Решение № 113 от 30.11.2021 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 337/2021 г.

Производството е по чл. 7 от УБДХ. Постъпила е жалба от нарушителите СВ. СТ. Б. и В. Л. Н., чрез защитника адв. Р. Петков, против Решение №58/26.11.2021 г., постановено по анд №236/2021 г. по описа на Районен съд – Исперих. Оплакванията са, че решението е необосновано и съдът не е установил действителната фактическа ситуация. Според защитника съдът е кредитирал показания на майката на пострадалото лице и свидетели, които са затаили истината, че са негови роднини. Моли съда да отмени решението, а алтернативно да измени решението и наложи глоба в минимален размер. В съдебно заседание адв. К. – защитник на Б. и Н., който е преупълномощен от адв. Р. Петков поддържа жалбата. Излага доводи, че съдът е допуснал нарушения на правилата за оценка на доказателствата, че решението е необосновано. Защитникът счита, че наказанието е явно несправедливо и задържането би поставило в риск децата на нарушителите. Искането е за отмяна и оправдаване на нарушителите и алтернативно за налагане на наказание глоба. За ОП не се явява представител. Разградски Окръжен съд се запозна с доказателствата, обсъди доводите на страните и установи следното: С обжалваното решение РС е признал за виновна С.Б. в това, че в това, че на 06.11.2021 г., в град Исперих, отправила обидни думи към Н.С.А., като я нарекла „уруспия“ „курва“, „кучка“, след което я хванала за шията и се опитала да я души, като с описаните действия е осъществила от обективна и субективна страна проява сочеща на оскърбително отношение и държание към гражданите и с която е бил нарушен обществения ред и спокойствие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и В.Н. в това, че на 06.11.2021 г., в град Исперих, нанесъл удар в областта на лицето на Н.С.А., хванал я за косата, дърпал я, блъснал я върху оградна мрежа, като с описаните действия е осъществил от обективна и субективна страна проява сочеща на оскърбително отношение и държание към гражданите и с която е бил нарушен обществения ред и спокойствие по смисъла на чл.1, ал. 3 УБДХ и им наложил наказание по три денонощия задържане в поделенията на МВР. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 7, ал. 2 УБДХ, в срока по чл. 7, ал. 2 УБДХ. Първоинстанционният съд е сезиран с Акт за установяване на дребно хулиганство с рег. №А-15/ 09.11.2021 г., в който се сочи, че на 06.11.2021г. в град Исперих, С.Б. отправила обидни думи към Н.С.А., като я нарекла „ороспия“ „курва“, „кучка“, след което я хванала за шията, а нарушителя В.Н. я ударил с шамар по главата, хванал я за лявата ръка, блъснал я в оградата, хванал А. за косата и я скубал. Актът е подписан от нарушителите, свидетели и актосъставителя. Производството пред Районен съд Исперих е протекло по реда на Указ №904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Установена е следната фактическа обстановка: СВ. СТ. Б. е български гражданин, родена на 28.10.1988 г. Не е осъждана. Не е регистрирана от органите на МВР като извършил противоправни прояви. Няма данни да е нарушавала обществения ред. Не работи грижи се за трите си деца. В. Л. Н. е български гражданин, роден на 04.01.1982 г. Не е осъждан. Не е регистриран от органите на МВР като извършил противоправни прояви. Няма данни да е нарушавал обществения ред. По характер е скромен и сдържан. Работи. С.Б. и В.Н. живеят на семейни начала и имат три деца – Л, С. и О., родени през 2005 г., 2008 г. и 2010 г. С.Б., В.Н. и децата им живеели в гр. Исперих, кв. „Запад“ №25 Дъщерята на С.Б. и В.Н. имала приятел, който след като се разделили, тръгнал да дружи с непълнолетната Н. А.. Н. А. живеела в гр. Исперих на адрес: св. „Запад“ №47. С.Б. и В.Н. решили да потърсят сметка от А. защо дружи с момче, което е било приятел на дъщеря им. На 06.11.2021 г. отишли пред дом № 47 в квартал „Запад“ в град Исперих да я търсят. Там се срещнали със св. З.Р. - майка на А.. През това време А. била извън дома си със своя приятелка – св. В.А.. А. чула виковете на Б. и с приятелката си отишли пред дома, за да видят какво става. Видели нарушителите в двора „да се разправят“ с майка. Тогава Б. казала, че А. управлявала автомобил и бутнала дъщеря им. След А. пристигнала и се срещнала с Н. и Б., последната започнала да я обижда – наричала я: „курва“, „кучка“, „уруспия“. След това я хванала за врата, опитвайки се да я души. Намесил се и нарушителя В.Н. – ударил А. с шамар по главата, хванал я за косата, блъснал я в оградната мрежа на двора. св. А. се опитала да ги разтърве, но не успяла. Св. А.Р. разбрал, че навън се бият, излязъл и заварил В.Н. да държи А. за главата, да дърпа косата. С.Б. да „вика по“ А.. Р. се намесил и разделил. След това С.Б. и В.Н. си тръгнали. А. подала оплакване в МВР. Описаната фактическа обстановка е установена от показанията на свидетелите. Показанията са в противоречие с обясненията на нарушителите, които твърдят, че са отишли, за да говорят с брата на А., за да не дава да управлява автомобила му, тъй като блъснала дъщеря им. С.Б. твърди, че е нападната от А., които се опровергава от показания на всички свидетели. А В.Н. твърди, че А. „скача да се бие“, а той само отделил двете. Съдебният състав приема, че обясненията на Б. и Н. са недостоверни. От показанията на св. А. и св. Р. се установява извършеното от Б., както и че извършеното от Н. не се изчерпва с това, че „отделил двете“. Безспорно нарушителите са влезли в конфликт с майката на А., след това след появяването на А. и с нея. Б. е викала, оправила обидни думи, спрямо А. и упражнила физическо насилие. Уврежданията по А. са отразени и в представения по делото фиш за спешна медицинска помощ от 6/7.11.2021 г. Показанията на свидетелите са вазимнодопълващи се, категорични и ясни. Фактическа обстановка, приета и от районния съд, е установена въз основа на доказателствата, обсъдени и преценени от съда. От събраните доказателства е установено, че Б. и Н. са извършили непристойна проява, изразена в употреба на неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение към А. и останалите лица, скарване, сбиване, с които действия нарушават общественият ред и спокойствие и са проява по УБДХ. Съставът на ОС Разград намира, че обосновано е прието, че Б. и Н. следва да отговаря за деянието. Жалбата е неоснователна в частта, относно оплакванията от нарушения на съда при анализа на доказателствата и необосноваността на съдебния акт. Съдът е извършил и отразил в мотивите анализ на доказателствата. Установената фактическа обстановка е сходна с приетата от ОС Разград. Не са игнорирани доказателства от първоинстанционният съд. Оценката на съда за достоверността на доказателствата е в съответствие с процесуалните правила и е резултат преценка на доказателствата поотделно и в съвкупност, съобразяване на пълнотата, последователността, непротиворечивостта на показанията на свидетелите и съответствието помежду им. Описаната фактическа обстановка е установена по несъмнен начин. Няма съмнение в достоверността на показанията на св. А. и майка. Показанията им се подкрепят от показанията на всички свидетели, включително на св. В.Г. пред която непосредствено след инцидента, са изложили същите обстоятелства, които излагат и при разпита в съдебно заседание. Жалбата е основателна в частта, относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Съдебният състав счита, че с оглед добрите характеристични данни на нарушителите, обстоятелството че полагат грижи за две малолетни и едно непълнолетно дете, за да се поправят не е необходимо да бъде постановено задържането им в поделение на МВР, а е достатъчно да се наложи наказание глоба. При съобразяване на установеното по делото имуществено състояние на нарушителите и задължението им за издръжка на три деца глобата следва да е в минималния, предвиден размер. По изложените съображения съдът