РЕШЕНИЕ

№ 270

гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. Атанасов Членове: Мая В. Нанкинска Ерна Якова-Павлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601157 по описа за 2024 година Съдебното производство по делото е по реда на чл.330 и сл. от НПК и e образувано по протест на ВРП против присъда, постановена на 16.07.2024 год. по НОХД № 990/2024 год. на ВРС, 27-ми състав, с която подс.В. А. Р. е признат за невинен за извършено престъпление, наказуемо по чл.354а, ал.3 НК.

В протеста се навеждат доводи, че при правилно изяснена фактическа обстановка е направен неправилен извод за невиновност на подсъдимия Р., като неправилно се преценени свидетелските показания на Ст. и Ч., както и неправилно са преценени установените при претърсването ВД- парична сума и електронна везна. Прокурорът е посочил, че липсата на извършени процесуални действие по събиране на доказателство в ДП не може да бъде причина за оправдаване на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на съдебният акт и постановяване на нов такъв, с който Р. бъде признат за виновен по възведеното му обвинение.

В съдебно заседание протеста се поддържа на посочените в него основания. Прокурорът при ВОП излага твърдение, че е налице липса на мотиви, доколкото по съществените факти по делото липсва отговор от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник излагат становище за законосъобразност на атакувания съдебен акт и молят същият да бъде потвърден.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.312 и чл.313, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Подсъдимият Р. живеел на семейни начала с Р. Хр., с която имали две деца -Алекс и Никол. Семейството обитавало собствено жилище в гр.В•••••••. Подсъдимият работел като IT специалист и се ползвал с доверието и уважението на съседите си.

В началото на месец декември 2022г. в Отдел „Криминална полиция“, Сектор „Противодействие на разпространението на наркотични вещества “ при ОД МВР-Варна била получена оперативна информация, че лице с имена Ж.Я. отглежда растения от рода на конопа и разпространява такива. Във връзка с тази информация била планувана специализирана полицейска операция, по отношение на Я., целяща установяване на съпричастността му към разпространение на наркотични вещества. Съществували данни, че близки до Я. са съпричастни към разпространението на наркотици, в полезрението на полицейските служители влязал подсъдимия, тъй като неговата сестра живеела на съпружески начала с Я. и това наложило да бъде проверен и неговото жилище.

На 07.12.2022г., в следобедните часове, екип от полицейски служители при ОД на МВР-Варна, включващ разследващ полицай, специалист- технически помощник, двама разузнавачи: св.Х. Ч., разузнавач в Сектор „Противодействие на разпространението на наркотични вещества “ и св.Станислав Ст., разузнавач в Сектор „Кражби“ и двама униформени служители от Сектор „Специализирани полицейски сили“, св.П.Р. и Ал.Ал., отишли на адреса на подсъдимия. В жилището се прибрала Хр., която била за уведомена за вида на присъствието на полицейските служители. Тя извикала по телефонирала Р.. След пристигането му, всички заедно с извиканите две поемни лица Б.П. и О.П. влезли в жилището. В 15: 50 ч. било пристъпено към претърсване на помещенията в него - три стаи, санитарно помещение и усвоена тераса.

Под надзора на разследващия полицай и при негово разпореждане било извършено претърсвано в жилището, като вещи от значение по делото били установени в кухненското помещение и описани от разследващия в протокола за изземване. Там било отразено, че са открити следните вещи: от вътрешната страна на решетката на аспиратора, от вътрешната част били намерени и иззети 54 банкноти с номинал от 50 лв.; от скарите на след решетката на аспиратора била намерена, фиксирана и иззета пластмасова цилиндрична кутийка с капак в червено и бяло с надпис „Упсарин“ с намиращо се в нея бяло полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество; върху хладилника била намерена, фиксирана и иззета 1 бр. електронна везна с капак, в сив цвят.

След претърсване на жилището било пристъпено към претърсване и на прилежащото към жилището избено помещение, от където също били иззети веществени доказателства, без касателство с настоящото производство.

Действията по претърсване и изземване завършили в 17: 35ч. и били обективирани от разследващият с надлежен протокол от 07.12.2022г., подписан от водещия разследването, специалиста - технически помощник, двете поемни лица и подс.Р.. Последният вписал в протокола, че парите, намерени в жилището са негови, както и електронната везна, която била за мерене на добавки, а кутийката и вещите намерени в мазата не знаел на кого принадлежат.

С протокол за доброволно предаване от същата дата подсъдимият предал на водещия разследването 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон“ с ИМЕИ със сим карта към А1 с № 8935901187073293924, бял на цвят, с прозрачен кейс, заключен с парола.

Междувременно действия по разследването в условията на неотложност, а именно обиск и изземване, претърсване и изземване били извършени и спрямо Ж.Я. и имоти обитаване от него, като на основание чл.212, ал.2 от НПК било започнато ДП №696/2022г. по описа на ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК.

В хода на досъдебно производство №696/2022г. по описа на ОД на МВР- Варна била назначена и извършена ФХЕ, от заключението, на която се установява, че бялото прахообразно вещество, иззето от дома на Р., представлява кокаин с нетно тегло 4, 54 грама и съдържание на активния компонент 80, 01%. По иззетата от дома му електронна везна се установили следи от наркотична субстанция - кокаин.

В постановление от 10.05.2023г. прокурор при ВОП преценил, че в хода на ДП №696/2022г. по описа на ОД на МВР-Варна са събрани доказателства за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, относно намерените в жилището на Р. наркотични вещества, който нямат връзка с престъпната деятелност на Ж.Я.. Доколкото престъплението чл.354а, ал.3, т.1 от НК е родово подсъдно на РС-Варна като първа инстанция, прокурорът разделил материалите за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и ги изпратил на компетентната прокуратура.

В съдебно заседание първоинстанционният съд е назначил безсмислена дактилоскопна експертиза, която е изследвала наличието на дактилоскопни следи на иззетите вещи и евентуалната им идентичност с тези на подсъдимия. Нормално, с оглед изминалия период от време, резултат от такова изследване няма как да бъде положителен.

При такава установена фактическа обстановка първоинстанционният съд се е заел с анализ на събраните доказателства, който анализ обаче е вътрешно противоречив, не може да бъде съниран от настоящият съдебен състав и води до отмяна на атакуваният съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Първоинстанционният съд е посочил, че изцяло кредитира показанията на св.Х. Ч. /макар и изцяло в мотивите да е наречен Р. Ч./, които били логични и непротиворечиви, съответстващи на останалите гласни, писмени и веществени доказателства, приобщени по делото, в това число кореспондиращи и на установената фактическа обстановка. Съдът е приел, че свидетелят е непредубеден очевидец на фактите, които споделя, Между него и подсъдимия не са налице предходни отношения, които да хвърлят съмнение върху непредубедеността му и е служител на реда, който изпълнявал служебните си задължение по предварително планирана и организирана СПО по линия на наркотичните вещества.

При същите факти, при същите действия от страна на св.Ст. първинистанционният съд е приел, че показанията му подлежат на изключване. Единствената разлика между Ч. и Ст. се състои в това, че последният е установил паричната сума и наркотичните вещества, които са фиксирани и иззети от разследващия, а Чанаков не е сторил това, тъй като е изпълнявал служебните си задължения в друг район на помещенията в жилището.

Първоинстанционният съд изцяло е пресъздал отразеното в цитираното от него Решение № 164 от 22.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 590/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г.З., в което е направена съпоставка между действията на полицейските служители по ЗМВР и тези по НПК и е посочил случаите, при които не следва да се извършва разпит на полицаи, извършващи действия по разследването, но настоящият казус не е такъв.

В посоченото решение се касае са осъществявани процесуални действия от полицейски служител, а в настоящият казус полицейските служители са извършвали действия по подпомагане на разследващия орган, който е извършвал и ръководил действията по претърсване и изземване. Дори и това не е от съществено значение, доколкото за осъществяваните процесуални действие е налице протокол за претърсване и изземване, който е изготвен по съответния ред и по отношение на това действие не са налице допуснати процесуални нарушения, които да доведат до изключването му от доказателствения материал.

Вътрешното противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, касаещо св.Ч. и Ст. няма как да бъде преодоляно от настоящата инстанция и води до отменителен въззивен акт.

Отделно от изложеното до момента в мотивите на първоинстанционния съд се съдържа още едно съществено противоречие. В тях съдът е написал „Безспорно за държането на 4, 54гр. кокаин, намерен в дома му подсъдимият не е имал надлежно разрешение от компетентните органи, осъществяващи контрол върху такива вещества и прекурсорите, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.” И в следващото изречение е прието, че държането на тези вещи от подсъдимия не било установено по безспорен начин. Ако съдът е считал, че наркотичните вещества не са държани от подсъдимия, то тогава защо е трябвало той да има разрешение за държането им. Това също представлява съществено вътрешно противоречие в мотивите, което не може да бъде отстранено от настоящото инстанция.

Налице е доста превратно тълкуване на събраните по делото доказателства в мотивите на първоинстанционния съд. Той е посочил, че по делото няма свидетели очевидци, които да подкрепят описаната в ОА фактическа обстановка- подсъдимият да е придобил наркотичното вещество, да го е теглил на везната, да го е поставил в плик и в кутийка от Упсарин, да го е скрил в аспиратора на кухнята. При наличието на още три лица, живеещи в апартамента – съпруга и две деца, първоинстанционният съд е приел, че не се доказва, че именно подсъдимия е държал наркотичните вещества. В същото време липсват мотиви за това защо съдът е приел, че намерената на същото място, на което са били и наркотиците, парична сума е притежание на подсъдимия, а забранените от закона вещества не е ясно на кого са. Липсва и логично обяснение, почиващо на събраните по делото доказателства защо е прието, че везната е собственост на Р., но откритите следи от кокаин върху него не доказват обвинението. Обстоятелството прието от ВРС, че паричната сума и наркотика не били открити на едно място и в един плик води до извод, че не е налице престъпление, не може да се сподели от настоящата инстанция. Те са открити в кухненски аспиратор какъвто вероятно има във всеки дом. С оглед обичайното му използване и вида и размера на този уред, е невъзможно в него на едно и също място да бъдат поставяни различни вещи, притежаващи по-големи размери. Не бива да се оставя без никакъв отговор и лично отразеното от подсъдимия в протокола за претърсване и изземване, че от намерените вещи негова собственост са парите и електронната везна, а какво прави тази сума пари зад решетките на аспиратора и как са се оказали следи от кокаин върху електронната везна, е отминато с гордо мълчание от ВРС, доколкото е в противоречие с предприетата вече теза.

Абсолютно неприемливи от настоящата инстанция са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият има интерес да дава обяснения, каквито намери за добре, в това число и да твърдят, че нямат общо с деянието, за което е предаден на съд или пък да откаже да дава обяснения.

Безспорно е, че подсъдимите имат право да се защитават по повод на повдигнатите им обвинения и да дават обяснения или да не дават такива, но в никакъв случай тези обяснение не може да са каквито намерят за добре или да лъжат.

Настоящият състав на ВОС намира, че постановената спрямо подсъдимите присъда е необоснована. По отношение на същата е констатирана такова вътрешно противоречие на мотивите, което създава ограничение във възможността на настоящата инстанция да извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт и да прецени неговата годноск.

По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция и на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал.3, във вр. с чл. 334, т. 1 от НПК