Решение № 2278 от 15.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 13025/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „Габриела Тодорова - Солар” чрез адв. А., срещу Наказателно постановление (НП) № 20/23.09.2022 г. издадено от изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на жалбоподателя на основание чл. 53, вр. чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 64, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16- 1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, издадена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма (Наредба № РД-16-1117, обн. ДВ, бр. 84/2011 г., отм. в сила от 13.04.2024 г.). В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото постановление, като се претендират допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че в акта и в НП не е уточнено дали се твърди произведената от жалбоподателя енергия да е била изкупена или не, като според жалбоподателя единствено при изкупуването на енергията възниква и задължението по чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ. По този начин според жалбоподателя не може да се направи и преценка дали в случая не е налице хипотезата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-16-1117. Допълнително се излагат съображения, че нарушението е описано противоречиво по отношение на вида на гаранциите за произход. Поради изложеното се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от преупълномощения процесуален представител – адв. Д, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Излага подробни съображения, че в НП е допуснато смесване между двата вида гаранции – за издаване и прехвърляне на гаранции и само за издаване на гаранции, което намира за съществено процесуално нарушение. Административно наказващият орган – изпълнителният директор на АУЕР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П, който оспорва жалбата. Същият се позовава на представено по делото писмено становище от наказващия орган с уточнение относно правната квалификация на процесното нарушение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят ЕТ „Габриела Тодорова – Солар към 2022 г. е дружество – производител на енергия от възобновяем източник – Фотоволтаична електроцентрала (ФтЕЦ) с обща инсталирана мощност 1128 kW, находящ се в село Вещица, общ. Белоградчик. На 09.07.2022 г. дружеството подало в АУЕР заявление за гаранция за произход на енергия от възобновяеми източници за месец февруари 2022 г. за стопанисваната от него фотоволтаична електроцентрала, което било входирано заедно с приложенията към него с № 01-14216/09.07.2022 г. /ВГ-01-761/ в агенцията. Това заявление се отнасяло за енергията, произведена от централата за периода месец февруари 2022 г. При извършване на проверка на подаденото заявление било констатирано, че то било подадено след изтичане на законоустановения срок. Затова, на 25.08.2022 г. свидетелят С. С. К. – на длъжност главен експерт в дирекция „Контрол и информация” в присъствието на двама свидетели и на Г Т, което е удостоверено с техните подписи, съставил АУАН № 457/25.08.2022 г. С акта на ЕТ е вменено извършването на административно нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г., за това че дружеството не е изпълнило задължението си за подаване на заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход в законовия срок, който за енергията, произведена през месец февруари 2022 г. е изтекъл в края на март 2022 г., т.е. нарушението е извършено на 01.04.2022 г. В акта изрично е записано, че за място на нарушението се приема гр. София, сградата на АУЕР, където е следвало да бъде представено заявлението. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, като срещу него не са депозирани възражения. Въз основа на АУАН № 457/25.08.2022 г. при почти пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация било издадено обжалваното наказателно постановление №20/23.09.2022 г., като на ЕТ „Габриела Тодорова – Солар“ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В НП при формулиране на описанието на допуснатото нарушение е посочено, че дружеството не е подало в законоустановения срок заявление за издаване /издаване и прехвърляне/ на гаранции. Наказателното постановление е връчено на ЕТ на 27.09.2022 г., чрез писмо с обратна разписка, като на 05.10.2022 г. в АУЕР е депозирана жалбата срещу него. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. К., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят К. относително подробно разказва за случая и за установеното от него при проверката на подаденото със закъснение заявление на дружеството. Съдът отчете объркването му относно момента на подаване на заявлението, но в края на разпита си св. К. уточнява, че това е станало преди съставянето на акта. Съдът се довери и на наличните по делото писмени доказателства, но отчете, че по делото от наказващия орган не е представено копие на подаденото през месец юли 2022 г. заявление от жалбоподателя. Поради това и съдът прие за недоказани обстоятелствата свързани с продажбата на произведената през февруари 2022 г. електроенергия, включително и кога е станало това. Недоказано остана и каква декларация е подадена от ЕТ – дали такава за издаване или за издаване и прехвърляне на гаранциите за произход. В разпита си св. К. също не уточнява вида на подаденото заявление, а единствено, че е приел, че ЕТ е следвало да подаде заявление за издаване и прехвърляне на гаранциите. Свидетелят единствено уточнява, че от представените приложения към заявлението е установил, че енергията е била произведена процесния месец, но не и че е продадена. Като взе предвид тежестта на доказване в случая, която по делата от административнонаказателен характер винаги е върху наказващия орган, съдът прецени, че съществени елементи от нарушението останаха недоказани. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 15-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при допуснато нарушение на процесуалните правила и съответно материалния закон. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на Софийския районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено или довършено твърдяното нарушение, което обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление. С последното ЕТ в качеството си на производител на енергия от възобновяем източник е санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да подаде в нормативно установения срок пред АУЕР заявления за издаване и прехвърляне на гаранции за произход съгласно чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. Очертаното изпълнително деяние на административното нарушение, осъществено чрез неизпълнение на правно дължимо поведение, определя и подсъдността на отговорността на задълженото лице. Мястото на осъществяване на нарушение чрез бездействие е мястото, където нарушителят е следвало да има активно поведение - да извърши съответното действие, т.е. да подаде заявленията за издаване и прехвърляне на гаранции за произход в АУЕР със седалище в гр. София. В този смисъл съдът намира, че правилно е определено мястото на извършване на нарушението, както и неговата дата, а именно денят, следващ последния ден от срока, в който задължението е могло да бъде изпълнено законосъобразно. Но съдът намира, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН, като в НП не е изложил факти относно съществено обстоятелство от предмета на доказване по делото, а именно дали и съответно кога е продадена произведената през месец февруари 2022 г. енергия. Това обстоятелство е съществено с оглед разпоредбата на чл. 34, ал 8 от ЗЕВИ, която обвързва задължението за подаване на заявление с изкупуването на енергията. Допълнително нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е допуснато в НП като не е конкретизиран и вида на заявлението, което е следвало да бъде подадено от ЕТ – дали се касае за заявление за издаване или за издаване и прехвърляне на гаранции. В разпита си св. К. също потвърждава, че това са две различни заявления, макар и сроковете за тяхното подаване да са еднакви. Но цитираната като нарушена разпоредба на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ касае единствено заявленията за издаване и прехвърляне на гаранции, а не само за тяхното издаване. Поради това, съдът намира, че неточното описание на нарушението от фактическа страна съществено затруднява правото на защита на санкционираното лице и представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Но освен това, съдът намира, че тези неясноти са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ, на производител на електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни задължението си по чл. 34, ал. 8 от закона, се налага административно наказание „глоба” от 300 до 3000 лв. или „имуществена санкция” в размер от 500 до 10 000 лв. В случая с оглед наказания субект и съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗАНН правилно е определен вида на наложеното наказание на ЕТ Габриела Тодорова – Солар. По делото няма спор относно качеството на жалбоподателя на производител на енергия от възобновяем източник – фотоволтаична електроцентрала, находяща се в с. Вещица, общ. Белоградчик с обща инсталирана мощност над 30 kW. Съобразно чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ „За изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител“. Сроковете за подаване на заявлението са предвидени в чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници /отм./, а именно- гаранции за произход на произведената енергия от възобновяеми източници се издават въз основа на заявление от производителя, подадено в АУЕР по образец съгласно приложението след изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не по-късно от един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена - от производители извън тези по т. 1, т. е с над 30 KW. От събраните по административно-наказателната преписка доказателства се установи, че стопанисваният от ЕТ обект- ФтЕЦ "Вещица", е с обща инсталирана мощност над 30 kW, а именно с обща инсталирана мощност 0.1128 MW. Но в случая по делото остана недоказано дали ЕТ е продал произведената през месец февруари 2022 г. ел.енергия и съответно не може да се приеме, че е налице първата предпоставка за приложимост на разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ – енергията да е била „изкупена“. В контекста на изложеното, не се установява ЕТ изобщо да е бил длъжен да заяви в АУЕР издаване на гаранции за произход за процесния период. Освен това, в АУАН и НП не се съдържат и твърдения какво е и конкретното произведено количество енергия от ЕТ през процесния месец. А и по делото не са представени никакви доказателства от наказващия орган относно това обстоятелство. По този начин за съда е невъзможно да провери приложимостта на изключението по чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-16- 1117/14.10.2011 г., т.е. дали произведената енергия е под минимума, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата и съответно приложима ли е ал. 2 на същия член, която позволява по-късно подаване на заявлението. Това представлява нарушение на материалния закон, доколкото препятства възможността за преценка на съставомерността на поведението на наказаното лице. Следователно, в конкретния случай не са представени достатъчно доказателства, сочещи на съществуващо задължение за ЕТ да представи пред АУЕР в срок до 31.03.2022 г. заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход за енергията, произведена от енергийния обект за месец февруари 2022 г. поради което и съдът приема, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, ал. 1 ЗЕВИ. Цитираната в НП Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г. е отменена с новоприетата Наредба № Е-РД-04-2 от 02.04.2024 г. за гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, в сила от 13.04.2024 г. Новата Наредба съдържа в чл. 6, ал. 3, т. 2 идентична разпоредба с тази по чл. 4, ал. 3, т. 2 от отменената Наредба. В този смисъл не е налице последващ по-благоприятен закон, който да бъде взет предвид от съда при преценка съставомерността на деянието. В контекста на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено поради констатираните нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Доколкото нито една от страните не е поискала присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в този смисъл. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3т. 1 и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 17 състав