РЕШЕНИЕ

№ 1639

гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20251100900118 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на делото е предявеният от ищеца Община Несебър, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, ул. „Еделвайс“ № 10, осъдителен иск с правно основание чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника „ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 200358273, със седалище и адрес на управление с. Лозен, Столична община, п. к. 1151, ул. „Съединение“ № 127 г, да заплати на ищеца сумата от 588 000 лева, представляваща цената, платена от ищеца на ответника за покупко-продажбата на фабрично нова техника/оборудване, тип „Шредер“ за нуждите на ОП „Управление на отпадъците - Несебър“ по договор за доставка № 523/07.12.2022 г. Претендираните от ищеца права произтичат от твърденията му, че между него, в качеството му на възложител, и ответника „ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор № 523/07.12.2022 г. за доставка на фабрично нова техника/оборудване, тип „Шредер“ за нуждите на ОП „Управление на отпадъци - Несебър“ въз основа на проведена обществена поръчка.

Ищецът сочи, че в договора бил предвиден гаранционен срок от 24 месеца, считано от датата на доставката (08.12.2022 г.), който изтичал на 08.12.2024 г. Твърди, че на 06.02.2024 г., около 08: 40 ч., работници от ОП „Управление на отпадъците - Несебър“ са започнали работа с машината. Около 09: 40 ч., по време на работата, машината се самозапалила. За случилото се началникът на ОП „Управление на отпадъци - Несебър“ уведомил по телефон представител на ответника по седалище и адрес на управление и представителя на дружеството за област Бургас.

Ищецът сочи, че представители на дружеството - ответник са извършили огледи на машината на 07.02.2024 г., на 09.02.2024 г., в началото на месец април 2024 г. и в края на месец април 2024 г. След извършените огледи, ищецът бил в очакване да получи писмен доклад с констатациите на ответното дружество, но такъв доклад не му бил връчен, поради което с писмо с изх. № Н1 - ОА1 - 002/06.06.2024 г. изпратил покана до ответника, с която поискал замяна на машината или възстановяване на продажната цена. В отговор на поканата, ищецът получил писмо от ответника с вх. № Н1 - ОА1 - 910 - 003/14.06.2024 г., с което същият го уведомил, че според становище на производителя самозапалването на машината не се дължи на неизправност или производствен дефект, а е настъпило поради подаване на неподходящ входен отпадък и отказал да поеме отговорност.

Ищецът изразява несъгласие със становището на ответника, че причината за пожара е неподходящ входен отпадък. За свое сведение възложил изготвянето на пожаро- техническа експертиза, съгласно която огнището на пожара е било в двигателния отсек, а причината за него - късо съединение. Твърди, че материалът, подаван в транспортната лента за разтрошаване няма досег с двигателния отсек, а освен това работата с машината била извършвана от конкретен работник към ОП „Управление на отпадъците - Несебър“, който е преминал курсове за работа с такъв тип машини. На същия работник бил проведен и инструктаж. В длъжностните задължения на това лице се включвало наблюдението и обслужването на машината.

Ищецът навежда твърденията, че случилото се с машината е в следствие на нейни скрити недостатъци, които са довели до пожара. Счита, че доколкото тези скрити недостатъци са се проявили в гаранционния срок, отговорността за отстраняването им е на продавача - ответник. Поради това, че ответникът отказва замяната на машината с нова, ищецът претендира да му бъде възстановена покупната цена, поради което моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 588 000 лв.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

По твърдението на ищеца за скрити недостатъци на машината, прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като шестмесечният срок по чл. 197 ЗЗД бил изтекъл на 09.06.2023 г. (считано от датата на доставката - 07.12.2022 г. ). Отделно от това, оспорва твърденията за наличието на недостатъци на машината, тъй като същата била в експлоатация в период от 08.12.2022 г. до 06.02.2024 г. Твърди, че причина за повредата е неподходящ входен отпадък, каквото е становището на производителя на машината и на представителя на оторизирания сервиз на производителя на двигателя.

Относно твърденията за ангажиране на гаранционната отговорност, ответникът посочва, че при предаване на машината между страните е подписан протокол за приемо-предаване - Гаранционна карта № 00067, в който е определен обемът и гаранциите на гаранционната отговорност на продавача. В гаранционната карта било посочено изрично при какви условия се извършва гаранционното обслужване.

Въвежда възражения за неправилна експлоатация на машината, несъобразена с придружаващото я ръководство за експлоатация и инструктаж. Ответникът поддържа, че при извършения оглед било констатирано наличието на отпадъчен материал, несъвместим с възможностите за работа на машината. Сочи, че това е причината за самозапалването.Твърди, че ищецът неправилно е поддържал машината, като от момента на доставянето на машината до датата на инцидента (08.12.2022 г. - 06.02.2024г.) шредерът не е бил технически обслужван, както е посочено в ръководството. Няма данни за извършвана проверка на електрическото оборудване на машината, което според ръководството следвало да се осъществява на редовни интервали. За нормално функциониране на машината, същата следвало да бъде обслужвана от упълномощен техник на определени периоди от време. В задълженията на възложителя се включвало поддръжка на машината и двигателя (стр. 223 от ръководството). Изрично било указано, че доставчикът не носи отговорност за щети, причинени на двигателя при неправилна поддръжка, като за срока на гаранцията поддръжката следва да се осъществява от оторизиран сервиз.

От страна на ищеца в срок постъпи и допълнителна искова молба, с която последният поддържа първоначално изложеното в исковата молба. Сочи, че машината е експлоатирана съобразно указанията в ръководството и дадения от ответника инструктаж, както и, че графика за поддръжката е спазван. Отрича самозапалването на машината да се е случило поради намесата на трети лица, във връзка с което достига до заключението, че причината за повредата е недостатък на самата машина. Отново отбелязва, че ответникът е направил изричен отказ да поправи или замени шредера, поради което ищецът претендира възстановяване на платената сума. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност като неоснователно. Счита, че по силата на чл. 21 от договора срокът по чл. 197, ал. 1, изр. 3 ЗЗД е продължен по съгласие на страните, тъй като страните уговорили помежду си всички спорове, породени от договора или отнасящи се до него, първо да бъдат разрешавани чрез преговори и ако не може да се постигне споразумение - да бъдат отнесени към компетентния съд.

Ответникът е подал допълнителен отговор в срок, с който поддържа изложеното в отговора. Оспорва твърдението на ищеца, че с клаузата на чл. 21 от договора страните са продължили срока по чл. 197, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Сочи, че същата представлява обща клауза, предвиждаща желанието на страните принципно да уреждат споровете помежду си по повод договора чрез преговори. Доколкото не е налице изрично съгласие на двете страни за удължаването на срока, ответникът оспорва начина, по който ищецът тълкува договорната разпоредба.

В съдебното заседание ищецът се представлява от пълномощника ю-т Р., който поддържа предявения иск, моли съда да го уважи изцяло и да присъди в полза на представляваната от него община разноските по делото. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Ответното дружество беше представлявано в съдебното заседание от пълномощника му адв.С., която оспорва предявения иск, моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан, като присъди в полза на доверителя й разноските по делото.

Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада на делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между ищеца, в качеството му на възложител, и ответника, в качеството му на изпълнител, е сключен договор за доставка № 523/07.12.2022 г., по силата на който изпълнителят е доставил на възложителя техника/оборудване тип „Шредер“ за нуждите на ОП „Управление на отпадъците - Несебър“ за продажна цена в размер на 588 000 лв.; че продажната цена е изцяло заплатена от възложителя на изпълнителя, и че изпълнителят е доставил машината на 08.12.2022 г., както и че същата машина се е възпламенила на 06.02.2024 г., от което последвали значителни щети върху нея, водещи до негодността за употреба по предназначение, и ищецът е уведомил ответника за инцидента.

Видно от приложения договор за доставка № 523/07.12.2022 г. между страните е било постигнато съгласие гаранционният срок за техниката/оборудването да е 24 месеца, считано от датата на закупуването му (раздел II, чл. 4, ал. 4.2.). За тази дата следва да се изхожда от датата на сключване на договора (07.12.2022 г.).

От чл. 5, ал. 5.1. от договора се установява, че възложителят е задължен при доставката на техниката и оборудването да предаде и документи за платени данъци, мита, такси, фактури и др., сертификати за съответствие, гаранционна, сервизна книжка, паспорти и/или други документи от производителя, съдържащи технически данни и характеристики; инструкция за експлоатация на български език, както и документация, съдържаща препоръки за правилна експлоатация, както и други документи съгласно условията по поръчката и офертата по договора.

По делото е представен приемо-предавателен протокол № 00067 от 08.12.2022 г. в изпълнение на чл. 5, ал. 5.3. от договора, който удостоверява доставката и предаването и получаването на техниката и оборудването. В този протокол са обективирани и гаранционна карта и условия за гаранционно обслужване на оборудването, предадено в същия ден – 08.12.2022 г. Видно от съдържанието на документа, в него е удостоверено и това, че оборудването е пуснато в експлоатация успешно, окомплектовано е с инструкция за експлоатация и поддръжка, а продавачът („ЕКОСОЛ България“ АД) е провел обучение за работа с оборудването на представител на купувача (Община Несебър).

В чл. 5, ал. 5.6. от договора страните са уговорили какво следва да се разбира под „несъответствия“ на техниката/оборудването – явни или скрити дефекти, липси, недостатъци, несъответствие с техническата спецификация или с изискванията за окомплектовка. В зависимост от случая в текста са уговорени следните варианти при откриване на несъответствия, изпълними от изпълнителя: да замени техниката/оборудването или съответната част, ако това не води до промяна на предмета на поръчката и цената по договора; да отстрани в срок несъответствието и по начин, посочен от страните; или да се намали цената по договора, ако това не води до промяна в предмета на поръчката или със сумата за разходите за отстраняване на несъответствието.

Представена е писмена кореспонденция между страните по договора, която се отнася за настъпил инцидент – запалване на машината на 06.02.2024 г. около 9: 40 ч. сутринта. С писмо от 05.03.2024 г. Община Несебър е уведомила „ЕКОСОЛ България“ АД за инцидента и е дала срок от 3 дни за уведомяване на начина, по който изпълнителя по договора да възстанови машината. С писмо от 02.04.2024 г. „ЕКОСОЛ България“ АД е уведомило ищеца, че икономически неоправдано е да се пристъпва към възстановяване на машината, тъй като според дружеството необходимите резервни части ще надхвърлят цената на новата машина. Последвало е писмо от 06.06.2024 г. от Общината, в което се отправя 5-дневен срок за заменяне на техниката тип „Шредер“ или да се възстанови напълно сумата от 588 000 лв.– цената на закупената машина. Последното писмо е от „ЕКОСОЛ България“ АД, в което е посочено и становище на производителя на машината, според което вероятната причина за инцидента са неподходящи входни отпадъци, подадени в процеса на раздробяване, които може да са съдържали запалими и/или експлозивни материали, поради което дружеството е дало мнението си, че няма основание да се иска замяна, ремонт или връщане на продажната цена на машината.

Представени са документи от трудовото досие и професионалната квалификация на работника, изпълняващ длъжността „оператор на преса“, който е отговарял за използването на машината, от които трудов договор №28/11.04.2016 г., допълнително споразумение към него от 26.10.2023 г., длъжностна характеристика, свидетелство за правоспособност, рег. № 864- 5/08.02.2019 г. и удостоверения за професионално обучение.

Представено е и ръководство за работа с машината („ръководство за експлоатация Krokodile“), предадено на възложителя по договора още с предаването на техниката на 08.12.2022 г., и в което ръководство (стр. 32) са описани допустимите входни материали, които могат да се подават и обработват от машината – асфалт, чакъл, бетон, камъни, тухли, керамика, железопътни траверси, дървен материал, градински отпадъци, едрогабаритни отпадъци. Посочено е, че всеки материал, който не е изброен е недопустим и неподходящ и не може да се обработва с машината.

Съгласно прието заключение по изслушаната съдебна пожаротехническа експертиза, вещото лице е направило обстоен и подробен преглед и анализ на записа от охранителна камера, който е представен и възпроизведен на носител (флаш памет) по делото, като подробно е описано всяко едно действие и събитие от деня на инцидента – 06.02.2024 г. Посочило е, че фадрома е изсипала отпадъци в бункера на машината на няколко пъти, като след разхерметизиране на съд, съдържащ горима, петролна течност (предполага за бензин, дизел или масло), на записа в 9: 52: 04 ч. се чува гърмеж и мигновено започва интензивно (взривно) горене, съпроводено с отделяне на голямо количество черен дим. Експертът уточнява, че за да има взрив концентрацията на парите на горима течност трябва да са в рамките между долна и горна концентрационни граници на взривяване (ДКГВ, ГКГВ). Вследствие наличие и на източник на запалване - нагорещени части от машината или отделена искра при удар между черни метали, следва дефлаграционен взрив. Горенето (пожара), е съпроводено с отделяне на гъст, черен дим от долната дясна част на машината. Сочи, че това е зоната на машината под трошачната част, вдясно от двигателния отсек. Анализирайки записа, вещото лице констатира, че се показва внезапна поява на гръм и пламък, без видими признаци на предварително тлеене. Почти едновременно с пламъка се образува гъст черен дим, който се разпростира бързо, което е характерно за горене на въглеводородни материали (моторни масла, горива, греси и други технически течности). Уточнява, че такова възникване и развитие на пожар не е характерно при възникнало късо съединение. Посочват се потенциални горими материали - отпадъци със смесен произход; остатъчни количества моторни масла, хидравлична течност, дизел или други въглеводороди; гумени маркучи, пластмаси, филтри, гресирани елементи; метални контейнери с остатъчни запалими вещества. Като вероятен механизъм на запалване експертът е посочил: механично триене и удар при раздробяване на части, което може да е генерирало искри; пробив или компресия върху елемент с гориво; загряване чрез продължителна работа на машината; възпламеняване на горивни пари от нагорещени повърхности. Според вида на характера на дима, който се вижда на записа, вещото лице е отбелязало, че гъстият черен дим е типичен при горене на нефтени продукти с високо съдържание на въглерод, а при оглед на остатъците от ел. инсталацията на машината се констатирало стопяване на медни проводници вследствие на температурата на пожара, което доказва развитие на температура в порядъка на около 1100 °С. Не са констатирани стопилки (перли) характерни при възникване на късо съединение – каквото твърдение е наведено от ищеца.

Конкретно по въпросите ищеца и ответника, вещото лице дава следните отговори в заключението си. По отношение на причината за възникване на пожара на 06.02.2024 г. в машината тип „Шредер“ вещото лице е разгледало и обсъдило три възможни версии. Първата е възникване на теч на гориво в двигателния отсек на машината, парите на което се възпламеняват при попадане върху нагорещени повърхности. Нея вещото лице категорично отхвърля, защото пожарът в двигателния отсек на машината е следствие, а не причина за възникналия взрив, с последващ пожар. Втората версия е възникнал авариен режим в работата на ел. инсталацията на дробилната машина. Тя също е категорично отхвърлена, защото при огледа на място вещото лице сочи, че категорично няма характерните стопилки вследствие от късо съединение. В началния момент на възникване на инцидента на записа се вижда взрив и интензивно горене, което не е характерно за късото съединение. Третата версия е възникване на взрив, вследствие запалване парите на горима течност, разлята след разхерметизиране на съд съдържащ горим петролен продукт при работа на машината. Тази версия е причината за запалване на машината според вещото лице, защото видно от записа след теча на течността, след изпаряването, се е образувала т.нар. потенциално експлозивна атмосфера (ПЕА), която се е възпламенила от източник на запалване.

Вещото лице сочи, че за огнище на пожара (деформации, стопявания, светли зони) е констатирана долната задна част на трошачната машина, в зоната на и под работната зона. Подробно в девет точки е описан и механизмът на настъпване на пожара, като за да даде отговор на този въпрос вещото лице е ползвало основно записа от камерата на работната площадка. По отношение на последиците експертът е отразил, че взривът и последващия пожар са довели до тотална (пълна) 100 % щета на машината, която единствено би могла да бъде предадена за скрап.

На следващо място вещото лице отговаря, че причината за възникването на взрива и последващия пожар е неправилна експлоатация, изразяваща се в допускане на съд, съдържащ петролен продукт в работната зона, като подробно са описани причината и механизма. Добавя и това, че както се вижда и на записа, преди включване на машината и по време на нейната работа няма служител, които да почиства или наблюдава материала, които се загребва и товари в бункера на машината. За пълнота трябва да се отбележи, че според вещото лице е без значение цялостната поддръжка и обслужване на машината до момента на инцидента, защото те не могат да предотвратят настъпването му.

В съдебното заседание вещото лице добави, че не е имало за задача изчисляване на количеството гориво, което е необходимо, за да се получи такъв взрив, но предполага, че при това горене са нужни поне 3 литра (между 3 и 5 литра), като сочи, че е невъзможно да стане например от половин литър и да има толкова продължително горене, което предполага наличието на катализатор. Обяснява отново и вероятния механизъм за запалване на машината, като посочва, че след разхерметизиране на въпросния съд, под действието на гравитацията течността изтича надолу в долната част на бункера, а той не е херметичен защото от него изтича боклука, т.е. изтича на земята.

От показанията на свидетеля З.В. – служител при ищеца като оператор на трошачка и Шредер, се установи, че в началото на смяната е извършвал обичайния външен преглед на машината, включвал я е, изчаквал е да загрее и е започвал работа заедно с колегата, който я зареждал с отпадък. В деня на инцидента, след като машината е достигнала нормални параметри, свидетелят се отдалечил на около десет метра заради шума и праха. Неочаквано е забелязал силен пламък, тръгнал от двигателния отсек – без взрив, а като внезапно възпламеняване – който много бързо се е разраснал. Свидетелят обяснява, че отпадъците предварително се преглеждат от общи работници и оператора на фадромата, които отстраняват метали и запалими материали. Шредерът бил нов, гаранционен и все още не бил достигнал необходимите часове за първо обслужване. Машината била с плътни капаци над лентата, които не позволяват проникване на отпадък към двигателния отсек.

От показанията на свидетеля И.Б. – служител при ответника „ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД, се установява, че е участвал във всички етапи по доставката на шредера: от обществената поръчка, през документалното предаване на 08.12.2023 г., до пускането в експлоатация. Първоначално направил само базов инструктаж, а на 09.01.2023 г. е проведено пълно обучение от италиански представител, при което са демонстрирани различни видове материали. Всички документи – ръководства, гаранционни карти и графици за обслужване, били предадени на клиента. Свидетелят посочва, че първото официално обслужване е на 100 моточаса и не е получавал никакво запитване за сервиз от ПСО Несебър. След пожара е направен оглед и е установено, че машината е напълно унищожена. По негови наблюдения на площадката винаги е имало голямо количество смесени отпадъци без контрол по разделяне, включително потенциално запалими материали. Той не може да потвърди дали е имало запалими течности в отпадъка при инцидента. Според него машината е подходяща за описаните видове отпадъци и при други клиенти същите модели работят без проблем.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗЗД в случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Случаите, при които продавачът отговаря са изброени в чл. 193 ЗЗД и те са, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, когато не е знаел недостатъка, но не и за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.

По делото ответникът е направил възражение за погасяване на правото на иск на ищеца, позовавайки се на чл. 197, ал. 1 ЗЗД, който предвижда, че исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните. Приема се, че този срок е давностен, а не преклузивен, което означава, че при изтичането му правото на иск не се погасява автоматично, а само ако бъде направено възражение за изтекла давност от ответника. Срокът започва да тече от деня на предаването на вещта.

Според данните по делото вещта-предмет на договора е предадена на 08.12.2022г., а искът по настоящото производство е предявен на 30.09.2024 г., тоест изминали са повече от 6 месеца от предаването на машината до депозирането на исковата молба в съда, но трябва да се изследва въпросът дали има основание за прилагане на по-дългия срок от 3 години, който законът предвижда, че е приложим при съзнателно премълчаване на недостатъците от продавача.

В производството по делото се доказа, че вещта (техника/оборудване тип „Шредер“) е предадена от изпълнителя „ЕКОСОЛ България“ АД на възложителя Община Несебър на 08.12.2022 г. в изправно състояние и с придружена документация, от която ръководство за експлоатация на машината, гаранционна карта, сервизна книжка и други документи, отговарящи за състоянието и за използването. За това свидетелства и приемо-предавателен протокол № 00067 от същата дата, според който оборудването е пуснато в експлоатация успешно, окомплектовано е с нужните документи. Оборудването е прието без забележки от възложителя, който е започнал да работи с машината, като за тази цел е проведено и обучение от представители на производителя.

Спорно е по делото дали настъпилият на 06.02.2024 г. инцидент – запалването на машината, е поради скрит недостатък в машината или е събитие, настъпило вследствие от неправилна експлоатация на машината от служителите при ищеца.

За да се отговори на този въпрос от съществено значение е приетото и изслушано заключение на вещото лице по назначената съдебно – пожаротехническа експертиза. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като е обективно, компетентно, подкрепено от събраните писмени доказателства и приложения по делото видеозапис от деня на инцидента – възпроизведен в открито съдебно заседание. Вещото лице е категорично в отговора си относно причината за настъпване на инцидента, механизма на запалване на самата машина и последиците от пожара.

От заключението на експерта несъмнено се доказа, че възникването на взрива е вследствие на запалване парите на горима течност, разлята след разхерметизиране на съд съдържащ горим петролен продукт при работа на машината. Както е посочило и вещото лице в заключението си, този взрив не е възможно да е настъпил поради късо съединение, защото иначе това щеше да се отрази външно и видимо на самата машина, а такива следи не са останали след пожара. За причината за запалване на машината свидетелстват кадрите от записа, на които се вижда разхерметизиране на съд, съдържащ горима течност, както и отделянето на голямо количество черен дим, който се разпростира бързо, което е характерно за горене на въглеводородни материали (моторни масла, горива, греси и други технически течности). За това, че в при машината е попаднал въпросния съд с горима течност може да се съди и по представените по делото снимки, на които се вижда, че са попадали всякакви предмети и отпадъци, в това число туби и контейнери с неизвестно съдържание. Това обстоятелство се доказа и от показанията на свидетеля Божинов, според който при оглед на място е забелязал, че има смесен отпадък, при който няма как да бъде гарантирано какво има в тези контейнери, имало е безброй много отпадъци, събрани на работната площадка, което сочи за това, че няма никакъв контрол и разделяне, а там се изхвърля всичко.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля В. в частта, в която сочи, че той и други работници извършват проверка на отпадъците и премахват всичко, което би затруднило работата на машината. От една страна, показанията са преценени съобразно чл. 172 ГПК, а свидетелят се намира в трудовоправни отношения с ищеца, което го прави заинтересован в полза на една от страните, а от друга страна изложеното от този свидетел е в противоречие със събрания по делото доказателствен материал – показанията на другия свидетел, приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице по пожаротехническата експертиза.

Оттук следва да се направи извода, че при експлоатацията с машината не е проявена необходимата грижа, като не е правена проверка и не са премахвани предмети, които биха затруднили или попречили на работата с нея от страна на ищеца. Въпреки, че още с доставката на машината е проведено обучение, представено е ръководство с работата на шредера, в който подробно е описано какви трябва да са възможните входящи отпадъци, ищецът е допуснал и разхерметизирането на съд, съдържащ запалима течност, довела до пожара и унищожаването на машината. Това действие не може да бъде вменено във вина на продавача на оборудването, тъй като не представлява нито явен, нито скрит недостатък на самата вещ.

Горното обуславя извода на съда за това, че в случая няма основание за прилагане на по-дългия срок от три години по чл. 197 ЗЗД, тъй като спрямо вещта не се установи да е имало какъвто и да е недостатък, който продавачът съзнателно да е премълчал.

Претенция по чл. 195, ал. 1 ЗЗД, с която ищецът Община Несебър е предявил иск за осъждането на ответника „ЕКОСОЛ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на ищеца сумата от 588 000 лева, представляваща цената, платена от ищеца на ответника за покупко-продажбата на фабрично нова техника/оборудване, тип „Шредер“ за нуждите на ОП „Управление на отпадъците - Несебър“ по договор за доставка № 523/07.12.2022 г. е неоснователна като погасена по давност на основание чл. 197, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

За пълнота следва да се отбележи, че иска е неоснователен и поради това, че причината за настъпване на вредите е пожар, възникнал от попадането в машината на съд, съдържащ запалима течност, а при правилната й експлоатация това не би следвало да се случи.В подобен случай доставчика освен за скрити недостатъци на машината, не отговаря и съобразно правилата на гаранционната отговорност на производителя, а щетите за собственика биха могли да бъдат обезщетени само при наличието на имуществена застраховка на машината.

Предвид неоснователността на предявения иск в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото в пълен размер на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е представил списък по чл. 80 ГПК, според който общият размер на разноските в 28 200 лева – 27 600 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение и 600 лева за депозит за вещо лице по назначената съдебно – пожаротехническа експертиза.

Мотивиран от гореизложеното, съдът