Решение № 355 от 28.11.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 476/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение № 190 от 29.04.2025г., постановено по т.д. № 606/2023г. по описа на ОС Пловдив – ХІ т.с., с което е осъден „САМОТРАНС“ ЕООД, ЕИК 204392629 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4023, ЖК Тракия, ул. Менделеев № 4, ет.10, ап.47 да заплати на „РЕМА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, п.к. 6300, ул. Янко Кожухаров № 8, ет.3, ап.12 следните суми: сумата 8 703, 44 лева, представляваща неизплатен остатък по фактура № 4699/05.07.2023 год., дължимо възнаграждение за извършен превоз на стоки от Армения до Франция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 13.10.2023 год. до окончателното плащане; сумата 12 908, 48 лева - част от сумата по фактура № 4805/03.10.2023 год., представляваща стойност/цена за извършен по указания на ответника във връзка с първоначалния договор между страните превоз на стоките от Франция до ГКПП Капитан Андреево, България и обратно до Франция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба 13.10.2023г. до окончателното плащане, сумата 288, 64 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената сума по фактура № 4699/05.07.2023 год. за периода от 11.07.2023г. до 09.10.2023 год.. Решението в посочените осъдителни части е обжалвано от „САМОТРАНС“ ЕООД, ЕИК 204392629 с твърдения за неправилност, необоснованост и като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, а искането е съдебения акт в обжалваните части да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Въззиваемата страна – „РЕМА - ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, п.к. 6300, ул. Янко Кожухаров № 8, ет.3, ап.12 е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и настоява съдебния акт в обжалваната част да бъде потвърден. Претендира разноски. Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване предметните предели на въззивното обжалване намери за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „РЕМА - ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 202225649 против „САМОТРАНС“ ЕООД, ЕИК 204392629 иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 367, ал.1 ТЗ, чл. 82 ЗЗД вр. с чл.16 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 621.88 лв., формирана от сбора на следните суми: сумата 8 703, 44 лв., представляваща неизплатен остатък по фактура № 4699/05.07.2023 год., дължимо възнаграждение за извършен превоз на стоки от Армения до Франция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 13.10.2023 год. до окончателното плащане; сумата 30 041, 50 лв. по фактура № 4805/03.10.2023 год., представляваща стойност/цена за извършен по указания на ответника във връзка с първоначалния договор между страните превоз на стоките от Франция до България и обратно до Франция; сумата 9 876, 94 лв., съставляваща левовата равностойност на 5 050 евро и представляваща обезщетение за пропуснати ползи, вследствие на отказа от заявителя от заявка за превоз на стока от адрес 5 Аlle des Genets parc d’асtivite val Durance 04200 Sisteron с местоназначение Румъния и получател Ракsоу food SRL, вследствие на задържането на товарната композиция с регистрационни номера • •••• •• и • •••• •• във Франция; сумата 307, 64 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената сума по фактура № 4699/05.07.2023 год. за периода от 05.07.2023 год. до 09.10.2023 год.. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: между ищеца, в качеството му на превозвач и „САМОТРАНС“ ЕООД, като възложител – спедитор е сключен договор за международен превоз на товари, по силата на който ищеца е поел задължението да превози 22 350 кг. кайсии по поръчка на спедитора от товарен пункт – митнически терминал в Ереван, Армения до разтоварен пункт – 87 Aven Jean Jaurres, 69150 Decines-Chaurpieu, Франция и получател ALINKA, Франция. Съгласно уговореното, възнаграждението е в размер на 8450 евро с левова равностойност 16 526 лв., част от което ищеца твърди да е платено авансово, като за превоза били поставени изисквания за температурен режим +2/+4 градуса Целзий и бил уговорен разумен срок за доставка на стоката. В изпълнение на възложеното ищеца твърди, че натоварил стоката на 01.07.2023г. в Ереван, Армения на влекач и ремарке с рег. № • •••• •• и • •••• ••, както и че превозил същата по маршрута Армения – Грузия – Турция – България – Сърбия – Хърватска – Словения – Италия - Франция. Сочи, че при пристигане във Франция от митническите власти било констатирано, че липсва документация, което е пречка за обмитяване на стоката и по решение на получателя на доставката и спедитора била изготвена декларация за износ, с която стоката била върната от Франция до ГКПП Капитан Андреево – входна точка на стоката в ЕС за изготвяна на т.нар. CHED сертификат за внос на стоката от държава, извън ЕС. Твърди, че по указания, дадени от ответника, ищеца транспортирал стоката до ГКПП Капитан Андреево за снабдяване с горепосочения сертификат и на 14.07.2023г. потеглил към България, като пристигнал на ГКПП Капитан Андреево на 17.07.2023 год., след което върнал обратно стоката във Франция, което сторил на 25.07.2023 год.. Сочи, че на следващия ден митническата обработка на стоката била завършена и тя била готова за предаване на получателя. След разтоварване на около 50 броя каси, на 27.07.2023 год. ищецът бил уведомен от ответното дружество, че получателят желае да бъде извикан авариен комисар, тъй като констатирал „няколко презрели плода“. В продължение на около 10 дни - до 04.08.2023 год., камионът бил използван като хладилен склад, поради липсата на такъв на адреса на разтоварване. Ищецът сочи, че в този период се провели многократни разговори между него, ответника, застрахователя и аварийния комисар за това какво да се случи със стоката, а крайното решение на получателя било отказ да я получи, който отказ е обективиран в съставена декларация. Твърди, че на 03.08.2023 год., след проведени многократни разговори между страните по делото, ответникът се снабдил с решение за унищожаване на стоката, а на 04.08.2023 год. товарът бил транспортиран до посочения от спедитора адрес във Франция и разтоварен, а след това бил съставен протокол от авариен комисар. Ищецът твърди, че вследствие на развилите се събития претърпял множество вреди, за които отговорност носи ответникът, който не изпълнил задължението си да окомплектова, подготви и даде указания на превозвача за всички необходими документи, свързани с транспорта. Конкретно сочи, че възнаграждението, дължимо за първоначално възложения превоз от Армения до Франция ищецът издал фактура № 4699/05.07.2023 год. за сумата 8703, 44 лв., каквато е равностойността на 4450 евро, представляваща остатък от цената на извършения превоз, но същото не му било заплатено, поради което се дължало, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 05.07.2023 год. /когато настъпил падежът/ до 09.10.2023 год. в размер на 307, 64 лв.. Освен това твърди, че на заплащане от ответника подлежи и цената /стойността/ за извършения по указания на ответното дружество превоз на стоката от Франция до ГКПП Капитан Андреево и обратно, която сочи да е в размер на сумата от 30 041, 50 лв., за която е издал фактура, тъй като превозът от Франция до България и обратно е извършен по указания на ответното дружество и между страните е налице договор за международен превоз на товари, за което възнаграждение ищецът издал фактура № 4805/03.10.2023 год. за сумата 30 041, 50 лв. с ДДС, която не била заплатена от ответника, въпреки настъпилия падеж - в деня на издаването на фактурата. Освен това ищецът твърди, че претърпял вреди от неточното изпълнение на задълженията на възложителя под формата на пропуснати ползи, които се изразяват в това, че на 21.07.2023 год. товарният камион, с който е извършен процесния превоз, следвало да натовари друга стока във Франция с местоназначение Румъния, но след като камионът бил задържан, направената заявка била отказана. По този начин ищецът пропуснал да извърши услуга, за която би получил превозно възнаграждение в размер на 5050 евро. Ответникът - „САМОТРАНС“ ЕООД, ЕИК 204392629 в срока за отговор е депозирал такъв, с който признава, че между страните е сключен договор, по силата на който ответника е възложил, а ищеца се е съгласил да извърши международен превоз на 22 350 кг. кайсии от Армения до Франция. Твърди, че е предоставил на превозвача всички необходими документи за превоз на стоката и се позовава на чл.1 от Наредба № 8 от 27.02.2015г. за фитосанитарен контрол, с приложението на която разпоредба обосновава довод, че превозвачът и конкретно шофьора на камиона е бил длъжен да обезпечи извършването на фитосанитарен контрол на стоката, което следвало да бъде сторено на границата, на която стоката е въведена в ЕС. Затова и твърди, че последиците от неизпълнението на това задължение са за сметка на превозвача. Освен това сочи, че превозваната стока е бързоразваляща се, както и че причина за развалата й е неосигуряване от превозвача на специална температура, за което бил уведомен авариен комисар и който след проверка на място разпоредил унищожаването й, което било сторено от ответника в България, след като се установило, че разходите за това във Франция са изключително високи. Признава, че част от възнаграждението на превозвача е заплатено авансово, но оспорва остатъка да е дължим, като твърди, че стоката е погинала по вина на превозвача, който е неизправна страна. Навежда възражения за неточно изпълнение в качествено и времево отношение, като твърди, че отклонението е толкова съществено, че е приравнено на пълно неизпълнение. В срока за депозиране на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която твърди, че задължение на спедитора е да уведоми превозвача за граничните изисквания и митническите режими на превозвания товар – чл.7-11 от Конвенцията ЧМР и оспорва твърдението, че кайсиите са се развалили по време на транспортирането им, като твърди, че стоката е доставена в отлично състояние, а единствено непрофесионалното поведение на спедитора е причина за отказа на получателя да я получи. От ответника е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който подържа заявените в отговора възражения. Няма спор, че между ищеца, в качеството му на превозвач и „САМОТРАНС“ ЕООД, в качеството му на спедитор е сключен договор за международен превоз на стоки – 22 350 кг. кайсии по направлението от Армения до Франция, което се установява и от представената заявка – договор. По силата на учреденото облигационно правоотношение „Рема – Логистик“ ЕООД се е задължил да извърши възложения превоз с товарен автомобил рег. № • •••• ••/ • •••• •• от товарен адрес в Арамения до митнически терминал във Франция с посочен разтоварен адрес, като датата на натоварване е 01.07.2023г., а срокът за превоза е определен като „разумен“. Като специфичното изискване към превоза възложителя – спедитор е посочил температурен режим +3- +4. В част „забележки“ на товарителницата е предвидено фактурата да се придружава от ЧМР в оригинал, заверено с печат и подпис от изпращач и получател; ; експедиционни бележки и всички документи, съпровождащи товара, паркинг лист. Страните са уговорили навло в размер на 8400 евро, от които 4000 евро, платими авансово, а остатъкът при пристигане на камиона във Франция. Не се спори, че ищеца е издал фактура № 4694 от 03.07.2023г. на стойност 7823.32 лв., равностойност на 4000 евро, представляваща аванс по договора за международен транспорт, а за остатъка е издал фактура № 4699 от 05.07.2023г.. Издадените фактури са осчетоводени от ответника, включени са в дневника за продажби на ответника, без да е ползван данъчен кредит, тъй като е налице хипотезата на чл. 30 ЗДДС, което е установеното от приетата без възражения от страните ССчЕ. Няма спор, а това е установимо и от приложената ЧМР товарителница № 310577 от 01.07.2023г., че на 01.07.2023г. стоката е натоварена в Ереван от товародателя Г. Х. на посочените в заявката превозни средства и е придружена от фактура № 002 от 29.06.2023г., издадена за извършената продажба от Г. Х. на купувача „Алинка“, дружество със седалище във Франция на 22 350 кг. кайсии за 18 829 евро. Товарителницата е подписана и подпечатана от товародателя и е останала неподписана от получателя. Не се спори и че при предаването на стоката на превозвача са предоставени сертификат за произход, издаден на 30.06.2023г., в който е отразено, че кайсиите са предназначени за екскорт във Франция и фитосанитарен сертификат, издаден на 01.07.2023г.. Няма спор, че възложения превоз е извършен като при достигане на митница във Франция на 10.07.2023г. е отказано митническо оформяне на стоката по причина, че за същата липсва CHED-PP – здравен сертификат, който позволява внос на същата от държава, извън ЕС в друга, част от ЕС. Спорът между страните в първоинстанционото производство, а и пред настоящата инстанция е концентриран досежно това за кого е било задължението за снабдяване на стоката с посочения сертификат. За отговор на този спорен въпрос от значение е обстоятелството, че между страните е сключен договор за международен транспорт, основно задължение на превозвача, по който е да превози до определено място предоставения му товар в определения срок, да пази товара до предаването му, да уведоми получателя за пристигането му и да му го предаде – чл. 367 ТЗ. Насрещното задължение на товародателя е да плати възнаграждение при сключването на договора, освен ако е уговорено друго – чл. 372, ал.1 ТЗ. Съгласно чл. 11, т. 2 от приложимата в случая Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът не е длъжен да провери, дали предоставените му от изпращача документи и сведения са точни и достатъчни, като изпращачът отговаря пред превозвача за всички щети, които биха възникнали от липсата, недостатъчността или нередовността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача. Грешка на превозвача не е установена по делото, напротив, установено е неизпълнението на изпращача: то е предизвикало както унищожаването на товара, така и подлежащите на репариране вреди на превозвача. Този извод следва пряко както от установения факт, че стоката е превозена до Франция за 10 дни, което следва да се определи като разумен срок или в съответствие с договореното, а и от данните, съдържащи се в термолентата, видно от които е спазен указания температурен режим за превоз на същата. Противно на възраженията на ответника тези данни не са опровергани, поради което и съдът ги приема за достоверни, а възражението за неизпълнен договор, обосновано с неспазване от превозвача на температурния режим за превоз на стоката е останало недоказано. Обстоятелството, че стоката не е предадена на получателя, поради неуспешна митническа обработка на документите, тъй като липсвал здравен сертификат на стоката, имаща растителен произход CHED-PP по необходимост налага да се даде отговор бил ли е превозвача уведомен за необходимостта от снабдяване на стоката с този сертификат от възложилия превоза спедитор – дружеството ответник. Данни за това в изготвената заявка – договор липсват, което съпоставено с извършените проверки на българо – турската граница от страна на т.нар. „доктор“ или осъществения „фитосанитарен контрол“ на стоката и при отчитане на съпровождащите я документи – сертификат за произход от 30.06.2023г. и фитосанитарен сартификат от 01.07.2023г., налага да се приеме, че превозвача е изпълнил възложеното му в съответствие с указанията на възложителя – спедитор и с необходимата грижа на добър търговец. С оглед приетото пълно и точно изпълнение на възложеното за спедитора възложител на превоза е възникнало насрещното задължение да плати уговореното възнаграждение в пълен размер. Аналогичен извод по отношение изпълнението на задълженията на спедитора ответник не може да бъде формиран, тъй няма данни същия с присъщата за добрия търговец грижа – чл. 350, ал.1 ТЗ да е уведомил превозвача за необходимостта от снабдяване на стоката със сертификат CHED-PP на турско – българската граница, което неизпълнение е в пряка връзка с търсените да бъдат обезщетени вреди. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че е нарушен материалния закон при извършената преценка от решаващия първоинстанционен съд, че задължение на превозвача е осигуряване на фитосанитарен контрол за стоката при влизане в ЕС. От една страна подобен извод не е направен от съда, а от друга коментираното би било задължение на превозвача, в случай, че бе уведомен от възложителя, за което липсват данни по делото. Позоваването от жалбоподателя на чл.1 от Наредба № 8 от 27.02.2015г. за фитосанитарния контрол е неоснователно, тъй като посочената разпоредба регламентира предмета на урежданите с подзаконовия акт обществени отношения, без да определя задължени лица. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл като е приложил неправилно материалния закон и конкретно чл. 16 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Точно и в съответствие с установените по делото факти, съдът е приел, че именно в тежест на неизправната страна по договора следва да бъдат възложени разноските по извършения превоз от Франция до България за снабдяване на стоката със сертификат CHED-PP. Досежно размера на иска, до който същия е уважен, съдът е съобразил заключението на приетата оценителска експертиза, която като неопровергана е нямал основания да подложи на съмнение. Твърденията за направено извънсъдебно признание на исковата сума от управителя на дружеството ищец не може да се приеме като такова опровергаващо установените по делото факти и приложимия закон, тъй като това признание очевидно не се подържа от ищеца в хода на съдебното производство. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че погиването на товара е последица от грешка на превозвача, тъй като такава не е установена. Не е налице и забавено изпълнение, тъй като определения „разумен срок“ е спазен, както при първоначално възложения от ответника превоз, а така и при последващия, наложен от снабдяване на стоката с посочения сертификат. Обстоятелството, че връщането на стоката обратно във Франция е отнело повече време, от това за транспортирането й от Франция до ГКПП Капитан Андреево е нормално и е последица от необходимостта превозвача да се снабди със съответния сертификат. Или дори и да е налице забава, с приложението на чл. 96 ЗЗД за нея превозвача не отговоря, тъй като причина за развалата на стоката е неизпълнението на задължението на изпращача да даде пълни и точни сведения за товара, в съответствие с изискването на чл.11 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Изводът е, че решението в обжалваните части е законосъобразен отговор на поставения по делото спор и затова, със съответното препращане по чл. 272 ГПК, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на въззиваемия се дължат разноски, но съдът не констатира да са извършени такива пред въззивната инстанция, поради което и не присъжда. Мотивиран от изложеното, съдът