Решение № 12143 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2235/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в Главна дирекция /ГД/ „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, срещу Решение № 1057/10.08.2024 г., постановено по АНД № 20243110200537/2024 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/. С касационната жалба се заявени оплаквания за нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на районния съд за липса на доказателства, че служебните бонове са издадени във връзка с извършени продажби или направени клиентски поръчки, съответно във връзка с извършени плащания на парични суми в брой. Сочи се, че от издаването на фискални касови бележки с информация, идентична на тази, съдържащата се в служебните бонове, се доказва реализирането на продажби, заплатени от съответните клиенти. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, касационната жалба се поддържа изцяло като се моли за уважаването й поради нейната основателност, която теза подробно се аргументира в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – „Аурора“ ЕАД, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Прокурорът при Варненската окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и пледира решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна счита подадената касационна жалба за процесуално допустима, тъй като е депозирана при спазване на срока по чл. 211 от АПК и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление /НП/ № 734114-F732929/31.10.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „Аурора“ ЕАД са наложени четиринадесет броя имуществени санкции, всяка от които в размер на по 500 лева – всички на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за нарушения на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./. Районният съд приел от фактическа страна, че при извършена на 04.09.2023 г. документална проверка, във връзка с извършена на 27.08.2023 г. проверка в обект: лоби-бар, хотел „Алегра“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от „Аурора“ ЕАД, притежаващо качеството на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е предоставен КЛЕН за периода 31.07.2023 г. – 02.08.2023 г. за фискално устройство /ФУ/ с № 4499780/21.06.2021 г. с индивидуален номер на фискалното устройство № DT788343 и индивидуален номер на фискалната памет № 02788343, видно от който са извършени продажби на стоки, като в лоби-бар, хотел „Алегра“, са издавани служебни бонове, вместо фискални касови бележки, за 14 /четиринадесет/ броя, извършени от дружеството продажби на стоки, подробно описани от контролните органи с посочване на дата, час, стойност и номер на служебния бон. За констатираното срещу „Аурора“ ЕАД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена правна квалификация по чл. 7а ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН от дружеството са депозирани писмени възражения с аргументи, че актът не съдържа описание на обстоятелствата, при които са извършени твърдените нарушения, както и че не е съобразено обстоятелството, че търговецът издава фискален бон за всяка клиентска поръчка по правилата на Наредбата. Въз основа на акта е издадено оспореното пред районния съд НП, с което административнонаказващият орган /АНО/ възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушенията, и след като преценил възражението против акта като неоснователно, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството четиринадесет броя отделни имуществени санкции от по 500 лева всяка. За да отмени НП, въззивният съд приел, че същото е издадено от компетентен орган и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване дали нарушението е довело до неотразяване не приходи, който факт е релевантен, тъй като представлява елемент от състава на нарушението с оглед предвидената в зависимост от това различна тежест на административнонаказателната отговорност съгласно санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. По приложението на материалния закон от решаващия състав на ВРС са изложени мотиви, че липсват доказателства за извършено от дружеството нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като няма данни, че служебните бонове са издадени във връзка с извършване на продажби или за направени клиентски поръчки, съответно във връзка с извършени плащания на парични суми в брой, съответстващи на стойността на издадените служебни бонове. Посочил е, че изводите на АНО в обратен смисъл представляват предположения, доколкото проверката в търговския обект е извършена на 27.08.2023 г., а констатациите за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. са за служебни бонове, отразени в КЛЕН на 31.07.2023 година. В тази насока е отбелязано, че при осъществена от проверяващите контролна покупка е издаден фискален касов бон и е засечена касова наличност без отклонения, т.е. към момента на проверката не е установено издаване на служебни бонове за клиентски поръчки. Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Настоящата касационна инстанция преценява достигнатите от въззивния съд крайни правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Наведеното касационно основание е неоснователно. Правилен е достигнатият от решаващия състав на ВРС правен извод, че нарушението, за извършването на което е санкциониран касационният ответник, е недоказано. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. не забранява изцяло и във всички случаи издаването на служебни бонове, а въвежда такава забрана в случаите, когато тези бонове се отнасят до извършване на продажби и за направени клиентски поръчки. Следователно за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност по тази правна норма е необходимо АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, да ангажира категорични доказателства, че съответният служебен бон касае именно продажба или клиентска поръчка. В случая такива доказателства не са ангажирани, а изводът на АНО за допуснато нарушение на регламентираната забрана за издаване на служебни бонове е направен единствено въз основа на идентичното съдържание на служебните бонове и на издадените фискални бонове. Обстоятелството, че реквизитите на служебните боновете съответстват на тези на фискалните бонове /артикул, стойност, сервитьор и т.н./ не обосновават извършено плащане във връзка с осъществена продажба на стоки. По аргумент от чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН обвинението не може да почива само на предположения. Оттук следва, че отговорността на административнонаказателно отговорните лица не може да се ангажира на основание на предположения, а единствено на установени факти. По своята същност служебният бон е предназначен единствено за служебни цели – той може да представлява клиентска /служебна или така наречената информативна или междинна/ сметка, чрез която клиентът се информира за натрупаното до момента задължение, или по друг начин казано – каква му е сметката до определен момент от консумацията, а може да обслужва и други служебни цели. При всички случаи обаче, ако се твърди, че служебният бон е обективирал клиентска поръчка, то следва всички елементи от поръчката /продажбата/ да се докажат от наказващия орган. Това включва доказване относно наличието на клиент, който е направил поръчка, както и че генерираният служебен бон е издаден именно във връзка с тази поръчка и е предоставен на клиента, срещу което последният е заплатил посочената в него парична сума. Единствено обстоятелството, че служебният бон съдържа реквизитите на фискалния, не води автоматично до извод, че се касае за клиентска поръчка. Следва да бъде посочено, че жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен /аргумент от чл. 103, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН/, а АНО следва да докаже неговата вина, като държавните органи не могат да правят изводи във вреда на нарушителя от това, че не е доказал възраженията си /чл. 103, ал. 3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН/. Действително наличието на множество издадени служебни бонове би могло да породи съмнение относно спазването на правилата, касаещи отчетността на извършените продажби, и да послужи като основание за извършване на проверка, но само това не е достатъчно, за да се направи законосъобразен извод, че дружеството е извършило нарушения на данъчното законодателство и да се ангажира отговорността му. Следва да се отбележи и обстоятелството, че видно от приложения по административнонаказателната преписка протокол сер. АА № 0100042 при извършената на 27.08.2023 г. проверка в обекта не е установено търговецът да издава служебни бонове за клиентски поръчки, а напротив – направена е контролна покупка, за която е издаден фискален бон, т.е. подозрението, че издадените в периода 31.07.2023 г. – 02.08.2023 г. служебни бонове са били за такива поръчки, не е намерило косвена подкрепа в последващите действия на дружеството, а е било допълнително разколебано. Налага се краен извод за законосъобразност на издаденото НП, което правилно е потвърдено от Районен съд – Варна, чието решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, като такива не се констатираха и в хода на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, поради което следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. Независимо от благоприятния за него резултат от оспорването от ответника по касация не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Административен съд – Варна