Решение № 134 от 10.7.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 204/2024 г.

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 1795/15.12.2024 г., постановено по гр.д. № 32/2023 г., Плевенският районен съд е отхвърлил предявеният от Т. Д. М., ЕГН ••••••••••, ••• против ЧСИ Н. И. В., № 814 на КЧСИ, •••, иск с правно основание чл.441 ГПК за заплащане на сумата от 19 718.83 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди вследствие извършени на 23.04.2021 год. преводи от банковата му сметка •••••••••••••••••••••••••••••••• в Общинска банка АД, Финансов център - гр.П., изразяващи се в незаконосъобразни действия по индивидуално принудително изпълнение по изпълнително дело № 20148140400440 /2014 год. и изпълнително дело № 20168140400643/2016 год., насочени срещу несеквестируеми вземания, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност“, по застрахователна щета 0411-155- 0003-2018 г., присъдени съгласно Решение № 1100/14.12.2018 год. по т. д. № 87/2018 год. по описа на Плевенски окръжен съд, впоследствие потвърдено е Решение № 251 от 23.10.2019 год., по в.т.д. № 184/2019 год. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново, като неоснователен и недоказан, както и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 3403.83 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата от 19 718.83 лв. за периода от 23.04.2021 год. до 03.01.2023г. С решението Т. Д. М. с горните данни е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на ЧСИ Н. И. В. сумата от 2 482.00 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Срещу решението на ПлРС е подадена въззивна жалба от Т. Д. М., чрез пълномощника адв. Н. Я.. Счита, че решението на ПлРС е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Подробно описва предприетите от ЧСИ Н. В. действия по изп.дело № 201481404000440/2014 г. и № 20168140400643/2016 г. с длъжник въззивника, като излага съображения за нарушения от нейна страна на разпоредбата на чл.444, ал.1, т.8 ГПК, насочвайки изпълнението върху несеквестируема сума на длъжника. Оспорва извода на районния съд, че от страна на ЧСИ не е нанесена имуществена вреда на въззивника с плащането на негов дълг, тъй като същият е бил лишен от присъдено обезщетение за причинената смърт на ••••••• •••••••. Счита, че това разрешение противоречи на разпоредбите на чл.444, чл.446 и чл.446а от ГПК, уреждащи несеквестируемостта. Изтъква, че при нарушаване на цитираните правни норми, ЧСИ следва да върне събраната сума по сметката на длъжника. На следващо място твърди, че незаконосъобразно ЧСИ не е уведомил длъжника за наложените запори върху неговите вземания по откритите му банкови сметки, като в разпоредбата на чл.447 ГПК законът прогласява недействителността на всеки отказ на длъжника от защита на несеквестируемостта. Излага доводи, че освен противоречащи на чл.444, ал.1, т.8 от ГПК, с действията си въззиваемият незаконосъобразно е събрал вземанията по цитираните изпълни дела след тяхното прекратяване по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, което възражение е наведено своевременно в проведеното на 16.11.2023 г. съдебно заседание. В обобщение счита, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на предявения иск и моли съда да отмени обжалваното решение на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго, с което уважи предявения иск. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл.адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЧСИ Н. В., чрез пълномощника адв.М. И., в който оспорва наведените в нея твърдения. Изтъква, че по изпълнителните дела съдебният изпълнител не е разполагал с данни от банката, че по сметката на ищеца са постъпили суми за застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“. През период от повече от година длъжникът също не е направил възражение по чл.446а, ал.5 от ГПК и уведомил ЧСИ, че средствата по банковата сметка, върху която е наложен запор са несеквестируеми, въпреки че многократно е посещавал банковия офис с искане да получи остатъка от сумата. В подкрепа на тези доводи се позовава на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като твърди, че е изпълнил незабавно задължението са да събере необходимата информация от банката. На следващо място посочва, че по делото липсват доказателства ЧСИ да наредил на третото лице Общинска банка АД да извърши двата процесни парични превода, които са преведени повече от година след постъпването им по сметката на въззивника. Счита за неоснователни и наведените доводи за предприети от ЧСИ изпълнителни действия след настъпила перемпция. Твърди, че необразуването на ново изпълнително дело не вреди на кредитора на кредитора или длъжника, а може да бъде квалифицирано само като дисциплинарно нарушение на ЧСИ. Когато по изп.дело е направено искане за нов способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ. Изтъква, че не е необходимо в рамките на 2-годишния срок, при който настъпва паремпцията, взискателят да прави нови искания за налагане на запори, след като такива са наложени и чакат своя ред. В тази насока цитира т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебна практика. Посочва, че перемпцията и давността са два различни института, които настъпват при осъществяване на различни предпоставки и имат различни правни последици. Оспорва и твърдението, че съдебният изпълнител има задължение да проявява активност и да събира данни относно секвстируемостта на вземането.На последно място изтъква, че с изпълнението на дълга имуществото на ищеца не е намалено, той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено едно негово задължение, т.е. не са налице всички елементи на деликта. Моли въззивния съд да потвърди решението на ПлРС, като приеме въззивната жалба за неоснователна. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпило становище по въззивната жалба от конституираното трето лице помагач на ответника ЗК „Лев Инс“АД, в което моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърдено обжалваното решение на ПлРС. Счита, че районният съд правилно е преценил в съвкупност всички събрани по делото доказателства и постановил правилно решение, което съобразено с нормативната уредба и съдебната практика. Споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че един от елементите на фактическия състав на деликта не се установил, а именно вредата. По отношение доводите на въззивника за извършени нарушения от ЧСИ, изразяващи се в предприемане на изпълнителни действия по прекратени на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълни дела изразява становище, че не следва да се разглеждат от въззивния съд, тъй като са преклудирани. В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. Чрез упълномощения адв.Н. Я. поддържа въззиваната жалба на изложените в нея основания. Въззваемата ЧСИ Н. В. се явява лично и чрез пълномощника адв.М. И. оспорва въззиваната жалба и поддържа депозирания по делото отговор. Процесуалният представител на третото лице-помагач „Общинска банка“АД – юрисконсулт Г., изразява становище, че банката е изпълнила добросъвестно и точно задължението си да уведоми ЧСИ Н. В. за произхода на средствата и представила цялата информация, с която разполага. Моли съда да постанови решение, с което уважи в цялост предявените искове срещу ответника, като подробни съображения излага в представената писмена защита. Третото-лице помагач на страната на ответника ЗК “Лев Инс“АД в представеното писмено становище от упълномощения процесуален представител юрисконсулт Н. Г. моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е процесуално допустими, като подадена от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Обжалваното решение на ЛРС е валидно и допустимо. Производството по гр.д. № 32/2023 г. по описа на РС - Плевен е образувано по постъпила искова молба от Т. Д. М. против ЧСИ Н. В. с посочено правно основание чл.441, ал.1 ГПК, във вр. с чл.74, ал.1 ЗЧСИ, чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска 19 718.83 лв. главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие извършени на 23.04.2021 год. преводи от банковата му сметка в Общинска банка АД, Финансов център - гр.П. по изпълнително дело № 20148140400440 /2014 год. и изпълнително дело № 20168140400643/2016 год. вследствие незаконосъобразни действия на ответника, насочени срещу несеквестируеми вземания, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност“, присъдени съгласно Решение № 1100/14.12.2018 год. по т. д. № 87/2018 год. по описа на Плевенски окръжен съд, впоследствие потвърдено е Решение № 251 от 23.10.2019 год., по в.т.д. № 184/2019 год. по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново и иск за сумата от 3403.83 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.04.2021 год. до 03.01.2023г. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЧСИ Н. В., в който предявените искове като неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че изп.дело № 20148140400440 по описа на ЧСИ Н. В., рег. № 814 на КЧСИ, е образувано на 20.10.2014 г. по молба на "Топлофикация-Плевен" ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2014 г., издаден по гр. д. № 47/2014 г. на ПлРС, с който Т. Д. М. е осъден да заплати на взискателя сумата от 198.78 лв. разноски по делото и 150.00 лв. адвокатско възнаграждение и изпълнителен лист от 18.06.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 5724/2013 на ПлРС, с които Т. Д. М. е осъден да заплати на взискателя сумата 1293.55 лв. – главница, представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия за периода 01.11.2010 г. до 18.10.2013 г., ведно със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 217.81 лв. – лихва върху главницата за периода от 03.11.2011 г. до 18.10.2013 г., както и разноски в размер на 150.22 лв. Въз основа на извършеното възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и след извършени справки, на 19.11.2014 г. съдебният изпълнител изпратил запорни съобщения до работодателя на длъжника – "ЛВК-Винпром“-гр.Търговище " за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, до Началника на сектор „ПП КАТ“ Плевен за налагане на запор върху собствен на длъжника лек автомобил, както и молба до СП при РС – Плевен за вписване на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до Т. Д. М., която е получа лично от него на 25.10.2016 г. С молба вх.540/31.01.2017 г. взискателят е направил искане ЧСИ да извърши справка за наличие на разкрити банкови сметки на длъжника в посочени 7 банки, както и да извърши справка в НАП за наличие на секвестируем трудов или приравнен на трудов доход, както и пенсия. След постъпила молба вх. № 1411/21.03.2017 от взискателя "Топлофикация- Плевен" ЕАД, ЧСИ Н. В. е наложила запор на сметките на длъжника до размер на 4737.33 лв. в ОББ АД и „Райфазенбанк България“ ЕАД, за което са уведомени със запорни съобщения от 03.04.2017 г. С молба вх. № 4092/28.06.2017 г. взискателят е направил искане ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане запор на трудовото възнаграждение на длъжника по трудов договор, сключен с „Балкам груп“, като ЧСИ е изпратил запорно съобщение на 30.08.2017 г. С молба вх. № 2921/16.05.2018 г. взискателят е направил искане ЧСИ да извърши справка за банковите сметки на длъжника чрез достъп до Регистъра на банковите сметки и сейфове по електронен път. След извършена справка, ЧСИ е изпратил запорни съобщения на 26.07.2018 г. до „Райфазенбанк България“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“АД, „Общинска банка“АД и ОББ АД. С писмо от 27.01.2020 г. и във връзка с изпратеното запорно съобщение, „Общинска банка“АД е уведомила ЧСИ Н. В., че по блокираната разплащателна сметка на Т. Д. М. е постъпила сума от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД с основание „TD 184/2019 AP.SAD V.TARNOVO 0411-155- 0003-2018“, която не е престояла повече от един месец по сметката. Посочено е, че Банката като трето задължено лице, няма достатъчно информация с оглед чл.446а ГПК, вр. чл.381 КЗ, дали срещу вземането за същата сума може да се насочи принудително изпълнение. Моли за разпореждане следва ли да се преведе горецитираната сума по посочената в запорното съобщение банкова сметка, или същата следва да остане на разположение на длъжника, както и информация за актуалния размер на задължението. Със съобщение от 26.04.2021 г. ответникът е уведомил взискателя по цитираното изп.дело "Топлофикация-Плевен" АД, че с разпореждане на основание чл.433, ал.2 ГПК е приключил изп.дело № 20148140400440. Видно от направеното отбелязване върху двата изпълнителни листа, с преводни нареждания от 26.04.2021 г. на взискателя по делото за изплатени сумите 348.78 лв., и 3183.06 лв. Изпълнително дело № 20168140400643 по описа на ЧСИ Н. В., рег. № 814 на КЧСИ, е образувано на 18.08.2016 г. по молба на "Обединена българска банка“АД, въз основа на изпълнителен лист от 22.07.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 5579/2016 г. на ПлРС, с който длъжникът Т. Д. М. е осъден да заплати на взискателя сумата от 30 201.57 лв. – главница, 3443.28 лв. договорна лихва за периода от 10.01.2015 г. до 19.07.2016 г., 1387.50 лв. наказателна лихва за периода от 10.01.2015 г. до 19.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за ДТ в размер на 700.65 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1356.59 лв. В нея е направено искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху ипотекирания недвижими имот в полза на ОББ АД. На 19.09.2016 г. ЧСИ е изпратил до длъжника Т. Д. М. покана за доброволно изпълнение, която е получа лично от него на 25.10.2016 г. След предприети от ЧСИ изпълнителни действия, на 04.01.2017 г. е проведена публична продан на собствения на длъжника имот, представляващ жилище /апартамент/ от 62.95 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, която е обявена за нестанала видно от приложения по изп.дело протокол. С молба вх. № 98/09.01.2017 г. взискателят е поискал да се насрочи втора публична продан на ипотекирания в негова полза имот. Видно от приложения по изп.дело протокол от 12.09.2017 г. за купувач на имота на основание чл.492. ал.1, изр.5 от ГПК е обявена Л. И. Б.. С Постановление от 14.09.2017 г., влязло в законна сила на 27.09.2017 г., имотът е възложен на обявения за купувач Л. И. Б.. По изп.дело е изготвено разпределение на постъпилата сума в размер на 37 601.00 лв. На 20.11.2017 г. по изп.дело е постъпила молба от взискателя ОББ АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. Д. М., който работи в „Балкам груп“ЕООД. С молба вх. № 2440/18.04.2018 г. взискателят е направил искане ЧСИ да извърши справка в кредитния регистър на БНБ за наличие на банковите сметки на името на длъжника и ако установи такива, да наложи запор. След извършена справка, ЧСИ е изпратил запорни съобщения на 11.05.2018 г. до „Райфазенбанк България“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“АД, „Общинска банка“АД и ОББ АД, с които е наложен запор до размера на дълга по изп.дело и същите са получени от третите задължени лица. В запорните съобщения до банките и по двете изпълнителни дела е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение несеквестируемата част от доходите по чл.446 ГПК, ако са постъпвали по банковата сметка на длъжника, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Отбелязано е, че запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по чл.446а, ал.1 ГПК изцяло, както и спрямо пенсията до размера на МРБ, освен за задължения за издръжка и запорът не следва да се изпълнява по отношение обезщетения, детски добавки и всякакъв вид други несеквестируеми средства от социален характер, както и тези по чл.520, ал.1 ГПК. С молба вх.№ 6181/21.09.2018 г. до ЧСИ взискателят ОББ АД е направил искане да се извърши справка в НАП за длъжника Т. Д. М. и при откриване на доказателства за регистриран трудов договор или получавана пенсия, да бъде наложен запор. С последваща молба вх. № 3076/17.06.2019 г. на ЧСИ Н. В., взискателят ОББ АД е направил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Т. Д. М. в „Райфазенбанк България“ ЕАД. С писмо вх. № 11212/12.08.2019 г. взискателят е уведомил ЧСИ, че на 25.06.20219 г. между „ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, с който „ОББ“АД е прехвърлила вземането си по изп.дело на „ЕОС Матрикс“ЕООД. С писмо от 27.01.2020 г. и във връзка с изпратеното запорно съобщение, „Общинска банка“АД е уведомила ЧСИ Н. В., че по блокираната разплащателна сметка на Т. Д. М. е постъпила сума от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД с основание „TD AP.SAD V.TARNOVO 0411-155-0003- 2018“, която не е престояла поведе от един месец по сметката. Посочено е, че Банката като трето задължено лице, няма достатъчно информация с оглед чл.446а ГПК, вр. чл.381 КЗ, дали срещу вземането за същата сума може да се насочи принудително изпълнение. Моли за разпореждане следва ли да се преведе горецитираната сума по посочената в запорното съобщение банкова сметка, или същата следва да остане на разположение на длъжника, както и информация за актуалния размер на задължението. С молба вх. № 1424/25.02.2020 г., „ЕОС Матрикс“ЕООД е уведомило ЧСИ Н. В. за сключения на 25.06.2019 г. между „ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“ЕООД Договор за прехвърляне на парични вземания и направило искане на основание чл.429 ГПК да бъде конституирано като взискател по изп.дело № 643/2016 г. С писмо от 27.01.2020 г. и във връзка с изпратеното запорно съобщение, „Общинска банка“АД е уведомила ЧСИ Н. В., че по блокираната разплащателна сметка на Т. Д. М. е постъпила сума от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД с основание „TD 184/2019 AP.SAD V.TARNOVO 0411-155- 0003-2018“, която не е престояла повече от един месец по сметката. Посочено е, че Банката като трето задължено лице, няма достатъчно информация с оглед чл.446а ГПК, вр. чл.381 КЗ, дали срещу вземането за същата сума може да се насочи принудително изпълнение. Моли за разпореждане следва ли да се преведе горецитираната сума по посочената в запорното съобщение банкова сметка, или същата следва да остане на разположение на длъжника, както и информация за актуалния размер на задължението. С писмо изх. 9076/27.11.2020 г., получено от „Общинска банка“АД на 03.12.2020 г., ЧСИ Н. В. е уведомила третото задължено лице във връзка с отправеното запитване, че по изпълнителното дело няма данни какъв е характерът на сумата, която е постъпила по сметката на длъжника. Посочено е, че с оглед изпълнението на запорното съобщение, следва да установи, дали сумата, която е постъпила по сметката е застрахователна сума по застраховка „Живот“ и „Злополука“, както и застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Указано е, че следва да изиска данни от клиента относно тези обстоятелства, тъй като не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както и застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Посочено е, че към 27.11.2020 г. задължението по делото е в размер на 13 151.32 лв. към взискателя, публични задължения 2068.62 лв. и 222.59 лв. такса за събиране на публични вземания, или общо 15 442.53 лв. Със съобщение от 27.04.2021 г. ответникът е уведомил взискателя по цитираното изп.дело, че с разпореждане на основание чл.433, ал.2 ГПК е приключил изп.дело № 20168140400643. Видно от направеното отбелязване върху изпълнителния лист, с преводно нареждане от 09.10.2017 г. на взискателя е изплатена сумата 33 715.43 лв., а с преводно нареждане от 26.04.2021 г. – сумата 12 897.92 лв. С писма от 31.05.2021 г. ЧСИ Н. В. е уведомила третите задължени лица - „Райфазенбанк България“ ЕАД, „Първа инвестиционна банка“АД, „Общинска банка“АД и ОББ АД, че вдига наложения по изп.дело № 20168140400643 запор върху сметките /левови и валутни/, суми депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови касети и трезори на длъжника Т. Д. М.. Видно от приложеното по делото пълномощно /л.323 от гр.д. № 32/2023 г. на ПлРС/ на 03.11.2022 г. адв.Н. Я., в качеството си на пълномощника на ищеца, се е запознал с изп.дело № 643/2016 г. и изп.дело № 440/2014 г. по описа на ЧСИ Н. В.. По делото е приложено и извлечение от сметка с IBAN •••••••••••••••••••••••••••••••• в Общинска банка АД с титуляр Т. Д. М. за периода от 23.10.2019 г. – 04.01.2023 г. От него се установява, че на 23.04.2021 г. „Общинска банка“АД превежда от сметката на ищеца следните суми: 15 853.50 лв. – изцяло по ИД № 20168140400643 – средства от щета 0411-155-0003-2018 и 3860.33 лв. изцяло по ИД 20148140400440 - средства от щета 0411-155-0003-2018. От представените решение № 1100/14.12.2018 г. по т.д. № 87/2018 г. на Окръжен съд – Плевен и решение № 251/23.10.2019 г. по в.т.д. № 184/2019 по описа на АС – Велико Търново се установява, че ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД е осъдено да заплати на ищеца Т. Д. М. сумата 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие виновно причиняване смъртта на ••••••• ••••••• Ц. М., в резултат на ПТП на 30.03.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от 27.03.2018 г. до окончателното й изплащане В първоинстанционното производство като свидетел по делото е разпитана Т. Т., която в периода от 2018 г. до 09.04.2021 г. е била директор на Общинска банка – клон П.. От нейните показания се установява, че в този период ищецът, който бил клиент на банката, дошъл в кабинета й по повод на застрахователно обезщетение, което получил вследствие на случило се с •••• му ПТП. Споделил, че с тази сума не следвало да се удовлетвори наложения при тях запор. Част от сумата изтеглил, а до размера на запора си седяла по сметката. Тя се свързала с колегите от централата и чакала да се разреши проблема, че не е секвестируема тази сума. Ищецът ходил няколко пъти в банката, вкл. и със сина си. При разговорите с отдел „Запори“ в централата казали, че си правят проверки и изчакват становище на ЧСИ дали клиента може да си ползва сумата. Свидетелката твърди, че до нейното напускане на 09.04.2021 г. няма информация със сумата по сметката да се е удовлетворил запора, но за проведените с ищеца разговори е уведомила отдел „Запори. При така приета за установена фактическа обстановка, въззивният състав споделя изцяло направените от ПлРС правни изводи. В случая районният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 441, изр. 1 ГПК и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Уредената в цитираните норми отговорност на частните съдебни изпълнители по своя характер е деликтна, в който смисъл е и изричното препращане в чл. 441 ГПК към разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Поради това предпоставките за ангажиране отговорността на ЧСИ са неправомерно поведение (действие или бездействие) на ЧСИ при изпълняване на дейността му, настъпила вреда, причинна връзка между неправомерното поведение и вредата. С оглед приетата правна квалификация и правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже обективните предпоставки, а в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина. Уважаването на предявения иск е обусловено от доказването на всички изброени кумулативни предпоставки. В качеството си на длъжник по цитираните изпълнителни дела, ищецът Т. М. разполага с възможността да търси обезщетение за претърпените от него вследствие на незаконосъобразното принудително изпълнение вреди. Както разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, така и тази на чл. 441 от ГПК, уреждат отговорност на съдебния изпълнител за непозволено увреждане на страни в изпълнителното производство или на трети лица- участници в същото. Затова тази отговорност е лична и се носи от лицето извършило конкретното действие в качеството му на съдебен изпълнител. За да може да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и на чл. 441 от ГПК, трябва да са причинени реални вреди на страната по изпълнението или на третите лица-участници в производството. Същите вреди трябва да са в причинна връзка с конкретно и точно определено действие/бездействие на съдебния изпълнител, което от друга страна трябва да е противоправно. С оглед на това ищецът трябва да посочи конкретното незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител, от което са настъпили вредите. В случая Т. М. твърди, че неправомерното действия на ЧСИ Н. В., с район на действие района на Плевенски окръжен съд, вписан под № 814 в регистъра на КЧСИ се състоят в това, че е насочила индивидуалното принудително изпълнение върху негово несеквестируемо вземане, преведено по сметката му в „Общинска банка“ АД– финансов център П. и представляващо обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, присъдено с влязло в сила решение по т.д. № 87/2018 г. по описа на ОС – Плевен. Несеквестируемостта е регламентирана с императивни правни норми и представлява забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. В разпоредбата на чл.446 ГПК са изброени несеквестируемите вземания, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение по силата на законовата забрана. Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение. Такива вземания по силата на разпоредбата на чл.381, ал.1 от КЗ са застрахователна сума по застраховка „Живот“ и „Злополука“, както и върху застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. С оглед изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че е установено противоправно бездействие на ЧСИ Н. В. по изп.дело № 20148140400440/2014 год. и изп.дело № 20168140400643/2016 год. Съгласно разясненията, дадени в т. 13 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако съдебният изпълнител не е получил информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. В случая от доказателствата по делото е безспорно установено, че с писмо от 27.01.2020 г. и във връзка с изпратеното запорно съобщение, „Общинска банка“АД е уведомила ЧСИ Н. В., че по блокираната разплащателна сметка на Т. Д. М. е постъпила сума от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД с основание „T D 184/2019 AP.SAD V.TARNOVO 0411-155-0003-2018“. Посочено е, че Банката като трето задължено лице, няма достатъчно информация с оглед чл.446а ГПК, вр. чл.381 КЗ, дали срещу вземането за същата сума може да се насочи принудително изпълнение. Въззивният състав счита, че в посоченото писмо се е съдържала достатъчно информация за произхода на постъпилите вземания на длъжника – посочен е номера на делото на АС – Велико Търново, името на застрахователната компания, превела сумата е и цитирана разпоредбата на чл.381 от КЗ. При тези данни ЧСИ е следвало да положи грижа, съответна на професионалните му задължения и квалификация, за да извърши проверка дали сумата е несеквестируема. Не могат да се приемат за основателни направените в отговора възражения, че ЧСИ не е длъжен да прави справки по деловодните системи на съдилищата за дела, по които не е страна и където страните са със заличени инициали, а отделно в писмото на „Общинска банка“АД данните са с латински букви и съкращения. Всеки може да се запознае с публикуваните от съдилищата съдебни актове на интернет – страницата на съответния съд, както и в сайта на ВСС в раздел „Съдебни актове“, като намирането на необходимата информация не изисква притежаването на специални умения. Съдебният състав извърши проверка и установи, че решението по цитираното търговско дело на Апелативен съд – Велико Търново е публикувано и в него се съдържа информация за страните - ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД /цитирано в писмото на банката като трето задължено лице/, Т.М.Д. /инициалите на ищеца/, както и предмета на същото, касаещ заплащането на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което попада в приложното поле на чл.381, ал.1 от КЗ /цитиран в писмото на банката/. Тези данни са индиция и навеждат на извод, че сумата е евентуално несеквестируема с оглед цитираното основание на банковия превод. Непредоставянето от страна на банката на пълна информация, не освобождава съдебния изпълнител от задължението да събере такава, като се позове и на правомощията си по чл.431 ГПК. В случая ответникът не е направил опит да извърши проверка, вкл. да уведоми длъжника, а след повече от 10 месеца е изпратил писмо, получено от „Общинска банка“АД на 03.12.2020 г., че следва да изиска данни от клиента относно характера на сумата и изброил хипотезите, при които не се допуска принудително изпълнение върху вземането на длъжника след наложения запор. По делото не са приложени и доказателства, ЧСИ да е уведомил длъжника за наложения запор на сумите, постъпващи по банковата му сметка в „Общинска банка“АД. Във въззивната жалба са направени оплаквания, че ответникът ЧСИ Н. В. е извършвала изпълнителни действия спрямо длъжника след настъпила перемпция и тяхното прекратяване по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Такова възражение е направено от пълномощника на ищеца адв.Н. Я. в с.з. на 16.11.2023 г. Според утвърдената съдебната практика, инициираното изпълнително производство от посочения в изпълнителния лист кредитор, може да бъде прекратено в случай, че не е поискано извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Неизвършването на действия от страна на взискателя по отношение на длъжника в рамките на посочения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК преклузивен срок, води до прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване. Прекратяването на изпълнителното производство в тази хипотеза обаче не представлява отказ от изпълнение, респ. не води до погасяване на материалното право. Ето защо срокът за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело. В този смисъл са разясненията, дадени в т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прекратяването на изпълнителните дела срещу длъжника по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не води до преклудиране на възможността за образуване на ново изпълнително дело или погасяване на надлежно установеното материално право. В случая необразуването на ново изпълнително дело след настъпилата вече перемпция може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, но не вреди на кредитора и не ползва длъжника. В този смисъл съдебният състав споделя цитираната в решението на ПлРС съдебна практика, но изложеното касае само изп.дело № 20148140400440/2014 год. По отношение на изп.дело № 20168140400643/2016 год. въззивната инстанция приема, че не е настъпила перемпция, тъй като с молба вх. № 3076/17.06.2019 г. на ЧСИ Н. В. взискателят ОББ АД е направил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника Т. Д. М. в „Райфазенбанк България“ ЕАД, а изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.2 ГПК, за което ответникът е уведомил взискателя със съобщение от 27.04.2021 г., т.е. не е налице бездействие от страна на взискателя за осъществяване на изпълняемото право в двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи в тази насока. Правилен и съобразен със съдебната практика е изводът на районния съд, че ищецът не е доказал да е претърпяла имуществена вреда в претендирания размер – под формата на пряка загуба или под формата на пропуснати ползи. Затова дори да се приеме, че са налице процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ, предявеният иск е неоснователен, тъй като не е установен един от елементите на фактическия състав на деликтната отговорност. В случая с удържаните суми са погасени дългове на ищеца - вземания на взискателите по изп.дело № 20148140400440 и изп.дело № 20168140400643, както и разноски в изпълнителното производство съгласно чл. 79 ГПК. Следователно имуществото на ищеца не е намаляло, тъй като с изплащането на дълга той не е претърпял загуба, нито реално е обеднял, а е удовлетворено едно задължение, с което имуществото му е било обременено. Затова при твърдение за настъпила имуществена загуба от осъщественото изпълнение, какъвто е настоящият случай, ищецът, който е бил длъжник в изпълнителните производства, е следвало да докаже, че дългът не е съществувал. Претендираната вреда щеше да е причинена, ако беше проведено принудително изпълнение върху несеквестируемото вземане при липса на задължения, но доказателства в тази насока не са ангажирани пред районния съд и настоящата инстанция. По изложените съображения въззивният съд намира, че предявеният иск е неоснователен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение на РС – Плевен следва да бъде потвърдено като правилно. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 2500.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът