Решение № 1296 от 11.10.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 103/2024 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.124, ал.1 и във вр. с чл.121, ал.1, т.1 и чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/. Образувано е по жалба от З. Г. Д., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник – адвокат И. В. Т., член на ••• адвокатска колегия, в качеството му на управител и представляващ Еднолично адвокатско дружество „•••“, с Булстат •••, със съдебен адрес за връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: [населено място], [улица], [адрес], против Заповед №РД-27-01 от 26.02.2024 год., издадена от кмета на община Момчилград, с която, на основание чл.107, ал.2, във вр. с чл.108, ал.1, изр.1 и ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя З. Г. Д., като държавен служител, на длъжността „•••” в Общинска администрация – Момчилград. Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, изразяващи се в неспазване на условията и реда за атестиране на държавния служител, предвиден в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация/НУРОИСДА/. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че процедурата по атестирането му е проведена в нарушение на нормативните изисквания, а това опорочавало определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Цитира разпоредбите на чл.76, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, като сочи, че атестирането обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година (чл.6, ал.1 от НУРОИСДА) и преминава през три задължителни стана, разписани в разпоредбата на чл.8 от НУРОИСДА и че неосъществяването на всеки един от тези три етапа на атестирането винаги съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по провеждането му, опорочаващо изцяло изготвената обща оценка. Жалбоподателят в тази насока твърди, че нa първо място, в противоречие с цитираните разпоредби, не била проведена междинна среща по смисъла на чл.12, ал.1 - ал.5 от Наредбата и по този начин не била спазена процедурата по атестирането му, тъй като не бил проведен един от задължителните етапи, предвидени в Наредбата. Излага довод, че неизвършването на междинен преглед на изпълнението на длъжността от страна на оценявания относно реализирането на целите в работния план и изпълнение задълженията по длъжностна характеристика, каквато била целта на междинната среща, го лишило от възможността текущо да бъдат констатирани евентуални негови пропуски, които да бъдат коригирани до изготвяне на общата крайна оценка в края на периода, включително и чрез прецизиране на целите в работния план и набелязване на конкретни действия за подобряване изпълнението на длъжностните задължения. Твърди, че само по себе си, непровеждането на междинна среща дискредитира определената от оценяващия ръководител обща оценка, доколкото било недопустимо оценяването на база част от етапите по чл.8 от Наредбата и че подобно процедиране противоречи както на целите на атестирането, така и на въведените с чл.18 от Наредбата изисквания за безпристрастно, често и компетентно извършване на преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Според жалбоподателя, допуснатото нарушение е съществено, защото преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от разглеждания период не бил направен и всичко това се отразявало върху изготвената обща оценка, която в нарушение на чл.18, ал.1 от Наредбата и чл.76, ал.3 от ЗДСл, не съдържала оценка и мотиви, обосноваващи преценката на оценяващия ръководител за изпълнението на длъжността за първата половина от периода на оценяване. Жалбоподателят твърди на второ място, че не била проведена и заключителна среща, с което грубо било нарушено и изискването на чл.13 от НУРОИСДА, тъй като не бил извършен преглед на изпълнението на длъжността на оценявания относно реализирането на целите, определени в работния план. В жалбата се твърди, че в случая не е била проведена заключителна среща, поради което било допуснато е нарушение на чл.13, във вр. с чл.20 от Наредбата, предписващ на заключителната среща, оценяващият ръководител и оценяваният да обсъдят посочените в този текст въпроси и след това да попълнят формуляра, който в случая бил предварително подписан от контролиращия ръководител, както и че заключителната среща трябва да предхожда изготвянето на годишната оценка, но в процесния случай не били налице данни за насрочване и провеждане на такава среща. Излага се довод, че неизпълнението на нормативно регламентираната процедура и установените срокове за атестация на служителите съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. Жалбоподателят твърди на трето място, че съставеният индивидуален работен план не съответствал на изискванията на Наредбата, тъй като в него не били определени конкретни, измерими, постижими във времето цели, както изискват разпоредбите на чл.9, ал.2 и ал.3 от Наредбата, а съдържал само общи формулировки. Твърди, че в работния план не били определени конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода, а абстрактни задължения, без срок на изпълнение. Счита, че посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на Наредбата, засяга следващите етапи от процедурата по атестиране и прави невъзможна преценката на оценяващия ръководител за степента на реализиране на зададените цели за периода на оценяване. На следващо място в жалбата се твърди, че поставената обща оценка не отразявала изпълнението на целите на работния план, степента на постигане на изискванията на преките задължения и професионалната компетентност на жалбоподателя за целия период на атестиране. Излага се довод, че в случая, анализът на компетентностите на жалбоподателя в годишната оценка не бил съобразен с изискванията на Наредбата, а бил заменен от декларативни, общи и неясни изводи за това, че „служителят не е изпълнил делите от индивидуалния работен план на нивото за изискванията“, „не се интересува от дейността на общинската администрация“, „няма наблюдение върху работата на отделните звена на общинската администрация“ и т.н. и че така изложеното, с оглед липсата на каквато и да е конкретика, било равнозначно на липса на мотиви, не ставало ясно, коя част от целите от работния план не са изпълнени, както и в какво се състои това неизпълнение, като тези нарушения били съществени, тъй като опорочавали изготвената обща оценка, която не отразявала изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от жалбоподателя професионални качества и способности за оценявания период, а съдържал общи и неясни фрази, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл.1, ал.2 от НУРОИСДА. В жалбата се заявява, че по същество се оспорват констатациите на оценяващия ръководител в годишната оценка по точките в индивидуалния работен план, като в тази насока на първо място се твърди, че не бил подкрепен с никакви конкретни факти изводът, че жалбоподателят не се интересува от дейността по административно обслужване в общинската администрация. Твърди се, че този коментар бил немотивиран и не почивал на конкретни факти, тъй като не било посочено и индивидуализирано нито едно действие на жалбоподателя, на базата на което е направен извод, че същият не показва достатъчна мотивация. Сочи се, че в оценката било посочено, че жалбоподателят допускал и не санкционирал закъснения или лошо качество на предоставяните услуги, което водело до жалби от страна на клиентите (!?) до кмета на общината, без обаче да били посочени конкретни случаи и да били приложени доказателства за това, като са развити са доводи и съображения в тази насока. На следващо място се сочи, че според оценяващия ръководител, жалбоподателят нямал наблюдение върху работата на отделните звена на общинската администрация и не извършвал никаква връзка с тях, не осигурявал добра координация между дирекциите, различните отдели и самите служители в цялата администрация. В жалбата се изразява несъгласие с тази констатация на оценяващия ръководител, като са изложени доводи и аргументи в тази насока. На следващо място се сочи, че като недостатък в работата на жалбоподателя било посочено, че не са направени никакви предложения за подобряване на работната среда и условията на труда. В жалбата се твърди, че относно подобряването на работната среда и условията на труд, жалбоподателят е отправял предложения до кмета на общината за необходимостта от цялостна промяна на визията на Центъра за административно обслужване, но за съжаление обаче, поради ограничените финансови ресурси, предложенията му не били били реализирани. В тази насока се излага и довод, че ограничената оперативна самостоятелност и системна липса на финансиране на местната власт не е позволило да бъдат реализирани направените от жалбоподателя предложения за подобряване на работната среда, но въпреки това, твърденията, че жалбоподателят не е предприел необходимите мерки за подобряване на условията за труд в общинската администрация били абсолютно неверни. На следващо място било изложено, че липсва организация на деловодството, документооборота в общината и общинския архив, като в тази връзка, по отношение на деловодството в жалбата е отбелязано, че жалбоподателят не е пряк ръководител на служителите от деловодството, но въпреки това, при необходимост от заместване поради отпуск или болнични, служителите, определени да работят в деловодството, са се обръщали директно към него, а не към преките им ръководители, тъкмо поради високата му ангажираност с деловодния процес. Сочи се в жалбата, че едно от последните твърдения, изложени в оценката било, че жалбоподателят не търси начини за повишаване продуктивността и качеството на работа и че броят на внесените докладни до общинския съвет бил незначителен, като жалбоподателят заявява, че твърдението, че не е търсил начини за повишаване на продуктивността и качеството на работата, било напълно невярно и че напротив, постоянно се е стремял да подобри както своята, така и продуктивността на общинската администрация, чрез намирането на нови методи, които да подобрят ефективността и качеството на работата, като се излага и довод освен това, че внасянето на голям брой докладни до общинския съвет от страна на ••• не следва да бъде самоцел. В жалбата се твърди на следващо място, че в индивидуалния работен план били заложени цели, изпълнението на които не било обсъдено в годишната оценка и че в изготвената оценка обаче изобщо не било обсъдено, дали тези цели са били изпълнени от жалбоподателя и по какъв начин това се отразява на дадената най-ниска оценка - неприемливо изпълнение и че следователно, липсвала една от кумулативно необходимите материалноправни предпоставки за поставяне на годишна оценка „неприемливо изпълнение”, тъй като в мотивите на оценката липсвали твърдения жалбоподателят да не е постигнал цели №6 и 7. Според жалбоподателя, с оглед на изложеното, мотивите, изложени в оценката за изпълнението на длъжността за 2023 год. по никакъв начин не отразявали факти, които могат да се обвържат с неизпълнение на индивидуалния му работен план или с липсата на компетентност за изпълнение на служебните му задължения. Твърди се, че в оценката изобщо не били изложени конкретни случай, които да представляват неизпълнение на индивидуалния работен план, което да води до поставяне на най-ниската възможна оценка – „неприемливо изпълнение”. Излага се довод, че анализът на изложените обстоятелства води до единствено възможния извод, а именно - че липсата на задължително предвидените в чл.17, т.5 от Наредбата предпоставки в атестационния формуляр, даващи възможност на оценяващия ръководител на постави най-ниската възможно оценка на държавния служител, лишават акта за прекратяване на служебното правоотношение от законовия му статут. На следващо място, в жалбата се сочи, че жалбоподателят е получил три последователни оценки „Изключително изпълнение” за предходните 2020 год., 2021 год. и 2022 год. и следователно, през предходните години, през които е заемал позицията •••, а именно 2020 год., 2021 год. и 2022 год., същият е получавал отлични оценки, а общинската администрация е функционирала безупречно и неясно защо, оценяващият ръководител е приел, че изведнъж през 2023 год. жалбоподателят е престанал да изпълнява задълженията и целите по работния си план и е бил напълно дезинтересиран от дейността на общинската администрация. Жалбоподателят счита, че за тези изводи не са посочени каквито и да било конкретни факти и обстоятелства и те не били подкрепени с каквито и да било доказателства и че такива констатации са в пълно несъответствие с предходните отлични оценки за 2020 год., 2021 год. и 2022 год. и изложените в тях мотиви, които съдържали описания на качества и способности, които не може да се променят внезапно. В допълнение, в жалбата се сочи, че през 2022 год. жалбоподателят бил избран за член на Управителния съвет на „Национална асоциация на секретарите на общини в Република България“, което обстоятелство само по себе си било атестат за неговите професионални и лични качества. Поради всичко изложено, според жалбоподателя следва да се приеме, че получената от него обща оценка при атестирането е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби и не обосновава прилагането на нормата на чл.107, ал.2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и че следователно, изискванията на цитирания текст за прекратяване па служебното правоотношение не са изпълнени и издадената на това основание заповед е незаконосъобразна. С оглед изложеното, с жалбата моли съда да отмени Заповед №РД-27-01 от 26.02.2024 год. на кмета на Община Момчилград, с която е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител, с произтичащите от това правни последици. С жалбата моли също така, за присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, както и са направени доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят З. Г. Д. от [населено място] се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител - адв.И. Т. от •••, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед на кмета на Община Момчилград, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, на основание чл.107 от Закона за държавния служител. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените по делото разноски, за което представя списък на разноските. В предоставен от съда срок депозира и писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата. Ответникът по жалбата – кмет на община Момчилград, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Е. П. от АК – [област], който заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана, като подробни съображения в подкрепа на оспорената заповед излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Моля съща така, да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно списък, който представя в съдебно заседание. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1, предл.1 от ЗДСл., споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност, се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая, оспорената заповед е била връчена лично и срещу подпис на жалбоподателя, на датата 26.02.2024 год., видно от оформената под съдържанието на същата разписка /л.28/. Жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е подадена чрез кмета на община Момчилград, до Административен съд – Кърджали, на датата 08.03.2024 год., регистрирана в деловодството на община Момчилград с Вх.№94-00-925 от 08.03.2024 год., видно от положения и попълнен щемпел върху същата /л.3/. От това следва, че жалбата против заповедта е подадена на 11-ия/единадесетия/ ден след връчването й на жалбоподателя З. Д., т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на заповедта. Жалбата е подадена от лице, което е неин адресат, т.е. от лицето, чието служебно правоотношение е прекратено с тази заповед, от което следва, че е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима - като подадена в срок, в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което и следва да бъде разгледана по същество. Административен съд - Кърджали, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не е спорно, че жалбоподателят З. Г. Д., като държавен служител, е заемал длъжността „•••”, с ранг •••, на която длъжност е бил назначен със Заповед №РД-25-05 от 17.06.2020 год. на кмета на община Момчилград /л.56/. На същата дата – 17.06.2020 год., на жалбоподателя Д. е бил връчен и екземпляр от длъжностната характеристика за длъжността „•••“ /л.57-л.58/, което е удостоверено с подписа му на последната страница от същата, като същият е декларирал и че се е запознал с длъжностната характеристика. В раздел 5 от тази длъжностна характеристика, в 36 точки/от т.5.1. до т.5.36./ са описани преките задължения •••, а в раздел 7, в четири точки са посочени отговорностите, свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите. С оспорената Заповед №РД-27-01 от 26.02.2024 год., издадена от кмета на община Момчилград /л.28/, на основание чл.107, ал.2, във вр. с чл.108, ал.1, изр.1/първо/ и ал.2 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение със З. Г. Д., [ЕГН], ранг: •••, на длъжност: ••• в общинска администрация - Момчилград, с Код по НКПД: •••, с място на работа: Община Момчилград, БУЛСТАТ: •••, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че при оценяването на изпълнението на длъжността за периода от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год. по реда на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), въз основа степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности, е определена годишна оценка на изпълнението на длъжността „Неприемливо изпълнение“, поради неизпълнение от страна на оценявания на преобладаващата част от целите в индивидуалния му работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и поради показани за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение №1 към чл.15, ал.1 и Приложение №1а към чл.15, ал.2 от НУРОИСДА. Посочено е също, че мотиви за определената годишна оценка на изпълнението са подробно изложени в попълнения формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции (Приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от НУРОИСДА), като с подаденото възражение с Вх.№Z-22/05.02.2024 год. на Община Момчилград, от страна на оценявания не са посочени доводи или приложени доказателства, които да водят до различни изводи, респективно до корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността. В заповедта е отразено, че на служителя няма за изплащане обезщетение по чл.61, ал.2 от ЗДсЛ - за неизползван платен годишен отпуск. По административната преписка са представени и са приети като доказателство Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжностни с аналитични и/или контролни функции /Приложение №2 към чл.19, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, съответно от 12.01.2021 год. /л.52/ и от 17.01.2022 год. /л.47/, жалбоподателят Д. е получил годишна оценка на изпълнението на длъжността – „Изключително изпълнение“. По делото е представен Формуляр от 06.01.2023 год. за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, представляващ Приложение №2, към чл.19, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), за периода от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год. / л.43, л.80 -в оригинал /. В т.1 от формуляра е отразен индивидуалният работен план на жалбоподателя З. Д., в който са посочени целите, поставени пред служителя, период за тяхното изпълнение и изисквания/критерии за изпълнението им. Целите са изброени в пет точки и се изразяват в следното: 1. Контрол върху дейността по административно обслужване на физически и юридически лица; 2. Подобряване на координацията, сътрудничеството и контрола между отделните звена на общинската администрация и кметствата на населените места; 3. Подобряване на работната среда и условия на труд, чрез извършване на текущи и планови ремонти на сградния фонд, подновяване на автопарка и техническото оборудване на работните места на администрацията и кметствата; 4. Оптимизиране на архива. Предаване на ненужни документи на държавен архив, при необходимост; 5. Подготовка и внасяне на заседанията на Общинския съвет на докладни записки, писма, информация и предложения, касаещи дейността на отделите, службите, както и по други конкретни поводи; 6. Контролиране изготвянето на индивидуални работни планове и оценка за изпълнение на длъжността на служители на община Момчилград; 7. Успешно провеждане на местни избори. Индивидуалният работен план с описаните в него цели, периоди за изпълнение и изисквания/критерии за изпълнението, е подписан от оценявания служител на 06.01.2023 год., без възражения. По преписката е представен и е приет като доказателство Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, Част „Междинна среща“, от датата 17.07.2023 год. /л.40, л.79 - в оригинал/. Относно изпълнението на длъжността от жалбоподателя Д., в този формуляр е вписано следното: „Значително изоставане в изпълнението на поставените цели в плана. Не са предприети мерки за подобряване на административното обслужване, в това число не са подготвени правила и не е създадена необходимата организация. Налице е проблем с навременното изпълнение на разпределените задачи на отделните служители, което е съпътствано с оплаквания от граждани. Не се провеждат срещи с отделните звена в общинска администрация, както и с кметовете на населени места, липсва координация и екипност в работата. Не са предприети мерки за повишаване на квалификацията на служителите. Не е създадена необходимата организация за използването на автомобилите на общината, липсва контрол по отношение на тяхната експлоатация. Архива на общината е в незадоволително състояние, липсва подредба и създадена организация, включително не са подготвяни правила в тази връзка. Слабо участие в дейността на общината, включително и на официални събития, в които липсва дори присъствие. Редовно отсъствие от заседанията Общински съвет - Момчилград и липса на координация между отделите по време на заседанията на постоянните комисии към ОбС - Момчилград. Недостатъчен контрол по актуализирането на информация в сайта на общината.“. На този формуляр се е подписал оценяващият ръководител, но не се е подписал оценяваният – жалбоподателят З. Д., като на формуляра е вписана забележка: „Лицето отказва да подпише формуляра“, за което са се подписали двама свидетели, които са вписали и имената си: М. Б. М. и М. Ф. М.. По преписката е представен от Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, Част 3 „Годишна оценка на изпълнението“ за 2023 год., от датата 30.01.2024 год. /л.33/, в която е отразена годишната оценка за изпълнение на длъжността, определена от оценяващия ръководител. Оценката, определена от оценяващия ръководител, е „Неприемливо изпълнение“, като са изложени подробни мотиви за това. Оценяващият ръководител е посочил, че оценяваният служител не е изпълнил преобладаващата част от целите по индивидуалния работен план на нивото на изискванията за обем, качество и срокове. Посочено е, че служителят не се интересува от дейността по административно (включително електронно) обслужване в общинската администрация, не търси начини за подобряване на същото и не полага усилия за въвеждане на правила и процедури за качествено обслужване на клиентите, често допуска и не санкционира закъснения или лошо качество на предоставяните услуги, обикновено не се интересува от удовлетвореността на клиентите, като всичко това води до устни оплаквания и жалби от страна на клиентите до кмета на общината и че изложеното води до извода за осъществен некачествен контрол върху центъра за административно обслужване. На следващо място е посочено, че няма наблюдение върху работата на отделните звена на общинската администрация, както и върху кметствата на населените места, респективно не извършва никаква връзка с тях, не осигурява добра координация между дирекцията, различните отдели и самите служители в цялата администрация, като са изложени още констатации в тази насока. На следващо място е отразено, че не са направени никакви предложения за подобряване на работната среда и условията на труд, нито пък е налице някакъв принос в тази насока, включително за извършване на текущ и планов ремонт на сградния фонд, подновяване на автопарка и техническото оборудване на работните места на администрацията и кметствата и че се налага служителите на общинската администрация и кметовете на кметства пряко да се обърнат към кмета на общината за посрещане на техни нужди свързани с техническо оборудване, а по отношение на автопарка това се прави от назначените шофьори, като в тази насока не се предприема нищо конкретно, като и в тази насока са изложени още констатации. На следващо място е посочено, че липсва организация на деловодството, документооборота в общината и общинския архив, като в тази връзка не са изготвени никакви документи, няма ясни правила и критерии за подредбата и движението на документооборота в общината, както и за поддържането и съхраняването на общинския архив, няма създадена организация за следене на документацията, която следва да бъде архивирана, както и по отношение на тази, която следва да бъде унищожена. Отразено е, че в цялост, служителят не извършва оптимизация на архива, като не организира предаването на ненужни документи на архива на Община Момчилград и на държавния архив, при необходимост. Посочено е също така, че обикновено не търси начини за повишаване продуктивността и качеството на работата, няма планове, които да съответстват или да са обвързани със стратегическите цели на Община Момчилград и все в тази връзка, че е незначителен броят на изготвените от него страна документи, които са внесени за разглеждане от общинския съвет, а именно - само 6 докладни записки, които са рутинни, като липсват такива, които да са свързани с дейността на отделите, службите, както и по други конкретни поводи. Отразено е, че още повече служителят редовно отсъства от заседанията Общински съвет - Момчилград и не осъществява координация между отделите по време на заседанията на постоянните комисии към ОбС - Момчилград, не извършва организация и контрол по актуализирането на информация в сайта на общината, не извършва актуализиране на информацията в сайта на общината по отношение на попълнените декларации от страна на служителите по Закона за противодействие на корупцията/ЗПК/, като декларациите за несъвместимост по ЗПК не са попълнени и от страна на служителите и не са качени на сайта на общината. Жалбоподателят Д. е запознат с формуляра за оценка на 31.01.2024 год., за което се е подписал на същия, а като коментар в съответната графа е вписал: „Възразявам срещу поставената оценка.“. Впоследствие, жалбоподателят З. Д. е подал мотивирано писмено възражение във връзка с поставената му годишна оценка, на основание чл.76, ал.9 от ЗДСл, до контролиращия ръководител – кмета на община Момчилград, с Вх.№Z-22 от 05.02.2024 год. /л.30-л.32/. В това възражение е изложил доводи и аргументи относно изпълнението на всяка една от седемте цели от индивидуалния му работен план. Така в крайна сметка, от оценяващия ръководител е изготвен Формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността от датата 12.02.2024 год. /Приложение №5 към 24, ал.2 от НУРОИСДА//л.29, л.78 - в оригинал/, в който, окончателната годишна оценка на изпълнението на длъжността от служителя за периода не е променена, т.е. отново оценката, определена от оценяващия ръководител, е „Неприемливо изпълнение“. Във формуляра са изложени подробни мотиви, в които е обосновано, защо изложените във възражението доводи не отговарят на действителното положение. В коментара на оценяващия ръководител е посочено, че е: „Постъпило възражение с вх.№Z-22/05.02.2024 год. от З. Д., в което посочените мотиви не отговарят на действителното положение. Община Момчилград не е получавала устни похвали за бързото и безпроблемно обслужване така както е записано. Напротив налице са множество оплаквания, в тази връзка към кмета на общината и към ••• „•••“ в Община Момчилград са се обръщали много граждани, като от страна на ••• не са предприети конкретни мерки в това отношение, а дори и не са посочени взети такива. Положените дежурства от служители на отдел „•••“ са рутинни такива при провеждане на избори и ••• не е предприел нищо допълнително за подобряването на тази организация. По отношение на подобряване на събираемостта на местните данъци и такси също не са предприети конкретни мерки. ••• не е спомогнал с никакви мерки и за по-доброто деловодно обслужване, като посоченото заместване на служителя в деловодството е рутинна процедура, която не може да се окачестви като принос на •••. Що се касае за извършените дерегистрации на лица, последните са дейност в изпълнение на задълженията на служителите ••• и не могат да се квалифицират като постижение •••. Готовите годишни отчети са поднесени за подпис на кмета, като тяхното автоматично подписване от страна на кмета не води до извода за висока оценка, така както е възприето във възражението. От страна на •••, противно на неговото твърдение не са подготвени никакви нови правила за изготвяне на писма и заповеди, не е налице спазване на реда при съгласуване на документи, тъй като такива не са въведени с изрична заповед или правилник, още повече прилагат се заварените практики за тяхното изготвяне и съгласуване. В тази връзка единствено са разместени местата за съгласуване върху самия документ, като вместо на предната страница, съгласуването се прави на задната страница на документа. Действително има електронна комуникация по имейл, но нейната ефективност и обемност не са достатъчни за изпълнение на задълженията •••, като цяло това е единствената комуникация ••• с отделните служители и тя не е в състояние да удовлетвори нивото на нужната комуникация за цялостно изпълнение на служебните задължения. ••• дори не си е направил труда да изготви междинни оценки на служителите, освен на ••• „•••“. Приноса ••• за подобряване на работната среда и условията на труд е минимален. Не са направени никакви предложения за подобряване на работната среда и условията на труд, нито пък е налице някакъв принос в тази насока, включително за извършване на текущ и планов ремонт на сградния фонд, подновяване на автопарка и техническото оборудване на работните места на администрацията и кметствата. Налага се служителите на общинската администрация и кметовете на кметства пряко да се обърнат към кмета на общината за посрещане на техни нужди свързани с техническо оборудване, а по отношение на автопарка това се прави от назначените шофьори, като в тази насока не се предприема нищо конкретно. Още повече не е налице никаква организация по отношение на използването, управлението и поддържането на автомобилите на общината, като няма ясен отчет кой използва конкретните МПС-та, в каква връзка и по какъв маршрут. Наличните ресурси не са използвани по ефективен начин. Няма организирани регулярни срещи с подчинените служители, както и не са изградени добри работни взаимоотношения с тях. Сградата на общината може да е била дезинфекцирана, но за чистотата на сградата и дезинфекцията ••• не е предприемал никакви мерки, освен закупуването на стерилизатори. Хигиенистките в общината винаги са били в пряка връзка със зам.-кмета по образованието, но не и със •••. Именно зам.-кметът многократно е направлявала тяхната дейност, като хигиенистките са се допитвали до нея по всички въпроси, касаещи дейността им. Противно на твърдението във възражението, относно архива не са предприети конкретни мерки за архива на 4-ия етаж, категорично срещи с всички началници не са се състояли, като дори някои ••• са се оплаквали в тази връзка, че не се предприема нищо в тази връзка •••. Няма подготвени ясни правила и мерки в тази връзка •••. Що се касае до докладните записки до Общински съвет Момчилград прави впечатление, че ••• не може да се обоснове и аргументира по никакъв начин, посочвайки, че техния брой не би следвало да е от значение за дейността му. Именно докладните записки дават ясен и обективен знак за количеството работа •••, за разлика от другите изложени във възражението голословни и неподкрепени с доказателства твърдения. Накрая в този формуляр, в т.3. е изложено Становище на контролиращия ръководител по годишната оценка на изпълнението на оценявания, в което е посочено, че: „След изследване на твърденията във възражението, които не оборват по никакъв начин дадената годишна оценка на изпълнението, а представляват единствено и само опит да се отклони вниманието от същественото неизпълнение на индивидуалния работен план, се достига до единствения извод за неприемливо изпълнение. Дори и да е частично основателно възражението, то е несъществено и по никакъв начин не влияе на крайната годишна оценка.“. На 12.02.2024 год. жалбоподателят З. Д. е запознат с окончателната оценка, като на формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността от датата 12.02.2024 год. е вписана забележка, че: „Лицето отказва да получи формуляра“, което е удостоверено с подписите на двама свидетели, които са вписали и имената си: М. Б. М. и М. Ф. М.. По преписката са представени и са приети като доказателство: Становище от 09.01.2024 год. от ••• „•••“ в Община Момчилград, до кмета на община Момчилград /л.39, л.82 – в оригинал/; Становище от 10.01.2024 год. от ••• на Община Момчилград, до кмета на община Момчилград /л.38, л.83 – в оригинал/; Доклад от 11.01.2024 год. от ••• „•••“ в Община Момчилград, до кмета на община Момчилград /л.37, л.81 – в оригинал/; Справка от 12.01.2024 год. от ••• „•••“ в Община Момчилград, до кмета на община Момчилград /л.36, л.86 – в оригинал/; Писмено мнение от 15.01.2024 год. от ••• „•••“ в Община Момчилград, до кмета на община Момчилград /л.35, л.84 – в оригинал/ и Доклад от 15.01.2024 год. от ••• „•••“ в Община Момчилград, до кмета на община Момчилград /л.34, л.85 – в оригинал/. Във всички тях се сочат данни, че от страна на жалбоподателя З. Д., като ••• на община Момчилград, е проявена незаинтересованост към работата на съответните отдели или дирекции в общинска администрация – Момчилград, сочи се липса на създадена координация между отделните звена на администрацията, сочат се пропуски и слабости в документооборота, липса на предприети действия в насока за повишаване квалификацията на служителите, липса на контрол относно спазване на работното време, липса на организирани и проведени работни срещи и оперативки, в т.ч. и с кметовете на кметства и кметски наместници и редица други, които действия са в обхвата на служебните задължения именно на ••• на общината. По доказателствено искане на процесуалния представител на жалбоподателя, направено в писмено становище, депозирано преди първото съдебно заседание по делото, с протоколно определение от 09.05.2024 год. е открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на следните документи, изготвени от служители на Община Момчилград: 1. Формуляр за проведена междинна среща от 17.07.2023 год.; 2. Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността от 12.02.2024 год.; 3. Доклад от 11.01.2024 год., изготвен от М. Б. М. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 4. Мнение от 15.01.2024 год. на Г. З. С. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 5. Мнение от 09.01.2024 год. от М. Ф. М. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 6. Доклад от 15.01.2024 год., изготвен от М. Ш. П. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 7. Становище относно дейността на ••• на общината за 2023 год., от 10.01.2024 год., изготвен от М. А. М. – ••• в Общинска администрация - Момчилград и 8. Справка за взаимоотношенията със ••• на общината и неговата дейност от 12.01.2024 год., изготвен от С. О. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград. Със същото протоколно определение е указано на ответника по жалбата, че съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.2 от ГПК, тъй като се оспорва истинността на частни документи, които в случая не носят подписа на страната, която ги оспорва, тежестта на доказване пада върху страната, която ги е представила, в случая – върху ответника по жалбата. По доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, което е счетено за основателно и подкрепено и от процесуалния представител на ответника по жалбата, до разпит в съдебно заседание, като свидетели, са допуснати лицата - служители на Общинска администрация - Момчилград, изготвили и подписали изброените по-горе документи, както следва: М. Б. М. - ••• „•••“; М. Ф. М. - ••• „•••“; М. Ш. П. - ••• „•••“; Г. З. С. – ••• „•••“; С. М. О. - ••• „•••“ и М. М. М. – ••• на община Момчилград. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 13.06.2024 год., свидетелят М. Б. М. заявява, че от ••• год. е назначен като ••• в Община Момчилград, след провеждане на конкурс и че с жалбоподателя се познават, работили са заедно, отношенията им са били служебни. Заявява също, че на жалбоподателя Д. лично той и М. Ф. са му връчили формуляра за междинна оценка, в средата на миналата година, но той отказал да я получи, като уточнява, че това се случило в кабинета на ••• в общинската администрация. Свидетелят не си спомня в колко часа той е отказал да подпише формуляра, като сочи, че става дума за събитие, което се е случило през миналата година и няма как с точност да каже, но заявява, че е било в работно време, като предполага, че е било след обяд, но с точност не може да посочи час и минути. Свидетелят М. Б. М. заявява в показанията си, че подписът, положен под този формуляр, е негов и че впоследствие, този формуляр бил предаден в отдел „Човешки ресурси“, като не си спомня, какво точно е казал З. Д., като е отказал да подпише формуляра. По-нататък в показанията си този свидетел сочи, че жалбоподателят З. Д. е отказал да подпише и формуляра от 12.01.2024 год. за корекцията на годишната оценка и че това се случило в неговия кабинет, в сградата на Общинска администрация - Момчилград. Свидетелят М. Б. М. заявява категорично, че е подписал писмено мнение до кмета на общината, относно дейността на •••, след устни разговори, в които той, като •••, е изразявал мнение и че кметът е поискал становище и на 11 януари свидетелят подготвил доклад, в качеството си на •••, до кмета на общината, както и категорично заявява, че подписът под доклада е негов. На поставен му въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя, свидетелят отново отговаря, че той е съставил този доклад, че го е съставил в процес на работа, не в самия ден и че на 11.01.2024 год. го е подписал и го е предал до кмета на общината. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, защо няма входящ номер на доклада и защо не е минал през деловодната система, свидетелят отговаря, че и по времето на •••, не като личен упрек, е имало много документи, които са били без входящ номер и явно, за тях това се е превърнало като начин на работа. На поставен му за пореден път въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя, на кого го е предал, свидетелят отново отговаря, че докладът е до кмета на общината и че го казва за трети път. Относно съдържанието на този доклад, свидетелят пояснява, че той е за общата дейност на ••• в общината и че този доклад е за общата дейност, за работата на •••, за неговите правомощия и нарушения през 2023 год. В показанията си свидетелят сочи, че жалбоподателят З. Д. е ••• от ••• год. и е бил назначен като изпълняващ длъжността, а след това бил проведен конкурс, но не може да каже датата. На въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя, дали откакто З. Д. е започнал работа, до момента, в който е бил освободен, е работил по този начин, както е описано в доклада, изготвен от него, свидетелят отговаря, че предполага, че е имало и моменти, в които се е справял, но след като е установено това, което той е видял, като ••• го е изразил в това становище. На въпрос, от кога е започнал по този начин да работи, както се твърди, свидетелят заявява, че периодът е от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год. и че ако е трябвало да се изготви доклад с неговите впечатления за нещо, сигурно е щял да го направя, но в случая се говори за този период. Свидетелят заявява, че не знае дали ли е имало писмени оплаквания от клиенти на общината, но устни, вероятно да, получавани били такива. На въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя, относно това, че в доклада твърди, че ••• не е поддържал в актуално състояние административния регистър и в тази връзка, дали му е известно да има заповед на кмета за определяне на отговорно лице за поддържане на този регистър, свидетелят отговаря, че не си спомням, но заявява, че и да е имало, трябва да е като заповед за изпълнение към ••• на общината. В показанията си пояснява, по повод зададените му въпроси, че една община работи с устройствен правилник и че устройственият правилник на Общинска администрация - Момчилград е от 2014 или от 2015 год. и това се установило впоследствие и не било записано в доклада и че оттогава няма актуализиран устройствен правилник, който е основен документ за работата на общинската администрация, като се има предвид, че имало изключително много изменения при броя на кметствата, кметски наместничества, ресори и т.н. На друг поставен му въпрос, дали се е обръщал към З. Д. с конкретни молби и задачи, които той не е изпълнил, свидетелят отговаря, че изпълнява длъжността ••• и няма как да се е обръщал към него. На въпрос, дали в доклада е отразил всичко, което знае за дейността на З. Д., свидетелят отговаря, че това е едно към едно, въз основа на неговите впечатления за този период и че няма как всичко да каже. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на документи, изготвени от служители на Община Момчилград, в съдебно заседание на 13.06.2024 год., на свидетеля М. Б. М. е предявен оригиналът на Формуляр от проведена междинна среща на 17.07.2023 год. /на л.79 от делото/, за да отговори на въпроса: Негов ли е подписът, поставен срещу лицето, вписано под №1 – М. Б. М.?, на което свидетелят заявява, че да, подписът срещу лицето, посочено под №1 – М. Б. М., е неговият подпис. В същото съдебно заседание, на свидетеля е предявен оригиналът и на Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, от 12.02.2024 год. /на л.78 от делото/, за да отговори на същия въпрос: Негов ли е подписът, поставен срещу лицето, вписано под №1 – М. Б. М.?, на което свидетелят заявява, че да, подписът срещу лицето, посочено под №1 – М. Б. М., е неговият подпис. На свидетеля е предявен и оригиналът на Доклад, изготвен на 11.01.2024 год., от М. М. – ••• в Община Момчилград /на л.81 от делото/, за да отговори на същия въпрос: Негов ли е подписът, поставен под доклада?, на което свидетелят М. Б. М. заявява, че подписът под доклада е негов. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 13.06.2024 год., свидетелят М. Ф. М. сочи, че от ••• години работи в Общинска администрация – Момчилград и е работил като •••, •••, а към момента работи като ••• в Община Момчилград. Свидетелят заявява, че е присъствал, заедно с М. Б., на среща между кмета на Община Момчилград и З. Д., на която той е отказал да подпише Формуляр за междинна оценка, като мисли, че това е станало на 17.07.2023 год. Заявява също, че тази среща се е състояла в сградата на Общината, но не си спомня конкретно в коя стая и че това е станало през работно време, но не си спомня часа. В показанията си сочи, че този формуляр не го е предавал той, а е участвал само при връчването му, но не си спомня какво е казал З. Д., т.к. е минало доста време. Свидетелят заявява, че си спомня за датата на връчване, т.к. има копие от документа, защото от документите, които подписва, си прави копия, които съхранява. На поставен му въпрос свидетелят отговаря, че не си спомня за друг формуляр, за годишна оценка, който З. Д. е отказал да подпише и че конкретно той не се е опитвал да му връчва друг формуляр. В показанията си свидетелят М. Ф. М. заявява, че е изготвил доклад до кмета на Общината, относно дейността на •••, като е категоричен, той е изготвил доклада и че посочените в него неща са ги поставяли пред кмета няколко пъти, но последния път решили да го направим писмено. Свидетелят заявява, че е съставил доклада на 09.01.2024 год. и го е предал на кмета. На поставен му въпрос: Защо този доклад няма входящ номер и не е пуснат през деловодната система?, свидетелят отговаря, че това е така, защото е вътрешен документ и се налагало така да се направи и така го направил, не го входирал, защото е вътрешен документ и не било нужно да се входира. На друг поставен му въпрос свидетелят отговаря, че не си спомня датата, от която З. Д. е ••• на Общината, но мисли, че е от ••• год., като относно работата на ••• З. Д. заявява, че всичко, което е описал в доклада, е така. На поставен му въпрос от процесуалния представител на ответника, спомня ли си дали е участвал при връчване на Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, свидетелят М. Ф. М. отговаря, че при връчването е участвал, за което се е подписал. На друг въпрос отговаря, че е участвал при връчването и на двата формуляра и че са поканили З. Д. да подпише документите, но той отказал и те се подписали като свидетели. На въпрос, дали е поставял въпроса за работата на ••• З. Д. пред кмета на Общината – устно или писмено и кога, свидетелят отговаря, че писмено го е представил на 09.01.2024 год., а преди това са имали устни разговори с кмета и са поставяли въпросите, конкретно за квалификацията на служители, за служебните коли. На друг въпрос, относно посоченото в доклада, че ••• е карал служителите сами да си изготвяте оценките и дали това е вярно?, свидетелят отговаря, че е така и че всички така правели, като те сами си изготвяли оценките, а ••• само ги подписвал. Според свидетеля, ••• трябва да оценява служителите и не трябва самият свидетел лично да се оценява, защото не е реално. В показанията си сочи, че когато е контактувал с другите ••• е ставало въпрос за неудачна работа на ••• на общината и че са го коментирали, но писмено го е направил на датата, която казал. Свидетелят заявява в показанията си, че всичко, което е посочено в доклада, е вярно. Заявява, че е вярно и това, което е посочено в доклада, по отношение на ползване на служебните автомобили, като по отношение ползването на служебните автомобили, свидетелят М. сочи, че е в Общината от ••• години и до сега ••• е следял за служебните автомобили и ползването им, но че откакто З. Д. е на работа, имало пълен хаос със служебните автомобили. На въпрос - след като има отдел, който се занимава •••, ••• ли трябва да следи за тази дейност, свидетелят отговаря, че в длъжностната му характеристика не му е вменено да се занимава със служебните автомобили, а е включен само обществения транспорт. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на документи, изготвени от служители на Община Момчилград, в съдебно заседание на 13.06.2024 год., на свидетеля М. Ф. М. е предявен оригиналът на Формуляр от проведена междинна среща на 17.07.2023 год. /на л.79 от делото/, за да отговори на въпроса: Негов ли е подписът, поставен срещу лицето, вписано под №2 – М. Ф. М.?, на което свидетелят заявява, че да, това е неговият подпис и че сам си е изписал името. В същото съдебно заседание, на свидетеля е предявен оригиналът и на Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, от 12.02.2024 год. /на л.78 от делото/, за да отговори на същия въпрос: Негов ли е подписът, поставен срещу лицето, вписано под №2 – М. Ф. М.?, на което свидетелят заявява, че да, това е неговият подпис и че отново сам си е изписал името. На свидетеля е предявен и оригиналът на Доклад, изготвен на 09.01.2024 год., от М. Ф. – ••• „•••“ в община Момчилград /на л.82 от делото/, за да отговори на същия въпрос: Негов ли е подписът, поставен под доклада?, на което свидетелят М. Ф. М. заявява, че подписът под доклада от 09.01.2024 год. е неговият и че той сам си е изписал датата. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 13.06.2024 год., свидетелката М. А. М. сочи, че работи в община Момчилград от ••• год., а от ••• год. е •••. В показанията си заявява, че е подписала становище до кмета на Общината, относно дейността на ••• З. Д. и че съставила това становище през м. януари и на 10 януари го представила на кмета. Свидетелката пояснява, че това становище е без входящ номер от деловодната система и че не го е завела в деловодната система, защото е вътрешен документ. Заявява, че знае, че З. Д. е ••• на община Момчилград от няколко години е ••• и че откакто е •••, работи по този начин, както е описано в доклада. Относно посоченото в становището, че има проблем със спазване на работното време, свидетелката заявява, че ••• не е изисквал от нея становище относно тези обстоятелства и че е имало проблеми с трудовата дисциплина в нейния отдел, по отношение спазване на работното време и че тя е предприемала някакви действия с колегите и се предупреждавала да спазват работното време, както и че не е сигнализирала за тези проблеми. По отношение твърдението в становището, че липсвали ведомости за изборите, свидетелката М. М. заявява, че това е така, като не си спомням точно за кои избори е било, но е нямало ведомост. Пояснява, че тези ведомости би трябвало да ги изготви •••, защото в тях са посочени членове на комисии, а информацията, дали са присъствали или не, е при него и че сигурно от отдел „•••“ взема информацията. На въпрос - как са изплатени възнагражденията на членовете на СИК, без да е налична ведомост, свидетелката отговаря, че тя е изготвила съм ведомост, като ••• й е давал списък и въз основа на този списък, тя изготвяла ведомост, като пояснява, че изплащането на възнагражденията на членовете на СИК винаги е ставало въз основа на ведомост, където има място за подпис на лицето. Свидетелката сочи в показанията си, че ведомостите за изборите са ги изготвяли ••• и ги предавали на счетоводството. На въпроси - какво е имала предвид, че през 2023 год. е нямала подготвена междинна оценка и кой трябва да изготви тази междинна оценка?, свидетелката М. М. отговаря, че на ••• трябва ••• да ги изготвя, а тя нямала такава междинна оценка. Свидетелката пояснява в показанията си, че в нейния отдел правят атестации и че на служителите в отдела тя ги изготвя, а на нея междинната оценка трябва да я направи ••• и това е имала предвид, че няма междинна оценка. Заявява, че няма направена и атестация и че тя си правила атестацията, а ••• само я подписвал. По отношение комуникацията на З. Д. с ••• и провеждането на срещи и контакти, във връзка с дейността, дали лично или предимно по електронен път, свидетелката заявява, че ••• не е организирал работни срещи и че тяхната комуникация била по имейли и вайбър, когато се е изисквало да се изготвят законни справки, като свидетелката получавала тези съобщения по имейл или по вайбър, въпреки че работели в една и съща администрация. Свидетелката М. М. сочи в показанията също така, че и другите ••• имали такъв проблем и те получавали всичко по електронен път и че работни срещи с ••• не били провеждани. Свидетелката сочи, че предишните ••• на общината, преди З. Д., провеждали седмични оперативки и че ако не са били седмични, поне на 2 - 3 седмици се провеждали оперативки, като заявява, че такива срещи и оперативки през 2023 год. не са провеждани. Свидетелката М. М. в показанията си сочи също, че при докладване на някакви проблеми на кмета, е казвала на кмета за работата на •••, споделяла е, но писмено е изготвила само този документ, като пояснява, че кметът на общината е поискал този документ и че тя го представила в писмена форма. На поставени й въпроси от самия жалбоподател З. Д., свидетелката М. М. отново заявява, че е вярно, че предишните ••• са организирали такива оперативки в залата на Община Момчилград и че през 2023 год., ••• на общината не е провеждал такива оперативки, като преди провеждали такива оперативки, без присъствието на кмета, а само ••• ги провеждал. Заявява също, че през 2023 год. са били провеждани оперативки, но тези оперативки били провеждани с покана на кмета на Общината, но не от •••, като кметът ги провеждал, а ••• присъствал. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на документи, изготвени от служители на Община Момчилград, в съдебно заседание на 13.06.2024 год., на свидетелката М. А. М. е предявен оригиналът на Становище относно дейността на ••• на общината за 2023 год., изготвено на 10.01.2024 год. /на л.83 от делото/, за да отговори на въпроса: Неин ли е подписът, поставен под становището?, на което свидетелката М. А. М. заявява, че подписът, положен под становището от 10.01.2024 год., е нейният и че тя го положила. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 13.06.2024 год., следващата свидетелка – Г. З. С. сочи, че от месец септември 2013 год. работи като ••• „•••“ в община Момчилград. Свидетелката С. потвърждава, че е подписала писмено мнение до кмета на Общината, относно дейността на ••• З. Д., както и че тя го е изготвила, на датата 15.01.2024 год. и че след като го е изготвила, го е предала на кмета. Заявява, че знае, че З. Д. е ••• на общината от ••• години и че по този начин, по който е описала в мнението, работи през 2023 год., а през първите му години като ••• нямала такова мнение, като счита, че промяната е настъпила вследствие на работата. По повод твърдението й, че има проблем с недостатъчна събираемост на данъците, но че в годишният отчет за изпълнението на мандатната програма на кмета било описано, че събираемостта на данъците за 2023 год. се е увеличила, свидетелката сочи, че тя се е увеличила във връзка с текущия бюджет, а с недоборите винаги имали проблеми, но това не било от сега и че това е проблем на техния отдел, с който целият екип се занимава от години. В показанията свидетелката С. заявява, че когато е имала някакви проблеми, се обръщала към много хора – към •••, към заместник - кмета, към кмета, но конкретно - и към •••. На въпрос, дали той й е съдействал, свидетелката заявява, че това е зависело от проблема, като пояснява, че когато се изготви писмо от служител, той се подписва, тя се подписва и след това отива при ••• за подпис, след това при ресорния заместник - кмет и го оставят в „Личен състав“ за кмета, като също така било за отчетите и длъжностните характеристики. На поставен й въпрос, във връзка с това, че в мнението е посочила, че З. Д. не проявява интерес относно проблемите в отдела, същата отговаря, че с тях не е организирал срещи и че кметът организирал оперативки с всички •••, ••• и ••• и само с отдела в залата не са провеждани срещи или оперативки. На въпрос, дали ••• е идвал в отдела да пита, дали имат нужда от някаква помощ и имат ли някаква комуникация с него, свидетелката С. заявява, че ако има проблем, е могла да се кача при него или да му звънне по телефона, а на въпрос, ••• организирал ли срещи на •••, без кмета, свидетелката отговаря отрицателно, като заявява, че само кметът ги организирал. Относно посоченото в писменото мнение, че понякога имат затруднения поради остарялата система за разпечатване на квитанции, свидетелката пояснява, че става дума за квитанциите при заплащане на данъци и такси и че този въпрос е поставян пред ••• и на други хора, тъй като работели с матричен принтер, който издава звуци, за да го сменят. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на документи, изготвени от служители на Община Момчилград, в съдебно заседание на 13.06.2024 год., на свидетелката Г. З. С. е предявен оригиналът на Мнение, изготвено от същата на 15.01.2024 год. /на л.84 от делото/, за да отговори на въпроса: Неин ли е подписът, поставен под становището?, на което свидетелката Г. З. С. заявява, че подписът, положен под Мнение от 15.01.2024 год., е нейният и че тя го положила. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 13.06.2024 год., следващата свидетелка – М. Ш. П. сочи, че работи в Общинска администрация - Момчилград, като ••• „•••“, от месец ••• ••• год. В показанията си същата заявява, че е изготвила доклад относно дейността на ••• З. Д., на 15.01.2024 год. и че този доклад го е предала на кмета на общината. В показанията си заявява също, че този доклад няма входящ номер и не е минал през деловодната система, защото й е бил изискан лично, а не по служебен път. На въпрос, откакто З. Д. е ••• на община – Момчилград, по начина, описан в доклада, ли е работил, свидетелката отговаря, че това е било така, комуникацията била недостатъчна и се случвала главно по имейли, а по-рядко имало лични срещи, а те се случвали по-скоро когато тя, в качеството й на •••, имала за съгласуване изходящи документи и тогава, по този повод, се виждали със •••. На въпрос - вярно ли е това, което е посочила в доклада – абзац 2, че има проблеми, които касаят спазването на работното време?, свидетелката отговаря, че не е казала, че има проблем с работното време, а че има проблем със спазването на работното време и че няма контрол за служителите от моя отдел и че дори когато служителите от техния отдел закъсняват, няма кой да ги контролира. На въпрос, свързан с твърдението на свидетелката, че липсва съдействие за организиране на специални събития и дали има група в мобилно приложение за комуникация, в която ••• организира такива събития и изпраща покани, свидетелката П. отговаря, че техният отдел е пряко ангажиран да координира дейността, свързана с културни мероприятия, с реализирането на културния и спортен календар, което е част от дейността на отдела им и че по нейно мнение, ••• на общината трябва да има отношение към тези културни прояви, защото като отдел очаквали да бъдат подкрепени при организиране на всички тези мероприятия и имали нужда да чувстват тази подкрепа, дори и само като присъствие. Свидетелката твърди, че рядко се е случвало ••• да ги е подкрепял. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на документи, изготвени от служители на Община Момчилград, в съдебно заседание на 13.06.2024 год., на свидетелката М. Ш. П. е предявен оригиналът на Доклад, изготвен от същата на 15.01.2024 год. /на л.85 от делото/, за да отговори на въпроса: Неин ли е подписът, поставен под доклада?, на който свидетелката М. Ш. П. заявява, че подписът, положен под доклада от 15.01.2024 год., е неин и че тя го е положила. В показанията си, дадени в съдебно заседание на 09.07.2024 год., следващият свидетел – С. М. О. сочи, че работи в Община Момчилград от ••• год., като до месец март ••• год. бил •••, след което и към момента изпълнява длъжността ••• „•••“ в Община Момчилград. В показанията си заявява, че е подписал справка, на 12.01.2024 год., относно дейността на ••• З. Д., адресирана до кмета на Общината и че това е станало след устно искане и след проведени разговори с кмета на общината. Свидетелят категорично заявява, че той е съставил този доклад и той го е подписал, като го е предал лично на кмета на общината, защото му го поискал и за това на нея го предал. Заявява също, че справката няма входящ номер, защото е лично по искане на кмета и тъй като е вътрешноведомствен документ, не се изисква да минава през деловодството на общината. На въпрос - откакто З. Д. е ••• на общината, по този начин ли е работил, който е описан в справката?, свидетелят С. О. отговаря, че откакто З. Д. е •••, така се работи в общината, но може да каже, че предложението до кмета, З. Д. да бъде ••• на общината било лично негово, тъй като го познавал от първия му престой в Община Момчилград, като изключително умен, интелигентен, дисциплиниран човек, на който може да се разчита и за това свидетелят, като •••, направил предложението до кмета, З. Д. да бъде •••. Свидетелят заявява, че повече за негово съжаление, отколкото за Д. и че не знае каква била причината, но той, по време на работата си, не успял да се впише в колектива и да бъде истински ••• на общината. По отношение задълженията на •••, които З. Д. не е изпълнявал, свидетелят сочи, че той е един от най-важните хора в общината и че задълженията на ••• за много, свързани с изпълнение на всички дейности от общинската администрация – спазване на работното време, участие във всички мероприятия, сбирки с кмета, сбирки с администрацията. На въпрос, дали твърди, че през целия период, откакто З. Д. е •••, е работил по този начин, а не само за конкретната 2023 год., за която е изготвена справката, свидетелят О. заявява, че е казал, че той е работил, но не в пълния обем, който се изисква ••• и че лично за него е така. На въпрос - във връзка с казаното, че З. Д. е имал проблеми със спазване на работното време, на трудовата дисциплина, той не е ли изисквал обяснения от съответните служители, не е ли била извършвана проверка, при наличие на такива проблеми?, свидетелят отговаря, че З. Д. не му е бил пряко подчинен, за да има информация за цялостната му дейност и че не е изисквал обяснения от служители от неговия отдел и че проблемът със спазване на работното време не се отнася само за неговия отдел, а става въпрос за цялата общинска администрация. Относно твърдението в справката, че свидетелят е провел разговор за организацията на архива, но този проблем не е бил разрешен и поставен му въпрос - може ли да отрече, че е извършен ремонт на подземно помещение в Център за социална рехабилитация в общината, което място е използвано за архив?, свидетелят О. отговаря, че ••• етаж в сградата на Община Момчилград е бил определен за място за съхранение на архива и за съжаление, там нещата не са били решени и не казва, че това изцяло е по вина на З. Д., но че той, като •••, би трябвало да организира правилното съхранение, подредбата и устройството на целия архив и естествено, че вината не била само негова, защото тя е свързана и с много други хора, а имало и човек, който отговаря за архива, но той, като •••, носел отговорност и за това. На въпрос - в това подземно помещение било ли е организирано да се съхранява архива?, свидетелят О. отговаря, че там не е организирано, но е казал, че има част от ••• етаж в сградата на Общинска администрация, която е организирана за съхранение на архива. Свидетелят отново заявява в показанията си, че това подземно помещение, за което е имало идея да се използва като архив, не е било ремонтирано. На поставен му въпрос - ••• организирал ли е срещи на ръководителите на отдели – периодични или само с неговия отдел?, свидетелят О. отговаря, че той поне не си спомня и че срещите ги организирал кмета на общината, въпреки че според него, ••• трябва да организира срещи с цялата общинска администрация, както и с кметовете на населени места. Сочи, че дори имало определен ден – вторник, в който кметовете на населени места са в общинска администрация, но за съжаление, З. Д. не успял да се впише в този колектив, като ••• на общината. На въпрос - имало ли е практика от предишни •••, когато ••• да е водещата фигура в оперативната дейност на Общината?, свидетелят отговаря, положително, като сочи, че винаги това са били задължения на ••• и ••• организирали цялостната дейност на общинска администрация. На поставен му въпрос - през 2023 год., З. Д. провел ли поне една среща или оперативка с кметовете на населени места от община Момчилград, на която да са обсъдени определени проблеми?, свидетелят С. О. отговаря, че не знае за такава среща. Във връзка с откритото производство по оспорване истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на документи, изготвени от служители на Община Момчилград, в съдебно заседание на 09.07.2024 год., на свидетеля С. М. О. е предявен оригиналът на Справка за взаимоотношенията със ••• на общината и неговата дейност, изготвена на 12.01.2024 год. /на л.86 от делото/, за да отговори на въпроса: Негов ли е подписът, поставен под справката?, на който свидетелят С. М. О. заявява категорично, че положеният подпис под справката е негов и че справката е изготвил на 12.01.2024 година. По доказателствено искане на процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит като свидетели в съдебно заседание на 10.09.2024 год. са били допуснати и лицата Б. Ю. А. от [населено място] и К. Н. М. от [населено място], [община]. В показанията си свидетелят Б. Ю. А. сочи, че работил в Общинска администрация – Момчилград от ••• год. до месец април ••• год., когато бил освободен и че бил на различни позиции – ••• „•••“; няколко мандата бил ••• и мисли, че в началото на първия мандат на сегашния кмет направили предложение на З. Д. да бъде •••, а на него му предложили позицията на ••• „•••“ и че към настоящия момент работи във фирма „•••“ [населено място]. В показанията си свидетелят А. счита, че З. Д., като ••• на общината, повече се е занимавал с административна работа, но по отношение на отдела на свидетеля, последният сочи, че са кореспондирали, когато се е налагало да правят отчети, както и когато е имало жалби. Твърди, че ••• е идвал при него и свидетелят ходил при него, като заявява, че отговарял и за ••• и са обсъждали различни неща. По отношение организирането на оперативки свидетелят А. заявява, че е работил при различни кметове и те си имали различна организация и че при последния кмет всички знаели, че два пъти месечно ще има оперативки с кметовете, а дали кметът ще присъства или не, това било отделен въпрос. Твърди, че е имало оперативки, организирани от З. Д., като предполага, че е кметовете са се виждали. Свидетелят твърди също, че е чувал, че за тяхната администрация жалби и оплаквания е нямало и че хората се обслужвали най-експедитивно, а относно отдела, за който отговарял, сочи, че винаги е имало жалби и оплаквания и те са били във връзка с отпадъците и с животни – крави, кучета. По отношение спазването на работното време свидетелят А. твърди, че по негово време съм пускал списък сутрин, при започване на работното време, както и в края на работния ден и че същото се мъчел да прави и З. Д., но хората от обкръжението на кмета не спазвали работното време, като заявява, че поне неговото наблюдение било такова, а другите служители го спазваха. Твърди също, че З. Д. се е мъчил да следи за работното време, като сочи, че всеки началник отдел, който е отговорен за служителите в отдела си, би следвало да ги контролира и че З. Д. един или два пъти пускал писма до него, за да иска писмени обяснения от служители, защо не си изпълняват задълженията. Във връзка с условията на труд свидетелят А. заявява в показанията си, че е отговарял за трудовата медицина, впоследствие ••• бил беше този, който е отговарял за тази работа в общината, като твърди, че това, което е било предписвано като забележки от фирмата, с която общината има договорни отношения, З. Д. ги е отстранявал. По отношение предприетите действия за архива на общината, свидетелят А. сочи в показанията си, че през годините архивът се бил натрупал много и той бил предприел действия на тавана да се направят помещения за архива, като се поставят рафтове и мисли, че З. Д. ги доразвил и че дори имаше едно помещение, което било в друга сграда и по неговото предложение го изчистили, за да се премести там архива, защото се била натрупала много бумащина. В показанията си другият свидетел К. Н. М. сочи, че работил в Общинска администрация – Момчилград от месец ••• ••• год. до месец ••• ••• год., като ••• в отдел „•••“, но напуснал, защото не се чувствал финансово стабилен. Твърди в показанията си, че при изпълнение на неговата работа, З. Д. му е помагал, защото той му бил пряк началник и благодарение на него станал толкова добър ••• и че с него се консултирал за абсолютно всичко и каквото и писмо да дойдело при свидетеля, той го консултирал с него. Заявява също, че не е имало никаква промяна в работата на ••• през 2023 год. и че той се отнасял със същата сериозност в работата си, интересувал се за всичко, като свидетелят твърди, че му е задавал всякакви въпроси, свързани с работата, дори и когато не е бил на работа. Свидетелят К. М. сочи, че е изпълнявал и друга дейност в Община Момчилград - замествал ••• от деловодството, •••, като твърди, че докато е бил там, не са получавали жалби, а напротив, получавали доста похвали от страна на граждани и други институции, за работата на общината. Свидетелят твърди също, че когато е замествал в деловодството, З. Д. е помагал и там, той бил ••• „•••“, помагал на деловодството за абсолютно всичко. Свидетелят заявява, че З. Д. осъществявал комуникацията по имейл, по телефон, идвал и на място, разяснявал и обяснявал какво трябва да се прави, следял за спазване на сроковете, като изпращал имейли, обаждал се по телефоните, за да набляга на сроковете. Свидетелят твърди, че ••• се е включвал в организацията на празници в общината, по принцип информирал началниците, а началниците информирали другите служители, но имало случаи, когато ••• ги информирал за всякакви мероприятия и той бил на всички. Във връзка с условията на труд на работното място, свидетелят К. М. сочи, че в неговия офис имал стар принтер и благодарение на ••• го подновили с нов, имало подновяване на дограмите, защото течала вода и че съседната стая се ползвала от ••• и тя се снабдила с абсолютно всякаква техника – компютри, принтери и с всичко необходимо. По отношение на архива на общината, свидетелят заявява, че за архива няма много наблюдение, но тъй като в съседната стая бил ••• и трябвало да се организират, за да помогнат да се премести в друга стая и заедно със ••• се организирали и извършили преместването, като дори получили похвала •••, че всичко направили добре, •••. При така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, прие за установено следното: Съгласно чл.108, ал.1, изр.1/първо/ от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Оспорената заповед в случая е издадена от компетентен орган - кмета на община Момчилград, който съгласно чл.44, ал.1, т.3 от ЗМСМА, е и орган по назначаването на служителите в нея, с което е спазено изискването на чл.108, ал.1 от ЗДСл за прекратяване на правоотношението от органа по назначаването. Заповедта отговаря на посочените в чл.108 от ЗДСл особени изисквания за форма и задължително съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение – издадена е в писмена форма, подписана е от компетентния орган и съдържа правните основания за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг на държавна служба, като освен това, в същата са изложени в достатъчна степен и мотиви, в които са посочени фактическите основания, обусловили издаването на акта. Оспорената заповед е постановена и в определения в чл.107, ал.2 от ЗДСл едномесечен срок за прекратяване на служебното правоотношение поради получаване на най-ниска годишна оценка от държавния служител, считано от датата на получаване на окончателната оценка от контролиращия ръководител с формуляра за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността, в случая - 12.02.2024 год., като заповедта е издадена на 26.02.2024 година. По законосъобразността на оспорения акт: Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 и 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, като се преценява постигането на предварително определените цели, степента на изпълнение на задълженията и поставените задачи и професионалните компетентности, като редът за оценяване е определен с Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация / НУРОИСДА/. Разпоредбата на чл.2 от НУРОИСДА/Наредбата/ предвижда, че оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на: 1. постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи; 2. показаните компетентности. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, като по силата на чл.8 от Наредбата, процедурата по оценяването на длъжността за служителите на ръководни длъжности, какъвто е и жалбоподателят Д., включва следните етапи: 1. изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план/ИРП/; 2. провеждане на междинна среща; 3. провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Обемът и съдържанието на индивидуалния работен план са регламентирани в чл.9 от Наредбата, а начинът на изготвянето му – в чл.10 от Наредбата. В чл.12 от Наредбата е определен редът за провеждане на междинната среща, на която оценяващият ръководител и оценяваният правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в ИРП, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани и могат да подобрят изпълнението на длъжността, като след приключването на междинната среща се попълва съответния раздел от формуляра за оценка. Съгласно чл.13 от Наредбата, заключителната среща се провежда в периода от 1 до 31 януари на следващата година, като на нея оценяваният представя накратко основните си постижения, възникналите трудности, възможности за подобряване и самооценка за своето изпълнение, след което двамата с оценяващия ръководител обсъждат степента, в която са постигнати целите в ИРП и степента, в която оценяваният е показал компетентностите, необходими за ефективно изпълнение на заеманата длъжност, и подходящи действия за развитие на служителя. След приключване на заключителната среща се попълват съответните раздели от формуляра за оценка. Изпълнението на длъжностите от служителите на ръководни длъжности се оценява с годишна оценка въз основа на степента на постигане на целите от ИРП и показаните компетентности (чл.14, ал.1). Компетентностите, които трябва да покажат служителите в държавната администрация, техните определения, както и поведението, отговарящо на изискванията и неприемливото поведение, са посочени в рамки на компетентностите съгласно приложение №1 и приложение №1а към Наредбата (чл.15). Въз основа на степента на постигане на целите от ИРП и на показаните компетентности оценяващият ръководител може да даде пет варианта на годишна оценка, изброени в чл.16 от Наредбата, като най-ниската оценка „неприемливо изпълнение“, съгласно т.5 на чл.16 се определя, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил преобладаващата част от целите в ИРП на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, и б) е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение №1 и приложение №1а. Съгласно чл.18 от Наредбата, оценяващият ръководител е длъжен да извърши оценката на изпълнението на длъжността безпристрастно и обективно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка. За оценяването на изпълнението се попълва формуляр за оценка по образец, съгласно приложение №2 (чл.19), като след попълването му оценяващият ръководител запознава оценявания със съдържанието му (чл.20). Оценяваният има право на възражение срещу дадената му годишна оценка, което се подава до контролиращия ръководител в 7-дневен срок от подписването на формуляра (чл.23). Съгласно чл.24 от Наредбата, контролиращият ръководител е длъжен да се произнесе по възражението в 7-дневен срок от получаването му, като неговото решение е окончателно. От анализа на посочените разпоредби следва изводът, че оценяването на служителите в държавната администрация се извършва по строго определен ред и критерии, като всеки един етап от процедурата се документира във формуляра за оценка. Спазването на нормативните изисквания гарантира определянето на безпристрастна и компетентна оценка на изпълнението на длъжността и постигането на целите, заложени в чл.1, ал.2 от НУРОИСДА. Съдът намира, че процедурата по атестиране на жалбоподателя за работата му за периода от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год. е проведена при спазване на нормативните изисквания, предвидени в НУРОИСДА. Осъществени са и трите нормативно предвидени етапа на атестирането - изготвен и съгласуван е индивидуален работен план на жалбоподателя; проведена е междинна среща; проведена е заключителна среща, както и е определена и годишна оценка на изпълнението. При осъществяване на трите етапа на атестирането са спазени предвидените срокове. Не се установяват твърденията на жалбоподателя, че посочените три етапа на атестирането не са проведени, както и че не са му били връчени надлежно попълнени и подписани формуляри за всеки етап от атестирането. В приложения по преписката и приет като доказателство Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, Част „Междинна среща“, от датата 17.07.2023 год., е направен правят преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите, определени в индивидуалния работен план и на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика/възложените конкретни задачи, на показаните компетентности от служителя, както и на други въпроси, които са свързани с изпълнението на длъжността „секретар на община в общинска администрация“, като ясно и конкретно са описани пропуски, слабости и неизпълнени цели от ИРП, както и неизпълнение на конкретни задължения от длъжностната характеристика. По преписката е представена и е приета като доказателство изготвена на 30.01.2024 год. годишна оценка на изпълнението от оценяващия ръководител /на л.53/, като е определена годишна оценка „неприемливо изпълнение“, която е извършена съобразно правилото на чл.16, т.5, б.„а“ и б.„б“ от НУРОИСДА, защото в нея се съдържа подробен коментар относно това, кои са неизпълнените цели от ИРП и какво е нивото на тяхното неизпълнение съобразно изискванията/критериите, определени в ИРП, ясно и конкретно са описани отново пропуски, слабости и неизпълнение на конкретни задължения от длъжностната характеристика, касаещи атестирания период, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя. Съдът намира, че съгласно чл.18, ал.1 от НУРОИСДА, годишната оценка на изпълнението е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл.18, ал.2 от НУРОИСДА, преди определянето на годишната оценка на изпълнението, оценяващият ръководител може да поиска мнение за работата на оценявания от други служители, които често работят с оценявания, като това е сторено в случая от кмета на община Момчилград, като такова мнение в писмен вид е било поискано от посочените по-горе шестима служители от Общинска администрация – Момчилград: М. Б. М. - ••• „•••“; М. Ф. М. - ••• „•••“; М. Ш. П. - ••• „•••“; Г. З. С. – ••• „•••“; С. М. О. - ••• „•••“ и М. М. М. – ••• на община Момчилград. И шестимата посочени служители са дали такова мнение в писмен вид, представени по преписката и приети като доказателства по делото /от л.34 до л.39 вкл. и същите в оригинал – от л.81 до л.86 вкл./, като фактите и обстоятелствата, отразени в тях, са залегнали и в изготвената от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението. Видно от формуляра за годишна оценка на изпълнението от 30.01.2024 год., жалбоподателят З. Д. го е подписал и е вписал в същия коментар в съответната графа: „Възразявам срещу поставената оценка.“, като в съответствие с чл.76, ал.9 от ЗДСл и чл.23 от НУРОИСДА, в установения 7/седем/-дневен срок – на 05.02.2024 год., същият е подал писмено възражение до оценяващия ръководител, против поставената му годишна оценка. Оценяващия ръководител се е произнесъл по възражението в 7-дневен срок от получаването му, съгласно изискването на чл.24, ал.1 от НУРОИСДА и съобразно съобразно разписаното в чл.24, ал.2 от НУРОИСДА, е потвърдил определената годишна оценка, като е разгледал и коментирал всички мотиви за обжалване на оценката, изложени в подаденото от служителя възражение и е отговорил подробно на всяко едно от тях, а освен това е дал и подробно становище относно годишната оценка на изпълнението на оценявания. Съдът намира, че оценката е извършена обективно и безпристрастно въз основа на конкретни факти, които се установиха и в рамките на настоящото съдебно производство, поради което съдът намира изложените в обратната насока твърдения за неоснователни. Оценяващият ръководител в случая е длъжен да даде крайна оценка на работата на служителя за целия период на действие на индивидуалния работен план, като в случая е разгледал възражението на З. Д. и в правомощията си по чл.24, ал.2 от НУРОИСДА е потвърдил оценката, като във формуляра е изложен подробен коментар на оценяващия ръководител по мотивите във възражението за обжалване на оценката, който коментар е отразен по-горе в настоящото изложение и съдът не намира за нужно да го преповтаря. Изложените факти относно неизпълнение на служебни задължения и липса на компетентности кореспондират с конкретните задачи и цели по представения индивидуален работен план, подробно описани по-горе, а обсъжданите в оценката компетентности са заложените в приложение №1 и приложение №1а от НУРОИСДА, което определя рамката на компетентностите по отношение на висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Както бе посочено и по-горе, на 12.02.2024 год. жалбоподателят З. Д. е бил запознат с окончателната оценка, като на формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността от датата 12.02.2024 год. също е вписана забележка, че: „Лицето отказва да получи формуляра“, което е удостоверено с подписите на двама свидетели, които са вписали и имената си: М. Б. М. и М. Ф. М.. Тези двама свидетели: М. Б. М. и М. Ф. М., са разпитани като свидетели и в хода на съдебното дирене, като същите в показанията безпротиворечиво сочат, че посочените формуляри са били съставени на посочените в тях дати и са били връчени на жалбоподателя З. Д., но същият е отказал да ги подпише и да получи екземпляр от тях. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки: 1. Получена най-ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността и 2. Законосъобразно проведена процедура по оценяване. Съдът намира, предвид всичко изложено по-горе, че при издаването на процесната заповед са налице и двете горепосочени предпоставки. При оценяването на жалбоподателя Д. на изпълнението на заеманата от него длъжност „•••“, за периода от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год. по реда на НУРОИСДА, въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности, е определена годишна оценка на изпълнението на длъжността: „Неприемливо изпълнение“. Такава оценка е дадена поради неизпълнение от страна на оценявания на преобладаващата част от целите в Индивидуалния му работен план на нивото на изискванията/критериите/, определени в него. Неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, както и поради показани за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в Приложение №1 към чл.15, ал.1 и Приложение №1а към чл.15, ал.2 от НУРОИСДА. Мотивите за определената годишна оценка на изпълнението са подробно изложени в т.3. Годишна оценка на изпълнението, определена от оценяващия ръководител, към формуляр на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, заемащи отговорни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, от 30.01.2024 година. Съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионалната компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите на индивидуалния работен план и тези за формиране на годишна оценка на изпълнението. Настоящият съдебен състав счита, че в случая тези изисквания са спазени при провеждане на процедурата по атестиране на жалбоподателя З. Д.. Крайната годишна оценка на изпълнението на длъжността от жалбоподателя Д. за 2023 год. отразява неизпълнението на целите на индивидуалния работен план на жалбоподателя, както и показаните от него компетентности, като ••• на общинска администрация на Община Момчилград. Оценката на жалбоподателя е извършена безпристрастно и компетентно въз основа на установими факти и обстоятелства, мотивирана е и е намерила отражение в съответния формуляр, по аргумент от чл.16, ал.1, чл.18, ал.1 и чл.19, ал.1 от НУРОИСДА /В т.см. - Решение №4802/14.04.2021 год. по адм.дело №10422/2020 год. на ВАС, Решение №618/15.01.2020 год. по адм.дело №7117/2019 год. на ВАС/. Съдът намира за необходимо да отбележи, че правилността на оценяването е въпрос на оперативна самостоятелност на оценяващия ръководител и на контролиращия ръководител, като тя не подлежи на съдебен контрол. При спазване на процедурата, заложена в НУРОИСДА и установяване на фактите, посочени във формуляра – приложение №5 към чл.24, ал.2, следва да се приеме, че оценката е извършена обективно и безпристрастно. С оглед на събраните по делото доказателства се налага изводът, че процедурата по оценяване изпълнението на длъжността от страна на жалбоподателя З. Г. Д., за посочения период 01.01.2023 год. – 31.12.2023 год., е проведена без да са допуснати нарушения. Независимо от това, настоящият съдебен състав счита, че всички приобщени по делото писмени и гласни доказателства, с изключение на показанията на свидетелите Б. А. и К. М., които съдът не кредитира, са в подкрепа на възприетото от оценяващия орган – кмета на община Момчилград, респ. са в подкрепа на това, че правилно на жалбоподателя З. Д. е определена годишна оценка на изпълнение на задълженията като „•••“ - „Неприемливо изпълнение“, за атестирания период - от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год. Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на посочените двама свидетели, тъй като същите са напълно изолирани от останалия доказателствен материал, приобщен по делото, а освен това, тези двама свидетели са присъствали по време на цялото първо открито съдебно заседание по делото, били са наясно със спора, както и с това - какви за тезите, поддържани от страните, какви доказателствени искания се правят, вкл. и кои други лица са поискани и допуснати до разпит в следващото съдебно заседание като свидетели, за какви обстоятелства същите ще следва да дадат показания и т.н. Съдът също така, намира за недоказано оспорването на истинността, досежно тяхната автентичност/авторство/ на следните документи, изготвени от служители на Община Момчилград: 1. Формуляр за проведена междинна среща от 17.07.2023 год.; 2. Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността от 12.02.2024 год.; 3. Доклад от 11.01.2024 год., изготвен от М. Б. М. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 4. Мнение от 15.01.2024 год. на Г. З. С. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 5. Мнение от 09.01.2024 год. от М. Ф. М. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 6. Доклад от 15.01.2024 год., изготвен от М. Ш. П. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград; 7. Становище относно дейността на ••• на общината за 2023 год., от 10.01.2024 год., изготвен от М. А. М. – ••• в Общинска администрация - Момчилград и 8. Справка за взаимоотношенията със ••• на общината и неговата дейност от 12.01.2024 год., изготвен от С. О. – ••• „•••“ в Общинска администрация - Момчилград. В тази връзка следва да бъде посочено, че всички тези служители от Общинска администрация – Момчилград, общо шестима, са били призовани като свидетели, на всички тях в съдебно заседание са предявени, в оригинал, документите, на които те са автори и на които е положен подписът им, като всички тези служители категорично са потвърдили, че подписът под съдържанието на документа е положен от тях, т.е. от всеки един служител, посочен като автор на документа и на посочената в съответния документ дата. Предвид това, съдът не подлага на каквато и да е съмнение автентичността/авторството/ на тези частни документи, поради което и същите си остават част от приобщения доказателствен материал по делото. По така изложените съображения, настоящият състав на Административен съд - Кърджали намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – органа по назначаването, в съответната форма и в установения срок, като съдържа всички изискуеми се реквизити. Не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и противоречие с приложимите материалноправни норми, които да опорочават определената обща годишна оценка на изпълнението, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя З. Г. Д.. Предвид изложените съображения се налага извод, че не са налице основанията за отмяна на оспорената заповед по чл.146 от АПК, поради което жалбата на З. Г. Д. от [населено място] се явява неоснователна и недоказана и като такава, същата следва да бъде отхвърлена с решението по настоящото дело. При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, в полза на последния следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата в размер на 720.00/седемстотин и двадесет/ лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно представения списък на разноските /л.109/, договор за правна защита и съдействие сер.•• №••• от ••• год. /л.23, стр.2/ и справка за стандартен кредитен превод от 30.04.2024 год. на Търговска банка „Д“, референция •••, с наредител: община Момчилград и получател: адв.Е. П., за сумата 720.00 лева, с основание: защита по адм.дело №103/2024 год. /л.110/. Дължимите разноски следва да бъдат присъдени в полза на община – Момчилград, с ЕИК •••, която е юридическото лице и която има самостоятелен бюджет и която се представлява от административния орган, издал оспорения административен акт. Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд