Решение № 167 от 23.4.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 198/2024 г.

Производство по чл. 25, ал.4, изр.второ от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по повод подадена жалба от адвокат А. Д. Г., в качеството му на представляващ Л. И. Ф., като председател на СНЦ /сдружение с нестопанска цел/ ПОК В. Л., гр.П., против решение № 77 от 12.02.2024 г., постановено от Окръжен съд П. по търг.дело № 29/2024 г. С обжалваното решение е потвърден отказ № •••••••••••••• от •••••••• г. на А•, постеновен по заявление, обр.А15 с вх.№ •••••••••••••••6 за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел с наименование ПОК В. Л., със седалище гр.П.. Жалбоподателят не е съглА. с така постановеното решение, като моли да се отмени, ведно с отказа на А• и постанови вписване на заявеното обстоятелство. Изложил е подробните си съображения относно констатираната липса на яснота как се самоопределя сдружението – в обществена или в частна полза, като счита, че изводите на съда не кореспондират докрай с представените за вписване документи и се позовава на взетото решение по т.4 от учредителния протокол и чл.7 от устава на сдружението. Относно разискваната проблематика с уредбата на имуществените последици от прекратяване на членството в сдружението и липсата на такава уредба, съгласно чл.20, т.10, предл. второ от ЗЮЛНЦ, посочва, че дори да има непълнота, тази непълнота не води до нередовност на устава, а ще се замести от общите принципи на специалния или общия закон. Не е съглА. и с разбирането, че уставът, като колективна правна сделка, следва да бъде подписан от всички учредители, тъй като няма въведено такова задължение в закона, а следва да се приложи по аналогия уредбата при акционерните дружества, чиито устави не подлежат на приподписване от всички акционери, а само от избраните представляващи. А• не е представила писмен отговор и не е изразила становище по подадената жалба. Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да се пристъпи към разглеждането и по същество. Видно от данните по делото, подадено е заявление за вписване на новоучредено сдружение с нестопанска цел с наименование ПОК В. Л., със седалище гр.П.. Към заявлението са приложени следните документи: учредителен протокол от 05.12.2023 г., списък на членовете – учредители, устав, декларации със спесимен от подписа от членовете на управителния съвет – 3 бр., декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно. Прието е от А•, че част от заявените обстоятелства не отговарят на взетите решения и на съдържанието на представения устав. Заявено за вписване е извършването на дейност в частна полза, в учредителния протокол не е посочено в каква полза ще работи сдружението, а в устава е вписано, че сдружението ще осъществява „обществено полезна дейност в частна полза“. На база и останалите доказателства длъжностното лице приема, че сдружението ще осъществява дейност в обществена полза. Представеният учредителен акт не носи задължителното по закон съдържание по смисъла на чл.20, т.10, предл.второ и т.13 от ЗЮЛНЦ, а представеният устав не е подписан от учредителите. Поради тези съображения е постановен отказ. Окръжният съд в своите мотиви поддържа развитите в отказа съображения, като го потвърждава. При преценяване на искането за вписване на новоучредено сдружение е от значение нормата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно дали заявлението изхожда от оправомощено лице /т.3/, дали заявеното за вписване обстоятелство подлежи на вписване в съответния регистър /т.2/, приложени ли са всички изискуеми документи по закон към заявлението /т.4/, дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от приложените документи /т.5/. От данните по делото се установява, че са изпълнени изискванията на т.2, т.3 и т.4 от посочената разпоредба. Следва да се прецени т.5. Според характеристиката си, сдружението е юридическо лице с нестопанска цел. Има корпоративен характер. Създава се с определена цел, когато неговите членове - три или повече лица, искат да обединят своите лични усилия за съвместно извършване на нестопанска дейност, за участие в управлението на дружествените работи и при вземането на решения относно дейността на юридическото лице. Урежда се в ЗЮЛНЦ. За възникването му е необходимо постигането на съгласие между неговите членове на учредително събрание по определени параметри, уредени в закщона, както и надлежно вписване в регистъра на ЮЛНЦ, воден от А•. От протокола на учредителното събрание се установят постигнатото съгласие между учредителите относно създаването на сдружението, наименованието му, седалището му, адрес на управление, както и взетите решения за приемане на устав и за избор на членове на управителния съвет. В чл.20 от ЗЮЛНЦ е посочено задължителното съдържание на устава, а именно: 1.Наименованието на сдружението, 2.Седалището, 3.Целите и средствата за тяхното постигане, 4.Определянето вида на дейност съгласно чл. 2, 5.Предмет на допълнителната стопанска дейност, 6.Органи на управление, 7.Клонове, 8.Правомощията на органите на сдружението, 9.Правилата относно начина на представляване на сдружението, 10.Правилата относно възникването и прекратяването на членството, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, 11.Срока, за който е учредено сдружението, 12.Реда за определяне на размера и начина на внасяне на имуществените вноски, 13.Начина на разпределение на останалото имущество след удовлетворяването на кредиторите. Съгласно чл.2, ал.1, сдруженията свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, а съгласно чл.3 – също и средствата за постигане на техните цели. Съгласно чл.18, т.4, определянето за извършване на дейност в обществена или в частна полза е обстоятелство, което подлежи на изрично вписване в надлежния регистър. То е и част от задължителните реквизити на устава на основание чл.20, т.4. От представения учредителен протокол се установява дневният ред, по който са взети решенията на учредителното събрание, като по т.4 е взето решение за приемане на устав на сдружението в частна полза. Видно от устава, посочени са целите и средствата за постигането им, а в чл.7 – предметът на дейност, като е прието, че комитетът, т.е. сдружението ще осъществява обществено-полезна дейност в частна полза. Така приетото самоопределение, като обществено-полезно в частна полза, не отговаря на разпоредбата на чл.2, ал.1, предвиждаща алтернативност, която се проявява и в различните изисквания на закона при учредяване на сдружение в обществено полезна полза и на сдружение в частна полза, в различната отчетност и публичност за разходваните средства. Налице е неяснота и противоречивост при самоопределянето на сдружението при положение, че изразите обществено-полезно и обществено са с идентично съдържание по смисъла на ЗЮЛНЦ и означават развиване на дейност в обществена полза. Видно от устава, в чл.10 от него е уредено членството в сдружението – кои лица могат да членуват, правата им, както и прекратяване на членството. Не е определен редът за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството в сдружението, което е част от задължителното съдържание на устава, съгласно посочената по –горе разпоредба на чл.20, т.10 от ЗЮЛНЦ. В тази част е налице несъответствие между устава и императивното изискване на закона. Уставът на сдружението представлява многостранен договор, с който учредителите създават сдружението, съгласяват се с неговите цели и задачи, предмет на дейност, регламентира определени права и задължения, с него се пораждат права и задължения за членовете на сдружението, регулира организационни, имуществени и неимуществени отношения, поради което законът определя задължителното му съдържание и същият следва да бъде подписан от всички учредители за удостоверяване на волята им. В чл.33п, ал.2 от Наредба №1/14.02.2007 г. са посочени необходимите документи за вписване на новоучредено сдружение, а именно: 1. уставът, 2. препис от него със заличени лични данни, които не се изискват от закон, 3. решението за учредяване, подписано от ръководещия заседанието и протоколистът, изготвил документа, 4. препис от решението със заличени лични данни, които не се изискват от закон, 8. решението на учредителите за избор на управителен орган на сдружението, 9. решението на учредителите за избор на представляващ, 10. образци от подписите на илцата, представляващи сдружението. Съгласно ал.2, т.3, към решението за учредяване на дружеството се прилага и списък на учредителите със саморъчен подпис на всяко едно лице. Т.е. предвидена е специална по-лека форма за удостоверяване на волата на учредителите при вземането на решението за учредяване на сдружението. За решенията по т.8 и т.9, отнасящи се до избор на управителен орган и представляващ сдружението, не е предвидена такава форма и при систематическото тълкуване, следва да се приеме, че тя не се отнася за устава. В случая, решенията по т. 8 и т. 9 за избор на председател и на членове на управителния съвет са инкорпорирани в протокола на учредителното събрание, който е подписан само от избраните членове на управителния съвет и от лицето, изготвило протокола, но не и от останалите учредители. Така изложените съображения водят до извод, че не се установява съответствието на заявеното обстоятелство със закона по т.5, а оттук и, че не следва да се уважава процесното искане за вписване на новоучредено сдружение. До този извод е стигнал и окръжният съд, поради което неговото решение следва да се потвърди. Неоснователни се явяват посочените оплаквания в жалбата по изложените по-горе съображения, а и не следва да се прилагат по аналогия правилата за акционерните дружества, а и за търговските дружества, доколкото става въпрос за различни по характер и цели сдружения, уреждащи се от различни закони. Ето защо, съдът