РЕШЕНИЕ

гр. София, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Ю. С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100109387 по описа за 2023 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПКр, чл.86 ЗЗД По изложените в исковата молба обстоятелства „Ф.Д.“ АД, с ЕИК •••••••, чрез пълномощника адв.В. Б., е предявил срещу Б. Д. Е. ЕГН ••••••••••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПКр, чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

• сумата 20 451.68 евро, представляваща главница по Договор за паричен заем от 25.05.2021 г., ведно със законната лихва считано от 17.08.2023г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

• сумата 1 124.86 евро, представляваща възнаградителна лихва по т. 4.1 от Договора за паричен заем от 25.05.2021г., начислена за периода от 25.05.2021 г. до 25.05.2022 г.;

• сумата 5 478.08 евро, представляваща лихва за забава дължима съгласно т. 9.1 от Договора за паричен заем от 25.05.2021г, за периода от 30.06.2022 г. до 17.08.2023 г. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 25.05.2021г. между страните е сключен договор за заем, съгласно който ищцовото „Ф.Д.“ АД, в качеството на заемодател е предоставил паричен заем в размер на 20 451.68 евро на ответника Б. Д. Е., в качеството на заемател. От своя страна, заемателят се е задължил да върне на заемодателя заемната сума, ведно с уговорената лихва в срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на подписване на Договора по посочената в чл. 8, ал. 2, т. 4 от Договора банкова сметка. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора е уговорена договорна лихва, която е в размер на 12 % (дванадесет) процента на годишна база, дължима от датата на първото усвояване на суми по заема. В случай на неизпълнение в чл. 9, ал. 1 е уговорена лихва за забава в размер на 0.03 % от стойността на забавената сума за всеки ден забава, начислявана върху сумата и за срока на забавата. Твърди се още, че на 22.11.2021г. между страните е подписано Допълнително споразумение, с което срока на договора е удължен до 25.05.2022г. Ищецът излага, че към споразумението е изготвен погасителен план, предвиждащ ежемесечно погасяване на начислена договорна лихва. Твърди, че последната вноска по погасителния план е формирана от последната вноска за лихва, заедно с дължимата главница по Договора за паричен заем. Твърди се, че заемната сума е преведена по сметка на ответника. Наведен е довод, че ответникът не е изпълнил основното си задължение, а именно да заплати изцяло и в срок заемната сума за главница в размер на 20 451.68 евро.

Ищецът поддържа, че за периода от 25.05.2021 г. до 25.05.2022 г., е начислена и възнаградителна лихва в общ размер на 2 461.05 евро. Сочи се, че за целия период на договора за заем, ответникът е направил две погасителни вноски, а именно: на 29.12.2021 г., вноска в размер на 1 020.40 евро; и на 08.02.2022 г., вноска в размер на 306.78 евро. Твърди се, че направените от длъжника месечни погасителни вноски са разпределени при погасяването на задължението за възнаградителна лихва. Твърди се, че остатъкът от възнаградителната лихва, дължима съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, е в общ размер на 1 124.86 евро. Сочи се още, че за периода от 30.06.2022 г. до 17.08.2023 г. е начислена лихва за забава, на основание чл. 9, ал. 1 от Договора, в размер на 5 478.08 евро. Ищецът сочи, че преди предявяване на процесните искове по гр.д. № 7830/2023г. по описа на СГС била издадена обезпечителна заповед, с която е наложен запор на банковите сметки на ответника. Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени. Прилага писмени документи с искане да бъдат приети.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Б. Д. Е., депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че иисковата исковата претенция е изцяло неоснователна. Не оспорва наличието на сключен между страните договор за заем. Поддържа, че сключеният договор за заем е недействителен и на основание чл. 22, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), навежда възражение за недействителност на процесния договор във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9а, т. 10, т. 11 и 12 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Поддържа, че от приложените към исковата молба документи е видно, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9а, 10, 11 и 12 от ЗПК, като в процесния договор липсват данни за тези задължителни реквизити на договора за потребителски кредит. Липсват общите условия, при които е сключен процесния договор, актуални към датата на сключване на договора, погасителен план към първоначално сключения договор. Сочи, че липсва и преддоговорната информация, за която се твърди, че е била предоставена, както и доказателства, че това наистина е било сторено. Няма никаква яснота как е формиран годишният процент на разходите и каква всъщност е разбивката по пера на сумите, включена в претенцията на ищеца за лихви. Навежда възражение и за недействителност на допълнително споразумение № 1 към договор за паричен заем, сключен на 25.05.2021г. между ищеца и ответника на горните основания от ЗПК, с изключение на чл. 11, ал. 1, т. 11 е оглед наличието на погасителен план. Оспорва и акцесорната претенция.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си адв.В. Б. поддържа предявените осъдителни искове. Представя списък на разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез адв.Г. Г. оспорва исковете с довода, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради това, че не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от ЗПК и липсата на механизъм за определяне на ГПР. Претендира разноски.

Софийски градски съд, I-7 състав, като съобрази доводите и възраженията на страните, събраните доказателства по делото съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетия неоспорен договор за паричен заем от 25.05.2021г. (л.5-л.7 от делото), че между ищцовото „Ф.Д.“ АД, в качеството на заемодател и ответника Е., в качеството на заемател -физическо лице, е сключен договор, по силата на който заемодателят се задължил да предаде по банкова сметка посочена от заемателя заемна сума в размер на 20 451.68 евро. Заемателят се задължил да върне на заемодателя заемната сума за срок от шест месеца, считано от сключване на договора по посочената в чл. 8, ал. 2, т. 4 от Договора банкова сметка. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем е уговорена договорна лихва, която е в размер на 12 % (дванадесет) процента на годишна база, дължима от датата на първото усвояване на суми по заема. Според чл. 9, ал. 1 от договора при неизпълнение на задълженията на заемателя да върне заемната сума, да заплаща всички разходи свързани със сключването и изпълнението на договора, да плаща договорна лихва и всички допълнителни разходи, то последният дължи лихва за забава в размер на 0.03 % от стойността на забавената сума за всеки ден забава, начислявана върху стойността на сумата за срока на забавата.

Установява се, че в процесния договор не е уредена методика за определяне на референтния лихвен процент, като липсва и посочен размер на годишен процент на разходите /ГПР/ на паричния заем.

Не се установява от представените с исковата молба документи на ответника Е., като потребител да е предоставена преддоговорна информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит, съгласно изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗПКр.

По делото не е спорно, като се установява и от приетото платежно нареждане за кредитен превод от 25.05.2021г., че на посочената дата ищцовото „Ф.Д.“ АД превело на ответника Б. Д. Н. сумата 40 000лв., с посочено основание: „Съгласно договор за заем от 25.05.2021“./л.8 от делото/ Не се спори, че на 22.11.2021г. между страните е подписано Допълнително споразумение, с което срока на договора е удължен до 25.05.2022г., както и че заемодателят и заемателя подписали нов погасилен план към договора, предвиждащ пет вноски от 204.52лв. и една вноска от 20 656.68лв. /л.9, л.10 от делото/ С оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на процесния договор, качеството на кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал.1 ЗПК, се налага извода, че източника на облигационните правоотношения в случая е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

От приетото неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), с вещо лице Ю. Б. Х. - счетоводител, се установява, че по сключения между страните договор да паричен заем от 25.05.2021г. от страна на дружеството ищец като заемодател на 26.05.2021г. по банкова сметка на ответника е преведена сумата от 40 000лв., равняваща се на 20451 евро по курс 1, 95583 евро/ лев. Отразено е, че погасените от ответника суми са възлизат на 1 329, 36 евро и включват две вноски, от които първата на 29.12.2021г. – платени 1029, 40 евро, а втората на 08.02.2021г. – платени 306, 78 евро. Според заключението на ССчЕ към 17.08.2023г., както и към датата на устните състезания – 19.11.2024г. няма данни за други плащания по кредита. Обоснован е извод, че кьм 17.08.2023 г. начислените при ищеца непогасени задължения за главница и възнаградителна лнхва по договор за заем от 25.05.2021г., са както следва:

• За главница в размер на 20 451, 68 евро;

• За възнаградителна лнхва в размер на 1 124, 86 евро, (2 454, 20 евро начислена лихва минус 1 329, 36 евро погасена лихва), - Лихва за забава, начислена за периода от 30.05.2022 г. до 17.08.2023 г. върху просрочената главница – 5 698, 28 евро.

Приетото, неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), с вещо лице Ю. Х., при преценка по реда на чл.202 ГПК съдът възприема като обективно и компетентно дадено.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните изводи от правна страна:

По допустимостта: Предвид твърденията в исковата молба за неизпълнение на задължението за погасяване на суми по договор за заем, предявените осъдителни искове са допустими, обусловени от правен интерес, а правото на иск е надлежно упражнено.

По същество:

Предвид данните по делото, решаващият състав намира, че осъдителните искове предявени от ищцовото „Ф.Д.“ АД са с правно основание основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, чл.86 ЗЗД. Същите произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на договор за паричен заем от 24.05.2021г., с признаци на договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

С оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията на процесния договор, сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за потребителски кредит, по см. на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазении мперативните законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

В случая анализът на данните по делото налага извода, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него липсва посочване на годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. В прицесния договор за паричен заем от 25.05.2021г., не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9а, 10, 11 и 12 от ЗПК, доколкото в процесния договор липсват данни за задължителни реквизити на договора за потребителски кредит. Липсва и преддоговорната информация, за която се твърди, че е била предоставена.

Предвид установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит, то на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит, следва да се определи размера на чистата стойност на кредита и за тази стойност да уважи предявения на договорно основание осъдителен иск, а именно за сумата 19 132.22 евро, за която се установи, че въз основа на договора е преведена по банковата сметка на ищеца. Ответникът е платил по кредита главница в размер на 1329, 36 евро. Останала е непогасена главница в размер на 19132.22 евро, съгласно заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза. В тази хипотеза, потребителят не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Този извод съдът извлича с граматическо тълкуване от употребата на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „само“, което изключва всички други плащания по договора за кредит, независимо от техния характер.

В Решение №50056 от 29.05.2023г. по т.д. № 2024/2022 г., ТК, І т.о. на ВКС е даден отговор по следния правен въпрос: „Допустимо ли е предявен на договорно основание осъдителен иск за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит да бъде уважен на осн. чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при положение, че съдът е достигнал до извод за неговата недействителност.“ Касационната инстанция е приела, че.... „При установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23 ЗПК, дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД. С решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. е уеднаквена в следния смисъл: Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита; Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.

При съобразяване на цитираната практика на ВКс и установената недействителност на процесния договор за потребителски кредит, предявения иск следва да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, а именно сумата 19132, 22 евро, ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ на 17.08.2023г. до окончателното изплащане. За разликата до предявения размер от 20 451.68 евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По изложените съображения, потребителят Е. ответника по делото дължи връщане само на непогасената главница в размер на 19 132.22 еевро, но не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва и лихва за забава, на основание чл.23 от Закона за потребителския кредит.

В съответствие с гореизложеното, искът относно вземането за главницата следва да бъде уважен до размер на сумата от 19 132.22евро, а в останалата част до пълната претендирана сума от 20451.68 евро, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Исковете относно следните вземания: за договорна лихва за периода 25.05.2021г. до 205.2022г. в размер на 1124.86 евро. и лихва за забава за периода 30.06.2022г. до 17.08.2023г. в размер на 5 478.08 евро, следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски по съразмерност имат и двете страни.

Направените от ищеца разноски пред СГС са в общ размер 4 636.57 лв.

(2116.57 лв. държавна такса, 500лв. депозит за вещо лице, 1980лв. адвокатско възнаграждение в обезпечително производство, 40лв. – платена д.т. в обезпечително производство./списък по чл.80 ГПК – л.58 от делото/ Съобразно уважената част от исковете (70 %) ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по съразмерност в размер на 3278, 48 лв.

На ответника се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 1500 лв. Общо сторените от ответника разноски възлизат на 5000лв. платено адвокатско възнаграждение. Наведеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение платено от ответника е неоснователно, тъй като при материален интерес от 27 054 евро /59912.22лв./, същото е под минималния праг предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ и съответства на реалната фактическа и правна сложност на спора.

Предвид изложеното, Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав,