Решение № 2953 от 27.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 5411/2022 г.

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК. Предявени са осъдителни искове - за осъждане на ответника да изтегли от склада на „... ЕООД непродадени количества стоки и за заплащане на сумата от 6 776 лева, предявена като частичен иск от 13 552 лева, представляваща цената на получените от ищеца стоки с недостатъци, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е закупил от ответника 5 900 броя предпазни маски, модел..., ... с филтър, предназначени за продажба в търговската верига на ищеца. Поддържа, че на 17.03.2021 г. е извършена проверка от органите на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) в търговски обект на ищеца, които са констатирали, че предпазните маски в нарушение на чл. 4б, т. 2 ЗТИП вр. с чл. 12, ал. 1 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства не притежават маркировка за съответствие „СЕ“. Ищецът твърди, че следствие на проверката е получил заповед за незабавно изтегляне на наличните количества от цитираната стока от търговските си обекти в страната, както и наказателно постановление № ИПТ-05/06.07.2021 г., с което е наложена санкция. Поддържа, че от пазара са изтеглени 2 464 броя маски, чиято стойност е в размер на 13 552 лева, поради което претендира тяхната стойност от ответника. Посочва, че въпреки отправена до ответника покана за изтегляне на стоките от склада на ищеца, същите все още не са изтеглени, поради което претендира ответникът да бъде осъден да ги изтегли от склада на ищеца. Претендира разноски. В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че при извършване на доставката ищецът е бил напълно запознат с характера и вида стока, който е доставен и не бил въведен в заблуждение. Твърди, че доставените предпазни маски, към момента на доставката са отговаряли на Препоръка (ЕС) 2020/403, която е прилагана и от ДАМТН. Сочи, че при вноса предпазните маски са били подложени на внимателен граничен контрол, като служители на ДАМТН след проверка са освободили пратките, с което са разрешили предлагането им на българския пазар. По изложените съображения счита, че искът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и доказателства обосновава приемането на извод, че между страните по делото е възникнало валидно търговско правоотношение, произтичащо от договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ, по силата на което ищецът като купувач, е получил стоки от ответника, срещу заплащане на определено възнаграждение. Съобразявайки, че при насрочване на делото съдът е дал различна правна квалификация на претенцията, а именно такава по чл. 79 и чл.195 от ЗЗД, от тази която действително отговаря на фактическите твърдения във връзка с пораждане на спорното материално право, а именно по чл.324 от ТЗ, то се налага нейната промяна и произнасянето по предпоставките на осъдителен иск с квалификация чл.324 от ТЗ. Обстоятелството, че съдът коригира правната квалификация на разглеждания иск не препятства произнасянето по него, тъй като в предмета на доказване на иска по чл. 324 от ТЗ са същите факти и обстоятелства, очертани в доклада на съда, в който иска е квалифициран по чл. 195 от ЗЗД – разликата произтича от качеството на страните, които в случая са търговци. Между страните няма спор по фактите – на 07.12.2020г., на 08.12.2020г. и на 18.01.2021г. ищецът е закупил от ответника 5 900 броя предпазни маски, модел..., ... с филтър, предназначени за продажба в търговската верига на ищеца. Стоките са платени от ищеца, за което са съставени фактури. Не е спорно по делото и това, че на 22.03.2021г. със заповед на ДАМНТ е спряно временно разпространението на маските до установяване съответствието им с изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на личните предпазни средства, осигуряваща прилагането на Регламент № 2016/425. Не е спорно, че на 06.07.2021г. на ищеца са наложени имуществени санкции за констатираните нарушения, както и това, че на 14.09.2021г. ищецът е уведомил ответника за констатираната липса на документи, удостоверяващи съответствието на доставените маски с изискванията на посочената Наредба и Регламент № 2016/425. Спорът между страните се свежда до това, дали купувачът може да иска връщане на платеното по договорите за продажба при така очертаната фактология. В случая страните по сделката имат качеството на търговци, поради и което са приложими разпоредбите на чл.318 и сл. от ТЗ, уреждащи търговската продажба.