Решение № 4890 от 21.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7269/2023 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК. Подадена е жалба от длъжника „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж Франция, чрез „БНП П.П. Ф.“ С.А., клон България, с ЕИК •••••••, чрез юрк. Запрянов срещу Отказа на ЧСИ М.П., с рег. № 851, район на действие СГС, да прекрати изпълнителното производство, обективиран в съобщение с изх. № 9647/04.02.2023 г.. В частната жалба длъжникът излага фактически твърдения, че е погасил задължението, за което е образувано изпълнителното производство, преди образуване на същото. Твърди, че с Платежно нареждане с 000006298705/07.06.2021 г. и Платежно нареждане с 000006298706/07.06.2021 г. е направен банков превод към първоначалния длъжник, преди прехвърляне на вземането, а именно адв. Б.. Към частната жалба са приложени заверени преписи на посочените банкови документи, както и справка от БНБ относно банкови и платежни сметки на физическо/юридическо лица. Посочва се, че преводът на задължението е нареден на фигурираща в справката банкова сметка, а като основание са посочени съответните номера - „РЕШЕНИЕ ГД 20705/2021 г. PC СОФИЯ“ и „РЕШЕНИЕ ГД 20420/2019 г. PC СОФИЯ“. Отправя искане към съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството на осн. чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК. На осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано възражение от взискателя „Е.С.П.“ ЕООД с ЕИК •••••••, чрез адв. М.Л.Л.. Оспорва плащане на първоначалния кредитор да е осъществявано. Твърди, че кредиторът не е изпадал в забава. Твърди, че сумата не е внесена по банкова сметка на име на кредитора, за което той да е уведомен, нито са представени доказателства сметката, по която е нареден преводът, да е била заверена. Поддържа се, че длъжникът е станал причина за образуване на изпълнително производство. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. В съответствие с чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени мотиви по обжалваните действия. Частният съдебен изпълнител е приел, че представените от длъжника платежни нареждания не представляват документ, удостоверяващ надлежно заверяване на сметката на взискателя по смисъла на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД и чл. 305 ТЗ, от който момент се приема надлежно осъществено плащането на взискателя. Приел е, че липсват доказателства за завяряване сметката на първоначалния взискател, поради което е приел, че предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК не са налице. Съдът, след като взе предвид изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Изпълнителното производство по дело с № 20238510400027 е образувано на 09.01.2023 г. при частен съдебен изпълнител М.П. с рег. № 851, с район на действие СГС, по искане на „Е.С.П.“ ЕООД с ЕИК ••••••• от 09.01.2023 г.. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен Изпълнителен лист, издаден на 23.08.2022 г. от Софийски районен съд по Решение № 20131259 от 03.06.2021 г., по гр.дело № 20705/2021 г. по описа на СРС, 125 състав, както и Решение № 297711 от 10.12.2019 г., по гр. Дело Хо 27420/2019 г., по описа на СРС, 41 състав срещу „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж Франция, чрез „БНП П.П. Ф.“ С.А., клон България за сумите в размер на 69, 71 лева за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д. № 48167/2018г и 0, 18 л е в а, представляваща адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Изпълнителният лист е издаден на адв. К. Б.. По делото е приложен договор за цесия от 27.09.2022 г., по силата на който адв. Б. в качеството си на цедент е прехвърлила вземането си по-гореописания изпълнителен лист на „Е.С.П.“ ЕООД с ЕИК •••••••. С молбата за образуване на изпълнително производство е предоставено съобщение за уведомяване на длъжника „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж Франция, чрез „БНП П.П. Ф.“ С.А., клон България за прехвърляне на вземането. На 12.01.2023 г. на длъжника „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж Франция, чрез „БНП П.П. Ф.“ С.А., клон България е връчена покана за доброволно изпълнение. На 23.01.2023 г. е депозирана молба от длъжника, с която се отправя искане към частния съдебен изпълнител за прекратяване на производството на осн. ч. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Представени с молбата са 2 броя платежни нареждания с № 000006298705/07.06.2021 г. и с № 000006298706/07.06.2021 г., и двете с дата 07.06.2021 г., с който се твърди, че е направен банков превод към първоначалния длъжник, преди прехвърляне на вземането. Приложена е справка от БНБ относно банкови и платежни сметки на физическо/юридическо лица, като се посочва че преводът на задължението е нареден на фигурираща в справката банкова сметка, а като основание са посочени съответните номера - „РЕШЕНИЕ ГД 20705/2021 г. PC СОФИЯ“ и „РЕШЕНИЕ ГД 20420/2019 г. PC СОФИЯ“. На 30.01.2023 г. взискателят чрез своя процесуален представител е депозирал становище, с което не признава извършените плащания на 07.062021 г. и моли за продължаване на изпълнителните действия. На 04.02.2023 г. е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство поради липса на предпоставките, визирани в чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Актът на частния съдебен изпълнител е връчен на длъжника на 27.03.2023 г.. При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното: Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. По същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Според нормата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно - плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено. Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. В процесния случай се установява, че още преди издаване /23.08.2022 г./ на изпълнителния лист, по който е било образувано изпълнителното производство, съответно преди прехвърляне на вземането от кредитора по изпълнителния лист адв. Б. – на 27.09.2022 г., длъжникът „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж Франция, чрез „БНП П.П. Ф.“ С.А., клон България е заплатил дължимата сума по изпълнителния лист на първоначалния кредитор. Фактът на плащане се установява от приложените, както в изпълнителното производство, така и с жалбата платежни документи, от които е видно, че длъжникът е изплатил изцяло сумата по изпълнителния лист по банкова сметка на кредитора К. Б. на 07.06.2021 г.. Фактът, че банковата сметка, по който е нареден преводът, принадлежи на кредитора, се установява от представената справка от регистъра на банковите сметки и сейфовете на физическите/юридическите лица. Съгласно чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ Българската народна банка създава и поддържа електронна информационна система, съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници. Съгласно ал. 2 банките, платежните институции и дружествата за електронни пари предоставят на БНБ информацията по ал. 1 най-малко веднъж седмично, а самите банки имат достъп до инфомрационната система по силата на чл. 56, ал. 3, т. 10 ЗКИ. Следователно, представената справка е от официален регистър, воден от БНБ, като нейното съдържание не е оспорено от взискателя – цесионер. Последният не оспорва и че банковата сметка, по която е преведена сумата принадлежи на първоначалния кредитор. Предвид гореизложеното съдът, приема, че сметката, по която са били преведени сумите по изпълнителния лист с платежни нареждания с № 000006298705/07.06.2021 г. и с № 000006298706/07.06.2021 г., към дата на превода е принадлежала на първончалния кредитор. Сметката към 07.06.2021 г. е била активна, поради което следва да се приеме, че сумата е постъпила по тази банкова сметка, т.е. тя е заверена (аргумент от чл. 85 от ЗПУПС, доколкото ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца, и доколкото се установява, че в случая платецът - длъжник по изпълнителния лист е получил платежно нареждане, притежаващо всички реквизити по чл. 57 от ЗПУПС, вкл. и уникалния регистрационен номер на платежната операция). По горите доводи съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Длъжникът е изпълнил задължението по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното производство, като е представил писмени документи, безспорно установяващи погасителния ефект на плащането. Това е така, тъй като по делото са представени надлежно оформени платежни нареждания, с посочен уникален идентификатор по смисъла на чл. 69а от ЗПУПС на кредитора и съответна справка за банковите сметки, от които се установява, че плащането е наредено по съществуваща банкова сметка на кредитора по изпълнителния лист, като не се установява да са налице причини за неизпълнение на банковата операция, поради което съдът приема, че сумата е постъпила по сметката на първоначалния кредитор /арг. и от чл. 90 ЗПУПС/. Неоснователен е доводът на взискателя - цесионер, че волята на законодателя била кредиторът да се разпореди със сумите, без да зависи от волята на длъжника, което сочи на довод, че не можел да бъде задължен да получи плащане от длъжника. След като е налице изискуемо и ликвидно вземане от момента на влизане в сила на съдения акт, поради което длъжникът дължи и може да изпълни незабавно. Задължението е парично, поради което същото може да бъде изпълнено по банкова сметка, а процедурата по чл. 95 ЗЗД е свързана с освобождаване на длъжника от последиците на неговата забава, но не и с отпадане на задължението му да изпълни задължението. А доколкото безспорно се установява, че плащането е извършено преди прехвърляне на вземането, то на цесионера са противопоставими действията, извършени от длъжника по погасяване на вземането на 07.06.2021 г.. Изложеното дотук води до извод, че не са били налице основания за образуване на изпълнително дело и същото следва да бъде прекратено. Ето защо, жалбата се явява основателна, поради което атакуваният акт на ЧСИ подлежи на отмяна. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н въззивен състав: