Решение № 4483 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 131/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „О.“ ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано и управлявано от Ф. О. Х., чрез процесуалния си представител адв. К. Ч. – САК, със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000122005514-091-001/18.08.2023 г., издаден съвместно от екип ревизори – Т. Б. Г. - началник на сектор при ТД на НАП - [населено място] – възложил ревизията и С. М. М. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - [населено място] - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1606/13.11.2023 г. на заместник-директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] (ДОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за второ тримесечие на 2022 г. в размер на 6 515, 71 лв., ведно с определените лихви в размер на 767, 37 лв. и в частта на установени задължения за корпоративен данък за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. в размер на 25 686, 00 лв., ведно с лихви в размер на 6 162, 18 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Иска се да бъде отменен ревизионният акт и да бъдат присъдени сторените в производството разноски, по представен списък с разноски /л. 165, гръб от делото/.

Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък с разноски /л. 171 от делото/. Доразвива съображенията си в депозирани по делото писмени бележки.

По делото са събрани писмени доказателства. Изслушано е заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, които са приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

„О.“ ООД, ЕИК... е със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано и управлявано от Ф. О. Х.. Основната дейност на „О.“ ООД е търговия на едро с хранителни стоки.

Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/09.06.2023 г. на Изпълнителния директора на НАП – София /л. 21 по адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./, е оправомощен Д. Х. К. – зам. -директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, ЦУ на НАП, при отсъствие /законоустановен отпуск, отпуск по болест, командировка и др../ на титуляра Е. С. П. – директор на дирекция „ОДОП“ - София, ЦУ на НАП, да изпълнява правомощията на директор на дирекция „ОДОП“ - София, включително правомощията по чл. 152, ал. 2 ДОПК.

Със Заповед № 15480/31.10.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 22 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./, е разрешено на Е. С. П. 5 работни дни за 2023 г. отпуск, считано от 13.11.2023 г. до 17.11.2023 г. включително.

Със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – София /л. 23 – л. 24 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./, са определени длъжностни лица от дирекцията, които да изпълняват функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22000122005514-020-001/19.10.2022 г. на Началник сектор в ТД на НАП – София /л. 25 – л. 26 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./, с която е възложено да бъде извършена ревизия на оспорващото дружество за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., за задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. и за задължения за данък върху добавената стойност от 01.01.2017 г. до 30.04.2022 г. Определени са и длъжностните лица, които да извършат въпросната ревизия: С. М. М. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и А. Ц. Б. – старши инспектор по приходите. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е връчена на дружеството чрез пълномощник на 16.02.2023 г. /разписка на л. 27 по адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./.

Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-22000122005514-020-002/12.05.2023 г. на Началник сектор в ТД на НАП – [населено място] /л. 28 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./, е продължен срокът за извършване на ревизията до 14.07.2023 г. Заповедта е връчена на дружеството по електронен път на 22.05.2023 г. /л. 31 по адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./.

С Протокол №Р-22000122005514-ППД-001/11.05.2023 г. към ревизията са присъединени доказателства, събрани в предходно извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол №П-22000122076286-073- 001/27.09.2022 г.. които включват оборотни ведомости, банкови извлечения, фактури, протоколи по чл. 117 от ЗДДС, ЧМР, справки.

В хода на ревизията на „О.“ ООД са връчени три Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ № Р- 22000122005514-040-001/21.02.2023 г.. с които са изискани първични и вторични счетоводни и търговски документи, банкови извлечения, доказателства относно разпределени дивиденти, главни книги и оборотни ведомости, хронологични регистри на сметки от групи 50, 60 и 70, данни за местонахождението на касата, в която се съхраняват средствата в брой и за мястото на съхранение на оригиналите търговски и счетоводни документи. Във връзка с декларирани получени услуги от регистрирани но ДДС лица в държави членки. BOП на стоки, доставки по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС и доставки като посредник в тристранни операции са изискани писмени обяснения за начина на потвърждаване на получените доставки. Писмени обяснения са изискани и във връзка с констатирани несъответствия при съпоставка във VIES между декларираните ВОП в дневниците за покупки продажби и 1.2-данните. получени от държави членки в резултат на насрещни проверки след установена разлика на ниво 1.1. Изискани са и всички документи, свързани с получени услуги от „М." ЕООД /„К. В.С.Г.П.“ ЕООД, „Т. К. - БГ" ЕООД, „Д. Т. 2003“ ЕООД, „К. Т.КАР“ ЕООД, „В. К.“ ЕООД, ЕИК...2, писмени обяснения относно конкретния вид на услугите, кога и по какви критерии са избрани доставчиците, водена кореспонденция с тях, каква е [жк], извършило услугите, има ли превъзлагане на подизпълнители.

Представени са банкови извлечения от сметка в евро в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. и от сметка в евро в "БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД за периода от 01.0.12017 г. до 30.11.2019 г., фактури, протоколи но чл. 117 от ЗДДС, справка по хронология на осчетоводяванията, главна книга на сметка 502 Каса във валута, главна книга за всички сметки, оборотни ведомости, фактури и договори за възложени консултантски услуги с „Д. Т.“ ЕООД, „К. Т.КАР“ ЕООД с приложени към тях приемо-предавателни протоколи и договор с „В. К.“ ЕООД.

С Протокол №1950321/22.06.2023 г. е документиран преглед на оригиналните счетоводни и търговски документи на „О.“ ООД в обслужващият го счетоводен офис на „Б. С. К. 2013“ ООД, ЕИК... /л. 145– л. 148 от т. 2 от делото/.

Въз основа на предоставено писмено съгласие за разкриване на банкова тайна са изпратени искания за представяне на документи, сведения и писмено обяснения от трети лица до "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и "ИНВЕСТБАНК" АД. В отговор от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД са представени данни за движението по сметки в евро на „О.“ ООД за ревизираните периоди. Съгласно отговора на И. А. ревизираното дружество не е клиент на банката.

Във връзка с осчетоводени разходи за консултантски услуги по фактури от „М.“ ЕООД/, „К. В.С.Г.П.“ ЕООД/, „Т. К. - БГ“ ЕООД, „Д. Т. 2003“ ЕООД, „К. Т.КАР“ ЕООД са извършени насрещни проверки на същите дружества, за резултатите от които са съставени ПИНП, описани в РД и приложени по преписката.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-22000122005514-092-001/18.07.2023 г. /л. 32 – л. 56 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./. Същият е връчен на дружеството на 24.07.2023 г. /л. 58 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./. Срещу доклада не е подадено възражение от жалбоподателя.

При ревизията не са признати разходи за услуги по договор и консултантски услуги, отчетени за 2019 г. в размер на 99 410.00 лв. по фактури от „К. В.С.Г.П.“ ЕООД преименувано на „М." ЕООД, за 2020 г. в размер на 50 650, 00 лв. по фактури от „М.“ ЕООД и в размер на 38 100.00 лв. по фактури от „Т. - К. - БР‘ ЕООД за 2021 г. в размер на 28 500.00 лв. по фактури от „Д. Т. - 2003“ ЕООД и в размер на 40 200.00 лв. по фактури от „К. Т.КАР“ ЕООД.

Ревизираното дружество е представило фактурите, доказателства за осчетоводяване и разплащане в брой, както и следните два договора:

С договор от 05.01.2022 г. „О.“ ООД възлага на „Д. Т. - 2003“ ЕООД да извърши маркетингово проучване, консултантски услуги и свързаните с тях дейности във връзка с проучване на моментно състояние и икономическо развитие на сектор рибарство и аквакултура в Република България. Консултацията ще бъде представена както във вид на писмени становища, отчети за извършените действия, така и в устна форма. Договорът с сключен за срок от 1 година, считано от 05.01.2022 г. Възнаграждението е в размер на 28 200.00 лв. без ДДС за целия срок на договора. Представен е приемо-предавателен протокол от 24.11.2022 г., с който страните констатират, че всички отношения между тях във връзка с изпълнението на договор от 05.01.2022 г. са напълно уредени и никоя от страните няма каквито и да е претенции към другата. /л. 143 – л. 144 от т. 2 от делото/.

Представен е и друг договор от 04.01.2022 г. със съшия предмет и клаузи, като в договора с „Д. Т. -2003“ ЕООД. съгласно който „О." ООД възлага на „К. Т.КАР“ ЕООД да извърши маркетингово проучване, консултантски услуги и свързаните с тях дейности във връзка с проучване на моментно състояние и икономическо развитие на сектор рибарство и аквакултура в Република България. Консултацията ще бъде представена както във вид на писмени становища, отчети за извършените действия така и в устна форма. Договорът е със срок 1 година, считано от 04.01.2022 г. Възнаграждението за целия срок на договора е 40 200.00 лв. без ДДС. Към договора е представени копие на Приемо-предавателен протокол от 30.11.2022 г., с който страните се съгласяват, че всички отношения във връзка с договор от 04.01.2022 г. са уредени и никоя страна няма претенции спрямо другата. /л. 149 – л. 150 от т. 2 от делото/.

При извършените насрещни проверки в хода на ревизията „К. В.С.Г.П.“ ЕООД /преименувано на „М.” ЕООД, „Т. - К. - БГ“ ЕООД, „Д. Т. - 2003“ ЕООД и „К. Т.КАР“ ЕООД не са представили документи. С връчени ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК поради неоткриване на адрес за кореспонденция, от проверяваните дружества са изискани документи и конкретни писмени обяснения относно възлагането, изпълнението и отчитането на услугите към „О." ООД, но такива не са представени. От справки в информационните масиви на НАП е установено, че дружествата са дерегистрирани по ЗДДС лица на основание чл. 176 от съшия закон. Към периодите на издаване на фактурите „Д. Т. - 2003“ ЕООД, „Т.- К. - БГ“ ЕООД и „К. Т.КАР“ ЕООД нямат наети липа по трудов договор. „К. В.С.Г.П.“ ЕООД /преименувано на „М.“ ЕООД, има назначено едно лице на длъжност офис мениджър.

Въз основа на преценка на събраните доказателства ревизиращите органи са приели, че фактурите от „Д. Т. - 2003“ ЕООД, „Т. - К. - БГ“ ЕООД и „К. Т.КАР“ ЕООД и „К. В.С.Г.П.“ ЕООД преименувано на „М.“ ЕООД не отразяват реално осъществени услуги и за отчетените разходи по тях не е налице документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

При така установеното, с РА на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО е увеличен финансовия резултат за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както следва:

• за 2019 г. с непризнатите разходи в размер на 99 410, 00 лв. по фактури от „К. В.С.Г.П.“ ЕООД;

• за 2020 г. с непризнати разходи общо в размер на 88 750, 00 лв.. в т.ч. в размер на 38 100, 00 лв. по фактури от „Т. - К. - БГ" ЕООД и в размер ма 50 650, 00 лв. по фактури от „М." ЕООД;

• за 2021 г. с непризнати разходи в размер на 68 700, 00 лв., в т.ч. в размер на 28 500, 00 лв. по фактури от „Д. Т. - 2003“ ЕООД и в размер на 40 200, 00 лв. по фактури от „К. Т.КАР" ЕООД.

С Годишна данъчна декларация ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. „О.“ ООД е декларирало счетоводен финансов резултат печалба в размер на 45 824, 90 лв., увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 27, 40 лв., данъчен финансов резултат печалба в размер на 45 852, 30 лв., задължение за корпоративен данък в размер на 4 585, 23 лв., внесени авансови вноски 750, 00 лв., внесен данък в размер на 3 835, 23 лв. След корекцията с РА е установен данъчен финансов резултат за 2019 г. печалба в размер на 145 262, 30 лв. и задължение за корпоративен данък в размер на 14 526, 123 лв. Предвид внесения данък в размер на 4 585, 23 лв. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 9 941, 00 лв., ведно с лихви в размер на 3 272, 36 лв.

За 2020 г. дружеството е декларирало счетоводна печалба в размер на 9 011, 89 лв., данъчна печалба в размер на 9 195, 27 лв., задължение за корпоративен данък в размер на 919, 53 лв., който е внесен. След корекцията в увеличение на основание чл. 26. т. 1 от ЗКПО с РА е установена данъчна печалба в размер на 97 945, 27 лв. и задължение за корпоративен данък в размер на 9 794, 53 лв. Предвид внесения данък от 919, 53 лв. е определен корпоративен данък за довнасяме в размер на 8 875, 00 лв., ведно с лихви за забава в размер на 2 021, 56 лв.

За 2021 г. дружеството е декларирало счетоводна печалба в размер на 46 013, 24 лв., данъчна печалба в размер на 46 053, 02 лв., авансови вноски в размер на 500, 00 лв., задължение за корпоративен данък в размер на 4 105, 30 лв. След корекциите с РА е установен данъчен финансов резултат печалба в размер на 114 753, 02 лв. и задължение за корпоративен данък в размер на 11 475, 30 лв. Предвид внесения данък в размер на 4 605, 00 лв. е определен данък за довнасяне в размер на 6 870, 00 лв.. ведно с лихви в размер на 868, 26 лв.

Допълнително установените задължения за корпоративен данък са общо в размер на 25 686, 00 лв., ведно с лихви за забава в размер на 6 162, 18 лв.

В частта за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. Констатирано е, че но оборотна ведомост към 30.06.2022 г. сметка 502 Каса във валута е с дебитно салдо в размер на 130 334, 15 лв.

С връчените ИПДПОЗЛ от ревизираното дружество са изискани хронологични регистри за сметки от група 50 Каса, писмени обяснения за точното местонахождение /адрес/, на което се съхраняват паричните средства, доказателства за разпределени дивиденти.

В отговор са представени хронологични регистри на сметки от група 50, главна книга, оборотни ведомости. В писмени обяснения - декларация от представляващия Ф. О. Х. е посочено, че „наличностите по сметка „каса” се съхраняват в съдружниците на фирма „О.“, в Р Гърция, на адрес [населено място], Н. Х. 16212.

Ревизиращите органи са направили извод за липса на доказателства, които да удостоверяват, че към 30.06.2022 г. „О.“ ООД е притежавало парични средства в брой в размер на 130 334, 15 лв. Дружеството не е предоставило доказателства за местонахождението на паричните средства и възможност да се извърши фактическо преброяване на средствата по каса. „О.“ ООД не е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за разпределен дивидент за 2-ро тримесечие на 2022 г. Прието е, че поради липса на доказателства за местонахождението на паричните средства и резултатите от извършената инвентаризация на касата, средствата в размер на 130 334, 15 лв. са разпределени и изплатени като дивиденти в полза на съдружниците.

При така установеното, на основание чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ с РА е начислен данък върху дивидентите в размер на 6 516, 71 лв., определен за внасяне ведно с лихва за забава в размер на 767, 37 лв.

Допълнително установените с РА задължения за данъци и лихви, които са предмет на оспорване, са в размер на 90 433, 32 лв.. от които главници в размер на 64 655, 93 лв. и лихви в размер на 25 777, 39 лв.

Въз основа на ревизионния доклад, е издаден процесният Ревизионен акт № Р-22000122005514-091-001/18.08.2023 г., издаден от Т. Б. Г. - орган, възложил ревизията и С. М. М. - ръководител на ревизията /л. 62 – л. 67 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./. Ревизионният акт е връчен по електронен път на дружеството на 28.08.2023 г. /удостоверение на л. 69 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./.

Със същия са установени задължения за довнасяне в размер на 90 433.32 лв., в т.ч. за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г. в размер на 6 515, 71 лв., лихви върху тях в размер на 767, 37 лв., корпоративен данък за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер на 25 686, 00 лв., лихви в размер на 6 162, 18 лв., ДДС за периодите от м. 02.2017 г. до м. 07.2017 г., м. 09, м. 10.2017 г.. м. 01, м. 02.2018 г.. м. 12.2020 г.. м. 04, м. 06, м. 07.2021 г.. м. 04.2022 г. в размер на 32 454, 22 лв. и лихви в размер на 18 847, 84 лв. Същите задължения са предмет на оспорване в настоящото производство.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван пред Директора на Д „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП /жалба на л. 84 – л. 91 от делото/. Счел е, че констатациите на органите по приходите са необосновани и противоречащи със събраните доказателства. Възразил е срещу извършените корекции в увеличение на финансовите резултати за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО общо със сумата от 256 860.00 лв. Посочил е, че при ревизията от дружеството са представени всички изискани документи и е намерил отчетените разходи за документално обосновани. Релевирал е доводи също, че непризнатите разходи са обосновани единствено с констатациите за непредставени от доставчиците доказателства за дата и място на извършване на услугите, тяхното осчетоводяване, начин на калкулиране на цената на услугите, по какъв начин са предадени резултатите от услугите на възложителя. Пояснил е, че съгласно трайната практика на дирекции ОДОП, ВАС и административните съдилища, проверки по реда на чл. 32 от ДОПК реално не се считат за извършени. Счел е, че ревизираното дружество не следва да търпи негативи поради това, че доставчик не е подходил с нужната отговорност и не е представил исканите документи. Посочил е, че доказателства за получаване на процесиите услуги са налице в счетоводството на „О.“ ООД и същите са отразени в редовно водената счетоводната отчетност. Счел е също, че ревизиращите органи е следвало да се съобразят с наличната документация и с информацията в масивите на НАП относно декларирани от доставчиците приходи в годишните данъчни декларации. Посочил е, че по преписката не са налични доказателства в подкрепа на констатациите за липса на трудова и материална обезпеченост на доставчиците.

С Решение № 1606/13.11.2023 г. на за Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП – Д. К. /заповеди на л. 40 – л. 40 гръб от делото и решение на л. 29 – л. 38 от делото/ ревизионният акт е отменен, в оспорената част на установените задължения за ДДС в размер на 32 454, 22 лв. и лихви в размер на 18 847, 84 лв. за периодите от м. 02.2017 г. до м. 07.2017 г., м. 09, м. 10.2017 г., м. 01, м. 02.2018 г., м. 12.2020 г., м. 04, м. 06, м. 07.2021 г. и м. 04.2022 г., потвърден е в оспорената част за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за второ тримесечие на 2022 г. в размер на 6 515, 71 лв., ведно с определените лихви в размер на 767, 37 лв. и в частта на установени задължения за корпоративен данък за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. в размер на 25 686, 00 лв., ведно с лихви в размер на 6 162, 18 лв. и е оставена без разглеждане жалба вх. №53-03-2781/ 07.09.2023 г. по регистъра на ТД на НАП - София и вх. №23-22-1335/14.09.2023 г. по регистъра на дирекция "ОДОП" - София, подадена от „О.“ ООД, ЕИК..., в частта по ЗДДС за периодите м. 01, м. 08, м. 11, м. 12. 2017 г.. отм. 03.2018 г. до м. 11.2020 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 05.2021 г., отм. 08.2021 г. до м. 03.2022 г. и в частта за корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. като недопустима. Решението е връчено на оспорващото дружество на 14.11.2023 г. /удостоверение за извършено връчване по електронен път на л. 39 от делото/, а жалбата срещу РА е подадена на 27.11.2023 г. /л. 4 от адм. дело № 480/2024 г. по описа на А./. С решението е прието, че задълженията на ревизираното дружество в тази част са определени правилно по размер и основание, при съобразяване с установените в хода на ревизията обстоятелства и приложимата правна уредба.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 118 – л. 140 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:

Договорът с „К. Т.кар“ ЕООД за 40 200 лева без ДДС е сключен на дата 04.01.2022 г., фактурите са издадени в периода 13.12.2021 г. – 21.12.2021 г., а приемо-предавателния протокол е с дата 30.11.2022 г. Договорът с „Д. Т. - 2003“ ЕООД /който е със същия предмет/ за 28 200 лева без ДДС е сключен на дата 05.01.2022 г., фактурите са издадени в периода 23.11.2021 г. – 02.12.2021 г., а приемо-предавателният протокол е с дата 24.11.2022 г. Според експерта, приемо-предавателните протоколи са създадени формално. В тях е посочено, че страните нямат каквито и да е претенции една към друга, но не е посочено за каква работа точно е извършено плащане – липсват доклади; отчети за извършени проучвания или друго за извършената работа и начина на формиране на стойността на услугата.

Всички процесни 31 броя фактури, издадени от четиримата доставчици – „К. В.С.Г.П.“ ЕООД, преименувано в „М.“, „Т. К. БГ“ ЕООД, ЕООД, „Д. Т. - 2003“ ЕООД и „К. Т.кар“ ЕООД, посочени в заключението, са осчетоводени при жалбоподателя. Осчетоводяването им е извършено по един и същи начин – всяка от фактурите е осчетоводена по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и по кредита на сметка 401 Доставчици. Осчетоводени са плащания по всички процесни по делото фактури – като платени в брой, по дебита на сметка 401 Доставчици и по кредита на сметка 501 Каса в левове. Жалбоподателят не е получил по процесните фактури стоки, които да бъдат предмет на последваща реализация. Предмет на доставките са услуги, по които краен потребител е жалбоподателят. Посочено е също в експертизата, че видно от стойностите на договорите, същите са сключени за стойности над 10 000 лева и плащанията по тях на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 не могат да се извършат в брой, а само по банков път, без значение, че стойността на всяка от фактурите е под 10 000 лв., а видно от протоколите за извършени насрещни проверки – нито един от доставчиците не е открит на посочения адрес за кореспонденция и не е представил документи, установяващи осчетоводяването на фактурите при издателя им.

Посочено е също, че през ревизираният период жалбоподателят, като посредник в тристранна операция извършва покупко-продажба на риба, като стоките са изпращани директно от доставчика в Испания до получателя в Гърция. От тази дейност дружеството е декларирало приходи от продажби на стоки – в размерите, посочени в подадените ГДД-ии по чл. 92 ЗКПО, но дружеството не е извършвало продажби на стоки на територията на РБългария и следователно не е декларирало приходи от продажба на стоки в страната. Но предмет на доставките по процесните 31 броя фактури не са свързани с получените приходи от продажба като участник в тристранна операция.

Всичките процесни по делото фактури са издадени след датите на дерегистрация по ЗДДС на доставчиците – издатели на фактурите, което означава, че те не подават отчетни регистри по ЗДДС, включително и дневници продажби и въпреки, че не е бил длъжен, жалбоподателят е включил процесните по делото фактури в дневниците си за покупки през м. 12 на 2019 г., през м. 12 на 2020 г. и през м. 12 на 2021 г. А по отношение на отразяването на фактурите в дневници продажби при доставчиците – издатели на фактурите, то същите към момента на издаване на фактурите не са лица регистрирани по ЗДДС и не подават дневници продажби.

Процесните по делото 31 на брой фактури – на обща стойност 256 860 лева са платени в брой в пълен размер. На „Д. Т. – 2003 ЕООД – 28 500 лева, на „Т. К.-БГ“ ЕООД – 38 100 лева, на „К. В.С.Г.П.“ – 99 410 лева, на „М.“ – 50 650 лева и на „К. Т.“ ЕООД – 40 200 лева.

В заключението се твърди също, че към материалите по делото е приложен Договор за счетоводно обслужване, сключен на 14.03.2023 г. с „Б. С. К. 2013“ ООД – счетоводна къща от [населено място]. Счетоводната къща е обработвала предоставените й от дружеството счетоводни документи – такива, каквито са. В случая са предоставени фактури за извършени услуги, придружени с касови бонове, които са осчетоводени правилно. Счетоводната къща няма как да знае дали отразените във фактурите сделки са извършени реално или са само документирани. В този смисъл експертизата счита, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно, което се изразява в това, че документите са осчетоводяувани в хронологичен ред, съставените счетоводни записвания отговарят на предмета, посочен във фактурата, плащанията са осчетоводени въз основа на придружаващи фактурата касови бонове.

По делото е извършена и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 167 – л. 168 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:

Видно от Оборотната ведомост, сметка 502 Каса във валута е със следното движение:

По отношение на сумата от 130 334, 15 лева, експертът е уточнил, че проблемът не се състои в това, дали сумата е налична по счетоводни книги на жалбоподателя, а в това, че не е предоставена възможност на ревизиращия екип да извърши физическо преброяване, поради което не е доказано, че касовата наличност съществува реално.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. При издаването на същия, според съда, е спазена изискуемата от закона форма и не са налице съществени нарушения на административно-производствените правила.

По материално-правната законосъобразност на РА:

В хода на ревизията са предприети процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от РА. Въз основа на събраната в проверката информация, ревизиращите органи са приели за установено, че през процесния период основната дейност на оспорващото дружество е свързана с търговия на едро с хранителни стоки.

В частта за корпоративния данък, съдът намира че жалбата е неоснователна:

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция, а съгласно ал. 2 счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.

Съгласно чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: разходи, несвързани с дейността и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.

Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

За целите па ЗКПО доказването на реалността на доставките е от съществено значение, тъй като само при действително извършени доставки могат да се признаят разходите за дейността па получателя по фактурите. За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т. ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане.

Безспорно е, че изводът за липса на реална доставка на услуги е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. Като такава тя подлежи на контрол, т. е. винаги следва да бъде установено дали изводът за липса на реална доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата, установени по време на ревизията. В този смисъл, при обжалването на ревизионния акт не само ревизираното лице има задължение да докаже реалността на доставките като положителен и благоприятен за него факт, но и следва да бъде установено доколко изводът на органите по приходите за липса на реални доставки е логически и правно издържан.

Реалното извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни доставчик и получател. Във връзка с това всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието на осъществените доставки.

Ревизиращият екип е приел, че в оспорената част за корпоративен данък за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са установени допълнително задължения за данък и лихви общо в размер на 31 848.18 лв., вследствие на непризнати разходи за услуги 256 860.00 лв. по фактури от „К. В.С.Г.П.“ ЕООД /преименувано на „М.“ ЕООД/, „Т. - К. - БГ“ ЕООД, „Д. Т. - 2003“ ЕООД и „К. Т.КАР“ ЕООД. Фактурите са без начислен ДДС предвид обстоятелството, че издателите на фактурите са дерегистрирани по ЗДДС за процесиите периоди.

Правилни са изводите на органа по приходите, издал процесното решение, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че изводите за липса на реално осъществени услуги са изведени единствено на базата на непредставени документи от издателите на фактурите. С връчените искания в хода на ревизията от „О.“ ООД изрично са изискани конкретни доказателства във връзка с отчетените разходи за услуги от процесните дружества. Представени са единствено фактури и доказателства за плащане в брой и доказателства за осчетоводяването им.

На първо място, непризнатите разходи за услуги за 2019 г. в размер на 99 410, 00 лв. са по 13 фактури от „К. В.С.Г.П.“ ЕООД /преименувано на „М.“ ЕООД с предмет „плащане по договор", а за 2020 г. не са признати разходи в размер на 50 650, 00 лв. по 6 фактури от същото дружество с предмет „консултантски услуги“. Фактурите са без ДДС /доставчикът не е регистриран по ЗДДС/ и са издадени в м. 12.2019 г., съответно в м. 12.2020 г., а за плащане в брой са приложени касови бонове, като на една и съща дата са издадени по две, три фактури на стойност под 10 000.00 лв. Ревизираното дружество не е представило други документи, от които да е видно какъв е конкретния вид и характер на услугите, липсват договори, поръчки, приемо-предавателни протоколи и други съпътстващи документи. Такива не са представени и в съдебното производство, нито са установени от вещото лице при изготвяне на експертизата му. За процесиите периоди издателят на фактурите е имал назначено едно лице по трудов договор на длъжност офис мениджър. С подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. „К. В.С.Г.П.“ ЕООД е декларирало общо приходи в размер на 41 083, 00 лв., нетни приходи от продажби в размер на 41 083.00 лв., общо разходи в размер на 41 430, 24 лв., данъчна загуба в размер на 347, 24 лв., като е видно, че декларираните приходи в размер на 41 083, 00 лв. са значително по-малко от стойността на процесиите фактури, издадени през м. 12.2019 г. на „О.“ ООД на обща стойност 99 410.00 лв. За 2020 г. „К. В.С.Г.П.“ ЕООД е нямало подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Всички тези факти, съдът приема като косвени доказателства за липсата на реално извършени услуги.

На следващо място, фактурите от „К. Т.КАР“ ЕООД са на обща стойност от 40 200, 00 лв. с предмет „плащане по договор“ и са издадени последователно на 17-ти, 20-ти и 21-ви декември 2021 г. През м. 12.2021 г. дружеството няма назначени работници. Към фактурите са приложени касови бонове за плащане в брой. Не са представени договори, заявки, протоколи, отчети и други документи, от които да е видно какъв е характера на услугите, начин на формиране на цената, договорени условия и прието изпълнение. В дневник за покупките за м. 12.2021 г. ревизираното дружество е включило фактурите от „К. Т.КАР“ ЕООД с посочен предмет „консултантски услуги“. С подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО „К. Т.КАР“ ЕООД е декларирало дейност товарен автомобилен Т.порт, общо приходи 718 064, 28 лв., общо разходи 691 414, 02 лв., данъчна печалба от 26 650, 26 лв. При ревизията за 2021 г. не са признати разходи в размер на 28 500.00 лв. по три фактури, издадени през м. 11 и м. 12.2021 г. от „Д. Т. 2003“ ЕООД с предмет „плащане по договор“. Ревизираното дружество е представило единствено фактурите с приложени касови бонове за разплащане в брой и е включило фактурите в дневник за покупките за м. 12.2021 г. с предмет на доставка „консултантски услуги“. По данни в ИС Контрол, за м. 02 и м. 12.2021 г. няма отчетени обороти от регистрирано фискално устройство от „Д. Т. 2003“ ЕООД. Няма подадени от същото дружество ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., с които да са отчетени получени приходи и извършени разходи, свързани с дейността, които обстоятелства се явяват косвени доказателства за липсата на реално извършени услуги.

На следващо място, представените договори за маркетингови услуги от 05.01.2022 г. с „Д. Т. - 2003" ЕООД и от 04.01.2022 г. с „К. Т.КАР“ ЕООД с приложени към тях приемо-предавателни протоколи, съдът намира, за неотносими, доколкото фактурите от същите дружества са издадени през м. 11 и м. 12.2021 г. - договорът с „К. Т.кар“ ЕООД за 40 200 лева без ДДС е сключен на дата 04.01.2022 г., фактурите са издадени в периода 13.12.2021 г. – 21.12.2021 г., а приемо-предавателният протокол е с дата 30.11.2022 г., а договорът с „Д. Т. - 2003" ЕООД /който е със същия предмет/ за 28 200 лева без ДДС е сключен на дата 05.01.2022 г., фактурите са издадени в периода 23.11.2021 г. – 02.12.2021 г., а приемо-предавателният протокол е с дата 24.11.2022 г. И двата договора, сключени последователно в два поредни дни са с един и същ предмет за маркетингови проучвания и са с идентично съдържание, а приемо-предавателните протоколи към тях са без подписи на издателите им, което навежда и съда на извода, че са сключени формално. В тях е посочено, че страните нямат каквито и да е претенции една към друга, но не е посочено за каква работа точно е извършено плащане – липсват доклади, отчети за извършени проучвания или друго за извършената работа и начина на формиране на стойността на услугата. В случая е установена липса на документална обоснованост и по осчетоводените разходи по фактури за доставка на услуги.

С РА за 2020 г. не са признати разходи за услуги в размер на 38 100, 00 лв. по 4 фактури от „Т. К. - БГ“ ЕООД, издадени през м. 11 и м. 12.2020 г. с предмет „плащане по договор“. Фактурите са разплатени в брой и в представените хронологични регистри са осчетоводени по сметка 602 Разходи за външни услуги с описание „консултантски услуги“. В периодите, в които са издадени „Т. К. - БГ“ ЕООД няма назначени работници. За 2020 г. и следващи периоди същото няма подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО, с които да декларира получени и извършени разходи от дейността си. В Търговския регистър е декларирана ресторанти. За м. 11 и м. 12.2020 г. няма отчетени обороти от регистрираното устройство, което води до извод, че не е доказано реално плащане по фактурите.

Не на последно място, видно е и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че всички процесни 31 броя фактури, издадени от четиримата доставчици – „К. В.С.Г.П.“ ЕООД, преименувано в „М.“, „Т. К. БГ“ ЕООД, ЕООД, „Д. Т. - 2003" ЕООД и „К. Т.кар“ ЕООД, посочени в заключението, са осчетоводени при жалбоподателя. Осчетоводяването им е извършено по един и същи начин – всяка от фактурите е осчетоводена по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и по кредита на сметка 401 Доставчици. Осчетоводени са плащания по всички процесни по делото фактури – като платени в брой, по дебита на сметка 401 Доставчици и по кредита на сметка 501 Каса в левове. Жалбоподателят не е получил по процесните фактури стоки, които да бъдат предмет на последваща реализация. Предмет на доставките са услуги, по които краен потребител е жалбоподателят. Посочено е също в експертизата, че видно от стойностите на договорите, същите са сключени за стойности над 10 000 лева и плащанията по тях на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 не могат да се извършат в брой, а само по банков път, без значение, че стойността на всяка от фактурите е под 10 000 лв., а видно от протоколите за извършени насрещни проверки – нито един от доставчиците не е открит на посочения адрес за кореспонденция и не е представил документи, установяващи осчетоводяването на фактурите при издателя им, което също е индиция за липсата на реално извършена услуга.

Всичките тези косвени доказателства и преки такива – двата сключени договора и приемо-предавателни протокола към тях, които съдът прие за неотносими, но дори да бяха относими, несъдържащи конкретна информация, навеждат съда на извод, че процесиите фактури не отразяват реално извършени услуги и отчетените разходи по тях не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

В конкретния случай за извършване на доставките фактурирани на ревизираното лице, не се събраха доказателства за характера на услугите, както и че същите са използвани във връзка с независимата му икономическа дейност, доказателства за резултата от услугите, от кого физически са извършени и от кого е получен и приет резултатът от извършените услуги. Предвид горното е видно, че липсват доказателства за извършени доставки на услуги. В счетоводството на „О.“ ООД са отразени разходи, без те да отразяват вярно стопанската операция, поради което не са документално обосновани. Поради това и правилно е приложена разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, с оглед на това, че от ревизираното лице са начислени възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени. Приложима е и разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от закона, на основание на която декларираните финансови резултати за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са увеличени с непризнатите разходи по фактурите от „М.“ ЕООД, „Т.- К. - БГ“ ЕООД, „Д. Т. -2003“ ЕООД и „К. Т.КАР" ЕООД.

Предвид посоченото оспореният ревизионен акт се явява обоснован и законосъобразен в частта на установените задължения за корпоративен данък и лихви за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. и като такъв следва да се потвърди.

С Годишна данъчна декларация ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. „О.“ ООД е декларирало счетоводен финансов резултат печалба в размер на 45 824, 90 лв.. увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със сумата от 27, 40 лв., данъчен финансов резултат печалба в размер на 45 852, 30 лв., задължение за корпоративен данък в размер на 4 585, 23 лв., внесени авансови вноски 750, 00 лв., внесен данък в размер на 3 835, 23 лв. След корекцията с РА е установен данъчен финансов резултат за 2019 г. печалба в размер на 145 262, 30 лв. и задължение за корпоративен данък в размер на 14 526, 23 лв. Предвид внесения данък в размер на 4585, 23 лв. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 9 941, 00 лв., ведно с лихви в размер на 3 272, 36 лв.

За 2021 г. дружеството е декларирало счетоводна печалба в размер на 46 013, 24 лв., данъчна печалба в размер на 46 053, 02 лв., авансови вноски в размер на 500, 00 лв., задължение за корпоративен данък в размер на 4 105, 30 лв. След корекциите с РА е установен данъчен финансов резултат печалба в размер на 114 753, 02 лв. и задължение за корпоративен данък в размер на 11 475, 30 лв. Предвид внесения данък в размер на 4 605, 00 лв. е определен данък за довнасяне в размер на 6 870, 00 лв., ведно с лихви в размер на 868, 26 лв.

По отношение на оспорването в частта за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г., съдът прие, че жалбата е основателна, предвид следното:

В проведената ревизия по общия ред, в тежест на приходните органи е да установят всички твърдяни от тях факти и обстоятелства, послужили за направените фактически изводи в РД и РА.

Констатирано е, че по оборотна ведомост към 30.06.2022 г. сметка 502 Каса във валута е с дебитно салдо в размер на 130 334, 15 лв.

Ревизиращите органи са направили извод за липса на доказателства, които да удостоверяват, че към 30.06.2022 г. „О.“ ООД е притежавало парични средства в брой в размер на 130 334, 15 лв. Дружеството не е предоставило доказателства за местонахождението на паричните средства и възможност да се извърши фактическо преброяване на средствата по каса. „О.“ ООД не е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за разпределен дивидент за 2-ро тримесечие на 2022 г. Прието е, че поради липса на доказателства за местонахождението на паричните средства и резултатите от извършената инвентаризация на касата, средствата в размер на 130 334.15 лв. са разпределени и изплатени като дивиденти в полза на съдружниците.

При така установеното, на основание чл. 38, ал. 1 и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ с РА е начислен данък върху дивидентите в размер на 6 516, 71 лв.. определен за внасяне ведно с лихва за забава в размер на 767, 37 лв.

Необосновано органът по приходите е приел, че не са представени доказателства от страна на жалбоподателя за местонахождението на наличните суми в размер на 130 334, 15 лв., нито доказателства – писмени или гласни, които да установяват какво се е случило с тази сума и следователно е приел, че сумите са изплатени като дивиденти в полза на съдружниците.

От наличните по преписката доказателства е видно, че както при предходно извършената ПУФО на дружеството, приключила с Протокол №11-22000122076286-073- 001/27.09.2022 г., така и в хода на ревизията са дадени писмени обяснения, че паричните средства по каса се съхраняват в съдружниците на „О.“ ООД на адрес в Гърция, [населено място], Н. Х. 16212.

Видно е от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, че наличността на парични средства на 30.06.2022 г. е в размер на 130 334, 15 лева, каквато е и констатацията ревизиращия екип, поради което съдът възприе и кредитира заключението на експерта като обективно дадено, неоспорено от страните по делото.

С ИПДПОЗЛ № Р-22000122005514-040-001/21.02.2023 г. и ИПДПОЗЛ №Р-22000122005514-040-002/12.05.2023 г. от дружеството са изискани хронологични регистри на сметки от гр. 50 и данни за точното място, в което се съхраняват паричните средства, писмени обяснения относно разпределяни дивиденти. Поискано е да се посочи точен административен адрес, на който се съхраняват оригиналните счетоводни и търговски документи и на който ще бъде извършена ревизията, и лице за контакт. Указано е, че при ревизията следва да присъства и управителя или упълномощено лице, което е запознато с дейността на дружеството и има пълномощията да дава писмени обяснения във връзка с цялостната дейност на дружеството.

Ревизираното дружество е представило главна книга на сметки, хронология на сметка 502 каса във валута, хронология по сметки, банкови извлечения, месечни и годишни оборотни ведомости и други.

Видно от оборотна ведомост за м. 01.2022 г. сметка 502 Каса във валута е с начално и крайно дебитно салдо от 77 948, 80 лв. и няма отчетени кредитни и дебитни обороти. По оборотна ведомост за м. 02.2022 г. по сметка 502 е отчетен дебитен оборот от 47 150, 04 лв., няма кредитен оборот и крайното дебитно салдо е 125 098, 84 лв. Дебитния оборот от 47 150, 04 лв. е отчетен във връзка с изтеглени средства от сметка 504 Разплащателна сметка във валута, по която е отчетен кредитен оборот от 47 192.72 лв. и по сметка 629 Други финансови разходи са отчетени 42, 68 лв., представляващи банкови такси. Същите данни съответстват на данните за движение но сметка в евро в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. По оборотна ведомост за 22 г. не са отчетени дебитни и кредитни обороти по сметка 502 и крайното салдо към 31.03.2022 г. е 125 098, 84 лв. В оборотна ведомост за м. 04.2022 г. по сметка 502 е отчетен единствено дебитен оборот от 20 536, 22 лв. и крайното дебитно салдо е в размер на 145 635, 06 лв. По оборотна ведомост за м. 05.2022 г. но сметка 502 е отчетен единствено кредитен оборот от 15 300, 91 лв. и дебитно крайно салдо от 130 334.15 лв.. което остава непроменено и към 30.06.2022 г. Анализът на движението на средствата по сметка 502 Каса във валута за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. показва, че към наличните в началото на периода средства в размер на 77 948, 80 лв. са добавени изтеглени средства от банковата сметка на дружеството през м. 02.2022 г. в размер на 47 150, 04 лв. и през м. 04.2022 г. в размер на 20 536, 22 лв. и са намалени през м. 05.2022 г. със сумата от 15 300, 91 лв., като е формирано крайно дебитно салдо към 31.05.2022 г. от 130 334, 15 лв., останало без промяна и към 30.06.2022 г. Видно от движението по банкова сметка на дружеството в евро в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, през м. 02.2022 г. са изтеглени 24 107, 43 евро /47 150.04 лв./, колкото е дебитния оборот на сметка 502 Каса във валута. През м. 04.2022 г. представляващият е изтеглил 10 500, 00 евро /20 536, 22 лв./ в брой, които са отчетени по дебита на сметка 502 Каса във валута. По банковата сметка през периода от 01.01.2022 г. до 30.06.022 г. са постъпвали плащания от клиенти, внесени са средства в брой и са нарежД. плащания към доставчици, изтеглени са суми в брой. Част от изтеглените средства са от представляващия Ф. О. Х., а друга част от изтеглените и внесени средства по сметката са от упълномощено лице М. Л. М.. Видно от представената главна книга на сметка 502 Каса и оборотни ведомости, разходи по същата сметка са отчетени през м. 05.2022 г. в размер на 7 823, 23 евро /15 300, 91 лв./, колкото е дебитния оборот по оборотна ведомост за м. 05.2022 г. Съгласно банково извлечение, сумата от 7 823, 23 евро /15 300, 91 лв./ е внесена от пълномощника М. М. на 17.05.2022 г. по сметката в евро на дружеството в "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с основание „захранване на сметка“. През м. 06.2022 г. няма движение по сметка 502 Каса във валута, а в следващите периоди до 31.12.2022 г. е осчетоводен разход в размер на 4 107, 50 лв. /2 100, 13 евро/ в кореспонденция със сметка 4521 Разчети за данък върху печалбата за текущата година и в размер на 667, 49 лв. /341, 28 евро/ по сметка 609 Други разходи. Видно е. че по сметка 502 Каса във валута са постъпвали единствено изтеглени средства от банковата сметка на дружеството, част от които са изразходвани с цел захранване на същата банкова сметка и единствено заплащане на задължение за корпоративен данък. Разплащанията към доставчици - чуждестранни дружества са по банков път, както и постъпленията от клиенти. За осчетоводената наличност по сметка 502 каса във валута към 30.06.2022 г. в размер на 130 334, 15 лв. при ревизията дружеството не е предоставило възможност за извършване на инвентаризация чрез физическо преброяване и проследяване на движението на средства в обратен хронологичен ред до 30.06.2022 г. С връчените искания от ревизираното дружество са изискани писмени обяснения относно тяхното местонахождение и в отговор, получен но електронен път е посочено, че паричните средства се съхраняват лично от собствениците на адрес в Гърция.

От друга страна обстоятелството дали касовата наличност се намира в Гърция, е обстоятелство ирелевантно за спора. Спорният за делото въпрос е дали само липсата на сумата от 130 334, 15 лв., която според допълнителното заключение на вещото лице би следвало да е налична в касата на дружеството към 30.06.2022 г., и която сума е осчетоводена по сметка 502 каса, води на извод, че тази сума е разпределена и изплатена като дивиденти в полза на съдружниците, без да е взето решение на Общото събрание за разпределение на дивидент и без да е удържан данък на основание чл. 38. ал. 1 и чл. 46. ал. 3 от ЗДЦФЛ.

Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с Решение за разпределяне на дивидент, като размера на данъчната ставка на дължимия данък е 5 %. Съгласно чл. 65, ал. 1 и чл. 66, ал. 1 ЗДДФЛ срокът за внасяне на данъка е до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент в компетентната ТД на НАП по място на регистрация на дружеството платец.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти в полза на едноличен търговец; 2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина, като окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

Съгласно пар. 1, т. 4 от ДР на ЗКПО "Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба.

Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

В случая от значение е дали тази сума е скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 Д. З., за което органите по приходите не са дали законосъобразен и обоснован отговор. Според цитираната разпоредба "Скрито разпределение на печалба" са: а) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б" /доходи от акции, доходи от дялови участия и от други права, третирани като доходи от акции /; б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от изброените четири условия. Безспорно в случая не става въпрос за начислени разходи за лихви по смисъла на б. "б". Ако само е установено, че сума, която по счетоводни данни би следвало да е налична в касата на дружеството, но не е налична и липсват данни и документи, установяващи изплащането й на собственик на капитала, на свързани с дружеството лица по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК или на други лица, то тогава следователно, не са налице доказателства за това, че сумата е начислена или изплатена, или разпределена под някаква форма на собственик на капитала или на свързани с дружеството лица по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК, за да се приеме, че е налице скрито разпределение на печалбата. Или, само поради факта, че сума не е налична в касата на дружеството, не може да се приеме, че с нея е извършено скрито разпределение на печалбата от страна на неговия управител и в този смисъл, че са изплатени дивиденти.

Ревизиращите са посочили, че не са представени документи за разпределяне на дивиденти. Очевидно това е така, тъй като не са разпределяни дивиденти. Пред органите по приходите са представени писмени обяснения – декларация, с която жалбоподателят е обяснил, че наличностите по сметка „каса“ се съхраняват в съдружниците на фирма „О.“ ООД, в РГърция, като са посочили и адреса [населено място], Н. Х. 16212, но проверка там не е осъществена.

Поради това настоящата инстанция намира, че с РА незаконосъобразно е ангажирана отговорността на ревизираното лице. Решението му като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено, ведно с присъдените разноски и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен обжалвания РА в тази част. При липса на елементи от ФС на отговорността по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ, отговорността не следва да бъде ангажирана, което предпоставя незаконосъобразността на издадения РА и решението, с което е потвърден в тази част.

С оглед изхода на правния спор, предвид направените своевременни искания съдът намира, че страните взаимно си дължат разноски.

В конкретния случай общият размер на задълженията в оспорените части по ревизионния акт е 39 131, 26 лв. /главница + лихви/. РА е отменен в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения в размер над 7 283, 08 лева /6 515, 71 лева главница + 767, 37 лева – лихви за забава/.

От страна на жалбоподателя са доказани разноски в размер на 4 750 лв., от които 50 лв. платена държавна такса /л. 4 от делото/, 3800 лв. платено адвокатско възнаграждение /л. 14/ и 900 лв. платени възнаграждения на вещо лице /л. 110 и л. 152 от делото/. Дължимите разноски за жалбоподателя (адвокатско възнаграждение + държавна такса + изплатените възнаграждения за вещото лице) съобразно така уважената част /7 283, 08 лв./ са в размер на 902, 50 лв.

Дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение за ответната страна, съобразно отхвърлената част от жалбата за сумата от 31 848, 18 лв., изчислени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са в размер на 2 590, 26 лв. По компенсация, жалбоподателят „О.“ ООД, следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал.1 ДОПК да заплати в полза на НАП - [населено място], в чиято структура е Дирекция "ОДОП" - [населено място], разноски в размер на 1 687, 76 лева.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Административен съд – Благоевград