Решение № 599 от 18.12.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 602/2023 г.

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК. С решение № 77 от 19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1139/2020 г. по описа на РС – С., С. И. Д. – Н. е осъдена да плати на МВР сумата от 120 лв., с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до окончателното плащане, както и е отхвърлен главният иск за разликата над уважения размер от 120 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. Решението е обжалвано от ответницата в първоинстанционното производство в частта, в която исковете са уважени, като са изложени доводи за неговата неправилност в тази част и се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, депозирани са преди насроченото о. с. з. писмени бележки, в които е изложено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, съответно решението следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него следва да се постанови друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени и в частта за сумата от 120 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до окончателното плащане, по следните съображения: Не е спорно по делото, а се установява и от представените по делото доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд, че в процесния период ответницата е била в служебно правоотношение с ищеца и във връзка със служебното си правоотношение се е явявала по дела в СГС и СОС в качеството си на вещо лице по наказателни дела, за което е получавала възнаграждения в размер, определен от съда. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на ищцата са платени следните възнаграждения в исковия период /за което също не се спори/: През 2016 г. са платени: възнаграждение в размер на 30 лв. за явяване и продължителен престой в о. с. з. на 27.01.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини; възнаграждение в размер на 50 лв., което, доколкото представените по делото справки от СГС не кореспондират в тази част, не е ясно дали е платено съгласно определение от 14.01.2016 г. по н. о. х. д. № 3455/2014 г. по описа на СГС /непредставено по делото/ или съгласно протоколно определение от о. с. з. на 18.02.2016 г. по същото н. о. х. д. /също непредставено по делото/, не е ясно съответно дали възнаграждението е определено за явяване в о. с. з. и отлагане на делото по независещи от вещото лице причини или за изслушване на заключение; През 2017 г. са платени: възнаграждение в размер на 20 лв. за явяване в о. с. з. на 20.12.2016 г. по н. о. х. д. № 765/2016 г. по описа на СОС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини; възнаграждения в размер на по 20 лв. всяко за явяване в о. с. з. на 29.03.2016 г., 18.05.2016 г., 27.06.2016 г. и 01.11.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, като делото е отлагано по независещи от вещото лице причини; възнаграждение в размер на 40 лв. за изслушване на заключение в о. с. з. на 30.12.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС. Първоинстанционният съд е приел, че главният иск е неоснователен /и съответно го е отхвърлил/ в частта за общата сума от 80 лв., представляваща сбора от възнагражденията за явяване на вещото лице в четири заседания по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, в които делото е било отлагано по независещи от вещото лице причини, като в тази част решението не е обжалвано /вкл. не е правено искане за допълването му с произнасяне и по акцесорния иск за обезщетение за забава върху сумата от 80 лв., за която главният иск е приет за неоснователен/, съответно в тази част решението не е предмет на настоящата въззивна проверка. Сборът от останалите възнаграждения, платени на вещото лице, е 140 лв. /формиран от възнаграждението в размер на 30 лв. за явяване и продължителен престой в о. с. з. на 27.01.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини, възнаграждението в размер на 50 лв., платено за участие по н. о. х. д. № 3455/2014 г. по описа на СГС, за което не е ясно дали е определено за явяване в о. с. з. и отлагане на делото по независещи от вещото лице причини или за изслушване на заключение, възнаграждението в размер на 20 лв. за явяване в о. с. з. на 20.12.2016 г. по н. о. х. д. № 765/2016 г. по описа на СОС, като делото е отложено по независещи от вещото лице причини и възнаграждението в размер на 40 лв. за изслушване на заключение в о. с. з. на 30.12.2016 г. по н. о. х. д. № 2068/2015 г. по описа на СГС/. От горното е видно, че общата сума на платените на ответницата възнаграждения в исковия период е 220 лв. /в обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения за получени суми, които са посочени по пера по различен от гореизложения начин, тъй като са групирани, но сборът им също е 220 лв., макар този сбор да не е посочен изрично като цифра в обстоятелствената част на исковата молба/, но доколкото в петитума на исковата молба е посочена като претендирана обща сума сумата от 200 лв. по главния иск, а несъответствието между петитума и обстоятелствената част на исковата молба не е отстранено в хода на първоинстанционното производство, първоинстанционният съд се е произнесъл по главен иск с цена 200 лв. Доколкото не е искано допълване на решението или отстраняване на очевидна фактическа грешка в зависимост от това каква е била действителната воля на страната, не е налице и въззивна жалба в тази връзка, този въпрос също не е предмет на настоящата въззивна проверка. Съответно съобразно изложеното с оглед депозираната от ответницата в първоинстанционното производство въззивна жалба срещу решението в частта, в която исковете са уважени, предмет на настоящата въззивна проверка е дължи ли се на ищеца общата сума от 120 лв., представляваща част от общата сума от 140 лв., представляваща сбора /формиран по гореописания начин/ от получените от ответницата в първоинстанционното производство през исковия период възнаграждения, с която обща сума се твърди, че ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Настоящият въззивен състав намира, че на ищеца не се дължи тази сума.