Решение № 9424 от 18.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6657/2024 г.

Производството е по чл. 126 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалбата на Н. А. Н. против Решение № ЛДЖ-24-16/07.05.2024 г. от 24.06.2024 г. на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради липса на компетентност и противоречието му с материално правните разпоредби. Обосновават се доводи за липса на компетентност по отношение на жалбата против председателя на Районен съд - Варна, който е осъществил достъп до нахд № 2256/2020 при РС-Варна и нахд № 1673/2021 г. по описа на РС – Варна, към които са приложени кнахд № 840/2022 г. по описа на Административен съд - Варна и кнахд № 2450/2020 г. по описа на Административен съд - Варна. Твърди се, че компетентна да се произнесе по сезиращата жалба в тази й част е КЗЛД. Алтернативно са изложени и доводи за материална незаконосъобразност на оспореното решение в тази му част, доколкото председателят на РС - Варна не е следвало да се запознава със съдържанието на тези дела и да дава заповед на съдии и деловодители да предоставят посочените дела. По отношение на оспореното решение, в частта му относно Административен съд - Шумен и съдиите от РС-Варна А. С. и А. Ш. се излагат доводи за незаконосъобразност, поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Намира, че конституирането на неизвестна по делото страна не води до законосъобразно обработване на лични данни. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение, като върне преписката на административния орган за ново произнасяне, алтернативно изпрати жалбата в частта й против председателя на Районен съд - Варна по компетентност на КЗЛД. Ответната страна - инспектор при Инспектората към Висшия съдебен съвет чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Административен съд - Шумен не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна Районен съд - Варна, в депозирана по делото писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд София-град, като взе предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба вх. № ЛДЖ-24-16/07.05.2024 г. на Н. А. Н. по реда на чл. 38б от ЗЗЛД срещу действия по обработване на личните му данни от Административен съд - Шумен и Районен съд - Варна при изпълнение на определение № 502/11.04.2024 г., постановено по канд № 123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен, образувано на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 7 и ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗАНН с искане за възобновяване и отмяна на решенията, постановени по анд № 2256/2020 г. и анд № 1637/2021 г. по описа на РС-Варна. В жалбата е посочено, че нарушението е извършено с издаване на определение № 502/11.04.2024 г. по канд № 123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което като ответници в производството, образувано по молба за възобновяване, са конституирани РС - Варна и Административен съд - Варна. Нарушението е довършено с връчване на призовки и изпращане на абсолютно всички доказателства на Административен съд - Варна и РС - Варна, като председателите им са се запознали с тяхното съдържание, в което се включват и личните данни на жалбоподателя: три имена, адрес, ЕГН, психичен статус и т.н. По отношение на председателя на РС - Варна е посочено, че след получаване на съобщението за образувано производството пред Административен съд - Шумен, видно от депозираното писмено становище, същият е осъществил изземване на нахд № 2256/2020 при РС-Варна и нахд № 1673/2021 г. по описа на РС - Варна, към които са приложени кнахд № 840/2022 г. по описа на Административен съд - Варна и кнахд № 2450/2020 г. по описа на Административен съд - Варна и се е запознал цялост с всички материали по делото, сред които и личните данни на жалбоподателя. С нарочни писма изх. № ЛДЖ-24-16/31.05.2024 г. на председателите на Административен съд - Шумен и Районен съд - Варна е предоставена възможност да изразят писмено становище по жалбата и да представят доказателства. С писмо вх. рег. № КЛДЖ-24-16/12.06.2024 г. председателят на Административен съд - Шумен се е възползвал от така предоставената му възможност, като е изразил становище за липсата на нарушение на правата на Н. Н., произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработване на данните му. Депозираните от субекта на данни заявления и приложенията към тях не са изпратени на лица, нямащи отношение към съдебното производство, образувано пред Административен съд - Шумен, доколкото същите са надлежно конституирани като страни в съдебното производство с определение № 502/11.04.2024 г, респ. подадените от Н. Н. молби и документи са получени от Административен съд - Варна и Районен съд - Варна в качеството им на страни по конкретно съдебно производство. Следователно, обработването на личните данни е извършено при съблюдаване на принципа за законосъобразност при обработване на личните данни по смисъла, вложен в чл. 6, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Нещо повече, предмет на съдебното производство по кнад №123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен са постановените и влезли в сила съдебни актове по дела на РС-Варна и Административен съд - Варна, което е в подкрепа на извода, че достигането на подадените от Н. Н. молби и представените от него доказателства до знанието на административните ръководители на посочените съдилища, по никакъв начин не води до нарушаване на правата му в сферата на личните данни, тъй като тези данни така или иначе вече са били обработени от въпросните съдилища в качеството им на администратори на лични данни по образуваните и разгледани от тези съдилища дела. Въз основа на така проведеното административно производство, инспектор в Инспектората към ВСС е постановил решение № ЛДЖ-24-16/07.05.2024 г. от 24.06.2024 г., с което на основание чл. 38в, ал. 4 от ЗЗЛД е оставена без уважение, като неоснователна, жалба № ЛДЖ-24-16 от 07.05.2024 г., подадена от Н. А. Н. срещу Административен съд - Шумен и Районен съд - Варна по съображения, че жалбоподателят не е доказал твърденията си за извършено нарушение на правилата за защита на личните данни от ответните страни. От материалите по преписката е установено, че в изпълнение на процесуалните си задължения и в съответствие с правомощията по чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, приложимо съгласно чл. 63в от ЗАНН и в съдебното производство, образувано по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН, с определение № 502/11.04.2024 г., в закрито заседание, по канд № 123/2024 г. съдията-докладчик е конституирал страните и въз основа на вътрешното си убеждение и при спазване на принципа за независимост, с оглед предмета на делото го е насрочил с указания за страните. Определението, като съдебен акт по чл. 32, ал. 1, т. 3 от НПК, подлежи на контрол за законосъобразност по обжалване, протест и/или искане за отмяна по предвидения в процесуалните закони ред, поради което ИВСС не е компетентен да извърши проверка на твърденията за неговата незаконосъобразност. Обоснован е извод, че доводите на Н. са неоснователни, тъй като личните му данни, съдържащи се в документите по делата са предоставени от него и са обработени при спазване на принципа за законосъобразност, добросъвестност и прозрачност по смисъла на чл. 5, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 49 от ЗЗЛД само за целите на образуваните съдебни производства пред Административен съд - Шумен, Административен съд - Варна и Районен съд - Варна. Решението е връчено на 26.06.2024 г., а жалбата е депозирана на 02.07.2024 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган като правомощията на ИВСС произтичат от разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, съгласно който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет осъществява надзор и осигурява спазването на Регламент (ЕС) 2016/679, на този закон и на нормативните актове в областта на защитата на личните данни при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт. Съгласно чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент(ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от съда при изпълнение на функциите му на орган на съдебната власт и от прокуратурата и следствените органи при изпълнение на функциите им на органи на съдебната власт за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, субектът на данни има право да подаде жалба до Инспектората в срок 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Според чл. 38в, ал. 1 от ЗЗЛД, жалбата се разглежда от инспектор, определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор. В тази връзка неоснователно е възражението на оспорващия за липса на компетентност на ИВСС да се произнесе по жалбата му в частта относно председателя на РС - Варна. Решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. Същото съдържа необходимите реквизити, като наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в производството. При постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. Жалбата, въз основа на която е образувано производството, е подадена в предвидения в чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД срок. Спазено е и изискването на чл. 38в, ал. 2 от ЗЗЛД при разглеждането на жалбата да се събират данни, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от администратора или обработващия лични данни. При произнасяне по съществото на спора са обсъдени представените по преписката писмени доказателства, както и изразените становища по отправените в жалбата твърдения. Правото на защита на участниците в производството не е ограничено. Решението е постановено след като е предоставена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства съобразно чл. 36 от АПК. Предвид това съдът намира, че липсват предпоставки за отмяна на оспореното решение по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. По делото не е спорно, че в Административен съд - Шумен е образувано канд № 123/2024 г. по искане за възобновяване и отмяна на решенията, постановени по анд № 2256/2020 г. и анд № 1637/2021 г. по описа на РС-Варна. С определение № 502/11.04.2024 г., постановено в закрито заседание, съдията-докладчик е конституирал страните по делото, насрочил е делото за разглеждане в публично съдебно заседание и разпоредил препис от молбата за възобновяване, уточняващите молби и приложените към тях писмени доказателства да се изпрати на ответните страни, с указана възможност в 14-дневен срок да изразят становище. Като ответници в производството са конституирани: Административен съд - Варна, Районен съд - Варна и ОДМВР - Варна. От съдия М. Я., в качеството й на административен ръководител - председател на РС -Варна е депозирано писмено становище. С решение № 653/14.05.2024 г. е отхвърлено като неоснователно искането за възобновяване. Спорно по делото, съобразно изложените в сезиращата съда жалба доводи, е дали са нарушени първата на Н. Н., произтичащи от Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД при обработване на данните му, при постановяване на определение № 502/11.04.2024 г. по канд 123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен, по силата на което като ответници в производството са конституирани Административен съд - Варна и Районен съд - Варна и са им изпратени преписи от искането за възобновяване, уточняващите молби и приложените към тях писмени доказателства, като по този начин им е предоставен достъп до личните данни на молителя. Съобразно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 лични са данните за лицето, с които то безспорно може да бъде идентифицирано. Цитираната разпоредба казва, че "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Според чл. 4, ал. 2 от Регламента, обработване на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Според принципите, заложени в чл. 5, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 личните данни са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните и подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват /„свеждане на данните до минимум"/. Съгласно чл. 6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Конкретно в настоящия случай съдът намира, че е налице предвиденото в чл. 6, § 1, б.“в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 основание за законосъобразно обработване на личните данни на Н.. Съгласно тези разпоредби обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. В изпълнение на процесуалните си задължения и в съответствие с правомощията по чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, приложимо съгласно чл. 63в от ЗАНН и в съдебното производство, образувано по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН, с определение № 502/11.04.2024 г. в закрито заседание по канд № 123/2024 г. съдията-докладчик е конституирал е страните и въз основа на вътрешното си убеждение и при спазване на принципа за независимост, с оглед предмета на делото го е насрочил с указания за страните. Спрямо това определение не може да бъде осъществяван контрол за законосъобразност в хода на производството пред ИВСС. С оглед на това и обработването на личните данни от РС-Варна и Административен съд - Варна във връзка с образуваното канд № 123/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен е съобразено с нормативните изисквания в областта на тяхната защита. В тази насока се споделя и изтъкнатия в оспореното решение аргумент, че личните данни на Н. са вече били предмет на обработване от страна на РС-Варна и Административен съд - Варна в хода на образуваните производства нахд № 2256/2020 при РС-Варна и нахд № 1673/2021 г. по описа на РС - Варна, към които са приложени кнахд № 840/2022 г. по описа на Административен съд - Варна и кнахд № 2450/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, които са били предмет на депозираното от него искане за възобновяване. Въз основа на изложеното настоящият състав счита, че оспореното решение на Комисията за защита наличните данни е законосъобразно, постановено при правилното приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което налага отхвърляне на оспорването. При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение ще следва да се присъди на юридическото лице, в състава на което е органа издал оспорения административен акт на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Относим към чл. 37 от Закона за правната помощ неговият размер следва да бъде определен на 100 лв. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София- град, Второ отделение, 56-ти състав