Решение № 5115 от 22.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 8034/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН. Образувано е по жалба от Р. Х. Б., ЕГН •••••••••• чрез нейния упълномощен процесуален представител – адв. К. Т. от САК срещу наказателно постановление № 912/18.04.2023 г., издадено от инж. Н. Ангелов Николов – заместник-директор на Регионална дирекция по горите-София /РДГ-София/, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ, обн. в ДВ бр. 19 от 08.03.2011 г., в сила 09.04.2011 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 9а, предл. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /Наредба 1 от 30.01.2012 г., обн. в ДВ бр. 11 от 07.02.2012 г., в сила от същата дата, издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи/. В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, за несъответствие на възприетите от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. В условията на евентуалност са наведени доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се претендират разноски. В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, явява се лично и с адв. К. Т. от САК, с пълномощно по делото, като същите поддържат жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са представени и писмени бележки. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Иван Христов, с пълномощно по делото, който пледира за неоснователност на жалбата и за цялостно потвърждаване на атакувания санкционен акт, в каквато насока изтъква конкретни аргументи, обективирани в писмени бележки. Отправено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: С акт за установяване на административно нарушение № 912/19.10.2022 г., съставен от инж. В. Т. М. – гл. горски инспектор при РДГ- София и в присъствието на свидетеля И.Б.Б. е констатирано, че на 12.08.2022 г., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т. 4 ЗГ, жалбоподателят Б. е издала протокол за освидетелстване на сечище № 0654026 с невярно съдържание, в който не е вписала, че в сечището са допуснати нарушения, а именно – извършена е сеч на немаркирани с КГМ дървета и че трасетата на превозните пътища съответстват на посочените в технологичния план, тъй като отстоянието между тях е по-малко от 40 метра, както и не е вписала, че на временните складове има налична дървесина. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 9а, предл. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. във вр. с чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ, както и че нарушението е установено на 24.08.2022 г., като след съставянето му препис от същия е връчен лично на Б.. Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 912/18.04.2023 г. от инж. Н. Ангелов Николов – заместник-директор на РДГ-София, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 ЗГ на жалбоподателя Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300, 00 /триста/ лева за нарушение на чл. 9а, предл. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. Наказващият орган е упражнил и правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като изрично е отбелязал в санкционния акт, че процесното сечище се намира в землището на с. Реброво, общ. Своге, отдел 737, подотдел „я“, имот 62387.61.8, същото е собственост на юридически лица, както и че в протокола за освидетелстване не са вписани следните нарушения – сеч на 139 бр. дървета от бук, габър, цер и зимен дъб, немаркирани с КГМ, с общ размер 45м. куб. стояща маса; че трасетата на извозните пътища не съответстват на отбелязаните в технологичния план, доколкото разстоянието между три от пътищата е по-малко от допустимите 40 м; че на временните складове има налична дървесина – 20 пр.м.куб. дърва за огрев, нарязани на секции с дължина 1, 0 м. Препис от НП е връчен лично на въззивника на 15.05.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 14-дневен срок на 29.05.2023 г., видно от поставения печат върху същата. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените от разпоредбата на чл. 34 ЗАНН давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване, респективно ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника Б., поради допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото й на защита. От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са е изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН за детайлно описание на твърдяното нарушение, обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, както и съответстващата му правна квалификация. Както уместно се отбелязва от жалбоподателя Б. и адв. Т., разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е несамостоятелна, тъй като поставя общо изискване към лицата, издаващи или попълващи документи по Закона на горите или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Същата следва да намери задължителна привръзка с друга правна норма, а именно чл. 109, ал. 1 ЗГ, регламентираща съставянето на протокола за освидетелстване на сечище, като в словесното описание на възведеното административно обвинение задължително следва да се посочи и конкретната заповед за определяне на съответния образец, респективно на правилата за неговото попълване. Навярно в случая органите на изпълнителна власт са имали предвид издадената на основание § 37 ЗГ и чл. 56, ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите заповед № 361 от 19.04.2018 г. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/, с която е утвърден образец на протокола за освидетелстване на сечище и са предвидени изисквания за неговото попълване, но посоченото обстоятелството е следвало да бъде фиксирано недвусмислено в АУАН и НП, а не са се извежда по тълкувателен път от решаващия орган в съдебната фаза на процеса. Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението и неговата правна квалификация в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена при осъществения съдебен контрол за законосъобразност, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо нея юридическа отговорност от фактическа и правна страна. Допуснатото съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление и поначало обезпредметява обсъждането на въпроса дали деянието е извършено виновно от въззивника. В контекста на изложеното, макар да не дължи произнасяне по същество, този съдебен състав споделя напълно и резонните възражения в жалбата и писмените бележки на адв. Т., че е налице доказателствена необезпеченост на авторството на твърдяното административно нарушение. На етапа на съдебното следствие не са събрани фактически данни, че въззивникът Б. е съставила процесния протокол за освидетелстване на сечище № 0654026/12.08.2022 г., имайки предвид, че приобщеният по делото документ не съдържа подписи. Съгласно изричната разпоредба на чл. 109, ал. 1 ЗГ в срок до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището. Протоколът се подписва И ОТ ЛИЦЕТО, на което е издадено позволителното за сеч т.е. законодателят е поставил изискване за полагане на подписи както от лицето, издало позволителното за сеч, така и от лицето, на което е издадено същото. Регистрацията на документа в интернет информационната система на ИАГ не е достатъчна за установяване на неговото авторство, тъй като това може да стане единствено чрез подписването му саморъчно или посредством квалифициран електронен подпис. Доказателства в очертаната насока не са ангажирани от наказващия орган, въпреки дадените указания от съда. Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя Р. Б., като отделно от това е налице доказателствен дефицит, досежно авторството на твърдяната неправомерна деятелност. Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав