Решение № 33457 от 14.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5245/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на „CHANCE SYNERGY SRL“ с идент.код RО24301728., със седалище и адрес на управление: [държава], ”Soseana Andronache.” # 41, Bucoresti-SC2, представлявано от управителя К. Й., чрез адв.А., срещу Решение № ПИ-113/14.04.2025г., издадено от Директор на ТД на НАП, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалба срещу отказ на публичен изпълнител за издаване разпореждане към банката за връщане на суми, обективиран в уведомление с изх.№С250022-178- 0006116/20.03.2025г. издадено от М. Б. Н. на длъжност публичен изпълнител към дирекция „Събиране“ ТД на НАП. В жалбата се твърди, че неоснователно е оставена без уважение молба на дружеството до публичния изпълнител да издаде разпореждане към банка за връщане на суми, погрешно преведени по сметка на дружеството „Аутодирект 2019” ЕООД, запорирани с ПОстановление изх.№ С240015-023-0001638/03.06.2024г. Изложени са подробни доводи, че сумите са преведени на основание издадени фактури от „Импорт Експерт 03” ЕООД, във връзка със закупуване на два броя автомобили и произтичат от търговски взаимоотношения с това дружество. Излага съображение, че сумите, които е превело по сметката на дружеството „Аутодирект 2019” ЕООД са без правно основание. Моли за отмяна на Решение № ПИ-113/14.04.2025г., издадено от Директор на ТД на НАП, с връщане на преписката с указания да бъде издадено разпореждане с разрешение за връщане на погрешно преведените по банкова сметка на „Аутодирект 2019” ЕООД. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явявава. В представено писмено становище заявява, че поддържа жалбата. Ответникът, редовно призован, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Административен съд – София град, първо отделение, 18-и състав, намери за установено следното: От името на дружеството жалбоподател е подадена молба с вх. № 250022-000-0167304/20.03.2025г. (л.12), в която е посочено, че поради предходни търговски отношения по грешка е преведена сумата от 39500 /тридесет и девет хиляди и петстотин/ евро, по банкова сметка на "Аутодирект 2019" ЕООД. В молбата е посочено, че на 03.02.2025г. дружеството е закупило от „Инпорт експерт 83” ЕООД, два броя употребявани автомобили, съгласно фактура № 582/03.02.2025г. за сумата 24100 евро и фактура № 583/03.02.2025г. за сумата 15400 евро. До представител на дружеството е изпратено писмо с изх. № С250022-178-0006116/20.03.2025г. (л.11) от публичен изпълнител, в което е посочено, че не може да се приеме, че излъчената платежна операция е грешно изпълнена и е указано, че отношенията между двете дружества са частно - правни и следва да се уредят по реда на гражданското законодателство. С жалба вх. № С250022-000-0194747/31.03.2025г. (л.9) дружеството-жалбоподател е оспорило писмо с изх. № С250022-178-0006116/20.03.2025г. на публичен изпълнител на основание чл.266 и сл. от ДОПК. В резултат на това, директорът на ТД на НАП - София е издал и процесното решение, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № Ж-22-268/31.03.2025г. срещу отказа на публичния изпълнител за издаване на разпореждане към банката за връщане на суми, обективиран в уведомление с изх.№ С250022=178-006116/20/03.2025г., като неоснователна. С оглед на установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи: Доколкото се оспорва решение на директора на ТД на НАП - Пловдив по чл. 267, ал. 2, т. 5 и т. 6 от ДОПК, което е обжалваемо - чл. 268, ал. 1 от ДОПК, и е постановено по жалба на „CHANCE SYNERGY SRL“ с идент.код RО24301728., следва че жалбоподателят има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена и в срок, поради което съдът приема, че същата е допустима. Разгледана по същество, оспорването е неоснователно, по следните съображения: На първо място следва да се отбележи, че безспорно от доказателствата по делото се установява, че сумата в размер на 39500 евро е преведена по банков път от дружеството-жалбоподател на "АУТОДИРЕКТ 2019" ЕООД, видно от приложеното по делото копие на платежно нареждане за сумата от 15400 евро–л.16. Като основание за превод е посочено проформа фактура № 0583/03.02.2025г.(л.15). Последната е издадена от „CHANCE SYNERGY SRL“ с получател "Инпорт Експерт 83” ЕООД. Освен тово, видно от копие на платежно нареждане за сумата от 24100 евро–л.17 на същото дружество -"АУТОДИРЕКТ 2019" ЕООД е преведена посочонета сума, с основание за превод - проформа фактура № 0582/03.02.2025г.(л.14) с издател „CHANCE SYNERGY SRL“ и получател "Инпорт Експерт 83” ЕООД. Правната уредба на защитата срещу принудителното изпълнение се съдържа в чл. 266 и сл. от ДОПК. Действията на публичния изпълнител на основание чл. 266, ал. 1 и сл. от ДОПК могат да се обжалват от длъжника и от трето задължено лице - длъжник по изпълнението. По смисъла на чл. 176 от ДОПК "трето задължено лице" е лице различно от длъжника, което по силата на закона удържа или внася негово публично задължение. В случая дружеството - жалбоподател се явява не трето задължено лице, в частност такова задължено лице, което има самостоятелни права върху веща, срещу която е насочено изпълнението, а трето лице, което претендира имуществено право, засегнато от изпълнението. Тук е мястото да се отбележи, че защита на третите лица – тези, които не са длъжници по изпълнението, срещу принудителното изпълнение се осъществява по съдебен път, чрез предявяване на установителен иск пред общите съдилища - чл. 269, ал. 1 от ДОПК. Същите не разполагат с възможност да оспорят действията на публичния изпълнител по административен ред, освен ако наред с това не са и задължени лица по изпълнението/ аргумент от чл. 266, ал. 1 и чл. 269, ал. 1 от ДОПК/. Ето защо, правилно жалбата на дружеството срещу отказ на публичен изпълнител за издаване разпореждане към банката за връщане на суми, обективиран в уведомление с изх.№С250022-178- 0006116/20.03.2025г. издадено от М. Б. Н. на длъжност публичен изпълнител към дирекция „Събиране“ ТД на НАП е оставена без уважение от директора на ТД на НАП - София. По делото не са претендирани разноски. Ето защо, съдът не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения, Административен съд София-град, първо отделение, 18 състав: