Решение № 34 от 26.4.2022 г. на Софийски окръжен съд по дело № 36/2022 г.

Производството пред Районен съд – гр.К. е било образувано по внесено за разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура – гр.К., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия П. М. ИВ. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл.345 ал.1 НК и се е развило по особените правила на това производство, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. От отбелязаното в съдебния протокол от 15.12.2020 г., който е доказателствено средство за реда и начина на извършените процесуални действия и за събраните чрез тях доказателства /чл.131 НПК/ е видно, че делото е било приключено в съдебното заседание, проведено на посочената дата /15.12.2020 г./, като е отразено и, че съдът е обявил своето решение след проведено тайно съвещание, в 10, 30 часа. Данните по делото сочат обаче, че решението на първият съд /предмет на настоящия инстанционен контрол/, е постановено след тази дата - на датата 07.01.2021 г., т.е. в едномесечен срок, в отсъствие на страните, на които са били изпратени съобщения, че същото е изготвено и обявено, с указания за възможността за обжалването му /портестирането му/ в 15-дневен срок пред СОС. Последното е видно от приложените по делото разписки за връчването му на страните /л.61-63 от делото/. По този начин съществено е било нарушено основното начало в наказателния процес за непосредственост, уредено в чл.18 НПК и свързаното с него изискване за непрекъснатост на съдебното заседание, съгласно чл.259 НПК. Извършените процесуални действия от решаващия съд след приключване на съдебното заседание на 15.12.2020 г. са в противоречие с нормите, регламентиращи реда, по който се постановява присъда, които са валидни и в производството по Глава двадесет и осма от НПК, в което отклоненията от общия съдебен процес изрично са предвидени от процесуалния закон като особени правила за провеждането на това производство. Нормите на чл.259, чл.300 и чл.310 ал.1 от НПК ясно определят поредността на съдебните действия, свързани с постановяването на присъда – изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на диспозитива незабавно след подписването й от всички членове на състава. Тези общи правила на наказателното съдебно производство са приложими субсидиарно и за особената процедура по Глава двадесет и осма от НПК, доколкото тези въпроси не са решени изрично /по различен начин/ със специална норма. В този смисъл са задължителните указания по приложението на закона, установени с Тълкувателно решение № 3 от 20.11.2014 г. на ОСНК на ВКС. В частност, обсъжданите правила при постановяване на присъда са валидни и за произнасянето на съда по реда на чл.378 ал.4 от НПК, като аргумент в полза на тази теза може да бъде открит също така и в разпоредбата на чл.378 ал.5 от НПК, установяващ реда за атакуване на постановения в това особено производство съдебен акт. Очевидно е в случая, че всички тези правила, които имат основополагащо значение за гарантиране процесуалните права на обвиненото лице, са нарушени от първият съд. Нарушен е принципът, съгласно който присъдата се обявява незабавно, след като съдът се е оттеглил на тайно съвещание и е подписана от състава на съда. Нарушен е и принципа за непрекъснатост на съдебното заседание, според който след пренията и последната дума, и преди обявяването на присъдата, членовете на състава на съда не могат да участват в разглеждането на други дела. В случая, в рамките на един месец от последната дума на обвиняемия до постановяването на решението – на датата 07.01.2021 г., не е възможно състава на решаващия съд да не е участвал в разглеждането на друго дело. Решаването на делото по вътрешно убеждение от съда също е опорочено, доколкото спазването на принципа за непрекъснатост на съдебното заседание е гаранция именно за невмешателство във вътрешното убеждение на съда при решаване на въпросите от съдържанието на присъдата. Гореобсъжданите допуснати нарушения от първият съд при постановяване на проверявания съдебен акт, са довели до съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата въззивна инстанция. Предвид характера на допуснатите процесуални нарушения, въззивният съд намира, че същите могат да бъдат отстранени единствено при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд, което от своя страна обуславя и извод за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. Предвид характера на допуснатите в контролирания съдебен акт съществени процесуални нарушения, настоящият състав на СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени в протеста и изнесените такива от страните в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК и във вр. с чл.378 ал.5 от НПК, Софийски окръжен съд