 268 от 1.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1274/2023 г.

Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв.Т. Г. от САК –Кюстендил, защитник на подсъдимия Н. М. срещу присъда №260005 от 20.02.2023г., постановена от СГС, 18-.ти н.с. по НОХД №2238/2019г., с която подсъдимият Н.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.115 от НК – умишлено убийство на чешкия гражданин Л. М., на неустановена дата в периода 17.10.2008-.29.10.2008г. в гр.София в района на местността „Рекитки“ в землището между селата Бистрица и Железница, извършено с пет изстрела от огнестрелно оръжие – пистолет, кал.7.65 мм с неустановена марка и номер, за което съдът му е наложил наказание 8/осем/ години лишаване от свобода, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б“А“ от ЗИНЗС. С посочената присъда на осн.чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 10.01.2009г.до 20.01.2009г. включително. Подсъдимият М. е осъден за заплати направените по делото разноски в размер на 7200 лв., представляващи възнаграждения на вещи лица и преводач. В жалбата и допълнението към нея са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. На първо място се иска възивната инстанция да упражни правомощията си по чл.336 ал.1 т.3 вр. чл.334 т.2 от НПК като отмени първоинстанционната присъда и оправдае подсъдимия по повдигнато му обвинение, поради несъставомерност на деянието. Според защитника мотивите на атакувания съдебен акт били крайно лаконични, повърхностни и незадълбочени, изобилствали от неточности и неверни съждения от фактическа и правна страна, при което не можело да се направи обоснован извод за извършено престъпление по чл.115 от НК от страна на подс.Н. М.. Според въззивния жалбоподател напълно погрешен и без опора в доказателствата по делото бил изводът в мотивите на съда за момента в който е настъпила смъртта на пострадалото лице, респективно точното време на извършване на деянието. По делото били приети заключения на предварителна съдебно-.медицинска експертиза на труп, както и още една съдебно-.медицинска експертиза на труп, които определяли период на настъпване на смъртта между 7 и 10 дни, считано от датата на намирането му, а именно 29.10.2008г., т.е вещите лица били достигнали до научно–обоснования извод, че смъртта е настъпила най-.рано на 19 октомври, а най-.късно на 22 октомври. Произволно съдът приемал в мотивите, че смъртта била настъпила на 17 октомври, тъй като според становището на вещите лица в съдебното заседание при приемането на експертизите цифрите, посочени от тях били ориентировъчни и можели да варират. Като причина за това изтъквали мястото, където е намерен трупа, климата и други фактори, даващи ориентири за възможния ден и час на смъртта. Тази интерпретация от съда на заявеното от вещите лица според защитника била произволна и доказателствено необоснована, противоречала на методиката и смисъла на съдебно-.медицинската експертиза на труп.Категорично установеното от вещите лица относно момента на настъпване на смъртта въз основа на конкретните медицински находки било най-.малко 7 дни преди откриването трупа на пострадалия /22 октомври/ и най-.много 10 /19 октомври/, като за смърт с по-.голяма давност находки по делото не били налице. В тази връзка защитникът на подсъдимия изразява становище, че съдът не се е позовал на специалните знания на вещите лица в областта на съдебната медицина, а е направил произволното предположение относно настъпването на смъртта два дни по-.рано, което не почивало нито на преки, нито на косвени доказателства. Според защитника, съдът игнорирал цяла категория от писмени доказателства, представени по делото и по конкретно – всички актове на АП гр.София, постановени по ДП 15/2009г.по описа на СО-.СГП пр.пр.№М-.85/2009г. по описа на СРП. Същите касаели наказателно производство водено срещу неизвестен извършител, в което подс.М. имал качеството на пострадало лице досежно престъпления по чл.129 и чл.287 от НК, осъществени спрямо него от служители на СДВР. Делото било прекратено, но със заключение, че срещу подс.М. били извършени противозаконни принудителни действия с цел да бъде изтръгнато от него чрез насилие самопризнание за извършеното престъпление предмет на настоящото дело, като в резултат на това му били причинени различни на брой и по степен телесни увреждания. Производството било прекратено, тъй като не били установени в хода на разследването конкретните служители на СДВР, извършили престъпленията, поради това, че същите били с маски. Налице било постановление на прокурор при САП, с което разследващия орган и наблюдаващият прокурор при СГП били отведени от разследването, поради установени данни за предубеденост у тях за вината и отговорността на подсъдимия М.. В тази насока в жалбата се сочи, че първостепенният съд не бил извършил необходимия анализ на писмените доказателства, както и на показанията на свидетелите Б. Б. и П. Д., още повече, че дадените от тях показания в хода на досъдебното производство били изтръгнати чрез физическа и психическа принуда. Напълно тенденциозен и погрешен бил анализът на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Б. Б. и П. Д.. Първият е заявил, че „на 17 октомври 2008г. в 19.30 часа разговарял с подсъдимия посредством мобилния телефон на пострадалия“, който по същото време бил регистриран от клетка на мобилния оператор в местността „Ракитки“ между селата Бистрица и Железница, като тези твърдения били заявени от свидетеля заради физическия и психически натиск, осъществен върху него от разследващия орган и различни оперативна работници от СДВР. Именно разследващите го били принудили да заяви, че е разговарял първо с пострадалия М., а после и с подсъдимия. Неглижирани били твърденията пред съда от този свидетел, че е бил изрично предупреден от оперативните работници да внимава какво говори и да потвърди казаните от него обстоятелства пред съда. Не били обсъдени показанията на свидетеля, че е чувал от коридора в сградата на СДВР, как подсъдимият М. е пищял от болка в резултат нанесения му побой от служители на СДВР, като преминаващи служители му обръщали внимание, че: „и него това го очаква, ако не каже каквото трябва“. В този смисъл се атакува мотивната дейност на съда, която на самостоятелно основание можела да доведе до отмяна на необоснования съдебен акт, още повече, по делото безспорно било установено, че неустановени служители на СДВР са извършили спрямо подсъдимия принудителни действия с цел изтръгване на самопризнания за убийството на М., както и че разследващият орган, провеждал разпитите на подс.М. и свидетелите Б. и Д. е бил отведен от разследването, заради предубеденост относно изхода на делото. Тези писмени доказателства според защитата по косвен начин установявали правдивостта в твърденията на свидетелите Б. и Д., за упражненото въздействие с оглед даване на определени показания. Тенденциозни и погрешни били изводите на съда от кого е било инициирано вписването на св.П. Д. за управител на „Б. Сити“ООД, а именно, че това е било сторено именно от подс.М.. В тази част изводите на съда се опровергавали от писмените и гласните доказателства по делото. Така според адв.Г. всички предходни вписвания по партидата на дружеството, с които бил ангажиран М., юридически се подготвяли и осъществявали от екип юристи – свидетелите Б.. Единствено вписването на П. Д. било поверено от последния на напълно непознат адвокат – св.К. Т., която била ангажирана случайно в кафене пред Съдебната палата. Противоречало на житейската логика двама служители с юридическо образование да ангажират непознат адвокат с тази задача или да пращат св.Д. да прави това лично. Съдът изобщо не бил анализирал писмените доказателства, за да изясни – поради каква причина свидетелите Б. били натоварени от подс.М. да водят иск по Търговския закон за заличаване на вписаното обстоятелство, а именно– вписването на П. Д. за управител на дружеството. Нелогично било при това положение той да нареди воденето на търговско дело за заличаване на това вписване. Доказателствено необезпечен и произволен според адв.Г. бил и изводът на съда относно мотива за извършване на престъплението. От досието на „Б. Сити“ ООД от Търговския регистър била видна цялата история на съдружието на дружеството от момента на неговото регистриране до инкриминираната в обвинението дата. В мотивите не били обсъдени тази група от доказателства, а ако това е било направено щяло да се стигне според защитника до извода за липса на мотив от страна на подсъдимия в извършване на деянието. През 2008г.подсъдимият М. ликвидирал изцяло дяловото си участие в търговското дружество. Така той останал единствения съуправител към момента на смъртта на пострадалия М., но към същият момент двамата били управители само заедно, но не и по отделно, в каквато хипотеза би било възможно подсъдимият да извърши разпореждане с активите на дружеството по отношение на останалото имущество, също по отношение на финансовите средства от евентуално усвоен банков кредит, в които случаи разпореждането би могло да се реализира само ако двамата управители искат да осъществят съответна разпоредителна сделка. Същевременно било установено, че до подписването на банков кредит не се стигнало. По делото липсвали доказателства св.П. Д. и подс.М. да са се познавали, като напълно безпочвен бил направения от съда извод, че подс.М. е планирал да контролира дружеството именно чрез този управител. Категорични били само доказателствата, че подс.М. не е искал да бъде част от това дружество. Необосновани според жалбоподателя били изводите на съда и относно обстоятелството, че именно М. е поискал от подсъдимия да му съдейства, за да извърши застрахователна измама с автомобила „Шкода Октавия“. В тази насока подсъдимият е дал обяснения, неправилно възприети от съда като защитна версия, тъй като се подкрепяли от показанията на св.М. К.. Според изнесеното от подсъдимия именно пострадалият М. е поискал от него да му помогне с намиране на служители на Аерогара София, които да въведат данните му в регистъра на отпътувалите от страната. Идеята на М. била да „организира“ изчезването на автомобила на територията на РБългария, в резултат на което да предяви претенции към застрахователя на моторното превозно средство в Чехия. За да се разсеят съмненията за застрахователна измама, М. е искал да разполага с доказателства, че по време на изчезването на автомобила той не е бил в страната. Заради това и подсъдимият е осъществил срещите със св.М. и св.Л.. Св.М. К. изрично е заявил, че М. многократно го е ангажирал да му помага за различни дейности, както и че е молил първо него да му съдейства за същата застрахователна измама, но последният отказал. Неправилно били интерпретирани от първостепенния съд показанията на свидетелите М. и Л., относно факта, че данните на Л. М. им били предоставени от подс.М., който държал паспорта на М.. И двамата свидетели твърдят, че имената на пострадалия им били дадени на листче и са ги възприели като паспортни данни, без да посочват да са възприели лично документ за самоличност на Л. М., който подсъдимият да е държал в себе си. На следващо място въззивният жалбоподател счита, че първостепенният съд е произнесъл акта си при дефицит на доказателствата, в резултат на което направил произволни изводи и предположения по основните факти, предмет на доказаване, с накърняване правото на защита на подсъдимото лице. В тази връзка необосновано и тенденциозно били отхвърлени доказателствените искания на защитата за допускане на гласни доказателства и разпит в качеството на свидетели на лицата: И. М., А. Н., Е. К., Р. М., Б. Х. и Х. /Ян/У., чиито показания били от съществено значение за разриване на обективната истина по делото и алибито на подсъдимия. Алтернативно в жалбата се претендира на основание чл.348 ал.3 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр.чл.334 т.2 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. На следващо място при неуважаване на горните искания алтернативно се иска на основане чл.337 ал.1 т.1 вр. чл.334 т.3 от НПК да бъде изменена присъдата на СГС и намален размера на наложеното на подсъдимия наказание наказание лишаване от свобода, като явно несправедливо с оглед изтеклия срок от извършване на деянието. В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че постановената присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение като неснователна. Не били допуснати посочените от защитника на подсъдимия нарушения, които да налагат отмяна на присъдата на СГС и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Събрани били необходимите доказателства въз основа на които били формирани обосновани правни изводи. Фактическите констатации били мотивирани въз основа на правилна интерпретация на доказателствените източници. Според държавното обвинение първостепенния съд изложил по ясен и убедителен начин тезата си въз основа на правилен доказателствен анализ, в това число и въз основа на показанията на свидетелите К., Г., В., М., Л., И., М., както и св.Т., който открил тялото на пострадалия в местността „Ракитки“. Механизма на деянието бил изяснен посредством назначената и приета от съда съдебно-.медицинска експертиза. Наказанието било справедливо с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства за подсъдимия, чистото му съдебно минало, липса на противообществени прояви и можело да постигне целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Частните обвинители М. М., В. М., Л. М., Я. М. и П. М. не се явяват редовно призовани чрез преводача и частната обвинителка М. М.. От последната е постъпило писмено становище, с което се иска да бъде отхвърлена жалбата на подсъдимия като неоснователна, а първоинстанционната присъда относно доказателствата, установяващи вината на подс.М. бъде потвърдена с увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, поради прекомерно ниския му размер, несъответстващ на тежестта на извършеното деяние. В съдебно заседание подадената въззивна жалба се поддържа от служебно назначения защитник на подс.М. – адв.А. Х.. Присъства и резервния защитник адв.Д. Д.. От своя страна адв.Т. Г. е уведомил съда преди започване на делото пред въззивната инстанция, че подзащитният му е оттеглил пълномощията, предоставени да го представлява и защитава по настоящото дело, като е приложил надлежна декларация за това, подписана от подс.Н. М. / л.23-.24 внохд/. Впоследствие подсъдимият е представил пълномощно на друг адвокат, който да го представлява -. адв.О. М., но и адв.М. в хода на производството се е отказал от представителната власт, поради несъвместимост на становището с подсъдимия относно линията на защитата. Подсъдимият не се явява пред САС и въззивното производство спрямо него е приключило задочно на основание чл.269 ал.3 т.1 и т.3 от НПК. Същият многократно е бил призоваван за съдебните заседания – общо осем на брой, от които се е явил само на едно /л.151-.153 внохд/, изтъквайки, че държи на упълномощения си защитник адв.М., който от своя страна за това заседание е представил болничен лист, удостоверяващ уважителни причини на неявяването му съобразно НПК, при което не е бил даден ход на делото. В останалите случаи подсъдимият не се е явявал пред въззивния съд, като се е позовавал на различни формални законови пречки за разглеждане на делото, а именно медицински причини и постъпване в болнично заведение. Установено е, че част от представените медицински документи са с невярно съдържание, поради което му е бил назначен служебен защитник – адв.Х. и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Същата не е била изпълнена, тъй като подс.М. не е бил открит от органите на съдебната охрана на известните по делото адреси. Адв.Х. пред въззивния съд се придържа към становището, изложено във въззивната жалба. Претендира за отмяна на присъдата като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, тъй като била постановена на база предположения и при липса на доказателства за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинениеза умишлено убийство. Посочените от съда косвени доказателства не били достатъчни за доказване на обвинителната теза, а от заключението на съдебно-.медицинската експертиза не можело да се определи точната дата на смъртта. По отношение на мотива и механизма на извършване на деянието счита, че важни обстоятелства са останали неизяснени, показанията на свидетелите Д. и Б. били неправилно интерпретирани, а определено значими доказателства, оборващи обвинителната теза, изобщо не били коментирани от страна на съда, нито анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото. В тази насока се дава пример с показанията на св.К., с който подсъдимият е посетил през м.октомври/м.ноември 2008г. Китай, които изобщо не били взети под внимание от страна на съда. Поради това служебният защитник претендира за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав за обстоен, правилен и законосъобразен анализ на събраните доказателства по делото. Алтернативно ако тези съображения не бъдат споделени се иска да се намали наложеното наказание на подсъдимия, като присъдата бъде изменена с определяне на по-.нисък размер на наказанието лишаване от свобода. Настоящият въззивен състав като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено следното: Въззивната жалба на подсъдимия е ОСНОВАТЕЛНА относно доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с аналитичната мотивна дейност на съда, довело до ограничаване процесуалните права на страните. Основателно е възражението на защитника на подсъдимия за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените във връзка с неясната аналитична дейност на съда в атакувания първоинстанционен съдебен акт при формираното му вътрешно убеждение съгласно чл.13 и 14 от НПК, които принципи в конкретния случай са сериозно нарушени от СГС. Обжалваната присъда е постановена при непълно, едностранно и необективно изясняване на всички релевантни факти, относими към предявеното на подсъдимия М. обвинение съгласно чл.102 и чл.305 ал.3 от от НПК. За въззивната инстанция остава неизяснен процеса по формиране вътрешното убеждение на решаващия съд, относно възприетото от него за главния факт – кога точно е било извършено деянието съобразно внесения обвинителния акт, който отговор следва да бъде доказателствено обоснован съобразно горепосочените разпоредби, установяващи законовите изисквания на представяне и излагане на мотивите. Приетата за установена от съда фактическа обстановка е в явно противоречие с направените в мотивите правни изводи, а изброените доказателства, на които не е направен комплексен анализ не могат да бъдат отнесени за проверка нито към тезата на защитата, нито към тезата на обвинението, поради което за въззивната инстанция действително остава неизяснено по какъв начин е формирано вътрешното убежедние на съда при постановяване на крайния му съдебен акт. Така например за установено от фактическа страна е прието, че в периода 17.10.2008г. до 22.10.2008г. подс.М. завел св.М., с когото били съдружници в „Б. сити“ ООД в местността „Ракитки“, за да разглеждат парцели за строителство, където подсъдимият произвел пет изстрела в тялото на пострадалия с пистолет калибър 7.65 мм, с неустановена марка и модел, в резулата на което му причинил огнестрелни наранявания на жизнено важни органи, довели до остра кръвозагуба и смъртта на пострадалия / л.831 т.5 нохд 2238/2019/. Същевременно обаче в постановената присъда / л.771 т.5 нохд/ първостепенният съд е признал подсъдимият за виновен за горепосоченото деяние квалифицирано по чл.115 от НК, приемайки, че то е било извършено от него на неустановена дата в периода между 17.10.2008г. до 29.10.2008г. В този смисъл основателно е възражението на защитника на подсъдимия, за неяснота – кога точно съдът приема за извършено деянието, тъй като в мотивната част на този въпрос не е даден отговор, напротив липсата на обективен доказателствен анализ и същественото разминаване по основните факти, възпрепятстват въззивната инстация да разбере по какъв начин е изградено вътрешното му убеждание, как е стигнал до взетото решение и какво е точно то. Действително в описаната и възприета за доказана от първостепенния съд фактология са били посочени определени действия на подсъдимия М. на датите 22.10.2008г. – среща със св.Л. граничен полицай на Аерогара София относно паспорта на пострадалия, на 25.10.2008г. – дадени указания към св.Б., който пътувал за Прага със самолет, както и действия на пострадалия М. на 14.10.2008г., когато пристигнал в България, в това число и на 17.10.2008г. до около 19.30 часа, като впоследствие в лаконичните си мотиви съдът не е анализирал и съпоставил отделните доказателства, за да изясни тезата си за виновността на подсъдимия, както и въз основа на какви точно доказателства я обосновава, като по този начин е задълбочил противоречието относно времето и продължителния период, в което приема за извършено деянието. Още повече, че част от доказателствата по делото изобщо не са били подложни на необходимия доказателствен анализ, при положение, че касаят инкриминирания съобразно постановената присъда период. Не става ясно защо първостепенният съд е игнорирал показанията на св.Г. К., Д. Б., К. Д., които формално е изброил, също приобщените по делото писмени доказателства, протокола за доброволно предаване на 3 броя самолетни билети на превозвача Луфтханза за датите 23.10.2008г. и 01.11.2008г. на подс.Н. М., както и неговите обяснения, сочещи за твърдяното от последния пътуване извън страната и не ги е съпоставил с останалите доказателства по делото, въпреки изрично направените възражения на защитника му по този въпрос. По същия начин с формалистичен подход е процедирано и по отношение протокола за оглед на местопроизшествието, както и заключението на съдебно-.медицинската експертиза на труп, чието заключение относно давността на настъпването на смъртта изобщо не е било обсъдено и съпоставено с останалите писмени гласни и веществени доказателста по делото. Според това заключение състоянието на трупните изменения на пострадалия, открити на 29.10.2008г. в местността „Ракитки“ в землището на с.Бистрица съответстват ориентировъчно на настъпила смърт от порядъка на 7-.10 денонощия, което е в явно противоречие с приетите от първостепенния съд граници на инкриминирания период. В тази насока СГС е направил произволен и необоснован извод, тъй като въпреки заключението на вещите лица от СМЕ за невъзможността пострадалият да е бил убит на 17.10.2008г. съдът е приел именно тази „най-.вероятна дата за извършване на убийството“, позовавайки се на заявеното от вещите лица в съдебното заседание на 2.11.2022г., в което същите при зададените им въпроси са посочили, че давността на смъртта е максимум 10 дни, който е ориентировъчен срок, с възможност да бъде по-.дълъг или по-.кратък, в зависимост от конкретни обстоятелства, които обаче не са били изследвани в хода на експертизата /л.636-.639 т.4 нохд/. В този смисъл не са били съобразени от вещите лица атмосферните влияния, външната среда и температурата в дните от инкриминирания период, какво влияние биха оказали на аутопсионната находка, което би могло да доведе до промяна на заключението относно времето на настъпилата смърт. Като се е позовал на заявеното на вещите лица в съдебното заседание за евентуално вариране на периода на настъпването на смъртта, без това категорично това да е било предмет на експертно изследване, първостепениня съд е придал определено фаворизиращо значение на определени доказателства/експертизи/, за сметка на други /гласни и писмени/, посочени по-.горе, които са били игнорирани. Същото се отнася и до веществените доказателсва по делото, които също не са били подложени на анализ, при положение, че контролираният съд е приел за установено, че подсъдимият е провел разговор със св.Б. от мобилния телефон на пострадалия с номер 08••••••••, с локация местността „Ракитки“, като не е бил даден отговор на въпроса и обсъдени доказателствата, дали става въпрос за един и същ телефонен апарат, от който е извършено това обаждане и този, който е бил открит изхвърлен в шахта в гр.Прага, Чехия, посочен от св.К.. Още повече, че според показанията на св.П. М. /сестра на пострадалия/ същият е имал няколко мобилни телефона – поне три, които на нея са били известни и за които е предоставила на разследващите установични данни. В този смисъл приемането от страна на съда за доказан правнорелевантен факт, без да бъде направен анализ на относимите към този факт доказателства, лишава от възмосжност страните да разберат по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на съда и въз основа на какви конкретни доказателства са изведени крайните му изводи относно деянието, вменено на подсъдимия. В този смисъл основателно е възражението на защитника на подсъдимия, за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите, тъй като отделните доказателства не са били обсъдени и анализирани, нито същите не са били съпоставени едни с други, за да се изясни как е формиран крайния извод за виновността на подсъдимия по обвинението за умишлено убийство на пострадалото лице. Действително самата прокуратура с оглед своите правомощия е преценила и предала на съд с обвинителен акт подс.М. с посочен период на извършване на деянието по чл.115 от НК – неустановена дата между 17.10.2008г. след 19.30 часа до около 15.30 часа на 29.10.2008г. От своя страна съдът дължи произнасяне по обвинението предмет на разглеждане с настоящия обвинителен акт с издържан, мотивиран и законосъобразен съдебен акт, в който да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства и анализирани представените доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, въз основа на който да бъдат изведени обективни правни изводи. Констатираното вътрешно противоречие на атакувания съдебен акт е в резултат на формулираното обвинение, според което убийството, което е резултатно престъпление в конкретния случай е било извършено от подсъдимия в период от 13 дни, без да са налице изложени от прокурора фактически обстоятелства за датите на инкриминирания период, обосновани с конкретни доказателства, което впоследствие е било пренесено и в постановената присъда на СГС, който не е подходил с нужното внимание при постановяване и мотивиране на акта си, което следва да бъде съобразено от съда при новото разглеждане на делото. Мотивите към съдебния акт следва да бъдат конкретни и ясни, пълни и непротиворечиви, както и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. В конкретния случай атакуваната присъда не отговаря на посочените изисквания регламентирани в разпоредбите на чл.305 ал.3 от НПК, налице е процесуално нарушение от категорията на съществените, което се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, което е основание на чл.335 ал.2 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. Констатираните в настоящото решение нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на подсъдимия и неговата защита да разберат, поради какви причини е бил признат за виновени осъден по обвинението, посочено в обвинителния акт. Поради некоректната и неясна дейност на съда при изготвянето на мотивите е затруднена възможността да се разбере въз основа на какви доказателства подсъдимият е бил осъден да е извършил в инкриминирания период умишленото убийство на пострадалия Л. М.. Нарушението в случая е фрапантно и няма как да бъде преодоляно от въззивната инстанция, тъй като същата е лишена от възможността да провери процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по инкриминираните от прокуратурата факти, съобразно обвинителния акт и правилното приложение на материалния закон от страна на първата инстанция. При това положение въззивната жалба се явява основателна относно изложените в нея доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценъчната дейност на съда и анализа на доказателствата, което налага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което посочените нарушения следва да бъдат отстранени. Ето защо въззивната инстанция намери, че в конкретния случай са налице основанията на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от нов състав при СГС, тъй като визираните съществените процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция са отстраними при новото разглеждане на делото и не могат да бъдат отстранени по реда на въззивния контрол. Водим от горното и на основание чл. 335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК Апелативен съд – София