Решение № 4856 от 15.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9012/2022 г.

Производството е образувано по предявени от „П.И.Б.“ АД срещу Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД главни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и евентуални искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 02.06.2007 г., на основание обществена поръчка, между „Български държавни железници“ ЕАД като лизингополучател и „ARWEX“ AG като лизингодател, бил сключен договор за доставка на вагони, като предаването било удостоверено в протоколи от 11.07., 27.08., 11.10 и 25.10., както и 10 бр. вагони за резервни части. На 10.07.2007 г. „ARWEX“ AG прехвърлило вземанията си по договора на ищеца „П.И.Б.“ АД срещу сумата от 8036000 евро, като за цесията било уведомено „Български държавни железници“ ЕАД, което дружество изготвило окончателен погасителен план и започнало изплащане на дължимите вноски на новия кредитор. След преобразуване на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и отделяне на имущество към „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД вагоните били прехвърлени на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. Подписано било споразумение и „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД продължило да заплаща вноските към „П.И.Б.“ АД. На 21.03.2013 г. „ARWEX“ AG било заличено от търговския регистър на кантон Цуг, Швейцария, на 27.02.2014 г. било сключено споразумение между Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД за заплащане на вноските към „П.И.Б.“ АД. Въпреки споразумението Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД уведомило „П.И.Б.“ АД, че договорът за цесия е нищожен, тъй като вземания по договор за обществена поръчка не можели да бъдат прехвърляни. По търг. дело № 2763/2014 г. на СГС, VІ-9 с-в, при твърдения за нищожност на договора за цесия, Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД осъдил „П.И.Б.“ АД да му заплати сумата от 5523403 евро на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, 29206, 10 евро – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 12.04.2014 г. – 30.04.2014 г., разноски по делото в размер 1424255, 64 лв., както и 300 лв. – разноски в производство по т.д. № 781/2021 г. ВКС, ІІ ТО. На 16.02.2022 г. ищецът заплатил на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД сума в общ размер 20 840 986, 41 лева, която двете ответни дружества разделили помежду си по 11195000 лв. Ищецът твърди, че с действията си „Български държавни железници“ ЕАД, с променено наименование Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, чрез неговите изпълнителен директор, членове на СД и на комитета за: провеждане на обществената поръчка, както и чрез действията по спиране на плащанията, отправяне на претенции за връщане на вече платените суми, завеждане на иск и постепенно навеждане в хода на процеса на възражения, основани на собственото недобросъвестно поведение на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, да е причинило на „П.И.Б.“ АД вреди в общ размер 20 840 986, 41 лв., както и вреди в размер на 4285682 евро – неплатени 46 вноски х 93617 евро по погасителен план, като последните ще бъдат претендирани в отделно исково производство. В уточнителна молба от 12.06.2023 г. ищецът посочва фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба като действия от страна на ответниците, определени като противоправно поведение и обобщава да се касае за поредица от противоправни действия по провеждане на процедурата по обществена поръчка, сключването на нищожен договор за обществена поръчка, получаване „в собственост“ и експлоатиране на вагоните, изготвяне на нов обобщен погасителен план, в който ищецът е посочен като кредитор, като по този начин са създали впечатления у ищеца за валидно възникнали задължения по договора. Конкретизира, че от получената сума от 20 840 986, 41 лв. Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД е превело на „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД сума в размер на 11195000 лв. и задържало сума в размер на 9645986, 41 лв. Тези незаконосъобразни действия са извършени от лица, на които „БДЖ“ ЕАД, съответно Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД и „БДЖ – пътнически превози“ са възложили работа. По изложените съображения ищецът претендира осъждане на ответниците да му заплатят солидарно, на основание чл. 49 ЗЗД, сумата от 1042049, 32 лв., частично от 20840986, 41 лв.., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, както и на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава в размер законната лихва - 55286, 51 лв., частично от 1105730, 11 лв. върху главницата от 20840, 41 лв., дължима за периода 16.02.2022 г. – 24.08.2022 г. При условията на евентуалност твърдят „БДЖ“ ЕАД да е получило и да ползва вагоните по договора за обществена поръчка, обявен за нищожен, като на 24.05.2011 г. Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД („ХБДЖ“ ЕАД) е прехвърлило вагоните на своето дъщерно дружество „Български държавни железници – пътнически превози“ ЕООД. Твърди се ищецът да се е обеднил със сумата от 20840986, 41 лв., която заплатил на „ХБДЖ“ ЕАД на 16.02.2022 г., а двамата ответника да са се обогатили със сумата, която не са заплатили на ищеца. Допълнително се твърди Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД да са се обогатили с ползите от използването на вагоните в периода от датата на придобиването им до прехвърлянето им на „Български държавни железници – пътнически превози“ ЕООД. След тази дата Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД се е обогатил неоснователно с ползите от своята инвестиция в „Български държавни железници – пътнически превози“ ЕООД, чиято стойност е увеличена със стойността на вагоните и с ползите, които дъщерното дружество извлича от ползването им. Ищецът претендира евентуално солидарно осъждане на ответниците да му заплатят, на основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 1 042049, 32 лв. – частично от 20840986, 41 лв. с която ответниците са се обогатили неоснователно в резултат на плащане от страна на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната главница, както и сумата от 18525, 32 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20840986, 41 лв., дължимо за периода 23.06.2022 г. – 24.08.2022 г. В уточнителна молба от 12.06.2023 г. ищецът конкретизира, че не претендира пререшаване на спора между страните по т.д. № 2763/2014 г. на СГС и въззивното и касационно обжалване. При позоваване на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. конкретизира, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от обща група факти, като позоваването на влязлото в сила решение не е във връзка с установените в него права, а във връзка с констатациите за осъществили се факти. Позовава се на т. 3 от Постановлението, че не се изисква причинно-следствена връзка между обедняването и обогатяването. В отговор на исковата молба ответникът Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД заявява становище за неоснователност на главния иск и недопустимост на евентуалния иск. Посочва, че ищецът се опитва да заобиколи и преодолее действието на влезли в сила съдебни решения. Ответникът е упражнил законово признати права по предявяване на иск и навеждане на възражения за нищожност. Твърди се да липсва яснота кое е лицето, на което ответникът е възложил работа, в резултат на чиито действия ищецът твърди да е претърпял вредата. Възобновявайки обществената поръчка изпълнителният директор е бил убеден в законосъобразността на приетия от него акт и е вярвал, че същият съставлява част от една валидно проведена процедура. Спирането на плащанията от страна на ответника е свързано с интереса на дружеството. Не може да се извлича от факта на евентуално претърпяна вреда аргумент за противоправност в действията на ответника. Договорът за цесия е подписан 8 месеца след сключването на договора за обществена поръчка и ответникът не би могъл да предполага и да има знание за увреждането на ищеца. Оспорва се съществуването на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправни и виновни действия на служителите и евентуално претърпяна вреда от ищеца. Евентуална загуба на значителни парични суми е следствие от действията на А., не на ответното дружество. Прави възражение за изтекла погасителна давност. По отношение на евентуалния иск навежда доводи за недопустимост. Ответникът твърди да е платил на ищеца сума в общ размер 6834041 евро, а ищецът да е изплатил обратно сума от 10655827 евро, т.е. 3821786 евро в повече, като към тази сума се включват законна лихва и съдебни разноски. Връщането на сумите със законната лихва и разноските по делата е законна последица от нищожността на договора и не е лишено от правно основание. Ответникът не е увеличил своето имущество, а е възстановил плащания, които не е следвало да прави. Ако някой се е обогатил за сметка на ищеца, това е А., получил плащане по договора за цесия за вземане, което не съществува. Липсва и причинна връзка между обедняването и обогатяването. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност. В отговор на исковата молба ответникът „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД заявява становище за недопустимост на исковете, по същество – за неоснователност. Посочва, че исковата молба не съдържа ясни твърдения за противоправност в действията на лица, които да са осъществени по възлагане на ответното дружество. Твърденията за противоправност се навеждат по отношение на ответника Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД. Преминаването на вагоните в собственост на БДЖ ПП и осигуряването на част от средствата за цената им, както и възстановяването на средствата в полза на ХБДЖ след влязло в сила решение не е достатъчно, за да се извлече твърдение за противоправност. Прави възражение за изтекла давност. По отношение на евентуалния иск посочва, че няма основание за солидарно претендиране на сумите от двамата ответника, доколкото подобна хипотеза не е предвидена в закона и не е договорена. Моли съда да отхвърли предявените искове. В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. и адв. Н., поддържа предявените искове. Ответниците, чрез адв. К., оспорват исковете. Събраните по делото доказателства страните анализират в писмени защити. При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото на основание чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното: На 30.05.2006 г. „Български държавни железници“ ЕАД е взело решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на лизинг до 100 второкласни пътнически вагона втора употреба, на 24.01.2007 г. е взето решение за прекратяване на процедурата при изложени мотиви, че цената според офертата надвишава финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. Срещу решението е подадена жалба от „ARWEX“ AG пред Комисия за защита на конкуренцията. На 09.05.2007 г. „Български държавни железници“ ЕАД е взело решение за отмяна на решението от 24.01.2007 г. и е уведомило Агенция за обществени поръчки (АОП) за продължаване на договарянето с допуснатия участник „А.“ АД – Швейцария. На 09.05.2007 г. Съвета на директорите на „БДЖ“ ЕАД е взело решение за възлагане на сключването на договор с „А.“ АД, като на 31.05.2007 г. министърът на транспорта разрешил сключването на договора. На 02.06.2007 г. „ARWEX“ AG и „Български държавни железници“ АД са обективирали съгласие за сключване на договор за доставка на второкласни пътнически вагони втора употреба на лизинг при обща цена 10 045 000 евро, платима от лизингополучателя: 20% авансово до 45 дни от сключването на договора, 6, 8% договорна лихва, 120 равни месечни погасителни вноски и договорен гратисен период. Договорено е преминаване на собствеността на вагоните от лизингодателя към лизингополучателя в момента на подписване на приемо-предавателен протокол за вагона. В т. 21 е отразено, че след прехвърлянето на собствеността лизингодателят има право да се разпореди с вземането си за цената на всички доставени вагони като го прехвърли на трето лице общо за всички вагони и уведоми лизингополучателя в 3-дневен срок за сключения договор за цесия. Вагоните са последващо индивидуализирани в двустранен протокол, съдържащ нов погасителен план спрямо индивидуализираните по цена и стойност вещи, а предаването е удостоверено в протокол от 11 и 25.10.2007 г. „А.“ АД, със седалище кантон Цуг, Швейцария и „П.И.Б.“ АД са сключили на 10.07.2007 г. договор за прехвърляне на парично вземане на „А.“ АД по договор с „Български държавни железници“ ЕАД от 02.06.2007 г. в размер на 8 036 000 евро без ДДС за сумата от 8 036 00 евро. Отразено е, че вземането се прехвърля с всички изтекли и бъдещи лихви, такси, комисионни, разноски и разходи по събирането му. Посочено е, че вземането се счита прехвърлено от датата на подписване на приемо-предавателните протоколи за предаване и прехвърляне на собствеността за съответната партида вагони. Договорено е и джиросване на издадените записи на заповед. На 23.11.2010 г. е вписана промяна в наименованието от „Български държавни железници“ ЕАД на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД На 21.01.2011 г. между Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД, „БДЖ пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ товарни превози“ ЕООД е взето решение за преобразуване, като според постигнатата договореност вагоните, предмет на договора за обществена поръчка, се прехвърлят в собственост на „БДЖ пътнически превози“. По решение на общото събрание на акционерите от 09.05.2012 г. „А.“ АД е закрито на 21.03.2013 г. На 27.02.2014 г. Х.Б.Д.Ж.“, „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – товарни превози“ ЕООД по повод договор от 02.06.2007 г. с „А.“ АД и последвалия договор за цесия се съгласяват „БДЖ – пътнически превози“ да поеме до размера и за сметка на правата, прехвърлени с преобразуването на холдинга финансовите задължения към „П.И.Б.“ АД. Като мотив е отразено, че считано от 25.05.2011 г. „БДЖ – пътнически превози“ извършва дейността за железопътен превод на пътници, като свързано с нея експлоатира посочените активи и получава изгодите от тях. На 26.03.2014 г. Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД е изпратило писмо до „П.И.Б.“ АД с искане за връщане на сума в общ размер 6 927 658, 24 евро при твърдение договорът за лизинг да е нищожен поради порок в процедурата по провеждане на обществената поръчка. Искова молба за връщане на сумата е депозирана пред СГС на 30.04.2014 г. С решение № 1492/18.08.2016 г. на СГС, VІ-9 с-в по образуваното т.д. 2763/2014 г. съдът е приел, че договорът е сключен без проведена процедура по ЗОП: започнатата обществена поръчка е прекратена и не е съществувала възможност за продължаване на заварена процедура, а само за обявяване на нова. Подписването на договора е станало без редовно обявена нова процедура и в противоречие с чл. 39, ал. 3 ЗОП. Наред с това съдът е приел, че сключеният договор е с предмет, различен от обявения – в нарушение на чл. 25, ал. 2, т. 3 ЗОП като по същество представлява продажба на изплащане. Прието е, че в нарушение на обявената обществена поръчка е сключен договор с „А.“ АД при първоначално предлаганите условия, без да се вземе предвид представената от кандидата намалена цена – нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗОП. В противоречие с чл. 37 ЗОП е договорено като място за доставка на вагоните в Германия. Съдът е приел, че нищожността на договора за обществена поръчка обуславя извод, че вземането по него нито е възникнало, нито е съществувало в който и да е момент, поради което предметът на договора за цесия е неосъществим и е налице невъзможен предмет. „П.И.Б.“ АД е осъдена да заплати на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД сума в общ размер 5 523 403 евро, представляваща сбор от получени без основание суми от „ПИБ“ АД за периода 07.05.2009 г. – 06.03.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба до 30.04.2014 г., 1 252 153, 64 евро – лихви, както и разноски по делото общо 914293, 28 лв. С решение № 2269/03.11.2017 г. по т.дело № 6169/2016 г. на САС първоинстанционното решение е отменено и предявените искове са отхвърлени. С решение № 37/30.03.2020 г. на ВКС, ІІ Т.О. въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. С решение № 12540/22.12.2020 г. по гр. дело № 1735/2020 г. на САС е частично отменено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 29206, 10 евро до 1252153, 64 евро – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва и за периода от 30.04.2011. до 11.03.2014 г. и е потвърдено в останалата обжалвана част. Въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна и 1424, 255, 64 лв. – разноски по компенсация за всички инстанции. В рамките на касационното обжалване с решение по т.д. № 7821/2021 г. на ІІ Т.О. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, присъдени са 300 лв. разноски в полза на насрещната страна. На 16.03.2022 г. „П.И.Б.“ АД е превела по сметка на Х.Б.Д.Ж.“ ЕАД сума в размер на 20 840 986, 41 лева с посочено основание „главница, лихви, разноски съгласно определение 42/31.01.2022 г. по т.д. № 781/2021 г.“. На 15.06.2022 г. ищецът е отправил покана до ответниците за доброволно плащане на сумата от 20 840 986, 41 лева при твърдение да Х.Б.Д.Ж.“ да се е позовал на собственото си противоправно поведение в рамките на процедурата по обществена поръчка и сключването на договора за лизинг, обогатил се е със стойността на имуществото и ползите от използването му и последващото включване в капитала, а ответникът се е обеднил. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна: Ищецът се позовава на извършени действия от служители на ответниците, които смята за противоправни и довели до твърдяна от него вреда. Съдът приема, че преценката дали и доколко описаните действия обосновават непозволено от правилата поведение налага разглеждането им по същество. При тези съображения предявените искове следва да бъдат разгледани според правилото на чл. 49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, виновно причинени другиму при или по повод изпълнението на тази работа. За да възникне правото на обезщетяване на ищеца той следва да докаже кумулативното наличие на елементите на гражданския деликт: противоправно деяние, извършено от лице, на което ответното дружество е възложило работа, в пряка и непосредствена причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Характерно за облигационното вземане, чиято реализация ищецът търси в процеса, е неговата относителност – то възниква и съществува в полза на едно лице срещу конкретно лице и произтича от предписано от правилата отношение. Описаните при уточнението действия по провеждане на процедурата по обществена поръчка и сключването на нищожен договор за обществена поръчка, предхождат договорно учредено правоотношение. Законът предписва отговорност, произтичаща от порок в подготвителната фаза при сключване на договор, но, с оглед относителния характер на облигационното отношение, защитен е единствено интересът на страната по сключения договор – „А.“ АД. Получаването на вагоните без да е налице правно основание за това – нищожният договор го изключва, както и експлоатацията им обуславя облигационно отношение между действителния собственик срещу привидния. Непозволеното увреждане поставя в правна връзка деликвента и пострадалия, доколкото вредата е резултат на пренебрегнато общото правило да не се вреди другиму. Ползването на чуждо имущество не сочи на нарушение на очертаното правило, а и вредата от така описаното поведение се изразява в пропусната от действителния собственик възможност да ползва вагоните. Регулираното от правото отношение легитимира действителния собственик да търси обезщетение за неоснователно извлечената облага от чужди вещи. Освен това, вредата в случая не може да бъде свързана с извлечената облага, а единствено от вмененото на ищеца задължение да заплати претендираната в процеса сума. Ето защо и тези обстоятелства не сочат на поведение, осъществено в разрез с правилото да не се вреди другиму, за да обосноват обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на работа, каквато се претендира в процеса. Единствено изготвянето на нов обобщен погасителен план, в който ищецът е посочен като кредитор сочи на пряко относимо към ищеца действие, което и при уточнението се свързва със създадено у него очакване за валидно възникнали задължения в негова полза. Както отбелязва и самият ищец това му очакване почива на договор, по който обаче той не е страна, а се легитимира единствено като титуляр на произтичащо от този договор вземане за цената на лизингованите движими вещи. Както сочи и ищецът това му очакване почива на сключен договор за цесия с трето на спора лице – „А.“ АД. Така очертаните отношения също изключват деликтно правоотношение между ищеца и ответника „ХБДЖ“ ЕАД. В контекста на относителното облигационно правоотношение зачетеното от правовия ред правно очакване за ищеца произтича от следващото се за неговия праводател от договорно правоотношение, страна по което е „ХБДЖ“ ЕАД. Задължението да не се вреди другиму изисква запазване на фактическото положение – забранена е промяна, която да засегне защитен от правовия ред чужд интерес. Очертаният в случая интерес обаче – да бъде изпълнявано приетото задължение спрямо ищеца, предполага желана промяна, характерна за договорното правоотношение (в случая по договора за лизинг), по което ищецът не е страна. По силата на чл. 21 ал. 1 ЗЗД договорът поражда действие само между сключилите го страни, освен ако законът изрично не предписва друго. Липсва нормативно предписание, легитимиращо цесионера като титуляр на самостоятелни права. Неосъщественото правно очакване за ищеца, произтичащо от самостоятелния договор за цесия, ангажира цедента – „А.“ АД, да възмезди цесионера – ищеца, в рамките на предписаната от договора за цесия отговорност. С оглед принципната разлика в съдържанието на договорното и деликтното правоотношение няма основание за извод, че неизпълнението на обещаното с договора е в състояние да породи деликтна отговорност. Ищецът определя като причина за извършения от него разход, определен в случая и като вреда, инициирано от „ХБДЖ“ ЕАД съдебно производство. Законът свързва развило се съдебно производство с обезвреда само в хипотезата на недобросъвестно и противно на добрите нрави упражняване на процесуални права (чл. 3 ГПК). Нормата е израз на общото правило да не се вреди другиму. Твърденията в исковата молба обаче не сочат на подобно поведение. Законът гарантира възможност за всеки, който смята за накърнено свое право както да търси извънсъдебно реализацията му, така и да се обърне към съд, за да получи защита. Тази възможност съществува и когато правото е потърсено макар и търсещия защита по една или друга причина се е съобразявал с незачетено от правовия ред положение. Затова извънсъдебно предявените претенции, включително и да не почиват на закона, не обосновават противоправно поведение. Предявеният иск, съответно съдържанието на правната позиция в съдебно производство също не разкриват недобросъвестно упражнени процесуални права, за да обосноват отговорност за вреди. Относими към служители на ответника „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД са действия, насочени към участие в преобразуване и приемане в собственост на движими вещи – вагоните. Подобно поведение обаче нито разкрива противоправност, нито то обосновава връзка с твърдяната от ищеца вреда. По изложените съображения поетото задължение от името на „БДЖ – пътнически превози“ ЕООД непосредствено към ищеца сочи на съгласувана воля, подчинена на правилата на договорното право, а не на поведение в разрез с правилото да не се вреди другиму. Затова и по изложените вече съображения преосмисленият интерес, довел и до неизпълнение на обещаните плащания, не поражда деликтно правоотношение, за да обоснове търсената в случая гаранционно-обезпечителна отговорност. Следователно предявените искове на това основание следва да бъдат отхвърлени изцяло. При така достигнатия извод по отношение на главния иск налице е процесуалното условие за разглеждане и на предявения при условията на евентуалност иск. Ищецът твърди ответниците да са се обогатили за негова сметка, което сочи на чл. 59 ЗЗД. Обедняването със заплащане на сума, а обогатяването на ответниците – с получаването й, съответно с ползата от експлоатацията на вагоните. С оглед утвърдената практика с ППВС № 1/1979 г. увеличеното имущество за чужда сметка легитимира обеднелият да търси обезщетение, равняващо се на по-малката сума между обогатяването и обедняването. С оглед т. 5 от ППВС № 1/79 г. необходима е връзка между обогатяването и обедняването без да е причинна. Достатъчно е да произтичат от общ факт или от група общи факти. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително както за постановилия го съд, така и за всички други съдилища, а по силата на чл. 298 ал. 1 ГПК то обвързва страните по спора. Ищецът твърди търсената в случая сума да е платена въз основа на влязло в сила съдебно разгледан по приключил спор. Задължителната сила на решението утвърждава безусловно наличие на основание за получаване на сумата. Същевременно съобразяването с осъдително решение не води до неоснователно обедняване на осъдената страна с изпълненото, а е възприет от правовия ред начин за удовлетворяване на утвърдения с решението легитимен интерес. Както бе посочено вече нищожният договор изключва принципно признатите му правни последици. Този ефект обаче, с оглед относителния характер на облигационното правоотношение, настъпва по отношение на далия без основание, обуславящо и приложение на самостоятелния иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД. Вагоните са дадени на ответника „ХБДЖ“ ЕАД от „А.“ АД. Законът третира изрично и плодовете на неоснователно разменените престации. Те също се дължат на пропусналия да ги събере – в случая „А.“ АД. Следователно, извлечената облага без да е била заплатена цената, обусловила предаването на вагоните и съответно извличане на ползата, е за сметка на „А.“ АД. Ищецът се позовава на прехвърлено му вземане, с което се съизмерява неплатената цена по договора за лизинг. Този факт обаче не се явява общ, а и не обосновава обща група с фактите, от които произтича облагата. Неоснователното разместване на блага произтича от фактически създадено, а не правно предписано отношение. Получилият без основание се възползва от гарантирана според правилата възможност за обеднелия да събере усвоената облага. Това се случва без да съществува каквото и да било предходно правоотношение между страните. Регулираното от чл. 59 ЗЗД правоотношение възниква с факта на усвояване на следващата другиму облага. Затова и нормата на чл. 59 ал. 2 ЗЗД определя общото правило на неоснователното обогатяване като субсидиарно – то се прилага само ако и доколкото не съществува друго правило, за да регулира безпричинно разместените блага. Част от търсената в процеса сума, се свързва с предходно получената по договора за лизинг сума от 5523403 евро. Договорът е обусловил и предадената фактическа власт върху вагоните. Тази връзка обаче няма фактически, а юридически произход. Договорно създадената връзка обуславя и принципно различен подход за регулиране на последиците от порочното й развитие дори и когато се окаже, че възприетата от страните причина не намира опора в правовия ред. При положение че обогатилият се посредством получено без основание (отсъствие на зачетена от правния ред причина поради нищожност на договора) на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД дължи да върне полученото (вагоните) на този, от когото го е получил („А.“ АД), а плодовете му (на каквото сочат облагите от ползване на вагоните) след покана също се дължат далия без причина („А.“ АД), обогатяването е за сметка на „А.“ АД. Разпореждането от страна на ищеца в полза на „ХБДЖ“ ЕАД (от което извежда своето обедняване) следва от влязло в сила решение, докато ползването на вагоните е резултат на предадената фактическа власт върху тях. След като съд е отрекъл причината ищецът да задържи получената от ответниците сума, няма основание за извод, че с твърдяното плащане той се е обеднил. С оглед правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е обвързан от въведените в процеса факти и обстоятелства, от които ищецът извежда отстояваното свое право. След като облагата, произтичаща от ползване на получени по нищожен договор вещи се следва на далия ги няма основание за извод, че обогатяването е за сметка на ищеца. В процеса не се спори, че въз основа на съдебното решение ищецът е заплатил освен получената цена по договора за лизинг въз основа на договор за цесия, законна лихва и разноски. Така установеното основание на плащане не се намира в каквато и да било връзка с ползването на вагоните. Това на собствено основание изключва твърдяното неоснователно обогатяване. По изложените съображения евентуалните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По разноските: По изложените съображения право на разноски имат ответниците, като определянето на дължимото адвокатско възнаграждение на ответниците е при съобразяване на възражението за прекомерност, направено от ищеца. Отчитайки решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 за неприложимост на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения № 1/2004г приета от Висш адвокатски съвет поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право, съдът определя възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, броя проведени съдебни заседания, участието на представител на ответника, което не е сведено до формално оспорване на ищцовата претенция, а активност в защита правата на ответниците. Същевременно съдът взема предвид, че настоящият спор е преимуществено правен, а не за факти. Ето защо и същото следва да се намали до сумата от 25836 лв. (претендиран и от ищцовата страна размер). Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд