Решение № 9309 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1619/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК. Образувано е по жалба на Д. А. Б., [ЕГН], от гр. ••••, чрез адв. К. Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1030-000303 от 26.04.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която временно е отнето свидетелството за правоуправление на Б., на основание чл.171 т.1 б.а от Закона за движение по пътищата. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради наличие на съществено противоречие между поставената диагноза в психиатричната експертиза по ЧНД № 2287/2024 г. по описа на РС – Пловдив и диагнозата, описана в ЗППАМ. Счита, че основанието за временно отнемане на СУМПС е отпаднало на 13.06.2024 г., когато е изписана от Центъра за психично здраве – Пловдив, в добро състояние, поради което поддържа, че по този начин е изтекъл срока на ПАМ. Иска се отмяна на оспорения административен акт.. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Б., който поддържа жалбата и твърди, че след като е излязла от лечебното заведение доверителката му се чувства добре, започнала е работа и й е необходима шофьорската книжка за това.Поддържа, че в момента проблемът не е толкова тежък. Претендира разноски по делото. Ответникът – началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмото, с което е изпратена административната преписка до съда, се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. При това положение същата се явява допустима. От фактическа страна съдът намира за установено следното: На 18.04.2024 г. в деловодството на сектор „Пътна полиция” - Пловдив е получено писмо рег. № 444р-4977 от началника на 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив, ведно с докладна записка рег. № 444р-4976/18.04.2024 г. и копие на писмо рег. № 444400-3564/16.04.2024 г. от „Център за психично здраве – Пловдив“ ЕООД. В писмото е посочено, че лицето Д. А. Б., [ЕГН], има амбулаторен преглед в лечебното заведение на 22.03.2024 г., след довеждане от екип на БМП и служители на 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив и е с диагноза: „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“. В постъпилата докладна записка е посочено, че по данни на близки и съседи на Б. е установено, че същата управлява редовно МПС, като шофира рисково и е участвала в няколко леки ПТП. По административната преписка е приложена експертиза изх. № 1038/10.05.2024 г. на Център за психично здраве Пловдив, Съдебно-писихиатрични експертизи, изготвена от вещо лице д-р Д. М., от която се установява, че по отношение на лицето са установени: халюцинаторно-параноидна симптоматика, конюнгирана с латентни дисфория и агресивна готовност, както и липса на критичност към състоянието й и невъзможност от нейна страна да дава информирано съгласие; представлява опасност за самата себе си. Предвид установеното, експертът препоръчва прилагане на принудителни мерки за лечение съгласно Закона за здравето, за срок от два месеца, на задължителни начала в ПЛ – Кърджали. Приложени са също така, докладна записка рег. № 444р-4976/18.04.2024 г. на инсп. Й. К. до ВПД началника на 05 РУ при ОД на МВР – Пловдив и писмо изх. № 860/15.06.2024 г. на управителя на „ЦПЗ – Пловдив“ ЕООД. От докладната записка се установява, че Д. Б. е с диагноза „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми и е подписала декларация за информиран отказ от лечение, както и че същата шофира рисково и е участвала в няколко леки ПТП. Установено, че притежава и СУМПС, валидно до 2030 г. и е собственик на лек автомобил, който редовно управлява. По тези съображения до началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив е отправена докладна записка УРИ № 1030р-10087/25.04.2024 г. на инсп. В. Б., в която се описват подробно всички обстоятелства и събраната информация от органите на МВР и се предлага срещу лицето Д. А. Б. да бъде издадена ЗППАМ по чл.171 т.1 б.а от ЗДвП. По административната преписка са приложени още: Удостоверение № 942 от ОД на МВР – Пловдив, издадено на основание чл.19 ал.2 от ЗМВР, от което се установява, че Д. Б. има наложени наказания и приложени ПАМ по ЗДвП; Решение № 176/23.05.2024 г., постановено по ЧНД № 1095/2024 г. по описа на ОС – Пловдив; справка за нарушител/водач; и разписка от 06.07.2024 г. за предадено СУМПС. Въз основа на така установеното е издадена Заповед № 24-1030-000303/26.04.2024 г., с която административният орган е приложил спрямо Д. А. Б. принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.а от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до отпадане на основанието за това. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 3117з-3162/15.04.2022 г., издадена от директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на групи към сектор „Пътна полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП. Според Заповед № 8121к-13342/25.10.2023 г. на главния секретар на МВР, длъжностното лице, издало оспорения административен акт, е преназначено на позиция началник на група „Административнонаказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В хода на съдебното производство не се представят нови доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл.171 т.1 от ЗДвП, като принудителна административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл.171 т.1 б.а от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага в случаите, когато видимо се установи, че водачът не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл.6 ал.1 т.2 във връзка с чл.14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България. По правилото на чл.30 ал.1 т.8 от Закона за Министерство на вътрешните работи, контролната дейност на полицейските органи се извършва и чрез изискване на информация и документи. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъда налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Съгласно чл.172 ал.2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл.165 ал.2 т.1 и чл.166 ал.2 т.1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др. При настоящата законова регламентация необходимото фактическо основание за налагане на мярката е видимото установяване на физическата негодност на водача, дори от лица без специални знания – контролните органи, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност, годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена след извършена от полицейски служител административна проверка, при която въз основа на събрани медицински документи безспорно е установено, че водачът има поставена диагноза за сериозно неврологично заболяване, която има пряко влияние върху здравето и живота, на първо място на самото лице и на околните. Това обстоятелство не се и отрича от оспорващия. Събраните за нуждите на проверката писмени доказателства са резултат от проведено административно производство от органи с нужната материална и функционална компетентност, поради което, по правилото на чл.39 ал.2 от АПК същите се явяват годни за установяване на релевантните за спора обстоятелства. Неоснователно е възражението в насока, че е налице съществено противоречие между поставената диагноза в психиатричната експертиза по ЧНД № 2287/2024 г. по описа на РС – Пловдив и диагнозата, описана в оспорената заповед. От една страна, нито по преписката, нито в настоящото съдебно производство е представено цитираното в жалбата решение на РС – Пловдив, а е приложено Решение № 176/23.05.2024 г., постановено по ЧНД № 1095/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е изменено Решение № 644/13.05.2024 г., постановено по ЧНД 2287/2024 г., и с което срокът на принудително лечение е намален с един месец. От друга страна, никъде в приложеното съдебно решение на ОС – Пловдив не е посочена конкретна диагноза, а се посочва единствено, че Б. е „… в психотичен епизод с многообразна симптоматика: параноидни интерпретации, психотомоторно напрежение и дисфорична и агресивна готовност..“ Посочената в оспорената заповед диагноза „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“ е поставена след преглед в специализирано лечебно заведение, проведен на 22.03.2024 г., която диагноза е потвърдена и чрез извършена през м.05.2024 г. експертиза от лекар специалист, за което свидетелстват посочените по-горе доказателства: медицинска експертиза от „ЦПЗ – Пловдив“ ЕООД и писмо на управителя на „ЦПЗ – Пловдив“ ЕООД. Само за сведение, съдът намира за необходимо да отбележи, че остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми е заболяване, което се характеризира с многообразна и рязко променяща се клинична картина. Тя включва психични промени като халюцинации, заблуди и налудни идеи, както и объркани възприятия, бързо променящи се за ден или час. Освен тази вариабилност, в повечето случаи са очевидни и типични симптоми на шизофрения. Също така е свързан с някои шизофренични симптоми, които присъстват през повечето време: липса на контрол или пасивност, отнасящи се до движения на тялото, мисли, действия или усещания; слухови халюцинации; кататонично поведение; негативни симптоми. Или иначе казано, касае се до една и съща диагноза, още повече, че в решението на ОС – Пловдив не е посочена конкретна диагноза, а са описани симптоми на психотично заболяване. Разпоредбата на чл.171 ал.1 б."а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. При психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова, законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието. Следва да се посочи също така, че към момента на прилагане на принудителната административна мярка са били налице фактическите и правни основания по чл.171 ал.1 б."а" от ЗДвП. В случая не се констатиран допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е проведено производство по пълно установяване на относимите факти и обстоятелства. Принудителните административни мерки се прилагат с цел да се преустанови или предотврати посочено от законодателя противоправно поведение. Техният характер предполага бързина и внезапност при прилагането им, поради което е достатъчно установяването на относимите факти и подвеждането им към точното правно основание. Законодателят е дал правомощия на компетентните органи при "видимо" установяване на несъответствие с медицинските или психологически изисквания да отнемат свидетелство за управление на МПС. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред, удовлетворени ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. Именно затова, законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието. По делото, въпреки указаната от съда доказателства тежест, от страна на оспорващата не се ангажира медицинско удостоверение за здравословното й състояние и възможността й да управлява МПС от съответните категории. Мотивиран от горното, при проверката по чл.168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна При този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват. Ето защо, Административен съд – Пловдив, I състав,