Решение № 982 от 22.7.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 1528/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. К. Ч., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.Варна, ул.“Генерал Паренсов“ №25, заемащ длъжност заместник-ректор на Икономически университет- Варна, седалище в гр.Варна, с адрес на управление: в гр. Варна, бул.“Княз Борис I „ № 77, депозирана чрез процесуален представител адв. О. Н. Т. - К., срещу Наказателно постановление № ЗОП- 78/07.03.2024г, издадено от председателя на Сметната палата на Република България, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 679, 98 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) на основание чл. 247, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ /ред. ДВ, бр. 86 от 2018 г./ за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП вр. чл.187, ал.1 от ЗОП и чл.195 от ЗОП. С жалбата се иска отмяната на НП, като се изтъкват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН; непосочване кога е установено нарушението; неяснота относно приетата за нарушена норма на закона; неяснота относно това кое поведение на наказания субект е прието, че е неправомерно, което правело невъзможно същият да разбере в какво се изразява вината му. В жалбата се изтъква допусната техническа грешка в публикуваната в ЦАИС ЕОП Обява за събиране на оферти № D128236/22.06.2021г. Сочи се, че дори да не беше налице въпросната техническа грешка, допусната от служител на възложителя, безспорно условие за участие в процедурата, посочено в Указанията в част „Годност/ правоспособност/“, е именно изискването за вписване във въпросните регистри и наличие на разрешения от КРС. Извежда се извод, че всяко заинтересовано лице можело да прецени, че при липсата им, ще бъде отстранено на основание чл.54, ал.1, т.5 б."б" или чл.107, т.1, предл.първо от ЗОП. Излага се и становище за приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски, за които се представят доказателства. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли да бъде отменено НП като незаконосъобразно и неправилно по подробно изложените в жалбата съображения. Наказващият орган - Председателят на Сметната палата на Република България редовно призована, се представлява от ю.к. А., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че нарушението на чл.2, ал.2 от ЗОП е безспорно установено. Акцентира върху обстоятелството кой може да бъде кандидат или участник в процедура по ЗОП съгласно чл.10 от същия закон. Сочи, че изтъкнатите от защитата процесуални нарушения са несъстоятелни. Счита, че нарушителят не може да се позовава на допусната техническа грешка, както и на Указанията за възлагане, тъй като последните не се подписват от възложителя. Сочи, че възложителят не е направил разграничение между критериите за подбор и изискванията за лично състояние на участниците.Претендира и за присъждане на юрисконсултско решение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Със Заповед № ОД -02-02-015/ 30.05.2023 г. на заместник-председателя на Сметната палата на Република България, издадена на основание чл.38, ал.1 от Закона за Сметната палата на екип от одитори, сред които и св. С. В., бил възложен одит на Икономически университет-гр.Варна. Одитът целял установяване на съответствие при управление на публичните средства и дейности на университета за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2022г. В хода на възложения одит било установено, че Ректорът на Икономически университет-Варна е публичен възложител на обществени поръчки, по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от Закона за обществените поръчки (чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование). Към одитирания период ректор на университета бил Е. П. С., който в качеството му на ректор на Икономически университет-Варна и публичен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, със своя заповед № РД 14-1523/12.06.2019 г., изменена със Заповед № РД 14-58/03.06.2021 г., е определил Б. К. Ч. - заместник-ректор по финанси и проектна дейност (ФПД) да организира и възлага обществени поръчки в Икономически университет-Варна и да сключва договорите за тях, в съответствие с изискванията на ЗОП и ППЗОП. На 22.06.2021 г. доц. д-р Б. К. Ч., в качеството си на заместник-ректор по ФПД на Икономически университет-Варна и оправомощено длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно заповед № РД 14-1523/12.06.2019 г., изменена със Заповед № РД 14- 58/03.06.2021 г. на ректора на университета, открил възлагане на обществена поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП с предмет „Предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа за нуждите на Икономически университет-Варна“ чрез публикуване в Регистъра на обществените поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП) на обява за събиране на оферти № D128236/22.06.2021 г. по реда на чл. 187 от ЗОП. Прогнозната стойност на обществената поръчка, посочена в обявата, била 69 999 лв. без ДДС и същата попада в обхвата на стойностните прагове по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Обект на обществената поръчка било предоставяне на услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Обявата за събиране на оферти № D128236/22.06.2021 г. била публикувана в РОП към АОП на 22.06.2021 г. по партидата на възложителя в преписка с уникален номер на поръчката (УНП) 00001-2021-0003. Заедно с обявата били публикувани техническа спецификация, указания към участниците, методика за определяне на комплексната оценка на офертите, образци на документи и проект на договор за обществена поръчка. Одитът установил, че в т. III. 1.1 „Изисквания за личното състояние“ от обявата било посочено, че участниците следва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по-рано от 31.12.2023 г. В т. 9 „Минимални изисквания за допустимост на участниците“ от Указанията за участие към обществената поръчка, били поставени следните минимални изисквания за допустимост: участниците да отговарят на изискванията на чл. 54, ал. 1 и чл.101 ал. 11 от Закона за обществените поръчки, чл. 3, т. 8 и чл. 4 от Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и чл. 69 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество; участниците да са вписани в Търговския регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават съответните разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по- рано от 31.12.2023 г. Когато участник в процедурата е чуждестранно лице, същото следва да е вписано в аналогичен регистър, съгласно законодателството на държавата-членка в която е установено. В Раздел VI: „Допълнителна информация“, т. 2 от обявата и в т. 21.2 от Указанията за участие към обществената поръчка, лицето по чл. 7, ал. 1 от ЗОП посочило, че участникът се отстранява, когато не отговаря на обявените условия на Възложителя, включително изискванията за лично състояние (чл. 54, ал. 1 от ЗОП). Съгласно Протокол от 09.07.2021 г. от работата на комисията за разглеждане, оценка и класиране на постъпилите оферти, в определения срок за подаване на оферти, чрез платформата, за участие в процедурата била подадена една оферта OF481716/02.07.2021 г. от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, която биля разгледана и оценена от комисията. Протоколът от работата на комисията бил утвърден от лицето по чл. 7, ал. 1 от ЗОП на 09.07.2021 г. и за изпълнител на обществената поръчка бил определен „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. На 26.08.2021 г. между Икономически университет-Варна, представляван от доц. д-р Б. Ч. - заместник-ректор по ФПД, в качеството му на лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, и Г. Н. - заместник главен счетоводител и „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, представлявано от А. Д. и М. М. - изпълнителни директори, чрез пълномощниците им В. Л. Л. - директор дирекция „Счетоводство и финансова отчетност" и И. К. И. - старши директор направление „Корпоративни продажби", упълномощени с нотариално заверено пълномощно от 24.09.2020 г. от помощник-нотариус М. Г. при нотариус В. М. с район на действие Софийски районен съд, peг. № 074, бил сключен договор за възлагане на обществената поръчка № РД 15-47/26.08.2021 г. с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа за нуждите на Икономически университет-Варна“, на стойност до 69 999 лв. без ДДС или 83 998, 80 лв. с ДДС (чл. 5, ал. 1 от договора). При горните факти, св.В. съобразила, че законово допустимите изисквания за лично състояние на участниците при възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява са тези регламентирани в чл. 54, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 192, ал. 1 от ЗОП, както и националните основания за отстраняване от участие. Счела, че в разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 1-3 от ЗОП, изрично е посочено какви документи следва да представи участникът, избран за изпълнител, за да докаже липсата на всяко от основанията за отстраняване. Тези документи са: 1. за обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗОП - свидетелство за съдимост; 2. за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП -удостоверение от органите по приходите и удостоверение от общината по седалището на възложителя и на участника; 3. за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. I, т. 4 от ЗОП - удостоверение от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". Съобразила и, че съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 107/2020 г.), възложителят отстранява от процедурата кандидат или участник, за когото са налице основанията по чл. 54, ал. 1 от ЗОП и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1 от ЗОП, възникнали преди или по време на процедурата и когато в случаите по чл. 56, ал. 2 от ЗОП е преценил, че предприетите мерки не са достатъчни, за да се гарантира надеждността на кандидата или участника. Алинея 1 се прилага и когато кандидат или участник в процедурата е обединение от физически и/или юридически лица и за член на обединението е налице някое от основанията за отстраняване (чл. 57, ал. 2 от ЗОП). Св.В. направила заключение, че когато участникът е неперсонифицирано обединение от юридически лица, основанията за отстраняване се отнасят за членовете на обединението, а не за обединението участник. В тези случаи всеки от участниците в обединението, което не е юридическо лице, декларира липсата на основания за отстраняване (чл. 67, ал. 6 от ЗОП). Предвид горното, преценила, че ЗОП ясно и недвусмислено регламентира допустимите изисквания за лично състояние на участниците при възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява, както и реда и начина, по който се доказва липсата на основание за отстраняване от участие по отношение на кандидат или участник, включително при участие на обединения, които не са юридически лица. Счела, че възложителят не може да дерогира императивните правила на закона, като предвиди други изисквания за лично състояние, различни от изрично посочените в чл. 54, ал. 1 от ЗОП. Св. В. преценила, че в конкретния случай, поставеното от лицето по чл. 7, ал. 1 от ЗОП изискване за лично състояние, а именно: участниците да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по-рано от 31.12.2023 г., или в друг аналогичен регистър за чуждестранните участници, необосновано ограничава участието на стопански субекти - обединения от физически и/или юридически лица, които нямат необходимата регистрация в Търговски регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията, както и да притежават съответните разрешения, издадени от КРС, или друг аналогичен регистър за чуждестранните участници, тъй като не представляват персонифицирани дружества, юридически лица - търговци и нямат самостоятелна правосубектност. Затова счела, че поставеното изискване за лично състояние е ограничително и необосновано ограничава конкуренцията, в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Преценила, че ограничението е довело до нарушаване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация предвид несъмнено разубеждаващото му въздействие и възпрепятстване от участие на тези стопански субекти - обединения от физически и/или юридически лица, които отговарят на другите поставени от възложителя изисквания, но не са вписани в посочените регистри и не притежават съответните разрешения, издадени от КРС. Според В. поставеното изискване за лично състояние обезсмисляло правото на лицата, да обединяват усилията си, за да участват в конкретната обществена поръчка, ограничава правото на икономическите оператори свободно да се сдружават за изпълнението на дадени дейности според икономическия си интерес и ограничава участието в обществената поръчка на участници - обединения, тъй като в качеството си на неперсонофицирани дружества, не биха могли да докажат липсата на основания за отстраняване. За установяване на причините довели до поставяне на цитираното изискване, по време на одита от възложителя били изискани писмени обяснения. В представените с писмо с изх. № РД 21-759 от 27.10.2023 г. и писмо с изх. № РД 21-777 от 02.11.2023 г. писмени обяснения възложителят посочил, че съгласно чл. 60 от ЗОП възложителят има право да изиска от кандидатите вписване в професионален регистър. Предметът на обществената поръчка изисква регистрация в нарочен регистър, воден от Комисията за регулиране на съобщенията, и съответно наличие на разрешение за предоставяне на услугите. Като е поставил условието далекосъобщителната услуга да се извършва от лица с необходимата годност/правоспособност, възложителят се е съобразил с изискванията на законодателя в част изисквания за лично състояние - годност/правоспособност. При запознаване с обясненията св.В. счела, че посочените от възложителя мотиви не обосновавали решението му да постави цитираното изискване за лично състояние. Преценила, че възложителят не е направил разграничение между изискване за лично състояние и критерий за подбор. Приела, че конкретното условие представлява критерий за подбор относно годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, съгласно чл. 60 от ЗОП и не е изискване за лично състояние по смисъла на ЗОП, а в Раздел III на обявата нямало т. 1.4 „Правоспособност за упражняване на професионална дейност“. Поради гореизложеното св.В. достигнала до извод, че на 22.06.2021 г., в Икономически университет-Варна, гр. Варна, в качеството му на заместник-ректор и лице по чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) (обн. ДВ, бр. 13/2016 г.), оправомощен съгласно Заповед № РД 14-1523/12.06.2019 г., изменена със Заповед № РД 14-58/03.06.2021 г. на ректора на Икономически университет-Варна -публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, е открил възлагане на обществена поръчка с предмет „Предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа за нуждите на Икономически университет-Варна“, с публикуване на обява за събиране на оферти № D128236/22.06.2021 г., с която е ограничил конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с предмета и сложността на обществената поръчка. Преценила, че деянието е извършено виновно от заместник-ректорът по ФПД на Икономически университет-Варна, който в качеството му на лице чл. 7, ал. 1 от ЗОП, изпълняващо правомощията на публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП, е следвало да положи необходимите усилия, за да съобрази поведението си с императивните разпоредби на ЗОП. Поради това на 07.12.2023г. св. В. съставил срещу въззивника АУАН №ЗОП- 78/07.12.2023г., за нарушение разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗОП вр. чл.187, ал.1 от ЗОП и чл.195 от ЗОП. АУАН бил предявен и връчен на възз., който го подписал с отбелязване, че не е извършил виновно деяние, което да съставлява административно нарушение. По съставения акт възз. депозирал и писмени възражение в срокът по чл.44 от ЗАНН. АНО – Председателят на Сметната палата на Република България възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя В., не приел възраженията за основателни и издал обжалваното НП за нарушение на чл. 2, ал.2 от ЗОП вр. чл.187, ал.1 от ЗОП и чл.195 от ЗОП, с което наложил на възз. Ч. наказание „глоба“ в размер на 1 679, 98 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) на основание чл. 247, ал.1 от Закона за обществените поръчки /ред. ДВ, бр. 86 от 2018 г./. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно показанията на св.С.В., както и материалите по АНП, вкл.АУАН, Заверено копие на Заповед № ОД-02-02-015 от 30.05.2023 г. на заместник-председател на Сметната палата за възлагане на одита; Заверено копие на Заповед № 249 от 11.08.2023 г. и заповед № 385/07.11.2023 г. на председателя на Сметната палата за оправомощаване за образуването на административнонаказателни производства; Заверено копие на Справка за отговорните длъжностни лица през одитирания период с изх. № РД 21-561/11.08.2023 г.; Констативен протокол от 28.11.2023 г.; Заверено копие на обява за събиране на оферти № D128236/22.06.2021 г. за откриване на обществената поръчка ведно с информация за документа, съгласночл. 9а, ал. 2 от ППЗОП; Заверено копие на документацията за обществената поръчка; Заверено копие на протокол от 09.07.2021 г.; Заверено копие на договор № РД 15-47/26.08.2021 г. за възлагане на обществената поръчка и приложенията към него; Заверени копия на заповеди №№ РД 14-1523/12.06.2019 г. и РД 14- 58/03.06.2021; Заверено копие на нотариално заверено пълномощно за подписване на договора от 24.09.2020 г.; Заверени копия на становища на възложителя с изх. №№ РД 21-759 от 27.10.2023 г. и РД 21-777 от 02.11.2023 г.; Заверено копие на Отчета за приходите и разходите на Икономически университет- Варна към 31.12.2021 г.; Информация за поръчката публикувана в Регистъра на обществените поръчки на Агенцията по обществени поръчки с уникален номер на поръчката (УНП) 00001-2021-0003, както и на профила на купувача на адрес: https: //app.eop.bg/today/144313 и др. Съдът кредитира показанията на св. В. т.к. те са последователни и непротиворечиви и в тази им част се подкрепят от писмените доказателствата по делото. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. АУАН и НП са издадени от компетентни органи - Председател на Сметната палата и одитор С.В. съгласно приложените по делото заверено копие на Заповед № 249 от 11.08.2023 г. и заповед № 385/07.11.2023 г. на председателя на Сметната палата за оправомощаване за образуването на административнонаказателни производства, с оглед нормите на чл. 260, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в ЗОП. По отношение на срока за съставяне на АУАН в случая следва да намери приложение правилото на чл. 260, ал. 1 от ЗОП (за съставяне на АУАН в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от 3 години от извършване на нарушението). Общото правило на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (АУАН да се състави в срок от 3 месеца от откриване на нарушителя или 1 година от извършване на нарушението) е неприложимо в случая т.к. чл. 260, ал. 1 от ЗОП се явява специален спрямо чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което следва да се прецени дали АУАН е състав в сроковете, разписани в чл. 260, ал. 1 от ЗОП. Видно от материалите по делото – Констативен протокол от 28.11.2023г., изготвен от проверяващите одитории от представители на одитирания обект, в това число и наказания субект, одитът е бил извършен в периода от 02.10.23г. до 03.11.2023г. т.е. одитът е приключил на 03.11.23г.. АУАН е съставен на 07.12.23г., а НП е издадено на 07.03.24г. поради което и не е налице дори индиция за нарушение на сроковете предвидени в чл.260 от ЗОП. Съдът напълно споделя становището на процесуалния представител на наказващия орган, че в административнонаказателното производство значение имат нарушенията, които пряко рефлектират върху правото на защита на наказания субект. В случая обстоятелството, че АУАН, поместен като съдържание на 5 стр., не е съставен в присъствието на нарушителя, при положение, че му е предявен за запознаване и връчен, като той е отбелязал и възражения в него не нарушава в никой случай правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Описаното нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано така щото наказаният субект да може да разбере в какво нарушение е обвинени и срещу какво да гради своята защита. Ясно и недвусмислено е посочено, защо се ангажира отговорността на въззивника. Нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, при съответствие между фактическото и юридическото му формулиране. Поради това и наведените в жалбата възражения в този смисъл не се споделят от настоящия съдебен състав. Вписаният текст на чл. 187, ал.1 от ЗОП сочи изисквания за публикуване на обяви в РОП с оглед минималните праговете за възлагане на обществени поръчки, а разпоредбата на чл.195 от ЗОП визира субсидиарно прилагане на разпоредбите на част Първа и Втора за неуредените в гл.26“ Събиране на оферти с обява. Покана до определени лица“ въпроси т.е. препраща към разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП. Съдът намира, че липсата на пълни мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. Поради всичко гореизложено, в хода на извършената служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН; при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неяснота на административното обвинение и до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Между АУАН и НП има тъждество на фактите и съответствие на посочените правни норми, чието нарушение се твърди. И в АУАН, и в НП е посочено, че е нарушен чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Същевременно са отразени фактически констатации, че при възлагане на процесната обществена поръчка са били включени изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка- обединения от физически и/или юридически лица, които отговарят на другите поставени от възложителя изисквания, но не са вписани в посочените регистри и не притежават съответните разрешения, издадени от КРС. Посочени са детайлно кои изисквания са счетени за ограничителни и е обяснено защо е прието така. Изложени са подробни и разбираеми съображения защо се ангажира отговорността на доц.д-р Б.Ч.. Дали тези констатации и изводи са верни или не е въпрос по същество, а не е основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение. Самият факт, че жалбодателят е подал възражение срещу АУАН показва, че той е разбрал какво административно нарушение му се вменява и в тази връзка не може да се счита, че има допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, свързано с правото на защита на жалбоподателя. Водим от изложеното по-горе съдът прие, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Поради това спорът следва да бъде решен по същество. От събраните и кредитира по-горе доказателства се налага изводът, че по делото е безспорно доказано, че доц.д-р Б. Ч. към 22.06.2021 г. е бил заместник-ректор на Икономически университет –гр.Варна и е бил оправомощен със заповед на ректора за възложител на обществена поръчка с предмет: „Предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа за нуждите на Икономически университет-Варна“ чрез публикуване в РОП към АОП на обява за събиране на оферти № D128236/22.06.2021 г. по реда на чл. 187 от ЗОП. Не е спорно между страните и, че в т. III. 1.1 „Изисквания за личното състояние“ от обявата за обществената поръчка е посочено, че участниците следва да са вписани в Търговския регистър към Агенцията по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по-рано от 31.12.2023 г. Не е спорно и че в т. 9 „Минимални изисквания за допустимост на участниците" от Указанията за участие към обществената поръчка, са поставени следните минимални изисквания за допустимост: участниците да отговарят на изискванията на чл. 54, ал. 1 и чл.101 ал. 11 от Закона за обществените поръчки, чл. 3, т. 8 и чл. 4 от Закон за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и чл. 69 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество; участниците да са вписани в Търговския регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията и да притежават съответните разрешения, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията с изтичащ срок на валидност не по- рано от 31.12.2023 г. Когато участник в процедурата е чуждестранно лице, същото следва да е вписано в аналогичен регистър, съгласно законодателството на държавата-членка в която е установено. Не се спори между страните и, че в Раздел VI: „Допълнителна информация“, т. 2 от обявата и в т. 21.2 от Указанията за участие към обществената поръчка, лицето по чл. 7, ал. I от ЗОП е посочило, че участникът се отстранява, когато не отговаря на обявените условия на Възложителя, включително изискванията за лично състояние (чл. 54, ал. 1 от ЗОП). Безспорно е доказано по делото, че възложителят на обществената поръчка е поставил такива изисквания за личното състояние. Спорно по делото е дали тези изисквания са ограничителни или не предвид публикуваните в ЦАИС ЕОП Указания за участие от които възз. извлича основание да се позовава на допуснат техническа грешка, респ. дали с поставянето им в т. III. 1.1 „Изисквания за личното състояние“ от обявата е осъществен съставът на нарушението по чл. 2, ал. 2 от ЗОП или не. Според чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОП, кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо или юридическо лице или техни обединения, както и всяко друго образувание, което има право да изпълнява строителство, доставки или услуги съгласно законодателството на държавата, в която то е установено. Изисквания за лично състояние на участниците при възлагане на обществени поръчки чрез събиране на оферти с обява са изрично регламентирани в чл. 54, ал. 1 от ЗОП и сред тях липсват изисквания за вписване на участниците в ТР и в публичните регистри по чл.33 от ЗЕС. Нещо повече предметът на обществената поръчка касае предоставяне на далекосъобщителна услуга чрез мобилна мрежа по стандарт GSM, UMTS и LTE и допълнителни услуги, свързани с нея, фиксирана телефонна услуга и достъп до интернет, вкл. предоставяне на виртуална частна мрежа. Националното законодателство, обаче, в частност и Законът за електронните съобщения не поставят ограничение дейността по предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи или услуги да се извършва единствено от търговци регистрирани по ТР. Настоящият съдебен състав счита, че правилно двете изисквания посочени по-горе са били приети от административнонаказващия орган като ограничителни т.к. необосновано ограничава участието на стопански субекти - обединения от физически и/или юридически лица, които нямат необходимата регистрация в Търговски регистър към Агенция по вписванията и в публичните регистри по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЕС на Комисията за регулиране на съобщенията, както и да притежават съответните разрешения, издадени от КРС, или друг аналогичен регистър за чуждестранните участници, тъй като не представляват персонифицирани дружества, юридически лица - търговци и нямат самостоятелна правосубектност. Правилен е и изводът, че в случая поставеното от наказания субект изискване за лично състояние обезсмисля правото на лицата, да обединяват усилията си, за да участват в конкретната обществена поръчка, ограничава правото на икономическите оператори свободно да се сдружават за изпълнението на дадени дейности според икономическия си интерес и ограничава участието в обществената поръчка на участници - обединения, тъй като в качеството си на неперсонофицирани дружества, не биха могли да докажат липсата на основания за отстраняване. Очевидно е че възложителят не е направил разграничение между изискване за лично състояние и критерий за подбор. Действително посочените условия представляват критерий за подбор относно годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност, съгласно чл. 60 от ЗОП, а не изискване за лично състояние по смисъла на ЗОП. Така или иначе в Раздел III на обявата липсва изобщо т. 1.4 „Правоспособност за упражняване на професионална дейност“, за да се приеме тезата на нарушителя, че било допуснато неправилно нанасяне в графите т.е., че била допусната техническа грешка. Дори в указанията за участие, макар същите действително да не носят подписа на възложителя, като минимални изисквания за допустимост на кандидатите отново са посочени същите изисквания, което безспорно затвърждава тезата, че възложителят не разграничава критериите за подбор от останалите изисквания по ЗОП. Досежно субективната страна на нарушението настоящият съдебен състав счита, че от приложените по делото доказателства се извежда наличието на вина у жалбоподателя. Той е заместник-ректор на ИУ-Варна от 2019 г., т. е. от преди 3 години преди датата на нарушението. Предметът на поръчката е свързан с ресора на управление, който му е възложен. Гореизложеното означава, че от обективна и субективна страна е доказано извършеното нарушениепо чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Според чл. 247, ал. 1 от ЗОП за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП възложителят се наказва с „глоба“ в размер на 2 % от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева /съгласно действащия закон към момента на деянието/. В случая Договор РД 15-47/26.08.2021г. е бил сключен за 69 999 лв. без ДДС (83 998, 80 лв. с ДДС). Поради това правилно на жалбоподателя е била определена „глоба“ в размер на 1 679, 98 лв., което е 2 % от 83 998, 80 лв.. Точно фиксираният в закона начин на определяне на глобата не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Доколкото наложеното с процесното НП наказание отговаря по размер на предвиденото в чл. 247, ал. 1 от ЗОП, съдът приема, че наказанието е справедливо и законосъобразно определено. В конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Допуснати са две ограничителни изисквания за една обществена поръчка. Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. За довършването му не е необходимо да са настъпили негативни последици или щети за участниците, за недопуснатите кандидати, за ИУ-Варна или за трето лице. За съставомерността на деянието е без значение дали Решението за откриване на процедурата подлежи на обжалване и дали е било или не е обжалвано, какъв е броят на подадените оферти и имало ли е конкуренция между потенциалните участници в обществената поръчка. Правилно наказващият орган е отчел вида на засегнатите с процесното деяние обществени отношения. Поради това, а и с оглед прогнозната стойност на обществената поръчка и това, че става въпрос за публични средства, този съдебен състав счита, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Конкретното нарушение не се характеризира с изключително ниска степен на обществена опасност. Нарушена е законовата гаранция на участниците да участват в обществени поръчки без да се поставят ограничителни и дискриминационни изисквания от страна на възложителя. Поради това и НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното: На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е взел лично участие в производството и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Сметната палата на Република България, към който орган се числи издателят на НП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер— 80лв. Въззивникът чрез своя процесуален представител също претендира разноски, но предвид изхода на спора, искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът